Открийте ни и в

СВЯТ

Британски учен: „Аз не умирам. Аз се трансформирам“

Специалистът по роботика д-р Питър Скот-Морган вярва, че ще преодолее биологичните закони
bg-voice

публикувано

на

сн. БТА

Британски учен с моторно невронно заболяване в терминална фаза обяви, че се е превърнал в първия „пълен киборг“, съобщи в. „Индипендънт“.

Д-р Питър Скот-Морган е специалист по роботика. Той чул страшната диагноза през 2017 г. Ученият взел решение да удължи живота си с наличните технологии и да усъвършенства тялото и мозъка си, за да се превърне в „най-авангардния човешки кибернетичен организъм от 13,8 милиарда години“.

Тази седмица д-р Скот-Морган излезе от почти едномесечен престой в интензивно отделение и обяви, че „Питър 2.0 вече е онлайн“.

Скот Морган уведоми почитателите си в интернет, че медицинските процедури са приключили много успешно. „Мини вентилаторът, който поддържа дишането ми, е значително по-тих, отколкото на Дарт Вейдър. Речта ми е синтезирана, но поне звучи като моята. Чакат ни много проучвания, но съм в страхотен дух“, разказа експериментаторът.

Д-р Питър Скот-Морган е на 61 години и се е подложил на серия операции. Той вече има захранваща тръба, свързана пряко със стомаха му, катетър в пикочния мехур, плик за колостомия директно към дебелото черво. Така се справя с храненето и проблемите с тоалетната.

Подложил се е и на ларингектомия, за да бъде предотвратено навлизането на слюнка в белите му дробове. Той каза, че е разменил гласа си за „възможни десетилетия живот“. Разработил е и аватар на лицето си, за да реагира с мимика с помощта на изкуствен интелект.

Проследяваща очите технология помага на д-р Скот-Морган да контролира няколко компютъра. За целта се е подложил на лазерна хирургия и има идеално зрение на 70 см – разстоянието до компютърния екран.

Лекарите смятат, че Скот ще умре до края на годината, но той самият вярва, че ще преодолее биологичните закони. „Аз не умирам. Аз се трансформирам. Колко обичам науката!“, казва големият експериментатор.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

СВЯТ

11 души с тежки присъди за атентата в метрото в Санкт Петербург

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимка: dailymail.co.uk

Единадесет души получиха във вторник тежки присъди по делото за атентата в метрото в руския град Санкт Петербург през 2017 г., при който загинаха 15 души, предаде Франс прес.

Аброр Азимов, един от организаторите на нападението, бе осъден на доживотен затвор, съобщи военният съд в Санкт Петербург, който разглежда делото.

Заплаха в Москва: минирани са 25 метростанции

Други десетима души, които са участвали в подготовката на атаката, получиха присъди от 19 до 28 години затвор. Сред подсъдимите има и жена, която бе осъдена на 20 години затвор.

Никой от подсъдимите не се призна за виновен.

При атентата загинаха 15 души, а над 70 бяха ранени. Предполагаемият извършител на нападението, 22-годишният Акбаржон Джалилов от Киргизстан, загина при експлозията.

Отговорност за атаката пое малко известната групировка „Батальон на имам Шамил“, за която се твърди, че е свързана с „Ал Каида“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Любопитно

Почина вокалистката на „Роксет“ Мари Фредриксон (ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

Солистката на популярния шведски дует „Роксет“ Мари Фредриксон е починала на 61-годишна възраст, съобщиха мениджърите на музикантката.

„С прискърбие съобщаваме, че една от най-големите и любими наши изпълнителки ни напусна. Мари Фредриксон почина в утрото на 9 декември“, заяви мениджъра на „Роксет“ Мари Димберг.

От няколко години Фредериксон се лекуваше от тумор в мозъка в няколко клиники.

Тя беше най-известна с хитовете си „It Must Have Been Love“, Joyride, Listen to Your Heart“ и „The Look“.

Мари Фредриксон има две деца. Родена през 1958 г. в Швеция, нейната активна кариера започва в средата на 70-те години на XX век, но става най-популярна като част от поп-рок дуото „Роксет“, заедно с Пер Гесле. За първи път двамата се срещат в родния си град Халмщад през лятото на 1977 и години по-късно поставят началото на един от най-популярните дуети в Европа в края на XX век.

Певицата бе диагностицирана с мозъчен тумор и се подложи на лечение срещу заболяването през 2002 г. През януари 2003 г., заради заслугите си към развитието на културата и представянето на Швеция по цялото земно кълбо, крал Карл Густав ХVІ награждава „Роксет“ с почетен знак и кралска синя лента. Освен с Роксет, Мари има и богата солова кариера. В годините, когато тя се бори с болестта,  съумява да издаде и солов албум на английски език – „The change“. Той влиза бързо в шведските класации под номер едно и добива златен статут. След дълга пауза заради лечението на Мари, Роксет отново започнаха да изнасят концерти през 2011 г. и дори направиха турне, което мина и през България. През 2016 г обаче, заради лекарска препоръка, дуетът отмени концертите си и на този етап сложи край на кариерата си.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

СВЯТ

До 2780 лв. за британска виза след Брекзит

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Борис Джонсън обяви плановете си, ако спечели изборите на 12 декември. Първата му задача остава да осъществи Брекзит до края на януари, а втората е да ограничи имиграцията в страната като въведе визов режим за влизащите в страната европейци, пише за „24 часа“ Павлина Трифонова от Лондон.

По думите на Джонсън ще има три вида работни визи. Първата категория ще е за изключителни таланти в областта на науката, културата и икономиката. Той дава за пример примабалерини и първи цигулки, които ще получават бързо разрешително за влизане в Обединеното кралство, дори да нямат сключен договор за работа.

За останалите две категории визи обаче такъв ще е необходим. Освен предложение за работа квалифицираните служители ще трябва да отговарят на изискване и за определено ниво на заплащане, за да получат разрешение за постоянен престой във Великобритания. Такова обаче няма да се дава на нискоквалифицирани работници, дори в определени сектори да има глад за такива, като например селското стопанство, където работят много българи.

Джонсън обясни, че визовият режим ще бъде направен по австралийски модел, като кандидатите се пресяват чрез точкова система, пропускаща само наистина търсени специалисти и хора, които ще допринесат за икономическия ръст на Великобритания и няма да тежат на социалната й система.

Очаква се новата визова система да влезе в сила от 2021 г., ако Великобритания напусне ЕС според договорената сделка с Брюксел. Ако такава не бъде постигната, може да се случи и по-рано.

Намерението на консерваторите е да премахнат привилегиите на европейските граждани за влизане в страната и да ги изравнят с останалите чужденци. Това означава, че ако искат да посетят Великобритания с цел туризам и гостуване на близки, те ще трябва да кандидатстват онлайн за специално разрешително. То ще им осигурява право на престой до 90 дни.

За по-дълъг престой ще е необходима виза. За да я получат, трябва да докажат, че ще работят или ще се обучават на Острова.

Очаква се издаването на визи да става трудно и да не гарантира продължително оставане за европейците във Великобритания, както бе досега. Нискоквалифицираните работници, сред които са много българи, ще имат право само на едногодишна трудова виза, след което ще трябва да се върнат в родината за 12 месеца, преди отново да могат да кандидатстват. Средноквалифицирани работници пък ще трябва да доказват, че имат осигурена работа, която ще им носи доход от 30 000 паунда годишно, за да получат 5-годишно трудово разрешително. В момента цените на британските визи за граждани извън ЕС са между 350 и 1200 паунда, или между 810 и 2780 лв. като най-малко плащат студентите, а най-много – бизнесмените.

Намеренията на Джонсън обаче бяха остро критикувани от представители на бизнеса и икономисти, тъй като не са съобразени с истинските нужди от работна ръка. Това означава, че бизнесът ще бъде затруднен да търси кадри по света, да провежда с тях дистанционни интервюта и да чака избраните да получат виза. А за някои сектори като здравеопазването може да се окаже и фатално, тъй като криза за медицински кадри има на много места по света и конкуренцията за привличането им е голяма.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada