Открийте ни и в

Новини

Барак, амбицията му и „Моята история“ от Мишел Обама

Откъс от книгата на бившата Първа лейди, която вече е бестселър
bgvoice

публикувано

на

Снимки: Facebook

Автобиографията на бившата Първа лейди на САЩ Мишел Обама „Моята история“ вече е световен бестселър, тиражът й е над 8 милиона и половина копия, издадена по целия свят, включително и в България.

Ето откъс от нея в издание на „Софт прес“.

През онова лято започнах да си водя дневник. Купих си тетрадка с черна подвързия и лилави цветчета на корицата и я държах до леглото си. Вземах я със себе си, когато пътувах в командировка за „Сидли и Остин“. Не пишех вътре всеки ден, нито дори всяка седмица. Посягах към химикалката само когато имах време и сили да анализирам обърканите си чувства. Записвах редица неща в рамките на седмица, после оставях дневника за месец или повече. По природа не бях склонна да се самоанализирам. Цялото упражнение по записване на мисли беше ново за мен – навик, който поне отчасти вероятно възприех от Барак, който смяташе писането за терапевтично и проясняващо ума занимание и си водеше дневници от много години, макар да не пишеше редовно.

Когато студентите от „Харвард“ излязоха в лятна ваканция, той се върна в Чикаго и този път не отиде в апартамента на приятеля си, а направо се нанесе при мен на „Юклид“. Така не само се учехме истински да живеем заедно като двойка, а и имаше възможност да опознае семейството ми отблизо. Приказваше си за спорт с баща ми, докато той се готвеше да тръгва за работа. Понякога помагаше на мама да пренесе покупките от гаража. Беше хубаво чувство. Крейг вече бе оценил характера на Барак по най-щателния и показателен начин, който знаеше – като един уикенд го включи в оспорван баскетболен мач с група приятели, повечето – бивши играчи от колежа. Всъщност направи го по моя молба. Мнението на Крейг за Барак беше важно за мен, а брат ми умееше да преценява хората, особено по време на игра. Барак премина теста. Движел се пъргаво на игрището, каза брат ми, знаел кога трябва да подаде, но и

не се страхувал да стреля

към коша, когато има възможност.

– Не задържа топката излишно – каза Крейг. – Но е куражлия.

Барак бе приел покана за летен стаж в една фирма в центъра на Чикаго, чийто офис се намираше близо до офиса на „Сидли“, но престоят му в града беше кратък.

Избраха го за главен редактор на „Харвард Лоу Ривю“ за следващата учебна година, което означаваше, че ще отговаря за издаването на осем броя в обем по около триста страници всеки и трябва да се върне в Кеймбридж по-рано, за да започне работа. Конкуренцията за редакторския пост в „Ривю“ беше оспорвана всяка година. Изборът включваше обстойна проверка на кандидатите и гласуване на осемдесет редактори студенти. Да бъдеш одобрен за тази позиция, бе огромно постижение за всеки. Оказа се, че Барак е и първият афроамериканец, избран на тази длъжност в 103-годишната история на вестника – прецедент, толкова значим, че „Ню Йорк Таймс“ публикува за него статия, илюстрирана със снимка на усмихнатия Барак, с шалче и зимно палто.

С други думи, моето гадже беше голяма работа. На този етап можеше да си намери добре платена позиция, в която адвокатска кантора си поиска, но вместо това той мислеше след дипломирането си да работи в областта на защитата на гражданските права, въпреки че това би отнело два пъти повече време, докато изплати студентските си кредити. Почти всичките му познати го убеждаваха да последва примера на мнозина от предишните редактори на „Ривю“ и да кандидатства за почти гарантирана позиция във Върховния съд. Но Барак нямаше интерес към това. Искаше да живее в Чикаго. Имаше идеи да напише книга за расовия въпрос в Америка и планираше да си намери работа, която да съответства на ценностите му, тоест най-вероятно далеч от корпоративното право. За мен увереността, с която вземаше решения, бе поразителна.

Цялата тази вродена увереност, разбира се, бе достойна за възхищение,

но пробвайте да живеете с нея

Съвместният живот със силната целеустременост на Барак – да спя в едно легло с нея, да седя с нея на масата за закуска – беше нещо, към което трябваше да се приспособя, не защото той парадираше с нея, а защото тя беше като живо същество. В присъствието на неговата увереност, на убеждението му, че може да промени света, нямаше как да не се почувствам изгубена. Неговата цел изглеждаше като несъзнателно предизвикателство към моята.

Затова започнах дневника. На първата страница с чист почерк изложих причините да го пиша:

Първо, не съм много наясно къде искам да стигна в живота. Какъв човек искам да бъда? Какво искам да допринеса за света?

Второ, започвам да приемам връзката си с Барак много сериозно и чувствам, че трябва да се взема в ръце.

Тази малка цветна тетрадка оцеля няколко десетилетия и многобройни премествания. Стоеше на един рафт в будоара ми в Белия дом осем години, до неотдавна, когато я извадих от един кашон в новата ни къща, за да си припомня каква съм била като млад адвокат. Днес чета тези редове и осъзнавам какво съм се опитвала да си кажа – нещо, което всяка пряма жена в ролята на ментор би могла да ми каже директно. В действителност всичко бе просто. Първо, мразех да съм адвокат. Не ставах за тази работа. Не получавах никакво удовлетворение от нея, макар да я вършех доста добре. Това беше тежко признание, имайки предвид колко усилия бях хвърлила и колко бях задлъжняла. В слепия си стремеж към успеха, в необходимостта си да правя безупречно всичко, бях пропуснала знаците и се бях отклонила по грешен път.

Второ, бях дълбоко и прекрасно влюбена в мъж, чиито силен интелект и амбиция можеха да погълнат моите. Виждах как заплашва да ме залее като мощна вълна със силно подводно течение. Нямах намерение да бягам от пътя й – бях твърде отдадена на Барак, твърде силно влюбена – но имах нужда

да стъпя на земята бързо и здраво

За целта трябваше да си намеря нова професия и най-шокиращото беше, че нямах конкретна идея какво искам да правя. Някак през всичките години на следването си не бях успяла да изясня собствените си интереси и да разбера как мога да ги комбинирам с работа, която намирам за смислена. Като студентка не бях проучила възможностите. Осъзнах, че зрелостта на Барак се дължи отчасти на работата му като обществен организатор и дори преди това – на категорично безполезната година, когато е работил като анализатор в манхатънска консултантска фирма веднага след колежа. Беше пробвал различни неща, познаваше най-различни хора и междувременно беше изяснил приоритетите си. През това време аз толкова се бях страхувала да не сбъркам, толкова усърдно се бях стремила да печеля одобрение и достатъчно пари, за да си плащам сметките, че без да се замисля, се бях хвърлила в адвокатската кариера.

В рамките на година бях открила Барак и бях загубила Сузан и мощта на тези две събития ме изкара от равновесие. Внезапната смърт на приятелката ми ме накара да осъзная, че искам повече радост и смисъл в живота си. Не можех да продължавам да живея единствено за егоистичния си интерес. „Ако в живота ми нямаше мъж, който постоянно да ме пита какво ме мотивира и какво ме измъчва – записала съм в дневника си, – дали щях да си задавам тези въпроси сама?“.

Размишлявах какво бих могла да правя, какви умения бих могла да имам. Можех ли да стана учителка? Администратор в колеж? Можех ли да водя някоя извънкласна програма за ученици, професионална версия на това, което правех за Чърни в „Принстън“? Интересуваше ме възможността да работя за някоя фондация или организация с идеална цел. Исках да помагам на деца в неравностойно положение. Питах се дали мога да си намеря работа, която да ангажира ума ми и в същото време да ми оставя достатъчно време да върша доброволческа дейност, да се занимавам с изкуство или да имам деца.

С две думи, исках собствен живот. Исках да се почувствам осъществена.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

КРИМИ

Гняв сред измамените: отложиха присъдата на един от помощниците на криптокралицата Ружа Игнатова

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. express.co.uk

Жертвите на глобалната OneCoin измама определиха решението на съдията да предостави на адвоката на съден за измама за $ 4 млрд. допълнително време да се подготви за присъдата като „дълбоко разочароващо“.

Марк Скот – 51-годишен бивш адвокат – беше един от шепа хора, арестувани и осъдени за участието си в една от най-големите финансови измами в историята.

Той трябваше да бъде осъден в петък на 21 февруари, след като през ноември беше признат за виновен в конспирация за пране на пари и извършване на банкови измами. Въпреки протестите на прокурора Кристофър ДиМазе срещу окръжния съдия Едгардо Рамос да остави Скот в ареста до изслушването на присъдата, на него му беше разрешено да се върне в дома си във Флорида под домашен арест.

На фона на слуховете, че Скот е виждан да вечеря на различни събития във Флорида, той също получи разрешение от съдия Рамос за отлагане на присъдата до края на април, което накара няколко критици да изразят опасения, че измамникът подготвя заговор за бягство от затвора.

Неговият съ-конспиратор – 33-годишният Константин Игнатов – сключи сделка за признаване на вината, която замени присъдата му от 90 години затвор за споразумение за подпомагане на разследващите в издирването на по-голямата му сестра Ружа Игнатова, която се смята за мозъка зад схемата.

38-годишната Игнатова, самопровъзгласила се за кралица на криптовалутата, изчезна през 2017 г., след като мрежата на подозрения се затвори, а връзките й с българската мафия започнаха да се появяват.

Ружа Игнатова – възходът и падението на криптокралицата

Нейният осъден съратник Марк Скот е отговорен за пренасочването на невероятните 400 млн. долара извън САЩ, тъй като той активно работи за скриване на източника и собствеността на парите.

Държавните прокурори прецениха, че той лично е отговорен за изпирането на около 50 млн. долара.

Сега, след двумесечното удължаване на присъдата, жертвите се притесняват, че справедливостта може да не възтържествува.

Особена загриженост предизвиква една от заключителните линии в писмото до съда от адеокатите на Скот, в която се казва, че „… това допълнително време ще позволи на адвоката да се подготви за присъдата, включително да позволи на г-н Скот да предприеме допълнителни изследвания и лечение на дългогодишни медицински проблеми. “

Така, страховете на някои хора, измамени от OneCoin, звучат подозрително като основа за опит за избягване на затвора.

„Мисля, че веждите ми за пръв път бяха повдигнати по време на процеса миналата година, когато съдията каза, че Марк Скот е свободен да се прибере в домашен арест – въпреки че прокурорите молят той да бъде задържан в ареста до присъдата“, каза Икбал Фахим, чиято майка беше измамена с близо 8000 паунда.

„Майка ми и няколко нейни приятели загубиха голяма част от спестяванията си заради хора като Марк Скот и Ружа Игнатова, така че искаме да видим правосъдието изпълнено. Сега страховете ни са, че ще се открие някакво медицинско състояние, което ще го задържи извън затвора или ще му дадат намалена присъда.“

На майката и съседите на Фахим в Болтън, Ланкашир, бяха обещани огромни възвръщаемости за тяхната инвестиция – също като на хиляди други в Обединеното кралство, които са собственици на почти 100 милиона паунда от всички $ 4 милиарда, източени при измамата.

Друга жертва, Табиш Хюсеин, също смята, че удължаването на срока е усилие за избягване на затвора.

„Вижте, ако сте изправени пред перспективата за остатъка от живота си в затвора, тогава е разбираемо, че ще направите каквото можете, за да избегнете това“, казва студентът от Батли, Уест Йоркшир. „Но в този случай това не може да се случи и аз не разбирам мислите на съдията с удължаването – той вече е признат за виновен, така че това е дълбоко разочароващо. Изгубих почти 4000 паунда в тази ужасна схема и насърчих някои от моите сътрудници да участват в нея също, което означава, че се чувствам отговорен и за тяхната загуба – трябва да има справедливост.“

Датата на присъдата на Марк Скот е определена за сряда, 22 април в Ню Йорк.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

КРИМИ

30 смартфона открити в панталоните на румънски джебчия в Нидерландия

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия
сн. Pixabay

34-годишен мъж беше арестуван в Нидерландия в рамките на организирана акция срещу джебчии. Полицията установи, че е натъпкал 30 мобилни телефона в своите неопренови колоездачни панталонки.

Заподозреният е от Румъния и е арестуван по време на концерт в Амстердам на групата ‚Sum 41“ на 21 януари, съобщава Евронюз.

Това се случи, след като полицията в съседна Белгия съобщи, че 50 мобилни телефона са били откраднати на концерт за същата група в Антверпен в началото на месеца. В резултат на това за концерта в Нидерландия бяха разположени допълнително полицаи, които успяха да открият заподозрения, използвайки описания на пострадали.

Мъжът ще остане в ареста, преди да се изправи пред съда по-късно тази седмица, се казва в изявление на полицията.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Новини

Хитлер и боен арсенал като за война открит в дома на мъжа, гръмнал се в ДАНС

Златко Желев

публикувано

на

Виж цялата статия
Снимки: Прокуратурата

Огромно количество оръжия и боеприпаси са открити в дома на 55-годишния мъж, който вчера се самоуби в сградата на ДАНС.

Самоубиецът от ДАНС със слаба психика, но…. през 1981 г. отвлича самолет на БГА "Балкан"

Всички те са иззети от разследващите като веществени доказателства, предстои да им бъдат назначени съответните експертизи.

На разпространените от МВР снимки се вижда, че сред оръжията мъжът е имал и снимка на Адолф Хитлер.

Материалите по делото са докладвани на дежурен прокурор в Софийска районна прокуратура, под чието ръководство вече се води досъдебно производство.

Химикалка със сачма е оръжието на самоубиеца в сградата на ДАНС

Самоубийството на перничанине стана в сградата на агенцията на столичния булевард „Черни връх“.

Непосредствено преди да премине през детектора за метал, което е рутинна процедура преди да бъде даден достъп до сградата, мъжът се простреля в главата със самоделно огнестрелно оръжие – писалка, тип „оса“.

Той е трябвало да даде обяснения по образувана прокурорска преписка за провеждането на Луковмарш от страна на Българския национален съюз.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada