Открийте ни и в

BREXIT

Британските депутати пак отхвърлиха сделката за Brexit

Вера Александрова

публикувано

на

Британският парламент отхвърли със значително мнозинство сделката за Brexit, която премиерът Тереза Мей представи за пореден път в парламента. Споразумението бе подкрепено от 242-ма депутати, а го отхвърлиха 391 души.

Те не останаха доволни от козметичните ѝ изменения по отношение на “предпазната мрежа” за границата на Ирландия и Северна Ирландия и така Великобритания остава изправена пред неисгурност две седмици преди Деня Брекзит – 29 март. Резултатът означава, че Обединеното кралство или ще напусне Евросъюза без сделка, или ще се наложи отсрочка и решението ще се вземе в две гласувания утре и в четвъртък.

“Това не решава проблемите ни” и трябва да се определи следващата стъпка – дали напускането да бъде отменено, дали да има втори референдум или различна сделка след отлагане на Brexit, каза Мей, след като поражението бе обявено. Освен това, ако депутатите поискат отсрочка, ЕС ще иска да знае за какво ще бъде използвана.

Утре Мей ще зададе на депутатите въпроса дали искат напускане на ЕС без сделка. Ако отхвърлят тази опция, в четвъртък тя ще им предложи да подкрепят идеята за ограничено отсрочване на Brexit. Полето ѝ за маневри зависеше от това колко поражение ще претърпи по време на вота, обясни репортер на Би Би Си.

След вота Мей каза, че утрешното гласуване ще бъде “свободно” – на торите няма да се дават инструкции какво да изберат, силно необичайна ситуация за толкова важен избор. Лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин пък каза, че възможностите на Мей са изчерпани и може би е време за извънредни избори.

Днешното гласуване създава объркване и в ЕС. “Свършиха ни идеите” как да се реши ситуацията в следващите 17 дни, каза малко по-рано за обществената телевизия неназован европейски дипломат.

BREXIT

Вот на недоверие срещу Тереза Мей: Прогнозите

публикувано

на

от

Вот на недоверие чака днес британския премиер Тереза Мей след унизителното отхвърляне на споразумението й с Брюксел за Brexit. Вчера историческо мнозинство гласува против сделката за излизане от Европейския съюз, която Мей подготвя две години.

Заради кризата в Лондон лидера на опозиционната Лейбъристка партия Джереми Корбин поиска вот на недоверие за кабинета на Мей. Корбин се стреми към предсрочни избори с надеждата неговата партия да дойде на власт.

Мей се нуждае от подкрепата на мнозинството депутати, за да избегне нови избори, на които Консервативната й партия, която вече е в малцинство, може да бъде разгромена.

По-вероятно е обаче Мей да спечели вота на недоверие, тъй като подкрепящата я северноирландска Демократична юнионистка партия (ДЮП) изрично заяви, че няма да й гласува недоверие.

Ако обаче депутатите гласуват недоверие на Мей, тя ще има 14 дни да се опита да си възвърне парламентарно мнозинство, за да остане на власт. В същото време Корбин може да се опита да състави ново мнозинство и да поеме властта, макар и това да е слабо вероятно, тъй като ДЮП няма причина да се съюзява с лейбъристите.

Ако никоя партия не успее да постигне мнозинство, ще се задейства процедурата по произвеждане на предсрочни избори. Предизборната кампания обикновено трае 5-6 седмици, като през това време Мей ще е и.д. премиер.

По време на започналите дебати по вота на недоверие Мей обясни, че иска да проучи какво споразумение за Брекзит бе получило подкрепата на британските депутати.

“Целта на упражнението е да чуем възгледите на Камарата, да разберем вижданията на депутатите, така че да можем да определим какво би спечелило подкрепата на тази Камара и да изпълним онова, за което народът се произнесе на референдума”, каза Мей.

В същото време, въпреки твърдия отказ на европейските лидери за предоговаряне на споразумението, канцлерът на Германия Ангела Меркел обяви, че все още има време за преговори.

„Все още има време за преговори между ЕС и Великобритания по излизането й от блока“, каза Меркел и допълни: “Ще направим всичко за намиране на организирано решение, но сме подготвени и ако няма такова решение”.
Меркел допълни, че сега в ЕС чакат какво ще предложи британският премиер.

Продължете по-нататък

BREXIT

Парламентът във Великобритания отхвърли сделката за Brexit

публикувано

на

от

Британският парламент отхвърли сделката за Brexit с Европейския съюз. Депутатите не подкрепиха споразумението на премиера Тереза Мей с Брюксел. Сделката получи 202 гласа “за” и 432 – “против”.

Вотът беше отложен от Мей през декември заради липсата на подкрепа. Тогава тя оцеля и при вот на недоверие в партията си.

Гласуването сега показа, че министър-председателят няма необходимото мнозинство в парламента.

В речта си преди вота Тереза Мей призова депутатите да гласуват в полза на сделката по Brexit, която тя постигна с ЕС, като им каза, че имат това задължение заради резултата от референдума през 2016 г.”

ЕС няма да предложи алтернативна сделка. Вярвам, че имаме задължението да изпълняваме демократичното решение на британския народ”, каза тя, предупреждавайки депутатите, че ЕС няма да предложи никаква “алтернативна сделка”.

Слез гласуването лидерът на британските лейбъристи Джереми Корбин поиска вот на недоверие на правителството.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изрази съжаление за резултата.

Опасността от оттегляне на страната без уредени правила след гласуването тази вечер нарасна, обяви той в изявление, разпространено от ЕК. Юнкер уточнява, че ЕС продължава работата по одобряване на споразумението от Европейския парламент. Той добавя, че при тези обстоятелства продължава и подготовката за раздяла без договор, макар ЕС да се надява да не се стигне до подобно развитие.

С председателя на Европейския съвет Доналд Туск проявихме добра воля, главният преговарящ на ЕС Мишел Барние вложи много усилия, всички показахме гъвкавост, заявява Юнкер. Призовавам Великобритания възможно най-бързо да поясни намеренията си. Времето е на привършване, добавя председателят на ЕК.

 

Продължете по-нататък

BREXIT

Скритите народи на Европа – част 2

публикувано

на

от

Баските са разпределени почти поравно между Испания и Франция, опазили са езика си, но държавата си така и не са успели да си възвърнат

Продължение от миналата седмица

Костадин Костадинов

Много по-сериозни неприятности Париж има с друг свой регион – Корсика. Средиземноморският остров има свой народ (корсиканци), говорещи свой език (корсикански) и имащи своя политичека история. Когато Луи XV завоюва Корсика през 1769 г. тя е независима република, която дори успява през 1794 г., възползвайки се от хаоса във Франция след буржоазната революция, да извоюва отново своята независимост. Само две години по-късно, през 1796 г., французите покоряват острова отново и френското владичество продължава и до ден днешен. Въпреки че корсиканците дават на Франция най-великия владетел в нейната история, Наполеон Бонапарт (чието корсиканско име е Напулионе ди Буонапарте), след неговата абдикация през 1815 г. те са подложени на силни репресии от централната власт. Островът остава нестабилен, а отношенията на местните жители към французите са крайно враждебни. Ситуацията не се променя особено и сега. След 1962 г., когато Франция загубва Алжир, тамошните французи са принудени да напуснат страната. Париж решава да засели една част от тях на Корсика и така да асимилира местните жители. Този ход има ефект – днес едва 30% (100,000 души) от жителите на острова са корсиканци. Случва се обаче и друго – корсиканците създават революционна организация, Фронт за национално освобождение на Корсика, която повече от 30 години води въоръжена борба за независимост на острова. След стотици жертви и стотици осъдени през годините през 2000 г. френското правителство предлага план за автономия на острова, който трябва да бъде одобрен на референдум от местните жители. Естествено, предвид новите етнодемографски реалности, референдумът не одобрява автономията, което създава своеобразен политически пат – корсиканците, организирани в Коалиция за Корсика, редовно печелят местните избори с около 30%, но това не им е достатъчно, за да извоюват повече правомощия за местната власт. Напрежението в отношенията между острова и метрополията остава.

Съседният остров Сардиния няма толкова драматична история. Нещо повече – по ирония на съдбата точно Кралство Сардиния се превръща в обединител и създател на модерната италианска държава. Сардинският език, който на практика почти няма отлики от съседния корсикански, е с признат регионален статус в Италия, говорим е от 70% от местните жители, а италианската държава никога не е провеждала репресивни мерки срещу сардинците, изхождайки от убеждението, че в крайна сметка става дума за италианци, говорещи италиански диалект. След 1945 г. се засилва регионалисткото движение за независимост, което в комплект със същите движения в Сицилия, Южен Тирол и Венеция води до създаването на автономни области през 1948 г. Сардиния получава автономия, право на ползване на сардинския език в администрацията и образованието, право на свое собствено законодателство, знаме и герб. Въпреки това местните партии Независимост – Република Сардиния, и Сардинска независима нация водят силна кампания за независимост. Засега техните резултати не са доминиращи на изборите, но не са и за подценяване. За разлика от Сицилия, която също има автономен статут, но е напълно италианизирана, Сардиния пази своята идентичност и език.

Подобна е и историята на Галисия. Регион в Северозападна Испания със своя история, език и култура, но далеч не толкова активен в запазването им. Родствен на португалския, галисийският език се подкрепя от испанската държава, самата Галисия има автономен статут и всичко това като че ли напълно удовлетворява галисийците. Локалните партии като Блок на галисийските националисти и Галисийска земя не се ползват с особена подкрепа.

За разлика от тях Еускади има съвсем различна съдба. Жителите на тази страна, известни като баски, живеят разделени от повече от 6 века между Испания и Франция. Потомци на най-старото местно население на Европа, за разлика от всичко останали европейци, които са индоевропейци и пришълци от изток, баските имат самочувствието на най-стария европейски народ. От друга страна, те губят своята независимост през ХVI век, а автономията си в началото на ХIХ век. От там насетне започва непрекъснатата им борба за запазване на идентичността и културата им. За кратко получават автономия през 1936 г. в Испания, която Франко ликвидира през 1938 г. Подложени на брутални репресии от франкисткия режим, те отговарят със създаването на една от най-ефикасните европейски нелегални организации – легендарната ЕТА (Еускади и нейната свобода). Борбата им срещу две от най-големите европейски държави, Испания и Франция, продължава от 1959 до 2010 г. В тази борба баските успяват дори да ликвидират испанския министър-председател Луис Кареро Бланко. Подобно на ИРА в Ирландия те създават и политически крило – партията Хери Батасуна, с която успяха да се преборят за автономия на част от баските региони в Испания през 1978 г. Страната на баските обаче все още е разделена. В Испания баските са разделени между 4 региона, а във Франция между 3. Затова един от символите на баското движение е следното уравнение: 4+3=1. Обединението на двойно разделените баски, от една страна, между Франция и Испания, и от друга – вътре в самите страни, към този момент изглежда невъзможно. Баските обявиха през 2010 г., че разпускат ЕТА, а Хери Батасуна се саморазпусна през 2013 г.

Скрит народ живее и в Холандия. Северната част на страната не се обитава от холандци, а от фризийци. Потомци на един от най-старите германски народи, те са сред тези племена, които успяват да спрат напредването на римските легиони към Германия през I век и да създадат силно кралство, просъществувало до крaя на VIII век, когато е покорено от франките на Карл Велики. Фризийският език е родствено най-близък до английския и част от фризийците участват в етногенезиса на съвременния английски народ. По-голямата част от тях е подложена на силен асимилационен натиск от немците и холандците, в резултат на който фризийският народ е разкъсан на три части – западни фризийци в Холандия, източни и северни фризийци в Германия. Само западните фризийци успяват да запазят напълно своите идентичност и език. Те са 300 000 души и съставляват 60% от населението на провинция Фризландия в Холандия. Там езикът им е със статут на официален наред с холандския, а местната Фризийска национална партия, бореща се за по-голяма автономия на Фризландия, е в управлението на провинцията и редовно получава внушителни резултати на изборите. В Източна и Северна Фризия фризийците са почти напълно асимилирани. Едва 2000 души в Източна и около 10 000 души в Северна Фризия говорят все още езика на своите предци, въпреки че езикът има официалната закрила на германската държава.

Германия покровителства и друг малък народ, който всъщност е коренното население на източната част на страната. Това са сербите – славянски народ, живеещ в древната прародина на балканските сърби, Лужица, която днес е разделена между германските провинции Бранденбург и Саксония. Лужишките сърби, както още са известни сербите, губят своята независимост още през 939 г. след близо стогодишна война срещу тръгналите на изток франки (по-късно немци). Въпреки многобройните въстания срещу германската власт те не успяват да се освободят повече. Започналата немска колонизация на техните земи, както и непрекъснатите германски репресии срещу славяните по течението на Лаба (дн. Елба) водят дотам, че постепенно сербите са откъснати от другите славянски народи на запад, които са напълно германизирани, и от съседните чехи и поляци, които също постепенно загубват своята независимост. Въпреки огромния натиск те оцеляват, макар и с цената на разпадане на езика им на две.

Продължава в следващия брой

 

Фризийците са почти непознат народ, населяващ Нидерландия

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено