Открийте ни и в

История на имиграцията

Бай Кольо от Детройт – пример за солидарността на българите

Банскалията е емблематично име за българската емиграция

публикувано

на

Детройт, 1908 г. Сн. Wikipedia

Бай Кольо е едно емблематично име в българската емиграция в Детройт, САЩ. За съжаление в България не знаем много за него, всъщност не знаем почти нищо, освен че именно той доглежда до смъртта му на 1 юни 1967 г. известния български емигрантски музикант Христо Серафимов и на практика го и наследява. Бай Кольо е от Банско. Той получава само от застраховката на Христо Серафимов сума в размер на 780 хил. долара, както твърдят роднините на музиканта, но не това е най-важното за банскалията. По-важното е, че това е една твърде явна и достойна за пример демонстрация за това как българите

са се грижели един за друг

в странство, как са си помагали, дори и в смъртта.

Банско е освободено с така наречения Хуриет – равноправие на всички народности в Османската империя, независимо от етническата и от религиозната им принадлежност, през 1908 г. На следващата година обаче градчето отново попада в пределите на Турция. Истинската свобода идва едва с Балканската война от 1912 г.

Тази разлика в годините оставя силен отпечатък върху мотивите за миграцията на населението от този регион. Процесът се засилва особено много още след Илинденско-Преображенското въстание. В тези времена много хора от Банско се изселват към София, а някои от тях тръгват по пътя на свои близки и роднини, които вече са

утъпкали трасето към Америка

Едни от първите банскалии, които стъпват на американска земя, са Зарче Ушев и Константин Дамянов. Последният се връща в България през 1912 г., за да участва в Балканската война. Жени се за българка и отново заминава за Америка след войните.

Около 1920 година за Америка заминават и братята Никола и Костадин Ковачеви. Бай Кольо, за когото говорихме по-горе, трябва да е известен сред емиграцията ни в Детройт, най-малкото защото е бил заможен – поне след смъртта на Христо Серафимов. Дали пък този Никола Ковачев не е нашият бай Кольо, кой знае, историята помни, но за съжаление мълчи…!

Български емигранти в САЩ – 1910 г. Сн.: lostbulgaria.com

Много от хората от Банско и региона, които заминават около Балканските войни и преди това за Америка, се завръщат в „стария край“ около 1930 г. Някои от тях, както тръгват, така и се връщат – бедни. Не за всички е проработила прословутата „американска мечта“, не всеки е имал късмет, както например бай Кольо от Банско, който наследява богатството на известен български емигрант!

В САЩ и Канада банскалии, както и повечето нашенци

работят най-черна работа

по мините, в металургичните фабрики и по жп линиите. За някои пишат и вестниците, те се прочуват като банкери – като Костадин Ушев, а брат му Никола пък се занимава с профсъюзна дейност и активно сътрудничи за издаването на вестник „Македонска трибуна“. Знаем, че нашенци, които са със силно изразен свободолюбив дух, често са се включвали активно в събитията, които са вълнували обществото около тях.

Дали нашият бай Кольо не е един изявен профсъюзен деец, който отстоява правата на българите в Америка, дали не е един нов, местен Левски…!?

Кой е бай Кольо, дали е живял в Детройт до смъртта си, дали и той е погребан в българското гробище в Охайо, както Христо Серафимов, какво е работил, имал ли е семейство, всичко това не знаем. Знаем само, че е бил добър човек, който се е погрижил за свой земляк, подредил е всичко за достойното му изпращане. Това е всичко, което знаем за този човек, но знаем още и че той е оставил пример за задружност на българите по света, за това, че никой и никъде не е оставен сам и самотен, благодарение на хора като бай Кольо…!

Български емигранти в САЩ – 1910 г. Сн.: lostbulgaria.com

 Пътуване на цели родове

До 1930 г. около 30 семейства от Банско вече са опитали късмета си на гурбет в Новия свят, като броят на всички емигранти от Банско е около 150 души, което за населението на градчето в онези години е наистина впечатляващо!

Някои, разбира се, решават да се върнат, когато вече са понатрупали достатъчно пари, за да могат да си устроят живота в Родината. Интересното е, че хората от този регион пътуват на гурбет по родове, а не поединично, както е характерно за останалите региони на страната ни.

Вероятно някъде в онези години за Америка заминава и бай Кольо.

Банскалии, а и всички, които по онова време решават да пътуват за Америка, посещават представителствата на чуждите параходни агенции, които в онези години се помещават на централната столична улица „Мария Луиза“. Тук са представителствата на Тома Бакрачев, Велко Бабов, Богдан Илиев, които предлагат пътуване с кораби като „Германия“, „Хамбург“, „Ханза“, „Ню Йорк“, „Бремен“, „Европа“, а дори и с „Куин Мери“!

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА