Открийте ни и в

СВЯТ

Борис Джонсън лобира пред Тръмп за шеф на МВФ да бъде избран Озбърн

публикувано

на

Британският премиер Борис Джонсън лобира пред американския президент Доналд Тръмп да помогне за избирането на бившия министър на финансите на Великобритания Джордж Озбърн за следващ управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), пише в. „Индипендънт“.

Джонсън е предложил Озбърн като надежден кандидат да наследи французойката Кристин Лагард в телефонен разговор с Тръмп тази седмица, твърди британският всекидневник без да посочва източници на тази информация.

Русия подкрепя Кристалина Георгиева за шеф на МВФ

Очаква се британският премиер да продължи да лобира и на срещата на върха на Г-7 в Биариц през уикенда за своя бивш колега от Консервативната партия, понастоящем редактор във в. „Ивнинг Стандард“.

Озбърн често е критикуван, че е сменил много работи, отбелязва „Индипендънт“. Според негови приятели той „сериозно обмисля“ възможността да се кандидатира за престижния пост.

Великобритания обаче пропусна възможност да го номинира по-рано този месец, когато европейските правителства избраха за свой кандидат българката Кристалина Георгиева, главен изпълнителен директор на Световната банка (СБ). По традиция МВФ винаги е оглавяван от европеец, а СБ – от американец, припомня „Индипендънт“.

Кристалина Георгиева е кандидатът на ЕС за ръководител на МВФ

В същото време изданието коментира, че победата на Георгиева на европейско равнище не й гарантира директорския пост в МВФ. Озбърн обаче ще има нужда от силна подкрепа от неевропейски икономики, включително САЩ, за да има някакъв шанс я измести, и той е смятан за аутсайдер в надпреварата.

„Индипендънт“ припомня, че тази седмица отпадна още едно препятствие пред 66-годишната българка, след като Изпълнителният съвет на МВФ премахна отдавнашното ограничение за управляващ директор да не бъде избиран човек над 65-годишна възраст.

Кристин Лагард ще се оттегли на 12 септември от поста си във Вашингтон, който заема от осем години, за да оглави Европейската централна банка (ЕЦБ). МВФ иска да вземе до 4 октомври консенсусно решение кой да я наследи, отбелязва „Индипендънт“.

Кристалина Георгиева - фаворит за шеф на МВФ, трима са на финала

Борис Джонсън и Джордж Озбърн са приятели от времето, когато са учили заедно в Оксфорд. Отношенията им обаче се обтегнаха по време на референдума за Брекзит през 2016 г., когато двамата – всеки от тях споменаван като кандидат за бъдещ премиер на Великобритания – се озоваха от двете страни на барикадата. При това Джонсън бе активен поддръжник на излизането на Великобритания от ЕС, докато Озбърн защитаваше оставането на страната в съюза.

През май тази година бившият британски финансов министър изрази опасения във връзка с характера на своя стар приятел, като каза, че „винаги е имало двама Борисовци“ – твърдолинейният политик, подкрепящ Брекзит, и либералният интернационалист, кмет на Лондон. През юни обаче Озбърн подкрепи кандидатурата на Джонсън за премиерския пост, наричайки го в статия във в. „Ивнинг Стандард“ „кандидата, който има шанс да обедини това разделено правителство“, припомня „Индипендънт“.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

СВЯТ

Кметът на Сеул изчезна, намериха го мъртъв

Мащабно издирване беше предприето след сигнал на неговата дъщеря до полицията, че баща й е оставил писмо, „наподобяващо последна воля“, преди да напусне дома им 4-5 часа по-рано

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

Южнокорейските власти откриха тялото на кмета на Сеул Пак Уон-сун. Това съобщи китайската телевизия Си Джи Ти Ен, като се позова на свои източници, предава ТАСС.

Мащабно издирване беше предприето след сигнал на неговата дъщеря до полицията, че баща й е оставил писмо, „наподобяващо последна воля“, преди да напусне дома им 4-5 часа по-рано. Дъщерята не дала подробности за съдържанието на посланието, като само казала, че не може да се свърже с баща си по мобилния му телефон, съобщават Асошиейтед прес.

От южнокорейската полиция заявиха, че телефонът на кмета на столицата е изключен. Издирванията са били в района на малък хълм в квартал „Сунгбук”, където за последно е бил регистриран сигналът на телефона.

Дългогодишен граждански активист и адвокат по правата на човека, Пак Уон-сун бе избран за кмет на Сеул през 2011 г., а през юни стана първият човек, спечелил трети мандат на този пост. Той членуваше в либералната Демократическа партия на президента Мун Дже-ин и бе смятан за евентуален неин кандидат на президентските избори в Южна Корея през 2022 г., отбелязва АП.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

СВЯТ

След Хонконг, Тайван се опасява, че ще е следващата мишена на Пекин

Китай редовно използва метода на моркова и тоягата спрямо Тайван, като обещава на острова, че ще може да се ползва от принципа „една страна, две системи“, прилаган спрямо Хонконг след връщането му през 1997 г.

публикувано

на

от

Виж цялата статия

„Ние сме следващите“: в Тайван решението на Китай да наложи на Хонконг драконовски закон в сферата на сигурността провокира притеснения и изостри страха, че островът и неговата демокрация ще се превърнат в следващата мишена на Пекин.
Комунистически Китай е решен един ден да възстанови контрола си, ако е необходимо със сила, върху острова, на който намират убежище китайските националисти, победени от комунистите, в края на гражданската война през 1949 г.

„Този закон ме кара да мразя още повече Китай. Те обещаха на Хонконг 50 години без промяна, но затягат все по-силно хватката си. Притеснявам се, че това, което се случва днес в Хонконг, утре ще стане в Тайван“, заяви пред Франс прес Силвия Чан, 18-годишна студентка, в базата на Националния университет на Тайван.

Китай редовно използва метода на моркова и тоягата спрямо Тайван, като обещава на острова, че ще може да се ползва от принципа „една страна, две системи“, прилаган спрямо Хонконг след връщането му през 1997 г. и който трябва да му гарантира определена автономия в продължение на 50 години.

Това предложение отдавна се отхвърля от двете основни политически сили в Тайван. Новият закон унищожи малкото доверие към Пекин, което бе останало в тайванците.

Мнозина се страхуват вече да пътуват до Хонконг, защото се опасяват, че ще бъдат преследвани заради активността си в социалните мрежи.

Законът „показва Китай в толкова лоша светлина, още по-отдалечен от хонконгците, да не говорим за хората отвъд протока в Тайван“, казва Александър Хуан, политически анализатор от университета Тамкан.

Пекин засили дипломатическия, икономическия и военния си натиск с цел да изолира Тайван след избора за президентка през 2016 г. на Цай Ингвен, от Демократическата прогресивна партия. Цай, която бе успешно преизбрана през януари, смята, че Тайван е де факто суверенна държава и отхвърля китайската идея за „единен Китай“.

Тайван „следи внимателно практическото приложение на закона“, заяви във вторник президентката, която предупреди, че ще бъдат предприети „ответни мерки“, ако той „и по най-малкия начин навреди“ на острова.

С течение на годините, особено след отмяната на извънредното положение в Тайван през 1987 г., възникна отделна тайванска идентичност. Китайският натиск не помогна на Пекин да спечели сърцата на 23-те милиона жители на Тайван.

Около 67 процента от тях, което е рекорден брой, се самоопределят като „тайванци“, а не като „тайвано-китайци“ или „китайци“ – с 10 процента повече от миналата година, става ясно от проучване на националния университет „Чънчъ“. През 1992 г. по този начин се самоопределят само 18 процента от тайванците.

Тайван днес е една от най-прогресивните демокрации в Азия. Младите хора изпитват недоверие към големия авторитарен съсед. Социалните мрежи преливат от съобщения в подкрепа на продемократичното движение в Хонконг и независимостта на Тайван или съдържащи критики на нарушенията на човешките права от Китай в Тибет и Синцзян.

Уенди Пън, журналистка на 26 години, която често споделя публикации в подкрепа на продемократичните активисти в Хонконг, възнамерява да избягва града. „Законът за националната сигурност ме кара да се питам докъде може да стигне Китай. Към настоящия момент не виждам граница и вероятно няма такава. Според мен е възможно Тайван да стане следващата мишена“, казва тя.

Законът за първи път даде възможност на китайските служби за сигурност да се базират в Хонконг. Неговият член 38 гласи, че престъпленията срещу националната сигурност, извършени в чужбина, дори и да са извършени от чужденци, могат да станат причина за наказателно преследване.

„Поднебесна империя“

Хонконгската полиция даде да се разбере, че изразяването на подкрепа за независимостта на Хонконг, Тайван, Тибет или Синцзян отсега нататък е незаконно.

Миналата седмица Чън Мин-тон, тайванският министър по континенталните въпроси, обвини Пекин в желание да се превърне в „Поднебесна империя“ с безгранична мощ, която да налага закона си на „поданици по целия свят“.

Лин Фей-фан, заместник-генерален секретар на Демократическата прогресивна партия, предупреди „обикновените тайванци“, че рискуват да бъдат арестувани във връзка с „всякакви дела“, ако пътуват в Хонконг. Той се позова на случая с Ли Мин-чъ, служител на тайванска неправителствена организация, който е в затвор в Китай от 2017 г.

Според журналиста Сун Чън-ън законът „създава голяма несигурност за това какво може да бъде казано“ извън Хонконг. „Ако всички започнат да се самоограничават, вече няма да има никаква свобода“, казва той.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Коронавирусът

Заразените с коронавирус по света се увеличиха със 170 000 за денонощие

Болните от COVID-19 в света вече са над 12 милиона. Това е три пъти повече от тежките случаи на грип, отчитани годишно

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Броят на случаите на коронавирус, потвърдени от Световната здравна организация (СЗО) се е увеличил с над 169 000 за последното денонощие до над 11,6 милиона, сочат данни на СЗО, цитирани от ТАСС.

Смъртните случаи са нараснали с над 4000 до повече от 539 000.

Статистиката на СЗО отчита само официално потвърдените цифри за заразяване и смърт, предоставяни от държавите. Ден по-рано новозаразените бяха 172 512, а починалите – 3419.

Най-много случаи има в региона на Северна и Южна Америка (6 004 685), следван от Европа (2 827 789) и Източно-Средиземноморският регион (1 204 698). Жертвите на коронавируса са съответно 268 828, 201 255 и 28 664.
Страната с най-много заразени остават САЩ – 2 923 432, следвани от Бразилия (1 623 284), Индия (742 417), Русия (700 792), Перу (305 703), Чили (301 019), Великобритания (286 353), Мексико (261 750), Испания (252 130), Иран (245 688)

Според данни, събрани от Ройтерс, случаите на COVID-19 в света вече са над 12 милиона. Това е три пъти повече от тежките случаи на грип, отчитани годишно.

Американският университет Джонс Хопкинс също тава сходна цифра, изчислявайки случаите на основа информацията от международни организации, федерални и местни власти.

Според университета заразените са 12 007 327, от които 548 799 са починали.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено