Открийте ни и в

КРИМИ

Бай Минчо – топ крадецът от Сиатъл

Извършил е 71 обира в 64 вили и получил... $400 хил. обезщетение от полицията

публикувано

на

Минчо Дончев, или бай Минчо, както го наричат в България, е издръжлив, находчив, изобретателен и притежател на множество таланти. Както много други българи в Америка. Но Минчо не използва качествата си, за да покаже най-доброто от себе си зад Океана. Напротив, през 70-те и 80-те години на миналия век Минчо обира вила след вила по поречието на река Стилагумиш, на 120 км от Сиатъл, и успява да остане неуловим повече от 10 години. През това време той живее като дивак в първобитна землянка в планината и изминава десетки километри на ден с тежка раница на гърба. Заради непрестанните му набези във вилната зона и „потъването“ му в планината над Сиатъл местните го наричат Планинския човек или Дивия планинец. Разбира се, дори и в най-добрите екшъни, белезниците щракват и лошите влизат в затвора.

Но не и Минчо, чийто живот сам по себе си може да стане филмов сюжет. Той излежава едва четири месеца

зад решетките на вашингтонски затвор

и бива депортиран в България. Заедно със солидна сума от около няколкостотин хиляди долара, дадени му от САЩ. В същото време полицията пише на „сметката му“ рекордните 71 обира в 64 вили.

Минчо Дончев бяга от България през далечната 1968 година и е върнат обратно през 2001 г. По време на разследването срещу него ще стане ясно, че криейки се из горите на Сиатъл, той е пропуснал падането на Желязната завеса и е останал в неведение за смяната на режима в Родината му.

Преди да избяга от България, Минчо работил известно време като милиционер. От 1957 до 1964 г. се трудил и като началник съоръжение в тогавашната институция „Културен отдих и украса“ в Стара Загора. По това време получава първата си присъда – 5 години затвор за опит за убийство на бащата на съпругата си. Излежава ги, а след като излиза, решава да стане овчар, гледа цяло стадо овце и над 30 прасета, а от печалбата се надява да си купи апартамент. Но крадлив съсед се изпречва на пътя му – краде агне след агне от стадото му. Различни са свидетелствата кой точно е извадил първи ножа и кой кого е сбил първо, но в крайна сметка съседът се оказал с прерязано гърло, а Минчо с 20-годишна присъда за убийство. Този път обаче той няма намерение да лежи в затвора и бяга. Два месеца живее като партизанин в гората, след това минава нелегално границата и се озовава в Гърция. От там пеша през Югославия, Австрия, та чак в Италия, където получава статут на политически емигрант. Снабден с него, бай Минчо заминава съвсем легално за Америка, където е посрещнат с отворени обятия. Там се жени през 1982 г. и изкарва прехраната си като механик, но не плаща данъци, за което властите тръгват по петите му.

Истинският му сблъсък с полицията обаче идва през 1985 г., след като решава

да взриви дома на американската си любовница

Тогава той е арестуван в окръг Кинг, Вашингтон, но отново успява да избяга и да се скрие от униформените. И потъва вдън гора.

Не след дълго обитателите на вилната зона край Сиатъл започват да се оплакват от нападения на вилите им. В началото полицията се чуди дали не става дума за набези на животно, тъй като единственото, което липсвало от къщите, била храна. Парите и ценностите оставали непокътнати.

„Задигна ми три кутии макарони и сирене, като разби новото ми стъкло за 300 USD“, жалва се по това време една от собственичките на ограбените вили. Друг потърпевш, Боб Гарднър, казва: „Всеки път, когато нахлуваше във вилата ни, Планинският човек омиташе кухненските шкафове и хладилника до трошичка“.

Минчо всъщност привиква виладжиите край Сиатъл сами да му оставят храна. Когато такава липсва, той остава безспорни знаци, че това не е по вкуса му. Така например при един от набезите си той открил празни шкафовете и хладилника в една от вилите. Това очевидно много го ядосало, защото използвал чаршафите на собствениците вместо тоалетна хартия. Историята мълчи дали виладжиите са заредили храна за следващия път, но заради липсата на нови знаци, може да се предположи, че са разбрали недвусмисленото послание на българина.

Докато броди из гората, Дивият планинец, както го нарича американската преса по това време, измервал времето по сезоните и когато го хванали през 1998 г., вярвал, че е още в 1997 г.

А как успяват да го хванат ли? След като един от потърпевшите, Фил Вининг, се свързва с Джоел Хардин – бивш рейнджър и специалист по проследяване. Той работел четвърт век на американско-канадската граница и бил специализиран в издирването на хора. През 1997 г.

рейнджърът тръгва по следите на българина

Прави карта на обирите, извършени от Минчо, очертава периметъра на района и слага инфрачервени сензори за движение, с които се надява да засече крадеца. Разследващите вече са установили, че Планинският човек е хитър, с инстинкти на животно и често сменя маршрутите си.

На 1 март 1998 г. методите на Хардин дават резултат. Единият от сензорите се задейства, десетина минути по-късно и други два. Бившият рейнджър се свързва с шерифа на областта Снохомиш Джон Тейлър и ден по-късно полицаи, снабдени с уреди за нощно виждане, тръгват по дирите на Дивия планинец. И срещата им не закъснява. Полицаите го засичат с препълнена с провизии раница от поредния обир, въоръжен с пръчка, три ножа и два пистолета. Българинът се съпротивлява, но преследвачите му насъскват срещу него полицейско куче, което го поваля и ранява тежко. Така след десетгодишно издирване белезниците най-после щракват на ръцете на Планинския човек. Той е обвинен в неправомерно нахлуване в чужда собственост и в незаконно притежание на оръжие. Пуснат под гаранция от 10 000 долара и изпратен за лечение в болница Harborview Medical Center в Сиатъл.

Така партизанският живот в Америка на Минчо Дончев приключва. Малко по-късно той е изправен пред съда, където се признава за виновен и по двете обвинения. Осъден е на 9 месеца затвор, от които излежава само четири в затвора Уола Уола във Вашингтон. След това властите решават да го депортират в България.

Но междувременно по съвет на адвоката си българинът завежда дело срещу полицията за нараняванията от полицейското куче. Дончев е загубил 40% от ходилото си и два пръста, а искът му е за $20 млн. от федералния съд в Сиатъл.

Адвокатът на българина Марк Шепърд твърди, че кракът на клиента му е обезобразен и никога повече няма да се възстанови напълно. Той застъпва и тезата, че Минчо Дончев има нужда от финансова компенсация и за да се адаптира по-успешно към обществото и новия си живот в него.

Шерифът Рик Барт, който води операцията по залавянето на Планинския човек, признава, че той

трябва да получи известна компенсация

за нанесените му щети, но отрича полицейските служители да са употребили неправомерна сила. В крайна сметка полицията се съгласява да изплати на българина обезщетение от $416 000. Според някои от разказите за него сумата е $1 млн., от която след приспадане на данъците останали чисти $416 000. Част от тях той дава на адвоката си, а останалите задържа за себе си. Колко точно са, не става ясно, но със сигурност са поне половината. Парите обаче Минчо така и не получил накуп, а му били изпращани на части от САЩ.

Малко след като получава обезщетението, Минчо е депортиран в България. В Родината давността за убийството от 1966 г. отдавна е изтекла и той започва новия си живот начисто. Според някои свидетелства днес той наближава 90-те си години и често се оплаква от набезите на крадци в къщата си в село Медово.


В България – нова къща, жена и мерцедес

След завръщането си в България Минчо Дончев купува голяма къща в Павел баня, за да лекува в курорта болните си крака. Новият живот започва и с нова жена – той заживяна с 29 години по-младата от него Айтен, с която по-късно сключва и граждански брак. През 2006 г. той беше на 75 г.

През 2015 г., когато е 84 години, той се мести в село Медово, община Братя Даскалови. Минчо купил къща там, след като се развел с Айтен и продал имота си в Павел баня.

Бай Минчо потвърди пред българските журналисти разказаното за него в американската преса, но се сърди, че в България му лепнали прякора Дивия българин. За американците той бил „планинският човек“, дори го мислели за руснак, пише „24 часа“.След завръщането си, в щастливите години с Айтен, двамата отглеждат ярета и много пуйки, имат коне и крави, купуват автомобили, макар и втора ръка. Броят им в един момент достига 7, сред тях и 3 мерцедеса – бял, черен и сив, като част от тях били регистрирани на името на Айтен, за която твърдяха, че е много добър шофьор.

Единственият проблем на бай Минчо било високото му кръвно, тъй като нахапаните му от полицейското куче крака започнали да се оправят. Понякога вдигал 220 – толкова, че по думите му и апаратът не успявал да го улови. При една от поредните си хипертонични кризи той решил да подпише брак с любимата си Айтен, за да не бъде лишена от наследство, „ако с него стане нещо“.

По-късно тъкмо това наследство ги разделя. Парите от американското приключение свършили, а двамата се развеждат след дълги съдебни спорове за имоти и движими вещи, които стигат до най-висшите съдебни инстанции. Бай Минчо обвиняваше жената, че е алчна, тя се оплакваше, че я тормозел.

Историята им завършва трагично – преди 4 години Айтен загива в катастрофа зад волана на мерцедес, вероятно един от онези, които Бай Минчо й купил.

Facebook Коментари

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

КРИМИ

Застреляха мъж в София, нападателят избяга

публикувано

на

от

Виж цялата статия

48-годишен мъж е застрелян в София тази вечер, съобщи БНР. Мъжът е бил застрелян пред жилищен блок в кв. „Фондови жилища“.

По първоначална информация той е застрелян с един куршум в главата. Открит е от хора, които живеят в района и са подали сигнал в полицията. На място са били изпратени екипи на Спешна помощ и МВР. Пристигналите на място лекари са констатирали смъртта.

Според първоначалната информация мъжът е бил криминално проявен и е родом от гр. Своге. Имал е криминална регистрация за грабежи и притежание на боеприпаси.

Районът е отцепен от полицията, стрелецът се издирва.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

КРИМИ

Убитият в Германия Калоян веднъж се отървал на косъм от смъртта

публикувано

на

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

33-годишният Калоян Велков, който в четвъртък беше убит при нападението в немския град Ханау, веднъж вече се е отървал на косъм от смъртта. Той е оцелял при зверска катастрофа с тежкотоварен автомобил преди години, разказа пред „Монитор“ негов дългогодишен приятел. Тогава 33-годишният мъж, родом от мездренското село Лютидол, бил шофьор на ТИР в България.

Според леля му Калояна, на която е кръстен, загиналият мъж отишъл на гурбет преди около две години, защото в Родината му плащали малко. Живеел в град Ерлензее, който е на около 5 километра от Ханау и работел като шофьор на бетоновоз. С него била и майка му Маргарита. От септември миналата година тя започнала да си вади хляба като чистачка на летище.

Калоян се връщал в родното си място един-два пъти годишно. Лелята му го видяла за последно преди около половин година, когато той се прибрал в България. 7-годишният му син Александър пък го посетил през септември, преди да тръгне в първи клас.

В последния си разговор със свой приятел, който също изкарва прехраната си в Германия, мъжът споделил, че смята да смени работата си поради голямото натоварване. „Това не е нормално да не знаеш до колко часа ще работиш“, гласи едно от съобщенията на Калоян до своя близък.

Бащата на загиналия научил за станалото от другия си син Мирослав. Той вече е отпътувал за Германия.

Убитият в стрелбата в Ханау Калоян от Мездра попаднал по случайност там. Заведението било на българка

Загиналите при стрелбата в Ханау са на възраст между 21 и 44 години, като сред тях има 5-има турци, един българин, босненец и румънец, както и полякиня – келнерка, като трима от тях имат немско гражданство.

Жената е 35-годишна и е била бременна, освен това има две деца. Ранените са настанени в местни клиники, като един човек е с опасност за живота.

Стрелбата е станала около 22 часа в наргиле бар Midnight в на улица „Хоймаркт“ в центъра на градчето. Там убиецът е застрелял трима души.След това извършителят се е качил в тъмно БМВ и е продължил стрелбата в друго заведение – Arena Bar & Café на Карлсбадерщрасе, в друг район на града – Кеселщат. Стрелецът е позвънял на вратата, след това е отишъл в пространството за пушене и започнал да разстрелва клиентите.

Убиецът бе открит около 3.00 часа сутринта мъртъв в жилището си. Край тялото му било и оръжието, с което е извършен масовият разстрел.

Стрелецът се казва Тобиас Ратиен, на 43 години, и най-вероятно е действал от дясно радикални убеждения.

Специалните полицейски сили са открили в жилището и друг труп, на 72-годишната му майка. В жилището се е намирал и бащата на убиеца.

На място е намерено предсмъртно писмо и видео. Според съсед на убиеца той не се откроявал с нищо особено, изглеждал съвсем нормален. Не е бил известен и на органите на реда.

Във видеозаписа, качен няколко дни преди престъплението в YouTube, Тобиас Р. на английски съобщава на американците, че навсякъде в САЩ е пълно с тайни подземни бази и складове на оръжие, където се измъчват и убиват деца, и американците трябвало да се надигнат и да се борят срещу това. В записа нищо не намеква за предстоящите му действия.

Случилото се обаче става ясно от писменото послание – цели 24 страници, нещо подобно на манифест. В текста се казва, че има определени народи, които трябва да бъдат унищожени, щом не могат да бъдат прогонени от Германия.

Писмото също така съдържа многобройни споменавания за тайни организации и различни теории на конспирацията. Ратиен твърди, че от дете се е чувствал преследван и наблюдаван, като при това заявява, че щом има доказателства за това, предстои истинска война.

Въз основа на откритите записи и текстове на сайта на извършителя, доказващи расистките подбуди на убиеца, разследването бе поето от Федералната генерална прокуратура на Германия, като целта ще бъде да се установи дали престъпникът е имал съобщници, заяви генералният прокурор Петер Франк.

„Бих определил случилото се като десен екстремизъм. Разполагаме с текст, който го потвърждава. Бих определил текста като манифест… много е объркан, пълно е с теории на конспирацията. Но всичко, свързано с политиката в текста, сочи само едно – той е бил крайнодесен. И това не бива да ни учудва“, заяви пред „Билд“ експертът по тероризма Петер Нойман.

Мъжът е имал ловен билет, а оръжието е закупено от интернет магазин през 2014 г. Оръжието е пистолет 17.9-милиметров Glock Luger. Оръжие от същия тип е използвано и по време на екстремисткото нападение в търговския център „Олимпия“ в Мюнхен през 2016 г. Освен това Тобиас Ратиен е притежавал и други оръжия – 9-милиметров Walther и 9-милиметров SIG Sauer, също закупен онлайн.

В колата на убиеца са били открити допълнителни муниции, пълнители и раница, като службите извършиха специална проверка, за да установят дали престъпникът не е заложил експлозив в нея.

Министърът на вътрешните работи на германската провинция Хесен Петер Бойт заяви, че атентаторът е извършил нападението в град Ханау със законно придобито оръжие, а мотивите му са били ксенофобски.

Стрелецът в Ханау искал да убива хора от Азия, Северна Африка и Израел

„Това бе една вечер, каквато човек трудно би могъл да си представи“, каза пред местната преса кметът на Ханау.

В същото време жители на германския град, където отдавна пристигат имигранти и от десетилетия съжителстват хора от различен произход, от вчера са обхванати от страх, че общността им се е превърнала в мишена.

Хората са шокирани от толкова голямото насилие, рядкост за Германия, и са учудени от степента на омраза срещу чужденците, проявена при това нападението в град, където турци и етнически кюрди посещават едни и същи наргиле барове и където членове и на двете групи станаха жертви на атаката заедно с хора, родом от България, Босна и Румъния.

Сред убитите е собственикът на Нощния наргиле бар, имигрант от Турция, работил и спестил пари, за да купи бара и намиращата се в съседство с него игрална зала.

„Той беше много трудолюбив, имаше много познати и приятели, отнасяше се приятелски със служителите“, каза живеещият в Ханау Метин Кан, който през последните няколко месеца е работел в игралната зала.

Според него е ясно, че районът е избран за мишена, защото е център на имигрантите. „Шокиращо е“, каза той.

Босненецът е идентифициран като Хамза Куртович от негов роднина от град Приедор, откъдето е семейството му.

Роднината, който пожела да остане анонимен, каза, че Куртович е бил на двайсет и няколко години и е роден в Германия, където родителите му идват като имигранти преди близо 50 години.

Той казва, че стрелецът е живеел в същия квартал на Ханау като Куртович и още две от жертвите, които са го познавали бегло.

Турското външно министерство заяви, че стрелбата в Ханау е призив за действие не само в града, но и в цяла Европа.

„Безразличието в Европа по отношение на борбата срещу засилващата се ксенофобия доведе до нови нападения всеки ден. Време е да се каже „стоп“ на тези атаки“, заяви министерството в изявление.

Кметът на Ханау Клаус Камински, който заедно с вътрешния министър Хорст Зеехофер положи цветя на мястото на нападението, заяви, че атаката е „непонятна“ за един град с дълга традиция на съжителство между различни групи, които се разбират.

Градът с население от около 100 000 души се намира на около 25 километра източно от финансовата столица на Германия Франкфурт и до него се стига и с франкфуртското метро.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

КРИМИ

Трима руски граждани с обвинения за отравянето на Гебрев. Сред тях е и заподозрения за покушението срещу Скрипал

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. prb.bg

Софийската градска прокуратура e повдигнала обвинения на трима руски граждани за опит за убийство на българския оръжеен бизнесмен Емилиян Гебрев, сина му Христо и техния служител Валентин Тахчиев.

Обвинения са повдигнати задочно на Сергей Вячеславович Федотов (истинското му име е Денис Сергеев), който е основен заподозрян за участието в отравянето на руския двоен агент Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Останалите двама руснаци по случая „Гебрев“ са Сергей Викторович Павлов и Георги Горшков.

Българското правителство засега не е коментирало повдигнатите обвинения.

Лондон свърза опита за убийство на Скрипал директно с руската държава и изгони десетки дипломати. Тогава почти всички държави от ЕС, но не и България, последваха и подкрепиха Лондон.

Прокуратурата разказва, че е установено, че посочените лица никога не са предприемали пътувания извън страната си под действителната им самоличност. През годините те са ползвали различни международни паспорти само с фалшива самоличност.

„За обвиняемия Сергей Викторович Павлов е установено, че същият е ползвал самоличността на лице с инициали С.В.Л. За обвиняемия Сергей Вячеславович Федотов е установено, че същият е ползвал и самоличността на лице с инициали Д.В.С. За обвиняемия Георги Горшков е установено, че същият е ползвал самоличността на лице с инициали Е.А.Г. Понастоящем и тримата, привлечени като обвиняеми, живеят в Москва“, съобщава прокуратурата.

Разследващите са събрали данни и относно наличието на още четири други опита за покушение по отношение на Емилиян Гебрев, които са се случили преди покушението от пролетта на 2015 година.

„Установено е, че два от тези опити са станали извън пределите на България, без Емилиян Гебрев да е заявявал за тяхното извършване“, съобщава прокуратурата. Подробности за тях обаче не се дават.

Информацията в западните медии по случая „Скрипал“ сочи, че Федотов е старши офицер от руското разузнаване. Има данни, че той е бил във Великобритания по време на отравянето с веществото Новичок на Сергей Скрипал, а няколко години по-рано е пристигнал в България непосредствено преди Гебрев, синът му и висш служител на негова компания да бъдат отровени.

„Федотов“ е заподозрян за отравянето на Скрипал заедно с другите двама служители на ГРУ – Анатолий Чепига и Александър Мишкин.

На 24 април 2015 г. „Сергей Федотов“ пристига в Бургас с полет от Москва. Той има резервиран обратен полет за Москва от София на 30 април. Но не се появява на софийското летище на тази дата. Вместо това, късно вечерта на 28 април, „Федотов“ се появява на истанбулското летище „Ататюрк“ и купува билет в последна минута за полет до Москва.

По-рано същия ден българският предприемач Емилиян Гебрев е хоспитализиран, след като припада на прием, на който е домакин в София. По-големият син на Гебрев и един от директорите на компанията внезапно също се разболяват. И тримата са хоспитализирани със симптоми на тежко отравяне. Състоянието на Емилиян Гебрев бързо се влошава и той изпада в кома.

Лекарите предполагат, че отравянето е станало на 28 април или малко преди това.

Събитията около пътуванията на „Сергей Федотов“ в България съвпадат със схемата на неговото пътуване до и от Великобритания по време на случая „Скрипал“. „Федотов“ пристига в Лондон с полет от Москва по едно и също време с другите двама служители на ГРУ – полковник Чепига и д-р Мишкин.

Обратният му полет е резервиран за 4 март, 2018 г.. Това е денят, в който Сергей Скрипал и дъщеря му започват да чувстват последствията на отравянето с Новичок. „Федотов“ не се качва на резервирания обратен полет за Москва. Той се отписва от полета няколко минути преди самолетът да излети и се връща в Москва от друга европейска столица няколко дни по-късно.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada