Открийте ни и в

Български истории

Без американска мечта за българи от Аризона заради коронавируса

Иван и Светлана идват в САЩ в началото на епидемията, сега са почти в безизходица

публикувано

на

Всяка година американското правителство издава повече от един милион зелени карти на имигранти, което им дава право да живеят и работят в Америка и да осъществят американската си мечта – да имат работа и дом и възможност за по-добър живот, отколкото в родните им места. От тях 50 000 са от лотарията за зелена карта.

Всяка година много българи кандидатстват за лотарията, но печелившите са все по-малко. Светлана и Иван Вълкови идват в САЩ със зелена карта в разгара на епидемията от коронавирус и вместо да изживеят своята американска мечта, се оказват застрашени от коварна болест, със заповед за стоене по домовете, без работа и без яснота кога кошмарът ще свърши. Но не губят надежда.

„Уцелихме много лош момент. Никой не знаеше какво ще се случи. Аз съм щастлива, че успяхме все пак да дойдем, защото много го искахме“, казва Светлана. „Ние всъщност

дойдохме точно когато всичко започна

 и ако бяхме купили билети за по-късна дата, не знам какво щеше да се случи“, допълва тя.

Младите българи са от Горна Оряховица. Иван е на 30 години, Светлана – на 28. Иван спечелва зелена карта с лотарията от 2019 г. Късметът му проработва от първия път въпреки големия брой участници – 22,4 милиона души от цял свят. „Участвахме в лотарията на шега“, споделя Светлана. „Решихме, че ще направим всичко, което трябва, за да дойдем дотук. Надявахме се да стартираме по нов начин съвместния си живот“, допълва тя.

Иван и Светлана изминават дълъг път, преди да стигнат до Щатите. Подават заявления за лотарията през октомври 2017 г. Резултатите излизат през май 2018-а. Явяват се на интервю в края на септември 2019 г. „Две или три три седмици след това купихме билетите за 16 февруари 2020 година“, разказва Светлана. „Разбира се, имаше колебание дали да заминем. Обичахме работата си, но все пак решихме, че това е голяма възможност, която не бива да пропускаме. В България е много трудно младите хора да си позволят собствен дом и да отглеждат напълно спокойно децата си. Езикът не ни беше бариера. Владеем английския добре. Изчаквахме с голям ентусиазъм идването си тук. Единствено ситуацията, в която се намира целият свят в момента, малко връща нещата в начална точка“, споделя българката.

„Никога не съм си представяла, че нещо толкова лошо и толкова мащабно може да ни се случи. В социалните медии първоначално имаше много шеги с коронавируса и аз ги обяснявам с надеждата на хората да се оправят нещата, а не че не взимат насериозно нещата. Хората може би се опитваха да избягат от целия стрес с шеги“, коментира Светлана.

Сънародниците ни са се настанили във Финикс, Аризона. Имали са предложение да заминат и за Мериленд, но избират щата с по-топлия климат. „Живеем при съученик на съпруга ми. В къщата има отделна постройка със спалня, кухня, всекидневна, баня и тоалетна и ние сме там под наем.

 Финансовите ни ресурси са на привършване

Но не смятаме да се отказваме, наистина сме упорити и се надяваме всичко да премине и лека полека нещата да се оправят“, обяснява Светлана.

Имало е вариант Иван да работи със свой бивш съученик, но заради епидемията с коронавируса той не ходи на работа. За късмет, майката на съученика на Иван препоръчва Светлана на семейство с деца за детегледачка за по няколко часа на ден. „Това бе добре дошло за мен, но лошото беше, че продължи само около седмица и половина. Първо, майката на децата остана вкъщи, а след това и цялото семейство и те нямаха нужда от моята помощ. Подала съм молби за работа на 40 или 50 места и нямам резултат. Никъде не търсят хора“, казва Светлана.

Светлана е начален учител от България, съпругът й има опит в автокозметичните услуги. „Нямаме ограничения каква работа ще работим. Няма срамна работа, но просто е много трудно в момента“, притеснява се българката.

Младото семейство е успяло да премине през колкото може повече стъпки за адаптацията си, преди нещата да забуксуват напълно – отварят си банкова сметка, Иван взима американска шофьорска книжка. Губернаторът на Аризона Дък Дюсей обаче издаде заповед за стоене по домовете на 1 април. Всички, които не са заети в индустрии с приоритетно значение (здравеопазване, хранителна промишленост, ресторантьорство, търговия с хранителни стоки),

трябва да си стоят вкъщи

за да се спре разпространението на коронавируса. Към момента в щата има 2577 случая и 73 жертви на болестта.

Въпреки всички усилия да действат максималко бързи, Светлана и Иван все още нямат кола. „Ако намерим кола, това може би ще са последните финанси, които имаме да дадем. Хората, при които сме отседнали, имат автомобил, помагат ни в това отношение“, казва българката.

„Липсват ни много приятелите и семействата ни. Обстановката и всичко останало много ни харесва. Нашите родители в България работят все още. Добре са. Но не се зае кога може да останат без работа. Притеснени сме за тях. Те пък са притеснени за нас. Опитват се да ни вдъхнат вяра. Почти всеки ден се чуваме“, допълва Светлана.

„Надявам се лошата ситуация да научи хората на сплотеност, взаимопомощ и повече обич. Много ми беше трудно да се разделя с моите деца от училището. Надявам се един ден да работя по професията си. Дипломата ми е преведена. Дано дойде време да се явя на изпит и да имам лиценз“, мечтае Светлана, която е работила като учителка в България.

Двамата българи биха се радвали на помощта на други наши сънародници, за да си стъпят на краката. „Не искам да изпадам в състояние да сме абсолютно безнадеждни. Ако това стане, не можем да помогнем нито на себе си, нито на семействата си. Надяваме се всичко да се оправи. Въпросът е колко време ще отнеме това. Със сигурност след това ще оценяваме повече малките неща“, казва Светлана.

 

2 Comments

  1. Вики

    април 12, 2020 at 12:27 am

    Добре дошли 🤗 Няма страшно, всичко ще мине и ще се нареди. Учителки търсят и сега, направо действайте по въпроса 👍🏻

  2. Георги

    април 12, 2020 at 11:22 am

    Ако имате личен автомобил бихте могли да работите с някоя от онлайн компания по разнасяне на храна и други неща от първа необходимост.Изкарват се достатъчно пари за сметките и наема! Бъдете живи и здрави! Добре дошли в Америка!

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Ранената BG полицайка Петя: Излизаш с мисълта, че може да не се прибереш (ВИДЕО)

публикувано

на

Виж цялата статия

Дестки полицаи са ранени при протестите в Съединените щати през последната седмица. По неофициална информация на Българо-американската полицейска асоциация трима български служители не реда са били ранени при сблъсъци с протестиращите.

Сред ранените е и Петя Балабурова, която от две години работи в полицейското управление в Сан Хосе, Калифорния. Миналият петък, както хиляди други полицаи, отива да охранява протестите.

„Хората мятаха бутилки, камъни, каквото намериха и една бутилка ме удари в левия крак, не ме поряза, но се получи лек, подкожен кръвоизлив.“, разказва Петя. Тя се разминава леко, но един от колегите й е в безсъзнание.

„На втория ден ми беше малко по-притеснено, защото виждаш хората колко са ядосани и колко ги е страх и тях и виждаш какво се случва в другите части на страната.“, казва Петя.

Протестите в над 20 града на САЩ избухнаха след смъртта на чернокожия Джордж Флойд по време на арест в Минеаполис.

„По никакъв начин не мога да се съглася с тази постъпка като полицай, като нещо. Аз съм се заклела да помагам на хората.“, категорична е Петя и съжалява, че сега тя и колегите й трябва да носят отговорност за случилото се в Минеаполис.

В София Петя тренира 8 години спортна стрелба и завършва Националната спортна акамедия. Ето защо тя казва, че да стане полицай е нещо естествено.

Раната на Петя може и да е лека, но показва риска, на който хиляди полицаи се подлагат всеки ден по време на протестите.

„Излизаш готов обаче в същото време излизаш с мисълта, че може да не се прибереш или може да се прибереш с половин крак или половин ръка, не напълно цял. Това мисля, че е по-лошо за семейството ти, за мъжа ти, за съпругата ти, за семейството ти, отколкото за самия тебе.“, казва Петя.

От Масачузетс до Хавай – български полицаи в служба на реда (ВИДЕО)

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българите от Вашингтон славиха буквите с онлайн тържество

публикувано

на

Виж цялата статия
Изпълнение на детска вокална група „Славейче“ при училище „Христо Ботев“, Вашингтон

В неделя, точно на 24 май, Центърът на българската общност в столицата Вашингтон, който съществува вече 19 години, за поредна година организира честване за Деня на българската просвета и култура. Този път заради коронавируса то беше онлайн.

„Тази година тържеството ни мина под знака на обединението на всички училища в района и надеждата, че заедно ще сме по-силни в нашата обща мисия да пазим и предадем на нашите деца по-добре българския дух, език и традиции“, казва Асен Асенов, председател на центъра. „Особено вълнуващо бе тържеството и поради обстоятелството, че то бе проведено онлайн поради ограниченията, свързани с вирусната пандемия“, допълва той.

Ръководството на Центъра на българската общност, Ирена Тодорчева и Сани Сахаджич, Дияна и Росен Роеви, Симона и Асен Асенови, и Тихомир Стойчев, посланик на република България в САЩ, и съпругата му Любка Стойчева

Участваха ученици и учители от четири неделни български училища от щатите Мериленд, Вирджиния и окръг Колумбия. В тези училища, заедно с прилежащите школи по театър, българска народна музика и танци, се учат над 200 ученика. Водещ на програмата бе Лили Славова.

„Ние от Българския образователен и културен център „Св. Климент Охридски“, гр. Вашингтон, 18 години с много всеотдайност и старание учим децата на български език, литература, история, география на България

български празници, обичаи, песни

и народни танци“, казва Екатерина Бамбалова, директор на училището при центъра. „Радваме се, че участвахме в тържеството“, прибавя тя.

Рисунка на Никола Чергаров, 1 клас, център „Зора“ в Ричмънд, Мериленд

Нина Банкова, директор на Български Културен Център в Балтимор „Дора Габе“, е горда, че възпитаниците й са показали таланти в различни направления, включително стихотворения, песни, рисунки и танци. Центърът използва възможността да честити най-светлия български празник на всички българи в Америка. Центърът „Дора Габе“ съществува от 5 години.

„В сърцето ни още звучи „Върви народе, възродени!“, споделя Маруся Филипова, директор на училище „Христо Ботев“ в гр. Вашингтон. „Обичайте българското слово както светите братя Кирил и Методий ни завещаха. Подкрепяйте българските училища, защото „людете в бъдеще по делата ще ни познаят“, добавя директорката.

„Поставени в условията на социална изолация, показахме, че можем да се забавляваме и празнуваме по български, дори и виртуално“, категорична е Ирина Кушлева, зам.-директор на Български образователен и културен център „Зора“ в Ричмънд, Вирджиния.

Приветствено слово към всички участници и зрители на тържеството поднесе Н.П. Тихомир Стойчев, извънреден и пълномощен посланик на Република България в САЩ. Специален поздрав звуча и от Българското музикално общество във Вашингтон в лицето на Влад и Юри Попови и д-р Ралица Пъчева.

На тържеството бяха обявени годишните носители на

наградите на Центъра на българската общност

за 2020 г. Тази година това бяха Меглена Любенова и ръководството и учителите на Българския образователен и културен център „Зора“ в Ричмънд. Наградата се присъжда за техния принос за запазването на българския език, култура и традиции сред българската общност.

Тържеството бе излъчено на живо по интернет. Запис може да намерите на YоuTube канала на Центъра на българската общност във Вашингтон (https://www.youtube.com/bgccdc), както и на фейсбук страницата на центъра.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

По време на COVID-19: През прозореца на българите по света

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Нико Тодоров - софтуерен специалист, Корона (САЩ), Снимки: Личен архив, „Дневник“

Коронавирусът затвори телата ни зад четири стени, но душите и мислите ни сякаш полетяха. Може би след време различни изследователи на поведенчески модели ще открият, че това е било времето, в което са родени най-много идеи на човек от населението и на минута от вечността. Мобилни приложения, онлайн концерти, рисунки, книги, фотографии, инициативи в интернет, групи във Facebook.

По това време, в средата на април, е създадена и групата „Гледка през прозореца“. Идеята й е да спаси настроението и психиката ни по време на престоя вкъщи, като даде възможност на българи по целия свят да публикуват снимки през прозорците на домовете си. Подобно на групата „View from my window“, която има над 2 300 000 членове, версията на български език свързва хора от различни точки на света. Те снимат и публикуват гледка с информация за мястото и уловения момент.

„Дневник“ се свърза с някои от българите, които живеят на необикновени места по света или са попаднали на интересни гледки в чужбина по време на световната карантина. Те потвърдиха, че снимките са правени от самите тях по време на ограничителните мерки заради разпространяването на COVID-19. Ето разказите и снимките им, публикувани в интернет сайта на изданието:

 Мария Попиванова – фотограф, Ню Йорк (САЩ)

Снимката направих в късния следобед, малко преди залез. Гласях се да излизам от хотела, реших да погледна през прозореца, слънцето беше в т.нар. златен час преди залязване и светлината беше невероятна! Реших да направя няколко кадъра и след като погледнах през обектива, видях, че стъклата на хотела правят интересно отражение, вижда се в дясната част на снимката.

Споделих снимката в групата с малко носталгия: това е снимка от последното ми пътуване преди карантината. В Ню Йорк бях за 3 дни, иначе живея в Детройт.

Обичам да се прибирам в България, да снимам градски пейзажи, планински пътеки, стари къщи по пътя. Липсват ми гледки от миналото: често в мислите се връщам на гледката от прозореца на втория етаж на мястото, където съм израснала. Виждах река Янтра – всеки ден, през всички сезони.

 Нико Тодоров – софтуерен специалист, Корона (САЩ)

Снимката е от задния двор вкъщи в Корона, Калифорния. Тук сме от близо два месеца с моята (вече) годеница Фабиен. Отседнахме в Корона, Калифорния, 1999 г., с бившата ми жена. Завършвахме магистратурите си по компютърни науки в „Корпус Кристи“, Тексас. Аз получих предложение за работа от Калифорния и се преместихме. След като се разведохме през 2006 г., имах късмета да си купя тази красива къща на търг по време на рецесията от 2008 г.

Споделих снимката, защото всички сме заедно в тази нова ситуация. И не е лесно. Без да съм психолог, забелязвам, че много хора изпитват нуждата да споделят или да изслушат някого, когото може би не познават. Споделените снимки с коментарите са един малък опит за такъв мост.

От 2002 г. пиша софтуер за оценка на риск от природни бедствия за федералното правителство, като в момента уча и докторантура в областта на изкуствения интелект.

Имах щастието да посетя през последните няколко години Перу, Корея, Мексико, Италия, Испания, Островите Кук, както и невероятния фестивал Burning Man. Все още искам да видя Исландия, Лапландия, Югоизточна Азия, Океания и Африка. Надявам се да не е само като гледка през прозореца на екрана, а на живо.

 Деяна Викторсон – художник, остров Пукет (Тайланд)

Снимката направих на последния ми ден на 55, на 1 май прибавям още една година. Направих снимката заради тъмните облаци, които са чудесен фон, за да изпъкне жълтата къща на съседа. Дебнех няколко вида птици, които пеят много различно от това, на което сме свикнали в България.

Мъжът ми е швед. Живели сме на лодка в Хонконг, в Холандия, в Швеция, в други страни поотделно. Когато ни се роди син, живеехме сезонно в България, Швеция, Испания и Гърция – пак на лодка. Дойде време да се установим и аз предложих Тайланд, обичам Азия и тропиците. Вече 10 години живеем тук. На остров Пукет срещнах най-интересните хора.

 

Глория Бонева – има фирма за чистене, Инсбрук (провинция Тирол в Австрия)

Снимката направих на 9 май (датата не е случайна – бел. ред.) от мястото, на което работех. Във фирмата, с която работя, дойде клиент: руснак, над осемдесетгодишен. Шефът, също на повече от 80 години, излезе от офиса си, за да го поздрави на руски, и се прегърнаха. После разбрах, че и двамата са загубили бащите си във войната от двете страни на фронта.

Имам майсторско свидетелство и собствена фирма за чистене. Гордея се с нея вече 12 години! Хората никога не ми вярват, че за да получа това свидетелство, съм учила две години и съм се явявала на изпити. Също толкова трудни, както в университета в Русе, където през 1987 г. завърших „Автоматизация на процесите в атомни електроцентрали“.

В Австрия ме отведе безпаричието и липсата на добър бизнес климат през 2002 година. Тирол се оказа любов от пръв поглед: природа, спорт, харесах хората. Не бих се върнала в България: след около 18 години извън нея се е променило мисленето ми. Не мога да приема хиляди неща. Аз вече съм манталитетен емигрант.

Любимата ми гледка е от терасата на моя дом в Инсбрук, но все пак ми липсва гледката от прозореца на едно ловешко село, където отраснах.

 

Веселина Роккос – собственик на семеен хотел, остров Сирос (Гърция)

Снимката с котката е правена по време на COVID-19. Туристи нямаме, хотелите са затворени, както и движението към островите на корабите. Официално би трябвало да отворим на 1 юни. Обичам да снимам котарака Зоро, който всъщност е свободно коте, но го храня и има къща до вратата, в която и спи.

Мястото, на което живея, е остров Сирос и е столицата на Цикладите. Това е невероятно красив остров, с богата история и култура. Живея тук от 10 години, съпругът ми е местен жител: така да се каже, съм любовен емигрант. Заради него дойдох от София, откъдето съм. Имаме семеен хотел. Обичам родината си много: липсва ми София, липсва ми гледката към Витоша от апартамента ми.

 

 

Живея на третия етаж, кухненският ми плот е пред прозореца, който гледа към редица от 6 къщички с малки дворчета отпред, и когато домакинствам, пред погледа ми се разиграват различни житейски сценки… На 4 април млада майка изведе малкото си дете в градинката пред дома им, за да поиграе на чист въздух. И може би, за да му е интересно или за да бъде добре „екипирано“ и предпазено от „злото“, което върлува в света в момента, детето беше облечено в костюм на Спайдърмен и в ръце държеше играчки с тези герои.

След известно време чувам радостни възгласи… поглеждам, по улицата двама минувачи – мъж и жена. Мъжът беше в същия костюм – на Спайдърмен. Спряха се, Спайдърмен се покачи на ниската ограда и изнесе закачлива сценка на малкия си „събрат“. Детето в първия момент се поизплаши, поотдръпна се, но после с интерес започна да общува с „големия герой“.

Бяха много мила картинка, излъчваха доброта, радост и непринуденост. Наблюдаващите отстрани, в това число и аз, се развеселихме, радостта ни обзе и стопли. На съседните прозорци се показаха и други съседи, лицата им светеха от усмивки…

 Надя Такач – Доха (Катар)

Снимката направих в Доха по време на карантината от балкона ни, на който прекарваме доста време, особено сега в карантината. За мен е любима гледка, както и за моите приятели, за които е сигнал, че съм се прибрала в тукашното „вкъщи“. Това е т.нар. Перла на Катар. „Перлата“ е изкуствен остров, отвоюван от морето с много търпение и постоянство.

Живеем тук от 13 години, съпругът ми е капитан в Qatar Airways. В момента само той работи, аз съм в очакване на по-добри дни. Семейството ни на практика живее и на двете места и никога не сме си тръгвали от България завинаги. И все пак ни липсва зеленият силует на планината Витоша, която панорамно изпълва гледката от софийския ни прозорец.

 Боян Хаджиев – посланик, Астана (Казахстан)

Красотата на Астана ме провокира да направя тази снимка. Астана не е по-населено място от София: добре планирано е и това е разбираемо, защото преди 30 години левият бряг (на снимката) е бил просто гола степ. Липсва ми гледката от прозореца в моя дом в София. Бих искал да видя гледката от всички „прозорци“ в групата и още много, но едва ли ще ми стигне целият живот.

Нора Михайлова – Аман (Йордания)

Снимката е направена по време на пясъчна буря в Аман на 24 април: гледка от прозореца на резиденцията. Зад затворените пространства може да намерите вътрешна свобода – обичам фотографията, това е начин да изразя себе си. Аз съм съпруга на посланика на България в Йордания. Бих се върнала в България, защото тя е моята родина: там е всичко, за което съм мечтала.

 

Атанас Вълчанов – фотограф, Йоханесбург (Южна Африка)

Влюбен съм в градината си, защото всичко съм посадил лично. Дойдох на екскурзия и останах уж за малко, а минаха 30 години! Бих се върнал в България, но не и с тези управници, особено министър-председателят! Тук нищо не ми липсва като гледка: има планини и океани! Когато отида на планина, все едно съм си в България, а океанът е по-чист от нашето море.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada