Открийте ни и в

България

Антоновден е! Св. Антоний предпазва от болести, помага на алкохолици и психично болни (СНИМКИ)

На този народен зимен празник гоним от дома си болестите

публикувано

на

Антоновден е празник на ковачи, железари и ножари.

На 17 януари Православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики, роден около 250 година в Египет.

Според житиеписеца му Атанасий Александрийский светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове.

На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Народът в България чества Антоновден на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. В Разградско има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата. Пак за здраве жените избягват да работят.

Свети Антоний и свети Атанасий са били ковачи, изобретили са ковашките клещи

В народния календар се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”.

Причината се крие в това, че всички народни поверия, свързани с Антоновден, имат една цел: да се предпази семейството от болести. Затова се раздават медени питки – да се умилостиви чумата – събирателен образ на епидемиите. А както знаем, тя обичала сладичко.

Мъжете не трябва да впрягат добитъка.

Не трябва да преде и не се докосва вълна – тъй като се смята, че във вълната спи чумата.

На този празник се мързелува. Който подхване работа, ще боледува цяла година. Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще пращите от здраве.

Само две църкви в Европа са наречени на св. Антоний, една от тях е мелнишката „Свети Антоний Велики“, построена през 1765 г. „Църквата на чудесата“ в Мелник помага на алкохолици и психично болни, куци прохождат.

В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които според легендата първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Ето как се случило това – работели те в ковачницата, желязото се било нагорещило в пещта, но Атанас нямало как да го извади с голи ръце. Хрумнало му да си помогне с две метални пръчки. Докато се чудел как да го стори, погледът му попаднал на лежащото наблизо куче и свитите му предни лапи.

Наричат я църквата на чудесата, защото помага на изгубилите надежда за изцеление. Издигната е в памет на св. Антоний Велики в Мелник. В нощта на 16 срещу 17 януари храмът се изпълва с вярващи, които цяла нощ се молят за спасение и изцеление.

Огънал пръчките в същата форма и направил клещи. От този момент братята станали покровители на ковачи, ножари и железари. В тяхна чест представителите на тези професии правят курбан всяка година на Атанасовден.

В някои райони двата поредни дни, 17 и 18 януари, се наричат „сладки и медени”. В Пиринско съществува поверие, че всички болести се събират (или раждат) на 17-и януари, а на 18-и тръгват по хората. Затова жените спазват същите забрани, които са задължителни за Антоновден.

Чудодейната икона на св. Антоний помага на хора с душевни проблеми. Освен нея в църквата в Мелник има и колона, опасана с тежка верига. Местните разказват, че с нея хората, които искали да се освободят от своите демони, били оковавани, за да изкарат нощта в храма. От кога веригата е там, никой не знае.

На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.

Освен това се смята, че свети Антоний изкарвал прехраната си, като плетял кошници. Затова той се приема и за патрон на кошничарите. Макар в днешно време много от занаятите като правенето на кошници, ножарството и ковачеството да са само неща, познати от учебниците по история или да се срещат твърде рядко, народните поверия продължават да съществуват и да са обвързани с конкретни празници.

По традиция се прави содена питка

Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.

На този ден имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.

Името идва от старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена”.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА