Открийте ни и в

ИМИГРАЦИОННИ

Аризона остава враждебна за имигрантите

Tусон гласува против да стане град убежище и се присъедини към Финикс
Сибила Патси

публикувано

на

MGN Online

Тусон – най-либералният град за имигрантите в щата Аризона – гласува против превръщането му в град убежище. 70% от хората казаха „не“. Предложената мярка срещна силна опозиция от страна на кмета и градския съвет, както и на всички демократи, които казаха, че инициативата застрашава обществената безопасност и милионите долари, които градът получава от държавните фондове за развитие. Някои републиканци заплашиха, че ще предложат на Конгреса да накаже града. Aктивистите, които бяха за предложението, изтъкнаха, че промяната ще покаже на имигрантите, че в Тусон могат да намерят защита в момент, когато мнозина се страхуват от имиграционните политики на президента Тръмп.

Мярката щеше да даде право на имигрантите да не отговарят на въпрос на полицията дали са легално в страната и да ограничи правомощията на полицията да арестува някой

 само по подозрения, че няма документи

 за легално пребиваване.

В Аризона има въведен закон от 2010 г., който забранява градовете убежища. Той задължава полицията да прилага строги мерки за проверка на статута на всеки имигрант, заподозрян, че е в страната незаконно. Полицията също така сътрудничи на имиграционните при арести и издирване на хора. А 9-ият апелативен съд на САЩ постанови през юни, че администрацията на Тръмп може да вземе предвид готовността на градовете да си сътрудничат с имиграционните, когато разпределят средства за отделните градове.

Полицията в Тусон е използвала всички врати в закона да не се придържа напълно към щатските рестрикции за сътрудничество с федералните власти. „Тусон във всички отношения така или иначе функционира като град убежище“, каза кметът Джонатан Ротказа. През 2012 г. градският съвет обяви Тусон за „гостоприемен град“ (welcoming city), но не посмя да го нарече убежище. Тусон е широко признат за родното място на движението на църквите за даване на убежища от 80-те години, когато те са подпомагали бежанците от Централна Америка с цел да ги предпазят от депортиране.

Междувременно жителите на Тусон

избраха първия си латинокмет

Реджина Ромеро ще бъде първата жена с такъв произход, която ще управлява втория по големина град в Аризона след Финикс, който има население от около 546 000 души. Финикс от своя страна, където живеят много българи, гласува против това да стане „град убежище“ през 2017 г. Според института за изследвания Pew Research в града има 250 000 имигранти без статут. Предложението за „град убежище“ тогава бе внесено от един единствен гражданин – Рик Робинсън, кoйто каза, че градът трябва да се откъсне от забраната на щата. Въпреки че той получи известна подкрепа, градският съвет отхвърли предложението. Тогавашният кмет Грег Сантън заяви, че Финикс не може да го одобри, защото ще се противопостави на действащ закон. Полицаите заявиха, че мярката ще е против тяхната полицейска клетва за изпълняване на дълга. Финансовите загуби на града се изчисляваха на 5 хил. долара на ден, тъй като това щеше да бъде глобата от страна на щата Аризона към Финикс, ако беше станал „град убежище“. Отделно общината щеше да загуби годишно финансиране от 89 млн. долара.

В Америка има

560 града, обявили се за убежища

Щатите освен Аризона, които ги забраняват, са Джорджия, но там Атланта се обяви за град убежище през септември 2018 г., Флорида и Тенеси. На път да приемат такива забрани са Охайо, Кентъки и Мичиган. В Тексас засега няма нито един град убежище, макар че няма забрана за тях. В някои градове обаче полицията спря да сътрудници на федералните агенти. Проучванията показват, че градовете убежища или нямат влияние върху престъпността, или водят до нейното намаляване, но с много малки проценти.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Имиграционни новини

Чикаго е най-гостоприемният американски град за имигранти

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

Имигрантите, избрали Чикаго, за да пуснат корени в Америка, имат най-добри възможности, в сравнение с други градове в САЩ.

В Индекса на градовете за 2019 г. на New American Economy е анализирана ефективността на американските градове по отношение на интеграцията на имигрантите с оглед на броя граждани, родени извън страната и местните политики. New American Economy е неправителствена двустранна организация за научни изследвания и застъпничество, която работи за реформи в имиграционната политика на САЩ.

Индексът класира най-големите 100 града в Америка и открива “традиционни имиграционни портали” като Чикаго, които са все още водещи в имиграционните политики.

Ветровитият град е класиран начело като един от най-гостоприемните градове, следван от Чула Виста, Калифорния; Джърси Сити, Ню Джърси; Сан Франциско и Балтимор. Миналата година Чикаго се нареди на девето място в класацията.

Проучваните градове имат най-малко 200 хил. души население, от които поне 10 хиляди са чужди граждани. New American Economy разглежда данните и прилага точки в пет категории: държавно ръководство, икономическо овластяване, приобщаване, общност и правна подкрепа.

“Изключително сме горди, че Чикаго беше обявен за най-гостоприемния град в Америка за имигранти и бежанци”, заяви в изявление кметът на града Лори Лайтфут. “Тази класация отразява страстната и посветена работа на местните власти и членовете на общността в нашия град, които застават заедно и се борят за правата на нашите имигранти и общности, без значение от цената.”

Индексът присъжда на Чикаго най-висок рейтинг в категориите за ангажираност на властите и подкрепа на имигрантите. New American Economy отбелязва станциите за Добре дошли, в които имигрантите в района могат да получат информация, ресурси и услуги.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

ИМИГРАЦИОННИ

Точка за Тръмп – превес за прекратяване на ДАКА във Върховния съд

Боян Димитров

публикувано

на

Виж цялата статия

Голямо мнозинство от Върховния съд позволи на администрацията на Доналд Тръмп да последва своя план за закриване на програмата ДАКА (DACA). Това е федералната програма, която позволи на близо 800 000 млади хора, известни като „мечтатели“, да избегнат депортирането си и да останат в САЩ.

Програмата за даване на временен статут на малолетни имигранти, доведени в САЩ от родителите им, бе създадена по времето на мандата на президента Барак Обама. През 2017-та година обаче, администрацията на Тръмп обяви решението за поетапно й премахване. В отговор бяха подадени няколко съдебни дела, и най-накрая въпросът стигна до Върховния съд. Първите заседания с изслушвания на двете страни ще започнаха във вторник, а крайното решение се очаква да бъде взето през първата половина на 2020.

Битка за програмата DACA във Върховния съд

Във вторник стотици привърженици на ДАКА се събраха пред съда, докато съдиите изслушваха аргументите за прекратяване или оставяне на програмата. Мнозинството от магистратите обаче дадоха зелена светлина да се продължат стъпките по спирането на ДАКА. Според тях, още през 2017-а година е трябвало всичко да приключи. Това дава точка на администрацията на Тръмп, която настояваше за спирането на програмата.

Докато тя действа обаче, децата на имигрантите, които са били доведени в Америка от родителите им, могат да останат в страната. На всеки 2 години обаче ще трябва да подават документи за кандидатстване. Правилото се отнася само за младежите, пристигнали в САЩ до 2007-а година. И то при условие, че са били под 16-годишна възраст.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

ИМИГРАЦИОННИ

Спонсорирате някой за зелена карта? Внимавайте какви помощи взима

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Снимка: MGN

Администрацията на Тръмп прави всичко възможно правило, въведено преди 20 години, но неприлагано в цялата му строгост, да бъде използвано срещу имигрантите със зелени карти и тези, на които им предстои да вземат гражданство. Става дума за правилото public charge (хората на помощи), в което изрично се упоменава, че имиграционните ще отказват зелена карта и гражданство на имигранти, взимали държавни пари. Такива програми са ваучери за храна, жилищен наем и обяд в училищата, субсидии за образование и възстановяване при бедствия.

Към правилото за хората на помощи (public charge rule) на 23 май тази година президентът Тръмп издаде „Меморандум за изпълнение на правните задължения на спонсорите на чужденци“. В него пък се казва, че спонсорите на кандидати за зелени карти ще връщат пари на държавата, ако се установи, че искащите зелена карта са взимали помощи. С меморандума се отправя и призив към правителството да създаде процедура за подаване на

граждански искове срещу спонсори

които ще трябва да възстановяват средства.

С ново правило Тръмп ограничава зелените карти, US гражданството и легалната имиграция

Мотивът на президентската администрация – 58% от всички домакинства, издържани от имигранти, използват поне една програма за социално подпомагане и с това натоварват държавния бюджет. САЩ отпускат зелени карти на приблизително 1 милион чужденци всяка година. Миналата година за гражданство са били одобрени 757 000 петиции. Критици на новата мярка обаче вадят и друга статистика – 1 от 7 възрастни в имигрантски семейства са предпочели да не участват в програми за обществени помощи през 2018 година поради страх, че ще застрашат бъдещия си статут, но наистина са били в нужда.

„Правилото за отказване на зелени карти и гражданство на имигранти, които са получавали помощи, не е ново. Не е нов и текстът за финансовите гаранции от страна на спонсорите за това, че ще са готови да връщат правителствени субсидии“, потвърждава и българският имиграционен адвокат от Чикаго София Знаймер. „Просто администрацията на Тръмп иска да се спазва всеки параграф, всяка буква, точка и запетайка от закона“, допълва тя.

Адвокат Знаймер казва, че когато се подава петиция за зелена карта за член от семейството, спонсорът подписва декларация, със силата на договор, че може финансово да подпомага кандидата (I-864 Affidavit of Support). „Освен тази декларация имиграционните органи взимат предвид и допълнителни фактори, които законът изброява, като възрастта на кандидата, образователния ценз, финансовото състояние, здравното състояние, семейния статус и други фактори. Хората от по-бедните страни трябва особено

да наблягат на своето образование

посочва още Знаймер.

Скоро ще отказват зелени карти, ако кандидатът е вземал помощи

Тя подчертава, че подписването на декларацията за финансово подпомагане на кандидата за зелена карта има силата на договор както между спонсора и кандидата, така и между спонсора и държавата. Това означава, че държавата може да изисква от спонсора да изплати обратно всички суми, които кандидатът е получил чрез помощи.

„Ако кандидатът за зелена карта и спонсорът не са от едно семейство, спонсорът отново декларира, че поема финансовото подпомагане на кандидата със същата форма (I-864 Affidavit of Support), но като ко-спонсор.

“Спонсорът, както и ко-спонсорът, имат отговорността да върнат пари от помощи, взети от държавата, както и задължението да издържат имигранта на ниво 125% от нивото на бедност, докато имигрантът: 1) не работи 10 години; 2) умре; 3) изостави зелената си карта; 4) стане гражданин на САЩ; или 5) съдия прекрати статуса на имигранта и имигрантът кандидатства за нов статут с нов спонсор. При спечелилите зелена карта от лотарията спонсорството е само в началото и спонсорите подписват форма I-134, която носи други отговорности за спонсора“, уточнява Знаймер.

5 федерални съдилища

блокираха въвеждането на правилото

 за хората на помощи, което трябваше да влезе в сила на 15 октомври, а заедно с него и меморандума за финансовите задължения на спонсорите на чужденците. Първи бяха Ню Йорк, Чикаго, Калифорния и Вашингтон. После към тях се присъедини и Кънектикът.

Филаделфия срещу имиграционните

„Има няколко съдебни дела от имигранти, особено бивши съпрузи срещу спонсори, в които имигрантите не работят или имат доход под 125% от нивото на бедност и съдят спонсорите да им плащат издръжка до 125% от нивото на бедност. Спонсорите не могат да задължат имигрантите да работят или да станат граждани и потенциалните задължения на спонсорите може да продължат с години. Доколкото знам, няма съд, в който самото правителство да е завело дело срещу спонсор за връщане на пари от помощи, получени от спонсорирания със зелена карта. Но само помислете, ако става дума за 500 долара, ресурсите по едно дело ще са в пъти по-големи, така че трябва първо да се урегулира механизмът за събирането на тези пари. Юридическата възможност съществува. Кога ще стане възможно фактически да се събират пари, все още не е ясно“, пояснява адвокатката.

София Знаймер припомня, че кандидатите за зелена карта нямат право на определени помощи през първите 5 години от пребиваването си в Америка. Такива са например временни помощи за нуждаещи се (TANF), пенсии за възрастни с ниски доходи (SSI), здравна застраховка за възрастни с ниски доходи (Medicaid).

Другото, което е свързано с правилото за имигрантите на помощи, е, че президентът Тръмп издаде прокламация, с която задължава имигрантите, влизащи в САЩ, да имат здравна застраховка в срок от 30 дни след влизането или авоари, с които да могат да покрият евентуални медицински разноски.

София Знаймер

„Ако имигранти със зелена карта излязат извън страната и пътуват по-малко от 6 месеца, се считат за специална категория имигранти и не подлежат за правилата за недопустимост в страната заради взимани помощи и задължителната здравна застраховка.

Ако обаче човек пътува извън САЩ и остане там повече от шест месеца,

на границата може да бъде обвинен в недопустимост

и изпратен на съд, за да се реши дали имигрантът е в тежест на данъкоплатците поради получените помощи (макар че е имал право на тях), или ако няма застраховка. Ако се реши, че ще бъде в тежест, имигрантът ще получи отказ да бъде допуснат в САЩ“, казва адвокат Знаймер.

Отказват US визи, ако не докажете, че ще имате здравна застраховка

„Да взимаш помощи не е срамно или незаконно. Въпросът е какви са последствията след това. За имигрантите ще се гледа дали са получавали помощи през последните 36 месеца. Ако имигрант е взимал помощи по-малко от 12 месеца, няма да се счита, че е бил в тежест на данъкоплатците. Ако получаваш два вида помощи, всеки ден се брои за два дни“, разяснява тя.

Важно е да се отбележи, че помощи, получавани от деца под 18 години, не се броят, когато се счита дали са недопустими. Но ако са получавали помощи, техните спонсори може да бъдат принудени да връщат пари на държавата.

„Моят съвет е да не се пътува за над 6 месеца продължително и всеки имигрант да има медицинска застраховка, да документира правилно финансовото си състояние и другите факти, свързани със статута му. Ако някой спонсор получи писмо да връща пари за помощи, дадени на спонсорирания, е добре да се направи консултация с адвокат“, казва Знаймер.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada