Открийте ни и в

Български истории

Антони Христов – от България до Холивуд и обратно

публикувано

на

Антони Христов е сред много успешните и талантливи българи, направили бляскава кариера в Холивуд. Името му стои под едни от най-известните анимационни филми на последните десетилетия – „Феноменалните“, „Търсенето на Немо“ и „Уоли“. Вече 18 години той е художествен директор в известното студио Pixar, което е носител на не един и два приза „Оскар“ за анимация.

Избягал преди години от България, сега Антони се завръща отново в Родината с амбициозна инициатива – да основе академия за визуално-дигитални изкуства в София. ARC Аcademy ще отвори врати есента и

ще посрещне първите студенти

които ще изучават дигитални изкуства, разработка на игри, брандинг и пространствен дизайн.

От бягството в Америка до завръщането в България обаче минава дълъг и труден път. Той започва от София през 80-те, минава нелегално през границата с Югославия, за да стигне отвъд Океана.

На въпрос как и защо е напуснал България, той признава, че не е бил воден от някаква възвишена мотивация, каквато вероятно очакват да чуят повечето хора. „Беше си силно изразено чувство за хулиганство”, споделя Антони. Той разказал на много хора, че планира да избяга през границата, сред тях и половината му съученици. „За щастие никой не ни предаде. Но според мен причината основно беше в това, че не ни вярваха. Не съм го мислил дори какво ще стане, след като избягам. Нямаше план Б”, спомня си днес Христов.

План А е Америка. „Повечето хора, които не са били в Щатите, познават Щатите през Холивуд, през филмите – а филмът е идеализирана версия на каквото и да е. Аз си представях, че там всички се състезават със спортни коли по улиците, защото съм гледал Bullitt навремето”, казва още той.

„За да съм честен – когато се озовах в Щатите след Австрия,

беше голямо разочарование

Ние отидохме в Холивуд и ни забиха в един хотел в най-гадната част на Холивуд. Там се стрелят нощно време, викат, бият се… всякакви неща. Първото ми впечатление не беше добро, но беше цветно. Аз обичам такива цветни изпълнения, така че ми беше много забавно”, разказва Антони Христов.

Преди да се потопи във филмовата индустрия, Антони минава през тази за бързо хранене. Първата му работа извън ресторанта е реклама за пощите. В нея той е пощаджия, който излиза от пощата и се превръща в орел. Това се случва през 1986 година. Оттам нататък колелото се завърта – от малката фирма, с която работи над рекламата в пощите, Антони се озовава в студията на „Дисни“, където започва като асистент, който изчиства рисунките.

„Аз не съм от хората, които планират много нещата, аз съм от хората, които, като видят възможност, се възползват от нея“, споделя българинът. Той нарича себе си Форест Гъмп – винаги е там, където всичко се случва.

Така през 2000 година Антони Христов става художествен директор в Pixar. А вдъхновението му идва от абсолютно всичко.

Днес лампата на Pixar е може би най-известната лампа в света. Преди 18 години обаче това съвсем не е така.

„Когато започнах да работя там, аз трябваше да го спел-вам, когато се обаждам на банката: „Къде работиш?” – „В Pixar”, „Как, PIckStar?” – „Не, Pixar – P-i-x-a-r”, не знаеха, не бяха чували. Тогава там работеха около 200 души, сега са към 1400”, казва Антони Христов.

Сега той основава своя академия в София с амбициозната цел да помогне на младите българи да създадат професионални кръгове и

да се развиват в България

вместо да бъдат принудени да бягат в чужбина.

Заедно със специалиста в областта на рекламата Марин Джалалиев в момента той работи по организацията на учебните програми, разписанията и подготовката на техниката преди началото на академичната година в ARC Academy.

Учебната програма е създадена с помощта на партньорските компании и включва придобиване на умения за редица нови и все още малко познати професии в България в индустрии, които се очаква да отбелязват голям ръст в бъдеще.

Преди три години той създава подобна академия в Рим, която още първата година обучава над 100 студенти. Целта е академията в София да се развие по-бързо и в по-голям мащаб.

Антони разказва, че е бил изненадан от готовността на редица компании да помогнат и да участват в изграждането на ARC Academy. „Сякаш само чакаха да дойде инициатива от някъде.“

И бизнесът посреща идеята с отворени обятия.

“Забелязва се зрялост на българския пазар. Преди години би било неестествено да бъдат събрани тези компании на едно място и да се работи с една цел. Управителите им са със съзнанието, че не могат да си крадат кадрите завинаги и затова са готови да инвестират в подготовката им“, допълва Антони.

Български истории

Българин е тайното оръжие на Asics във войната при спортните облекла

публикувано

на

Nike и Adidas са двата водещи гиганта в производството на спортни артикули. Двете марки са в постоянна конкуренция почти като Mcdonalds и Burger King, без обаче да са се „хванали за гушите“, както веригите за бързо хранене.

Третият спортен бранд Asics, изглежда, е твърдо решен да скъси дистанцията в бранша. И залага на партньорството с българския дизайнер Кико Костадинов.
Костадинов е базиран в Лондон. Отива да живее там, когато е едва на 16 години. Баща му е бил строителен работник, а майка му – детегледачка. Докато бил в България, единственият му досег с модата бил, че чичо му, който пребивавал в Лондон, му подарявал дрехи оттам.

В английската столица Костадинов завършва първо информационни технологии. После опитва с един курс в Лондонския колеж по мода. Продължава с магистърска степен в тази област в колежа Сентръл Сейнт Мартинс, която приключва през 2016 г. Докато следва,

прави модели за няколко компании

Година след завършването си представя и дебютната си колекция, в която експериментира с формата на дрехите – смело използва заострени ръкави и яки, ръкави, които могат да се увият около врата като шалове, както и подрязани панталони в съчетание с романтични аксесоари като шалове и барети.

Това, което му помага да бъде забелязан от големите имена в модната индустрия, е работата му за калифорнийския бранд Stüssy и за лондонската марка „Макинтош“, където става креативен директор. Със Stüssy Костадинов представя капсулна колекция (2015 г.). В нея присъстват дрехи, които могат лесно да се комбинират и създават усещане за стил vintage streetwear. Колекцията е създадена ексклузивно за известния мултибранд магазин Dover Street Market в Ню Йорк. Дизайнерът продължава да работи с Dover Street Market и прави капсулни колекции за различните локации на магазина в Лондон, Токио и Ню Йорк.

Първата му колаборация с японския бранд Asics e за сезона пролет-лято 2018 г. Тогава се включва с колeкция маратонки GEL-BURZ 1 в три цвята – черен, сив и неоновожълт. Те са удобни за вървене, но и подходящи за тичане, дори за цял маратон. С тези маратонки Asics се връща в голямата игра и достойно се изправя срещу Nike c техните React Element 87 и Supreme x Nike Air Force 1 Mid NBA и срещу Adidas с техните Dragon Ball Z.

„Ние правим бебешки стъпки в момента поради кратките срокове, но аз съм изключително щастлив с обувките, които създадохме през изминалата година. Надявам се, че това е само началото на нещо, което може да се превърне в нещо по-съществено”, казва Костадинов за първата си година съвместна работа с Asics, през която пуска на пазара и

втора версия на маратонките GEL-BURZ

както и линията Gel-Delva.

За пролетно-лятната колекция за тази година Asics пусна маратонките Gel- Sokat Infinity по дизайн на Костадинов.

Маратонките Asics на Кико за сезона пролет-лято 2020 г.

От външната страна те изглеждат просто като готини спортни обувки, но всъщност имат подметка Gel-Quantum Infinity, която обхваща цялото стъпало и обещава „блажен комфорт за краката“. Подметката също е заимствана от предишния модел на Asics Tsunahiki 109, който е предназначен за състезатели по дърпане на въже. С нея се осигурява допълнителна защита на глезена. В горната част около петата на маратонките ще откриете изключително новаторски дизайн с асиметрична форма от вътрешната страна на глезена. „Хубавото е, че мога да решавам всичко и да казвам дали да го правим или не”, казва българинът. „Най-лошото за мен би било хората да кажат, че един артикул е в колекцията само защото ми плащат да това“, допълва той.

За пролетно-летния сезон за 2020 г. Костадинов предлага мъжка модна линия в типичния за него стил с асиметрични форми, маратонки Asics в шахматни цветове с кожа и меш – модел Silhouette, вдъхновен от състезанията с коне и облеклата, които носят жокеите, както и обувки за марката Camper.

 

Продължете по-нататък

Български истории

Наздраве с българска бира от Форт Уейн, Индиана

публикувано

на

Тодор Куклев прави бира в пивоварната

Лятото е перфектният сезон за една студена бира. Особено ако живеете в щатите от Средния Запад като Илинойс или Индиана, където задухът не се търпи в по-голямата част от деня и човек често има нужда от нещо за разхлаждане. Toдор Куклев от Форт Уейн, Индиана, направо си прави бирата сам.

Куклев избира да произвежда пиво от вида индийски пейл ейл (Indian Pale Ale – IPA). Това е по-силна бира с по-високо алкохолно съдържание и повече хмел. За първи път терминът „индийски пейл ейл“ се използва в реклама в австралийския вестник The Sydney Gazette and New South Wales Advertiser от 27 август 1829 г. Ейлът започва да се категоризира като „светла бира, приготвена за Индия“, „индийски ейл“, „светла индийска бира“ или „светъл експортен индийски ейл“. Бирата е предназначена за английските колониални войски в Индия.

Преди две години българинът намерил микропивоварна във Форт Уейн, където започнал да прави пивото си.

Името й е Hoppy Gnome

„Харесвам бирите от типа индийски пейл ейл и реших, че ще направя такава – с по-силен вкус. Нямам професионален опит в тази сфера. Занимавам се с високи технологии и преподавам електроинженерство в университета „Пърдю“ във Форт Уейн, разказва Куклев. „Отначало бирата беше с алкохолно съдържание 8,8%, а сега с малки промени в технологичния процес то стана повече от 9%. Освен това после придоби още по-наситен вкус. Инсталацията в пивоварната е малка, но доста професионална, което е гаранция за качество“, допълва сънародникът ни.

Тодор Куклев предага от бирата си за дегустация в пивоварната

Тодор Куклев предага от бирата си за дегустация в пивоварната

„Богатият наситен вкус се постига с правилните подправки. В моята комбинация между хмел, кориандър, кардамон и някои други неща“, издава тайни от производството Куклев. „Повечето съставки идват от Уисконсин, където има големи традиции в пивоварството“, казва също българинът. „Правя бирата след март, така че да е готова за лятото. Струва ми се, че края на зимата или началото на пролетта е най-подходящото време, но не мога да кажа, че през другото време няма да стане. Бирата се вари около 3 часа. След това има период от ферментация от 3 седмици.“

Бира Куклев

Бирата вече сe бутилира под марката Cooklev Double IPA. И макар да е предвидена предимно за семейството на Куклев и негови приятели, е

забелязана от мениджърите на пивоварната

които са поискали тя да бъде включена в менюто на прилежащия бар. Това става по случай четвъртата годишнина от създаването на бара. „По информацията, която ми предават, бирата е най-търсеното питие в момента“, уточнява майсторът на светлото пиво. Съставките й, които се издават в менюто, са черен кардамон и лимонова кора. Double IPA означава, че бирата е от типа специални или Imperial. Цветът на такава бира варира от средно златист до средно червеномеден, като някои версии могат да имат оранжев оттенък. Образува добра и устойчива пяна. Вкусът на хмел е силен и сложен. Малцовият вкус е по-слаб.

 

Продължете по-нататък

Български истории

Изящни български рисунки върху пера обиколиха света (СНИМКИ+ВИДЕО)

публикувано

на

Бои, четки и платно. Това си представят повечето хора, когато чуят за картини или рисунки. Но една наша сънародничка решава смело са смени платното с птичи пера и начинанието й се оказва много успешно. Галя Стоянова от Велико Търново вече е позната със своите рисувани пера както в Родината, така и в чужбина.

Оказва се, че перото съвсем не е малко като площ, стига да искаш да нарисуваш нещо. На перата, изработени от Галя, могат да се видят животни (коне, котки, вълци, птици), девойки с етноносии, цветя. “Идеята за перата ми дойде преди 2 години”, разказва българката. “Рисувах върху камъчета и търсех изображения на птици и животни. Случайно попаднах на рисувани пера и това беше ново предизвикателство за мен”, допълва българката.

Галя била впечатлена от творбите върху пера на художника Ян Дейви и започнала да се интересува от техниката, с която са направени. “Рисуването не ми е проблем – рисувам от малка, имам и художествено образование. Завършила съм изобразително изкуство. Проблемът беше да открия за себе си процеса и техниката на изпълнение. Имайки опита, натрупан с годините, не ми отне много време да установя как стават нещата”, разказва тя.
Първото нещо, което Галя рисува, е птиче. Тогава

използвала малко перце от гълъб

“След това се появиха други птици върху по-големи пера – от петел, от пуйка, от фазан. Приятели ми помагаха с набавянето им. После реших да рисувам животни”, спомня си художничката. Казва, че за всяко перо отделя различно време. “Технологичният процес изисква изчакване на боите да изсъхнат добре, за да се продължи нататък. Самото рисуване става с много тънки четки и изисква голяма прецизност и точност. Върху едно перо работя по няколко пъти, докато се получи задоволителен резултат”, разкрива Галя.
Великотърновката се е занимавала и с рисуване на икони. Било естествено за нея да направи такива изображения върху пера. “Получи се доста интересно и нестандартно и на много приятели им допадна тази идея.”

В момента Галя прави рисунки на девойки, облечени в български етностил, и девойки с цветя и птици. “Имам идея да нарисувам и мотиви от красивите ни български шевици”, отбелязва също сънародничката ни.

Нейните пера могат да се поръчат на фейсбук страницата Handmade – Galya 100yanova. Българката казва, че има

поръчки от България, Щатите, Канада, Швеция, Гърция, Германия.

Галя изработва и рисунки върху камъчета. Има също доста акварелни рисунки. Занимава се и с декупаж на пана и различни битови предмети. Автор е и на бижута от самосъхнеща глина и декупаж.

Наред с рисуваните пера много популярни са и нейните кутии за бижута с етномотиви. “Явно всеки българин носи в сърцето си любовта към българските традиции и наследство, независимо в кой край на света се намира”, казва Галя.
В момента тя води курс по рисуване в детска градина. “Имаме много участия в изложби и конкурси за детска рисунка. Доста от децата са носители на най-високите награди и грамоти”, споделя с гордост Галя.

 

Продължете по-нататък

Най-четено

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама