Открийте ни и в

Новини

Ще бъде ли обвинен бащата, който остави децата си да умрат в гореща кола?

bgvoice

публикувано

на

Близки и приятели демонстрираха подкрепа за бащата, който забрави децата си в кола в Ню Йорк и те починаха от задушаване. Трагедията се разигра в петък, а мъжът бе арестуван за непредумишлено убийство. Ден по-късно той бе освободен под гаранция от 100 000 долара.

Вчера съдът не даде ход на наказателно дело срещу него, а отложи за края на месеца решението дали да му бъде повдигнато обвинение. В съдебната зала 39-годишният Хуан Родригес дойде, прегърнат от 4-годишния си син, подкрепян от съпругата си и обграден от приятели и близки.

Трагедия в Ню Йорк: Баща забрави децата си в колата, те се задушиха (СНИМКИ, ВИДЕО)

Адвокатът на Родригес обясни, че е разговарял с окръжните прокурори в Бронкс и смята, че и те са разбрали, че смъртта на едногодишните близнаци е една ужасна голяма трагедия.

Бащата вече призна, че е забравил децата в автомобила. Той завел по-големия си син на детска градина, но не се сетил, че едногодишните Луна и Финикс са в още в колата.

Родригес отишъл на работа към 8 сутринта и паркирал колата с децата наблизо. Върнал се осем часа по-късно и потеглил. Няколко пресечки след това видял близнаците – безжизнени и с пяна на устата.

Оттогава бащата не спирал да плаче при всяко споменаване на децата.

„Клиентът ми е с разбито сърце. Той със сигурност разбира тежестта на случилото се. Семейството му разбира тежестта на случилото се“, каза адвокатът.

Хуан Родригес е социален работник и ветеран от войната в Ирак.

Десетки хора поставиха цветя и свещи на мястото на трагедията. Близнаците ще бъдат погребани в петък.

Само през 2018 година 52 деца са загинали в горещи коли в цялата страна. Родителите им винаги са били преследвани от закона.

„Г-н Родригес и семейството му със сигурност ще посветят живота си на каузата да гарантират, че това повече няма да се случи на никой друг“, обясни още адвокакът.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Реклама

Новини

Кит „повърна“ 600 000 евро, боклукчия ги намери (СНИМКИ)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимка: Daily Mail

Боклукчия намери огромно парче от амбергрис -„повръщано от кит“ на плажа, на стойност над 600 000 евро. Парчето тежи близо 17 килограма и е изключително ценна и рядка находка, пишe Daily Mail.

Снимка: Daily Mail

Амбергрисът е много търсена съставка в скъпата парфюмерия, защото кара ароматът да трае много по-дълго. Според учените субстанцията се секретира в стомасите на китовете, за да им помогне да смелят храната си. Експертите смятат, че такива парчета  може понякога да плават в океана повече от 100 години.

Снимка: Daily Mail

Сурачет Чанчу вървял по плажа  в Сонгкху, Южен Тайланд, събирайки отпадъци за рециклиране, когато забелязал сивия къс на брега. Той занесъл ценното парче в дома си, където заедно с приятели решили да тестват веществото като го запалят в единия край със запалка.

„Повръщаното“ започнало да се топи и да излъчва неприятна миризма, която е сигурен знак, че това е ценният амбергрис.

Подобно парче може да достигне цена от над 17 000 евро за 500 грама. Така находката на Сурачет може да бъде предадена за над 600 000 евро.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Новини

Барак, амбицията му и „Моята история“ от Мишел Обама

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: Facebook

Автобиографията на бившата Първа лейди на САЩ Мишел Обама „Моята история“ вече е световен бестселър, тиражът й е над 8 милиона и половина копия, издадена по целия свят, включително и в България.

Ето откъс от нея в издание на „Софт прес“.

През онова лято започнах да си водя дневник. Купих си тетрадка с черна подвързия и лилави цветчета на корицата и я държах до леглото си. Вземах я със себе си, когато пътувах в командировка за „Сидли и Остин“. Не пишех вътре всеки ден, нито дори всяка седмица. Посягах към химикалката само когато имах време и сили да анализирам обърканите си чувства. Записвах редица неща в рамките на седмица, после оставях дневника за месец или повече. По природа не бях склонна да се самоанализирам. Цялото упражнение по записване на мисли беше ново за мен – навик, който поне отчасти вероятно възприех от Барак, който смяташе писането за терапевтично и проясняващо ума занимание и си водеше дневници от много години, макар да не пишеше редовно.

Когато студентите от „Харвард“ излязоха в лятна ваканция, той се върна в Чикаго и този път не отиде в апартамента на приятеля си, а направо се нанесе при мен на „Юклид“. Така не само се учехме истински да живеем заедно като двойка, а и имаше възможност да опознае семейството ми отблизо. Приказваше си за спорт с баща ми, докато той се готвеше да тръгва за работа. Понякога помагаше на мама да пренесе покупките от гаража. Беше хубаво чувство. Крейг вече бе оценил характера на Барак по най-щателния и показателен начин, който знаеше – като един уикенд го включи в оспорван баскетболен мач с група приятели, повечето – бивши играчи от колежа. Всъщност направи го по моя молба. Мнението на Крейг за Барак беше важно за мен, а брат ми умееше да преценява хората, особено по време на игра. Барак премина теста. Движел се пъргаво на игрището, каза брат ми, знаел кога трябва да подаде, но и

не се страхувал да стреля

към коша, когато има възможност.

– Не задържа топката излишно – каза Крейг. – Но е куражлия.

Барак бе приел покана за летен стаж в една фирма в центъра на Чикаго, чийто офис се намираше близо до офиса на „Сидли“, но престоят му в града беше кратък.

Избраха го за главен редактор на „Харвард Лоу Ривю“ за следващата учебна година, което означаваше, че ще отговаря за издаването на осем броя в обем по около триста страници всеки и трябва да се върне в Кеймбридж по-рано, за да започне работа. Конкуренцията за редакторския пост в „Ривю“ беше оспорвана всяка година. Изборът включваше обстойна проверка на кандидатите и гласуване на осемдесет редактори студенти. Да бъдеш одобрен за тази позиция, бе огромно постижение за всеки. Оказа се, че Барак е и първият афроамериканец, избран на тази длъжност в 103-годишната история на вестника – прецедент, толкова значим, че „Ню Йорк Таймс“ публикува за него статия, илюстрирана със снимка на усмихнатия Барак, с шалче и зимно палто.

С други думи, моето гадже беше голяма работа. На този етап можеше да си намери добре платена позиция, в която адвокатска кантора си поиска, но вместо това той мислеше след дипломирането си да работи в областта на защитата на гражданските права, въпреки че това би отнело два пъти повече време, докато изплати студентските си кредити. Почти всичките му познати го убеждаваха да последва примера на мнозина от предишните редактори на „Ривю“ и да кандидатства за почти гарантирана позиция във Върховния съд. Но Барак нямаше интерес към това. Искаше да живее в Чикаго. Имаше идеи да напише книга за расовия въпрос в Америка и планираше да си намери работа, която да съответства на ценностите му, тоест най-вероятно далеч от корпоративното право. За мен увереността, с която вземаше решения, бе поразителна.

Цялата тази вродена увереност, разбира се, бе достойна за възхищение,

но пробвайте да живеете с нея

Съвместният живот със силната целеустременост на Барак – да спя в едно легло с нея, да седя с нея на масата за закуска – беше нещо, към което трябваше да се приспособя, не защото той парадираше с нея, а защото тя беше като живо същество. В присъствието на неговата увереност, на убеждението му, че може да промени света, нямаше как да не се почувствам изгубена. Неговата цел изглеждаше като несъзнателно предизвикателство към моята.

Затова започнах дневника. На първата страница с чист почерк изложих причините да го пиша:

Първо, не съм много наясно къде искам да стигна в живота. Какъв човек искам да бъда? Какво искам да допринеса за света?

Второ, започвам да приемам връзката си с Барак много сериозно и чувствам, че трябва да се взема в ръце.

Тази малка цветна тетрадка оцеля няколко десетилетия и многобройни премествания. Стоеше на един рафт в будоара ми в Белия дом осем години, до неотдавна, когато я извадих от един кашон в новата ни къща, за да си припомня каква съм била като млад адвокат. Днес чета тези редове и осъзнавам какво съм се опитвала да си кажа – нещо, което всяка пряма жена в ролята на ментор би могла да ми каже директно. В действителност всичко бе просто. Първо, мразех да съм адвокат. Не ставах за тази работа. Не получавах никакво удовлетворение от нея, макар да я вършех доста добре. Това беше тежко признание, имайки предвид колко усилия бях хвърлила и колко бях задлъжняла. В слепия си стремеж към успеха, в необходимостта си да правя безупречно всичко, бях пропуснала знаците и се бях отклонила по грешен път.

Второ, бях дълбоко и прекрасно влюбена в мъж, чиито силен интелект и амбиция можеха да погълнат моите. Виждах как заплашва да ме залее като мощна вълна със силно подводно течение. Нямах намерение да бягам от пътя й – бях твърде отдадена на Барак, твърде силно влюбена – но имах нужда

да стъпя на земята бързо и здраво

За целта трябваше да си намеря нова професия и най-шокиращото беше, че нямах конкретна идея какво искам да правя. Някак през всичките години на следването си не бях успяла да изясня собствените си интереси и да разбера как мога да ги комбинирам с работа, която намирам за смислена. Като студентка не бях проучила възможностите. Осъзнах, че зрелостта на Барак се дължи отчасти на работата му като обществен организатор и дори преди това – на категорично безполезната година, когато е работил като анализатор в манхатънска консултантска фирма веднага след колежа. Беше пробвал различни неща, познаваше най-различни хора и междувременно беше изяснил приоритетите си. През това време аз толкова се бях страхувала да не сбъркам, толкова усърдно се бях стремила да печеля одобрение и достатъчно пари, за да си плащам сметките, че без да се замисля, се бях хвърлила в адвокатската кариера.

В рамките на година бях открила Барак и бях загубила Сузан и мощта на тези две събития ме изкара от равновесие. Внезапната смърт на приятелката ми ме накара да осъзная, че искам повече радост и смисъл в живота си. Не можех да продължавам да живея единствено за егоистичния си интерес. „Ако в живота ми нямаше мъж, който постоянно да ме пита какво ме мотивира и какво ме измъчва – записала съм в дневника си, – дали щях да си задавам тези въпроси сама?“.

Размишлявах какво бих могла да правя, какви умения бих могла да имам. Можех ли да стана учителка? Администратор в колеж? Можех ли да водя някоя извънкласна програма за ученици, професионална версия на това, което правех за Чърни в „Принстън“? Интересуваше ме възможността да работя за някоя фондация или организация с идеална цел. Исках да помагам на деца в неравностойно положение. Питах се дали мога да си намеря работа, която да ангажира ума ми и в същото време да ми оставя достатъчно време да върша доброволческа дейност, да се занимавам с изкуство или да имам деца.

С две думи, исках собствен живот. Исках да се почувствам осъществена.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

КРИМИ

Правосъдното министерство: Не знаем за престъпления срещу осиновеното в Орегон българче

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Българското министерство на правосъдието каза, че българчето е осиновено в САЩ по реда на специалните мерки за деца на висока възраст и/или с особености в здравословното състояние и развитие. След пристигането си в САЩ то получава американско гражданство. Съобразно изискванията на българското законодателство, МП е получило до този момент 4 доклада от американски социален работник за положението на детето след осиновяването – от м. април 2018 г., м. октомври 2018 г., м. март 2019 г. и м. октомври 2019 г., се казва в позиция на министерството, изпратена до BG VOICE.

В тях има данни за затруднена адаптация на детето в САЩ, включително за поето попечителство от американските служби за закрила на деца, но не и за извършени престъпления срещу него.

Социални работници в Орегон правили секс пред осиновено в САЩ българче (ВИДЕО)

От докладите става ясно също, че осиновителното семейство не се е отказало от детето и оказва пълно сътрудничество на социалните служби, като се надява то да се върне в дома им.

От Министерството на правосъдието припомнят, че до процедура по международно осиновяване се пристъпва само при определени условия – когато има отказ на поне 3 български осиновители да осиновят детето или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ поради висока възраст или особености в здравословното състояние при децата.

Статистика за последната година сочи, че броят на международните осиновявания продължава да намалява – за изминалата година са осиновени 290 деца, като 104 от тях са по процедурата за специални мерки. За сравнение през 2014 г. например, броят на осиновените е бил над 450.

През настоящата година само по отношение на САЩ са проведени две срещи с генералния консул на САЩ Вики Томсън, по време на които са дискутирани и предприетите действия по конкретни случаи. От американска страна е потвърдена ангажираността на системата за закрила на деца за намиране на най-подходящите мерки в интерес на децата.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada