Открийте ни и в

България

А вие в България защо гласувахте за Слави?

За вота на емигрантите и обвиненията към тях.

публикувано

на

МАРИЯ СПИРОВА*

Значи, след избори като ме почнат приятели, познати и непознати…

В предишни години беше „Вие защо гласувахте за Бойко пак, бе, клети миячи на чинии?!“ [В този образ открай време се съдържа целокупното множество българи, живеещи зад граница.]

Отговорът ми в такива случаи винаги беше: „А вие, българи в България, защо пак избрахте Бойко?“

Защото, все пак, така ставаше. С гласовете от чужбина или без.

Отсреща настъпваше пароксизъм: „АМА АЗ НЕ СЪМ ГЛАСУВАЛ/А ЗА БОЙКО!!!“

„Е, и аз не съм“, отговарях кротко аз.

Не, че този подход помагаше.

Хората продължаваха да се сърдят на емигрантите, че гласуват, както биха гласували и ако не бяха излезли от България, което винаги ме изпълваше с учудване. Защо като идем в друга държава, ставаме внезапно по-виновни за избора си?
[Ох, знам защо. Защото изглежда, сякаш не носим ние последиците от избора си. Но това не е точно така. Много от нас, живеещите зад граница, бихме могли да кажем, че сме отишли другаде именно като последица от гласуването на хората в България. Именно наложеното от гласувалите в България управление тласна вълни българи към Западна Европа. Не го казвам като обвинение.

Казвам го, защото явно никой не гледа на масовата емиграция от тази гледна точка.]

{И пак казвам – изборите в чужбина отразяват точно победителя в страната. Не е било никога ние от далеч да натресем на мнозинството в България някого, за когото самото мнозинството да не е отишло да даде своя глас.}

С времето стана по-лошо.

Хората започнаха да ме питат защо изобщо се занимавам да помагам за някаква организация на изборите в чужбина, след като само Бойко печелел. Вече съвсем се затрудних как да обясня нещо, което на мен ми изглеждаше очевидно, но за мнозина беше повод за сериозно негодувани и раздразнение.

Какво друго бих могла да направя? Да подкрепям изборните права само на онези сънародници зад граница, които подпишат клетвена декларация, че няма да гласуват за този или онзи? Българите в чужбина имат семейства в България, за които се грижат. Бизнеси, ниви, градини, къщи, гробове. Мнозина биха искали да се завърнат и за целта силно искат да участват в изграждането на онова бъдеще, в което ще могат спокойно да хванат еднопосочен полет към дома. Просто няма как стотици хиляди хора да имат еднакво виждане за това какъв е пътят към това бъдеще.

Гласуването е принципен въпрос, но, слава Богу, един от по-простите. Или всички имат право да гласуват, или се спускаме по пързалката и една година измисляме защо тази категория не може да гласува, другата година – защо онази не може, и така бързо и неусетно изтриваме „демо“-то от демокрацията и остава само… „крацията“. Сиреч, махаме народа от властта. Това вече сме го правили и не беше чудесно.

И всяка година като кажа това, някой виква: „Ама я виж в Англия как като не живееш десет години в страната вече не можеш да гласуваш!“

Обаче Англия не е държава на емиграцията. Англия е многолюдна държава на имиграцията. Нея не я издържат до голяма степен гурбетчии и има кой да гласува там за век напред. България е малка и бързо топяща се държава, от която е емигрирал, поне временно, съществен дял от активното население. Оставям на вас да помислите върху тези разлики.

* * *

Тази година, разбира се, ураганът, който ме брули вечно след избори, има ново име – Слави. Вече втори залп отбивам от де що има комуникационни канали, този път защо пък за Слави Трифонов сме гласували, как можело, как сме смеели, как доказвало това за пореден път, че на Запад наши мозъци не са изтекли… Просто планинско свлачище от възмущение, с бесни емотикони и удивителни, изтеглени като саби от граматическите ножници.

Ами, аз пак да си почна моето, вие в България защо гласувахте за Слави?

Знам, че този въпрос не звучи добре.

И има няколко причини за това.

Първо, далеч не всички в България са гласували за Слави. Е, и в чужбина далеч не всички за него гласувахме. Не можем да обобщаваме, защото така губим от поглед реалността, а тя бездруго вече съвсем заприлича на амфетаминова халюцинация.

Така са решили, така са направили. Това е единственият възможен отговор на въпроса защо някакви хора, за които не отговарям лично, са гласували за когото и да било.

Впрочем, в България някои хора и за ВМРО гласуваха. А в чужбина, например, – някои за Възраждане. Аз лично не съм във възторг от това, но знам, че има и хора, които биха искали никой да не гласува както аз гласувам. И за да не се избием по този повод, добре правим, че сравнително учтиво се допускаме един друг до урните, пък каквото математиката покаже.

И накрая, ако има нещо, което съм научила от патилата си покрай организацията на избори в чужбина, то е, че бюлетината не е ДНК. Че тя не определя добър или лош е един човек. Дори не е особено надеждна индикация дали е умен или глупав. По-често е сигнал за душевното състояние на човека, който я пуска, по-рядко – за съкровените му възгледи по един-два въпроса.

В изборни секции ми се е налагало да работя с хора с различни политически убеждения, напоследък и с хора от „Има такъв народ“.

И макар в момента да намирам действията и думите на хора както Трифонов и Йорданов за стряскащи, гледам да не бъркам тях с *хората, гласували им доверие*.

Във Великобритания се запознах покрай протестите с много млади хора, за които не бих подозирала, че някога са гласували за ГЕРБ, докато те не си го признаха с половин уста. Сега се чувстваха излъгани и дори засрамени, но тогава са имали причини, които са им се стрували добри.

Около изборните напъни тази година се запознах с неколцина симпатизанти на ИТН – те също доброволстваха в процеса по изграждането на избирателни секции, при това с искрено вълнение, енергия и компетентност, които не отстъпваха на по-опитните сред нас. Това бяха сърцати и нахъсани хора, които вярваха, че Слави Трифонов ще донесе „другото“ и работеха за тази вяра. Ясно ми е, че не всички замесени са били толкова добри и свестни хора – това не е възможен стандарт за нито една организация или голяма група. Казвам само, че каквито и предразсъдъци да имах, личният ми опит с тези конкретни хора ги поразмекна като кашкавал на сандвич принцеса.

И още нещо – както при протестите миналото лято едновремешните гласодаватели на ГЕРБ взеха ново решение за себе си и скандираха за оставката на Гешев заедно с всички останали, така и след онзи вече пословичен запис на черен фон от 12 юли, някои от моите нови познати реагираха с огорчение и изненада. Един от тях ми написа „Аз въобще не го очаквах това. Той за какъв се мисли?“

Не знам.

Но ми се струва много важно да не прибързваме с решенията за какви се мислим едни други. Защото – както в изборите, така и след тях – колкото и да се делим по проценти, акценти, музикални вкусове, меридиани и паралели, неизбежно ще бъдем все заедно.

* Текстът е публикуван в профила на автора във Facebook

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

България

Нинова: Правителството незабавно да спре износа на дърва за огрев, за да се намали цената им

Това написа във Facebook лидерът на БСП Корнелия Нинова.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн: БТА

“В страната има нов сериозен проблем. Предлагаме спешно решение. Поради високите цени на ток, газ, парно масово хора минават на дърва за огрев и се презапасяват, изплашени как ще изкарат зимата. Това повиши търсенето,  цените скочиха неимоверно, а дървата изчезнаха от складовете. От юни досега увеличението е с близо 300%. 1 244 068 домакинства у нас се отопляват само на дърва. Сега те са изправени пред невъзможност да си ги осигурят за студените зимни месеци. Проверих и установих, че в последните месеци се увеличава износът от България. Има решение за тези семейства. Служебното правителство незабавно да  спре износа на дърва за зимните месеци. Първо трябва да осигурим топлината за българските семейства. Ако не побързат, до дни ще е късно”.

Това написа във Facebook лидерът на БСП Корнелия Нинова.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Със спор кой да стане финансов министър започват коалиционните преговори в Германия

Социалдемократите, зелените и либералите обявиха, че целта им е да изготвят коалиционен договор до края на ноември, а до 6 декември да се избере канцлер и правителство

публикувано

на

от

Виж цялата статия

В петък започват официалните преговори за съставяне на коалиция в Германия. Социалдемократите, зелените и либералите обявиха, че целта им е да изготвят коалиционен договор до края на ноември, а до 6 декември да се избере канцлер и правителство. Ако преговорите са успешни, канцлерът ще е кандидатът на спечелилите изборите социалдемократи Олаф Шолц.

22 работни комисии със специалисти от трите партии ще изготвят и ще дискутират коалиционния договор. Работата им започва идната сряда. Тяхната цел е да са готови с проектодокумент на 10 ноември. След това окончателният коалиционен договор ще се изготви от основните преговарящи, които ще имат време за това до края на ноември, предаде БНР.

Ако договорът е одобрен от всички преговарящи, той ще бъде даден за гласуване на членовете на трите партии. Либералите от Свободната демократическа партия ще го гласуват на извънреден конгрес, а зелените ще направят онлайн-допитване.

Все още има обаче някои спорни точки, които може и да провалят преговорите. Най-гореща е темата за финансовото министерство. Либералите държат то да е техен ресор, а бъдещият финансов министър да е лидерът им Кристиян Линднер. Социалдемократите и зелените обаче не смятат да дадат това министерство без сериозни дискусии. Зелената партия смята, че лидерът й Роберт Хабек трябва да поеме поста на финансов министър.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

След бурята с цените: Задава ли се нов икономически пейзаж

Изненада ли бързото възстановяване играчите на пазара?

публикувано

на

Виж цялата статия
Снимки: БТА

Отивам до магазина да купя олио, ми каза един съсед онзи ден, като се засякохме на входа. Имало го на някои места още под 3.5, лв., а което звучи наистина изгодно, при положение, че цените на премиум марките гонят 5 лева и някои от хората започнаха да смятат, че скоро ще им излезе изгодно да купуват зехтин, като се вземе предвид съотношението цена/качество. Преди пандемията за високи цени се смятаха тези, които минават 2.5 лв.

Бизнесът в България и в цяла Европа не е в по-изгодна позиция, когато става въпрос за цените на природния газ и електроенергията. За разлика от случая с олиото и широкия избор от места, където човек да си купи олио, бизнесът в България е силно ограничен заради по-малкото „магазини“ за енергоизточници.

Вносът на синьо гориво е силно зависим от един доставчик – Русия, като от тази година за първи път между 5 и 10% от вноса идва от Азербайджан. Това не попречи цените на синьото гориво да нараснат почти три пъти до малко под 100 лв. за мегаватчас, а от ноември

се задава и поредно увеличение

Въпреки многото търговци на електроенергия в България, предлагането също е ограничено, и то се свежда предимно до това, което предлагат някои от по-големите производители на ток, като липсва адекватна свързаност с пазарите в региона. Едва през този месец се очаква да заработи механизъм, с който български фирми ще могат да участват на свободния пазар и в Румъния. Това обаче едва ли ще е панацея, защото в момента цените са високи навсякъде със стойност от близо 500 лв. за мегаватчас В момента са повече от пет пъти над тези до началото на лятото.

В САЩ вече струва с близо 17 долара повече да се зареди един резервоар бензин в сравнение с година по-рано. В понеделник средната цена на горивото на бензиностанциите достигна 3.32 долара за галон, посочват от популярния сайт за сравнение на цените на горивата ААА.

Всичко това изглежда като една перфектна буря, която може да остави след себе си един изцяло нов икономически пейзаж. Каква обаче ще е прогнозата за следващите седмици и месеци, е трудно да се каже, но в опит да бъдем икономически метеоролози, е важно да проследим откъде идва вятърът на промяната.

По време на първия COVID локдаун в края на април 2020 г. галонът струваше едва 1.8 долара, или почти двойно по-ниско, отразявайки текущото към онзи момент ниво на икономическа активност, която така и до края на 2020 г. не успя да се възроди и повечето страни отчетоха спад на БВП.

Не така стояха вече нещата в началото на 2021 г. Само три седмици преди новата година да настъпи, Агенцията по безопасност на храните и лекарствата FDA одобри първата ваксина срещу COVID болестта, която спря света така, както дори и войните не са го правили.

Въпреки очакванията на мнозина, че такъв препарат едва ли ще бъде създаден или одобрен скоро, той дойде само няколко месеца след разразяването на пандемията. В следващите седмици започват да се появяват нови и нови ваксини, разработени от различни компании в САЩ, Европа, Русия и Китай.

Не след дълго, благодарение на тях, животът, включително и икономическият, започна

да се връща към нормалното

властите постепенно започнаха да отпускат ограниченията, животът, макар и не съвсем същият, започна отново да намира своя нов ритъм.

В понеделник линиите, обслужващи маршрути между скандинавските държави, обявиха, че вече няма да изискват носенето на маски в самолетите. Германия от своя страна посочи, че в края на ноември е готова да отмени извънредното положение, въведено на 28 март.

Всичко това, в рамките на шегата, може да е истински повод на антиваксърите да кажат, че ваксините са оскъпили живота им, както и този на ваксинираните.

Бързото откритие и прилагане на ваксините, въпреки известната съпротива, успя да направи така, че да можем да говорим за икономика изобщо. Сега е далеч по-лесно на икономистите да кажат, че трябва да се бори инфлацията, отколкото през март 2020 г., да вземат отношение кога кризата ще свърши.

Истина е, че бързото икономическо възстановяване изненада доста играчи на пазара, като успя да наруши равновесието между търсене и предлагане, както на стоки и услуги, така и на суровини и труд.

Тук идва място и на адаптивността и желанието да оцелееш в бизнес отношение.

Пример за това дадоха от британската верига магазини Tesco, който в момент на липса на шофьори и горива в страната се обърна към услугите на железопътния транспорт и магазините продължиха да са сред най-заредените в страната, а други останаха доста празни.

И голямата верига, като моят съсед, са разбрали, че е възможно някъде нещо да струва по-евтино или просто да го има налично. Това не означава, че инфлацията няма да ни засегне всички, но тези, които са склонни да търсят отговор на новите предизвикателства, ще ги посрещат по-подготвени.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА