Открийте ни и в

Вашите пари

Бариерите, които спъват успеха ни в инвестирането (III)

Вижте какви са подводните камъни и как можем да ги избегнем

публикувано

на

Здравейте, скъпи приятели и читатели! Продължаваме темата, която засегнахме преди седмица – бариерите, които ни пречат да успеем в инвестирането и как да ги прескочим.

Както вече говорихме в предната статия, голяма част от тези бариери са създадени от нашата психологическа нагласа и различните части от нашия мозък, които се контролират от моментните ни емоции много по-често, отколкото фактите и логическото обяснение за нещата.

До този момент изяснихме три от шестте основни бариери, които ни пречат да инвестираме успешно. Нека си ги припомним:

– Нашите лични убеждения, които понякога не са обективни спрямо реалността, в която живеем.

– Групирането на много пари в инвестиционни активи от голяма група хора, което създава „пукащи“ се балони.

– Страхът от моментни загуби, който много често завладява съзнанието ни и ни спира да мислим логично.

Продължаваме с останалите три бариери, които ни спират да достигаме нови върхове и могат да се окажат като опасни подводни камъни за нашия инвестиционен успех.

Липса на финансово планиране

Една от най-големите заплахи за нас като инвеститори е емоцията, която понякога ни завладява да харчим пари за неща, които в краткосрочен план могат да ни „стоплят душата“, но в същото време те ни отдалечават от истинските ни, дългосрочни финансови цели, които наистина имат значение.

За никого не е тайна, че днес живеем в общество, което е нетърпеливо – искаме да притежаваме всичко веднага и да не се налага да чакаме за нищо. Желанията ни са много, търпението ни е малко. А точно това е една от рецептите за финансов колапс, не само на индивидуално, но и на групово ниво. Лесният достъп до кредит ни помага да притежаваме много, но в същото време ни „заробва“ да плащаме за дълго време и намалява възможността ни да спестяваме и да инвестираме, както и контрола върху парите, които получаваме.

Данните показват, че средностатистическият спестовен процент от 1959 година е бил малко под 9% от семейния доход за година. За жалост, в края на 2019-та този процент вече е паднал на 7.50% от годишния семеен доход.

Някои могат да поспорят с цифрите и да кажат, че сега цените са много по-високи и инфлацията е скочила драстично, но по-вероятната причина според моите наблюдения е, че предлагането на нови и нови технологии, продукти и услуги е нараснало неимоверно много в последните две десетилетия и това влияе върху нашата спестовна и инвестиционна дисциплина.

Като резултат от намаляването на процента, който спестяваме, данните показват, че 25% от хората между 55 и 64 г. нямат и стотинка заделена за пенсиониране и ще разчитат изцяло на държавните пенсии, колкото и малки да са те, ако все още ги има в следващите 20 години напред.

Други 24% от хората в тази възрастова група имат спестени по-малко от $50 000, което е крайно ниска сума за предстоящо пенсиониране в Америка като допълнение към държавната пенсия, която не трябва да надвишава над 40% от месечния доход на пенсионерите по първоначален план, когато е била създадена системата. Тя е била замислена като спомагателна система, а не като място, от което да идват 100% от доходите на пенсионерите.

Като контраст от първите две групи, имаме 18% от хората, които са могли да си осигурят пенсионен влог над $500 000, и останалите 33% са някъде между двете групи от $50 000 до $500 000 в пенсионни фондове.

Като заключение на тази точка, по мои наблюдения, много често не искаме да се лишим от

моментното удоволствие

да жертваме тази нова, красива кола или тази екзотична ваканция днес, за да можем един ден да имаме по-спокойни старини или по-светло бъдеще, защото много от нас не знаят дали въобще ще доживеем до момента, в който ще се порадваме на тези блага, осигурени от нашите лишения днес. И това понякога е истина, поне в 5% от случаите, защото по статистика в Америка 5% от хората не доживяват до пенсионна възраст.

Шансовете обаче са такива, че 95% от нас ще доживеят до пенсиониране, и това, което повечето ще открият там, е едно трудно съществуване, изпълнено с лишения, работейки да преживяваме до края на дните ни. Ако не променим навиците си и се научим да жертваме малко от залъка ни днес, за да можем да ядем бял хляб и в годините напред, то много от нас ще бъдат обречени на трудности и лишения.

Всеки от нас трябва да плати определена цена – някои я плащат днес, лишавайки се от нещо, за да могат да имат сигурност утре, а други пък ще се наложи да я плащат до края на живота си. За тези, които все още имаме времето да избираме – нека направим съзнателно този избор днес и да приемем последиците от него в годините напред.

Надявам се информацията, която ви представих днес, да ви бъде полезна, и ако е така, моля, споделете я с хора, които мислите, че ще се възползват по най-добрия начин от нея.

Това е от мен за днес. Ако имате въпроси или се интересувате от различните аспекти на финансовата част от живота, вие можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон – (224) 522-2413 или на електронната ми поща – [email protected] Въпросите, които четете, са зададени от клиенти, с които съм работил по време на консултации в моя офис.

 

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Вашите пари

Финансови съвети, които трябва да пренебрегнем

Защо не трябва да вземаме за чиста монета всичко, което чуем

публикувано

на

Виж цялата статия

Обадиха ми се няколко читатели с въпроса дали да послушат съвета на техен приятел или роднина. За съжаление лоша финансова информация не идва само от измамници, понякога и любимите ни хора могат несъзнателно да ни направляват в погрешна посока – може би не са добре информирани или някой им е дал недобър съвет. Ето защо да знаете какво не трябва да правите с парите си е често най-големият ви актив. Ще ви дам няколко примера.

Живеенето под наем е загуба на пари.“

Закупуването на дом може, разбира се, да бъде разумна инвестиция, особено като се имат предвид днешните рекордно ниски лихви по ипотечните кредити. Но това не означава, че притежаването на собствено жилище е по-добро решение от живеенето под наем. В някои райони на страната разходите за притежаване на къща все още са по-високи от тези на живеенето под наем. В сметката за общите разходи на собственост винаги включвам данъци, поддръжка на имота, такси на жилищната асоциация, ново обзавеждане, застраховка – като правило добавете около и 30% към месечното си ипотечно плащане. И докато цените на домовете се стабилизират в много части на Съединените щати, това не означава, че те изведнъж ще започнат да нарастват с бързи темпове.

Ето защо е нужно да си направите внимателно математиката, преди да помислите за закупуване на свой дом. Задайте си въпроса: Имате ли някаква представа дали в следващите пет до седем години няма да се преместите, независимо дали за работа, ново начало или нов опит? Ако е така, покупката на жилище не е добър избор. Живейте под наем, докато не знаете със сигурност, че ще се установите в определен град/район за по-дълго (10 и повече години), и просто игнорирайте всеки, който ви казва, че хвърляте пари на вятъра.

Закупуването на

whole life insurance e по-добра сделка

Животозастраховането в САЩ има многобройни лица, но най-много се предлагат два основни продукта: срочна застраховка (term life insurance) и застраховка за цял живот (whole life insurance). С първия закупувате само застраховка, а вторият включва компонент на инвестиране, което го прави по-скъп продукт. Разходите за премиите по whole life insurance са много по-високи от тази на term life insurance. Това би било оправдано, ако получавате голяма инвестициoнна сделка. Но фактите сочат обратното – особено когато се изчислят всички вградени такси и комисиони. Когато купувате whole life insurance, застрахователната компания има точно същите административни разходи и заложени печалби като и при тerm life insurance. Но те не спират дотук. Застрахователят ви взема много повече пари. Защо? Защото при застраховката за цял живот не само плащате цената на застраховката, а плащате и на агента да инвестира за вас определен процент от парите ви. На теория приходите от тези инвестиции трябва да печелят достатъчно, за да платят за премиите, които плащате на застрахователя. С други думи, след като минат определен брой години, застраховката плаща за себе си. Не е ли чудесно?

Единственият проблем е, че застрахователните компании налагат много високи комисиони за инвестиционните елементи на whole life insurance и рядко предвижданите от агента печалби се реализират. Да не говорим за много високите административни разходи, които трябва да плащате на застрахователя. Истината е, че вие може да инвестирате тези допълнителни пари чрез евтините брокерски къщи (discount brokerage firms) и те да растат много по-бързо, отколкото ако сте закупили застраховка за цял живот и плащате на агента да инвестира вместо вас. Whole life insurance не е добра инвестиция.

Приходите са лоши

защото разходите са много високи. Моето лично мнение е, че застраховката „Живот“ трябва да бъде единствено застраховка, а не инвестиционен продукт. Слагайте парите си в 401 (к) или в IRA, като инвестирате в евтини борсово търгувани фондове (ETFs) или индексни взаимни фондове без комисиони (no load index mutual funds).

Единствената причина за закупуване на застраховка за цял живот е, защото сте толкова богати, че наследниците ви ще трябва да плащат огромни данъци, когато починете. Облагодетелстваното лице (beneficiary) не плаща никакви данъци върху изплатената му застраховка. Според IRS наследниците ви ще трябва да плащат данъци, ако авоарите ви надвишават $5,340,000 през 2014 г.

Като заключение: не вземайте за чиста монета всеки съвет, който чуете. Разучете внимателно всички плюсове и минуси, преди да затворите големи суми пари за много години.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Вашите пари

Над 1,3 милиона канадци не са ходили на работа през последните 6 месеца

Проучванията показват, че след 6 месеца човек губи своята работоспособност и по-трудно би се включил отново в работна атмосфера.

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Търсенето на работа е стресиращо, трудоемко и може да се окаже дори още по-трудно, когато не си работил през последните шест месеца.

За периода март – септември 2020г. броят на канадските граждани, които не са били заети за повече от шест месеца, се е удвоил, се твърди в нов анализ на пазара на труда, достигайки 1,3 милиона.

Само за ден 240 000 канадци са поискали помощ за безработица

Увеличаването на дългосрочната безработица надмина това, което Канада преживя по време на финансовата криза от 2008г. Тогава над 37% от хората останаха без работа дългосрочно. В статистиката се включват и хора, които сега не търсят работа, а чакат работодателите им да ги върнат по работните им места, както и тези хора, които са изправени пред някакви предизвикателства, пречещи на заетостта им – например, грижи за децата по време на пандемията.

От началото на пандемията безработицата се е увеличила значително. И макар вече да започва да се стабилизира, все пак 9% от населението не ходи на работа.


source: tradingeconomics.com

Анализаторите смятат, че сегашните нива са „необикновено високи“.

Срина се канадската система за кандидатстване за помощ при безработица

Дългосрочната безработица е сериозен проблем. Проучванията показват, че след 6 месеца човек губи своята работоспособност и по-трудно би се включил отново в работна атмосфера. Предполага се, че уменията на работника атрофират и се появяват много пропуски в знанията.

Експертите съветват хората, принудени да не работят, все пак да продължат да извършват някаква дейност. Например, да станат фрийлансъри или да се запишат на курсове за повишаване на квалификацията си.

Исканията за обезщетения за безработица на най-ниското си ниво от началото на пандемията в САЩ

Младите хора по-лесно могат да се върнат в ритъм, твърдят още експертите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Вашите пари

Исканията за обезщетения за безработица на най-ниското си ниво от началото на пандемията в САЩ

Спадът за последните седем дни е с 55 хиляди спрямо предходна седмица, когато за обезщетения кандидатстваха 842 хиляди души

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: АП/БТА

Новите искания за обезщетения при безработица за изминалата седмица са били 787 хиляди. Това е най-ниският брой от началото на пандемията през март.

Очакванията на икономистите бяха тази седмица да бъдат подадени 875 хиляди искания.

Спадът за последните седем дни е с 55 хиляди спрямо предходна седмица, когато за обезщетения кандидатстваха 842 хиляди души.

Последният път, когато исканията са били по-малко от сега е било на 14 март, но тогава те са били едва 282 хиляди, точно преди лавината от съкращения след въведените мерки за спиране на разпространението на коронавируса.

Една от причините за спада на исканията за безработица е миграцията на работниците, които са изразходвали възможностите си за помощ и са се прехвърлили към спешната програма за компенсации по време на пандемична безработица.

Така броят на исканията по тази програма се е повишил с близо 510 хиляди до общо 3,3 милиона души за седмицата до 3 октомври. Одобрените по нея ще получат още 13 седмици компенсации.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada

Повече в newsletter, newsletter_ca
Борис Джонсън ухажвал US бизнесдама с инвестиране в BG

Другата му оферта към Дженифър Аркюри била да станат политически тандем в Ню Йорк

Затвори