Открийте ни и в

Български истории

Асен Йорданов, българинът, който научи Америка да лети

Единственият наш сънародник, на чието погребение присъстват трима US президенти

Боян Димитров

публикувано

на

Казват, че той е единственият наш сънародник, на чието погребение са присъствали трима американски президенти – Картър, Рейгън и Буш. При това не е политик. Името му е вписано в Книгата на почетните граждани на Ню Йорк, неговият портрет се намира в „Залата на Славните“ на нюйоркското летище „Ла Гуардия“. В Ер Спейс Музеум има негови вещи. Той е общото между „Боинг“, въздушната възглавница и телефонния секретар и е техният създател – Асен Йорданов.

Според видни американски авиоспециалисти 90 на сто от познанията си по авиация щатските летци дължат на господин Джорданоф, както е известен отвъд Океана. А Нийл Армстронг – първият човек, стъпил на Луната, заявява, че е получил знанията си от учебниците на този българин.

Защо България знае малко за него

Асен Христов Йорданов е роден през 1896 г. в София. Още от малък проявява голям интерес към техниката, механиката, физиката и като повечето деца – към хвърчилата. Заедно с баща си посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция.

Изпратен е да учи в Гренобъл, но постъпва в училище за пилоти в Париж.

По време на Балканската война Асен е в София, но обхванат от общия патриотичен порив, решава да замине доброволец на фронта. Постъпва като механик в аеропланното отделение край Мустафа паша (Свиленград). Там активно работи по построяването на първия български самолет. Успява през лятото на 1915 г., машината се казва „Експрес“. Министерството на войната признава самолета за негово изобретение, а Асен за изобретател. Оттогава датата 10 август 1915 година се счита за начало на българското самолетостроене.


Награден е с орден за храброст

През Първата световна война му поверяват боен самолет, с който участва в десетки въздушни боеве. За проявената изключителна смелост е награден с орден за храброст. Потъпкали всички принципи за международна справедливост за самоопределение на народите, „миротворците“ налагат с Ньойския диктат жестоки санкции на България. Забранено е тя да има авиация, самолетите й са унищожени, а личният състав е уволнен. Това отрязва крилата на летеца и конструктора Асен Йорданов и слага край на мечтите му за развитие в Родината.

През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара. Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското правителство и с одобрението на министър-председателя Александър Стамболийски двамата пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда, защото други страни не участват.

С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в Щатите. В началото работи и учи английски. Успява да започне работа като чертожник в конструкторското бюро на заводите „Къртис“, става летец-изпитател, завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Не след дълго е назначен за главен конструктор в компанията, за която работел.

 


Как българин започва да брани САЩ?

Българинът конструира няколко различни модела на самолетите „Боинг“, гордостта на американското авиоинженерство.

През 1941 г. Асен Йорданов основава „Джорданов авиейшън къмпани“ и „Джорданов електроникс“, чиито дейности са свързани с военната отбрана на САЩ и са строго секретни. Популярността му нараства още повече, когато открива авиационно училище, превърнало се в най-авторитетната школа за пилоти в гражданската авиация на Щатите.

Трудовете на Йорданов са като библия за 100-те хиляди пилоти на САЩ по онова време.

Автор е на много книги за обучение на пилоти, от които в САЩ са продадени 750 000 екземпляра и са преведени в много страни. Българинът конструира няколко различни модела на самолетите „Боинг“, гордостта на американското авиоинженерство. Неслучайно Асен Йорданов е известен в САЩ като българина, който е научил Америка да лети.

В края на Втората световна война Йорданов е принуден да спре работата си в сферата на авиацията и се насочва към нови области. През 50-те години на миналия век той работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница. Работи и върху апарата Джордафон – прародител на днешния телефонен секретар.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

11-годишно българче е на път да влезе в националния отбор по художествена гимнастика на САЩ

Тя е родена в Бургас и само за две години тя има близо 15 златни отличия от турнири в Тексас и Калифорния

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

11-годишна Валентина Джамбазова печели медал след медал по художествена гимнастика в Съединените американски щати. Малката грация е на път да влезе в американския национален отбор.

Тя е родена в Бургас и само за две години тя има близо 15 златни отличия от турнири в Тексас и Калифорния. 

Бащата на Валентина е известния поморийски боец 38-годишният Атанас Джамбазов. Той е многократен шампион по самбо и професионален боец по ММА. 

Българче - №1 в математическата лига на САЩ

От няколко години семейството живее в Лас Вегас, Невада. 

Валентина е единственото дете на семейството. Тя започва да тренира на 4-годишна възраст в бургаската спортна зала „Младост“. След като заминава за САЩ продължава да се занимава с художествена гимнастика по ръководството на българските треньори Мая и Цветелина Табакови.

„Мечтите ми в спорта са да стигна до Олимпиада и да взема медал за САЩ или България“, каза Валентина Джамбазова пред Нова ТВ. 

Мечтата на родителите на Валентина са тя да продължи да печели медали, но за България.  

„Спортът винаги е бил в нашето семейство. Дядо ми, баща ми, Валя сега – няколко поколения, спортът си е неизменно с нас. Аз съм проходил в залата, всичко ми е свързано с нея, всички спомени. Спортът си върви успоредно с живота“, разказва Атанас Джамбазов.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Google инвестира $1.5 млн. в платформата на българин

Крис Младенов обучава автомеханици и вярва, че всеки може да стане такъв

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Гигантът от Силициевата долина – Google – реши да инвестира 1.5 милиона долара в надграждане на платформа на българин – младия предприемач Крис Младенов. Дигиталната платформата DasAuto Academy е за обучение на механици и е създадена от сънародника ни преди две години. Тя е първата по рода си в Европа.

Идеята на Крис е била да направи платформа, чрез която да подпомогне с обучения и съвети за подобрения в бранш, в който мнозина не осъзнават възможност за развитие – този на автосервизите.

Той се обръща за подкрепа към Google. Технологичният новатор подкрепя финансово проекти, които развиват социума и отделни ниши и професии. Следва бърз отговор, който изненадва българския предприемач.

Сега Google инвестира 1.5 милиона долара в надграждане с нови функционалности на платформата на Крис Младенов. В момента той подбира различни експерти от всички звена на нишата, с които да подготви тематични видеоуроци и съдържание на различни теми.

Идеята на DasAuto Academy е да развива както чисто функционалните нужди и умения на един механик, така и

да обучи кадри с обширни знания

в сферата на маркетинга, счетоводството, дори и психологията, защото всички тези сегменти са ключови за всеки успешен бизнес. Една от големите промени, които Крис Младенов въвежда, е, че платформата му не е само за механици, а за всеки в бранша. Така ще може всеки един човек, било то механик или само собственик на сервиз, да намери обучението/курса, от който се нуждае, за да развие бизнеса си.

Google подкрепя дигитални проекти в неразвити браншове и иновативни идеи, които не са осъществявани до момента. Едни от най-важните критерии за инвестиция от страна на гиганта се изразяват в това проектите да бъдат смислени и стойностни, иновативни, такива, за които никой не се е сещал до момента.

Всяка година Google инвестира в различни проекти и браншове, които търпят развитие, като разпределят инвестициите си в разнообразни точки на света.

Google инвестира в индивидуален проект в България за първи път. До момента компанията е влагала средства само в национални български проекти като цифровизацията, е посочено в съобщението на гиганта.

Самият Крис признава, че е взел ноухауто от Германия, където е специализирал в голям автомобилен концерн. „Видях как функционира целият автомобилен бранш“, обяснява българинът. Той дава за пример и практиката в Германия, където за да имаш автосервиз, трябва да си завършил такава специалност.

Крис Младенов е и

автор на три учебника

които обхващат цялата информация за автомобила – двигателни и скоростни кутии, диагностика, климатична система… И то актуална информация – за най-новите автомобили.

В България Крис обучава механици, прави курсове, чете лекции. Но пандемията затваря всички вкъщи и българинът се насочва към създаването на дигиталната платформа. В нея всеки може да избере темата, която го интересува, да премине обучението, да премине тестове и да получи сертификат. Крис вярва, че всеки, който поиска, би могъл да се обучи да е механик.

Сред хората, които търсят академията му, има такива, които сега стартират, но има и механици, които вече са в бранша, но осъзнават, че без нови знания няма как да могат да продължат.

„Идват и жени, жената като професия се залага като приемчик в сервиза, но тя трябва да разбира от процеса. Жените са по-добри приемчици от мъжете“, категоричен е Крис.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Ивайло Дончев – от ръба на пропастта (СНИМКИ, ВИДЕО)

Вижте спиращите дъха кадри на българския фотограф.

bgvoice

публикувано

на

от

Ивайло Дончев Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Ето, виж какво правя“ – Ивайло ми показва клип, на който е надвиснал на ръба на скала и снима скок на атлет в разпенени води долу в пропастта. „Винаги ме е привличало екстремното като начин на живот, фотографията дойде после“, казва той. Щастлив е, че е успял в някаква степен да постигне своята цел – да бъде лицензиран фотограф за България на най-популярната марка енергийни напитки в света, чиито реклами често са съпроводени с умопомрачителни, стряскащи, спиращи дъха кадри.

Cliff diving (скачане от скала) – австралийската атлетка Риана Ифланд, Созопол. Снимкa: Ивайло Дончев

До този успех екстремният фотограф Ивайло Дончев стига упорито, стъпка по стъпка, убеден, че това е, което иска да прави. Няма спомен колко пъти е бил на ръба на сериозна контузия или дори на нещо повече – недай, Боже! – докато се е катерил, летял на парапланер, за да направи своите уникални, запомнящи се кадри.

Екстремното му е в кръвта

от малък, дори му е по наследство. Майка му Веселка Дончева като малка също се е състезавала с картинг, баща му Красимир Дончев доста години е катерил планини и е част от планинската спасителна служба в България.

Летене с tracking suit в Кейп Уайнланд, Южна Африка – Веселин Овчаров и Джордж Шунрад. Снимкa: Ивайло Дончев

„Лудостта“ в оня екстремен смисъл го е вълнувала от малък. Мечтаел е да стане състезател във „Формула 1“. Оттогава мечтите му са били все такива. „Винаги съм постигал това, което искам“, казва той. До „Формула 1“ не стига, но се състезава професионално с картинг и през 2014 г. достига до трето място в генералното класиране в българския шампионат. В един момент прекъсва, тъй като това е доста скъп спорт. Продължава обаче със следващите предизвикателства.

Завършва математическата гимназия в родния си град Сливен. Запалва се по фотографията покрай скейтборда, защото е запален скейтър от 15-годишен. Харесва му да документира триковете, които прави с приятелите си на най-невероятни места – скокове от стълби и от голяма височина. Казва, че във фотографията е самоук, но има късмета да срещне човек, който да му даде посока в това изкуство.

Ивайло завършва ландшафтна архитектура в София. Работи известно време като ландшафтен архитект, но емоциите със снимането го дърпат все повече и повече. Решава да заложи всичко на карта и да се отдаде изцяло на екстремното снимане. Приет е в Кралската академия в Холандия по специалността документална фотография. След първата година си дава сметка, че е взел от курса каквото му е нужно, а и му е трудно да заплаща скъпото обучение. Взема тежкото решение да следва собствените си проекти. „Поставих си за цел в определен срок да бъда там, където искам да съм, и нещата се случиха по начина, по който исках и планирах, и работих в тази посока без спиране“, споделя амбициозният българин пред „Труд“.

Той остава още 2 години в Холандия, защото следва точно определена цел – да стане фотограф на „Ред Бул“ – марката, чиито рекламни сесии най-често са свързани с екстремни фотоси. И отново преследва упорито целта си стъпка по стъпка. Започва да ходи по всякакви събития, провеждани под егидата на енергийната напитка. Последните 10 години следи най-добрите екстремни спортисти в света, и в частност тези, които се снимат за марката.

Кайт сърфистът Никола Абаджиев се забавлява на канала до Лъвов мост в София. Снимкa: Ивайло Дончев

„Лека-полека успях да си постеля основата така, че да ме забележат и да тръгна по избрания от мен път – споделя Иво. – През 2019 г. успях да вляза официално в радара им извън България.“ Той участва в един от конкурсите им и стига до финалите в категория „Creative“. Преди месец получава

имейл от един от шефовете

на компанията, че официално влиза в системата им от фотографи.

Екстремната фотография е адски рискована не само за спортиста или каскадьора, изпълняващ сложни сцени, но и за фотографа, който ги снима. „Да, трябва да имаш афинитет и желание към този тип спортове, цялата практика и целия процес. Понякога ситуациите са доста екстремни и както атлетите, така и ние, които снимаме, трябва да сме спокойни, хладнокръвни, концентрирани. Понякога се объркват нещата и трябва много бързо да се вземе адекватно решение и естествено има много риск…“

„Това, че съм фотограф, е по-скоро следствие на нещата, които правя. Екстремното и приключението са моят начин на живот. Трябва да имаш много повече развити качества и умения, отколкото да снимаш. Снимането е просто една част от всичко“, разсъждава Ивайло.

Мечтите му се простират далече отвъд фотографията. Наумил си е един ден да започне да лети с така наречените wingsuit – костюми, или летящи катерици. Все още прохожда в това летене. Wingsuit е костюм с големи ципи между краката и между ръцете и тялото, които създават площ, така че да може, образно казано, да се плъзгаш по въздуха и да летиш свободно като птица. Казва, че това е следващата му голяма цел в живота, която е уверен, че ще реализира. Това е най-високото ниво в летенето и свободното падане.

Проект „Непознатият Север“, Северно море, Холандия. Снимкa: Ивайло Дончев

Разбира се, попадал е в много ситуации, които са вдигали адреналина му до небесата. В началото на миналата година са в Испания с атлетите Веселин Овчаров и Хорацио Лоренс от Испания. „Никога преди това не бях летял на парапланер и не съм си и мислил, че ще снимам от въздуха, летящ на парапланер. Още като пристигнахме на остров Ел Хиеро, събрахме екипировката, атлетите си нагласиха крилата, резервни парашути и отидохме на първото място, което ставаше този ден за летене. Мислех си, че първият полет ще бъде по-скоро опознавателен, да се кача, да видя какво е усещането, да преценя как да се подготвя за снимане следващите дни. Предстоеше ни едномесечен проект…

Но Весо просто ми каза: „Готов ли си? Вземай апаратите, сега ще снимаме“. Той на един парапланер, аз на друг, заедно с още един помощник.

Летим успоредно с него

той прави трикове. Когато се правят трикове, се губи височина. После се използват въздушните термики, за да се издигнем нагоре. И нещата се случват на около 1000 метра и нагоре.“ Как се фокусира на такава височина и при много висока скорост, само той си знае… Казва, че с времето се свиква дори да предусещаш кога какво ще се случи, да си нагласиш и фокуса. Някой път нещата се случват за части от секундата, времето за реакция е по-малко от секунда и може да изпусне ценен кадър.

Често ситуациите са като при снимането на каскадите във филмите. Някои прекалено рисковани моменти не могат да се повтарят, затова се планират много добре предварително. Ивайло трябва да знае какво точно ще се случи в най-малки детайли, за да може навреме да реагира с фотоапарата. Работи в тандем с каскадьора Илко Илиев, който покрива снимките с дрон.

Преди месец се върнали от снимки в Южна Африка. Снимат Веселин Овчаров с track suit. При този летателен костюм, за разлика от wingsuit, ръцете не са свързани с тялото. Тръгват да катерят един връх, от който на следващата сутрин Весо и още един местен атлет от хората, които летят, ще скачат от скала с костюмите track suit. Самото изкачване е голямо предизвикателство, отнема им около 4 часа, като последния час и половина се катерят по тъмно, в мъгла. Има много змии и бабуни (маймуни), които няма как да видят. Често пресичат и места, където е като джунгла, със супер високи треви на нивото на гърдите. „Реално долу в краката си нямаш идея какво се случва. И колкото и смешно да ти звучи, от време на време пляскахме с ръце, слушахме музика, говорехме си на висок глас, за да изплашим змиите, ако има такива около нас“, споделя Иво.

Когато стигат върха, там ги чакат палатки, шалтета, спални чували и разпъват лагера. На сутринта 7 човека трябва да излетят от върха на планината един по един, като Весо и другият атлет излитат с костюмите, а останалите – с парапланер. „Ние с Илко излетяхме в тандем. Самото излитане беше доста неприятно, теренът беше доста каменист. Имахме около 6-7 неуспешни опита да си вдигнем крилото. Беше доста емоционално… Историята преди или след кадъра е не по-малко вълнуваща, но рядко достига до аудиторията“, разказва фотографът.

Когато

снима, надвесен над пропаст

ако не е осигуряването с въже и седалка за катерене, Ивайло също би полетял надолу. Но той не мисли за това. Просто се доверява на колегите си, които го пазят. „Винаги при такива рисковани снимки съм обезопасен с въжета, с катерачни седалки. Ако случайно се отчупи клон или камък или се хлъзна, да не падна в пропастта. Всичко се планира така детайлно, че да се изключат всякакви други странични фактори, които могат да ме разсеят, за да остана фокусиран върху работата си“, споделя той.

Дали има страх? „Всички хора, които се занимават с екстремни спортове, малко или много се страхуват. Което е много добре, защото страхът те държи буден, помага ти в много ситуации. Просто трябва да знаеш как да го използваш в твоя полза, защото ако му се отдадеш, се сковаваш, панираш се и всъщност тогава може да стане голяма беля. Единственият начин да преодолееш страха, колкото и банално да звучи, е да действаш, а страхът идва от липса на информация или на опит. Този принцип се опитвам да прилагам за всичко в живота си“, казва фотографът, за когото екстремното се е превърнало в начин на живот.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Тест за COVID-19 и 10-дневна карантина за пътуващите до Дания

Периодът на изолацията може да се намали, ако се направи втори тест не по-рано от четири дни след пристигането

Затвори