Най-масовите консулски услуги ще бъдат дигитализирани до 6 месеца. Това са удостоверенията за гражданско състояние, актовете за раждане, за смърт и за брак. Това обяви пред парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната министърът на електронното управление Божидар Божанов.

След въвеждането на електронна идентификация с мобилен телефон тези услуги ще могат да бъдат заявени онлайн и документите ще се получават онлайн. Това на практика вече няма да са консулски услуги. Те ще важат само за страните от ЕС, а в някои малки общини в тези страни може да има проблеми, каза Божанов. 

Другото облекчение за българите в чужбина ще бъде възможността да си запазват по интернет час за консулствата за случаи, в които е необходимо среща на живо със служителите.

Дигитализират още консулските услуги за българите в чужбина

На депутатски въпрос дали е възможно да се създадат регистри за български деца в чужбина, за български учени в чужбина и дори за български патенти там, Божанов отговори, че е въпрос на съдържателна преценка какви регистри да има. 

Според него в някои случаи може просто да става дума за база данни, а в други – да се разшири обхватът на съществуващи регистри. 

Министерството на електронното управление разработва централизирана система, чрез която лесно да се създават всякакви регистри, без за всеки поотделно да се обявява обществена поръчка и да се харчат милиони левове на данъкоплатеца, каза министърът.

И по време на пандемия: Българите в чужбина без е-консулски услуги

Както електронната идентификация, така и централизираната система за регистрите трябва да бъдат готови до юли.

Обучение по български език за българчетата зад граница  

Председателят на комисията за българите зад граница Антоанета Цонева бе за обучението по български език на българите зад граница и на тези, които се връщат в страната. 

По думите й, след 1990 г. в чужбина са родени 320 000 български деца, а сега в неделни училища български език учат 35 000.

Представители на Министерството на образованието и науката заявиха пред комисията проблемите на трите типа български училища зад граница – дипломатически, неделни и лекторати по български език за студенти българи и чужденци в 38 вуза по света.

Според просветния зам.-министър Генка Петрова-Ташкова един от основните проблеми са парите за командировъчни и квартири за преподавателите по български език, които идват от България. Те са по остарялата наредба за командировъчните в чужбина, която не е индексирана и не покрива и елементарните минимуми за преживяване и нощувки. Според изчисления на министерството са необходими 4,8 млн. лв. за покриване на този разход.

Другият голям проблем за българите в чужбина е сертифицирането им по български език. 

Според Боянка Иванова от Асоциацията на българските училища в чужбина, нужна е национална стратегия за езикова интеграция на децата до 16 години при завръщането им в страната. 

Антоанета Цонева каза, че работодателски организации неофициално са споделили с нея желание да подпомагат финансово този процес, защото децата на българи, завръщащи се в родината, срещат сериозни трудности с майчиния си език и с продължаването на образованието си в Бълагрия. А в същото време бизнесът страда от недостиг на работна ръка, особено квалифицирана.

“Няма да си решим демографските проблеми и проблемите на страната, ако хората не се чувстват щастливи в България, иначе ще подготвяме специалисти за чужбина”, каза министърът на образованието и науката Николай Денков пред депутатите от комисията. Според него е анахронизъм да се представя диплома при кандидатстване за ВУЗ – както за българи, така и за чужденци. И обяви, че се работи от следващата учебна година това изискване да отпадне. Денков заяви още, че са поправени и двете постановления, насърчаващи обучението у нас на българи от наши исторически общности в 8 държави. Защото се оказало, че тези, които вече са получили българско гражданство, тъкмо поради това губят правата си на облекчения.

Боянка Иванова от Асоциацията на българските училища в чужбина България трябва да установи международно признат сертификат за владеене на български език, който да се признава като матуритетен в дипломата. “Гърците признават български език, но по техен тест за сертифициране, и китайците могат да си направят такъв, но това унижава нашето достойнство”, каза Иванова и сподели опита си от САЩ, където това е договаряно щат по щат.

“Ако българският език бъде признат като матуритетен, децата в чужбина ще имат мотивация да го изучават и много повече от 10% ще се върнат”, заключи Цонева.

Новото Министерство на електронното управление ще има 66 щатни служители. Това показва публикуваният за обществено обсъждане проект за устройствен правилник на ведомството. В доклада министърът обяснява, че няма да се разкриват нови щатни бройки, а това са съществуващите служители в Държавната агенция „Електронно управление“, която се влива в министерството, плюс незаетите щатове в нея. Те ще бъдат разделени в три дирекции.

16 спортисти ще изпрати България на зимните олимпийски игри в Пекин, които ще се проведат от 4 до 20 февруари 2022 г. Списъкът беше утвърден от Българския олимпийски комитет.

За най-важния спортен форум на планетата ще заминат 10 мъже и 6 жени, които ще ни представляват в 7 спорта.

Ето и пълния списък на родните спортисти с визи за Пекин:

Сноуборд:

1. Радослав Янков

Алпийски дисциплини:

2. Алберт Попов

3. Ева Вукадинова

4. Камен Златков

Снимка: Reuters

Ски-бягане:

5. Симеон Деянов

Ски-скок:

6. Владимир Зографски

Биатлон:

7. Владимир Илиев

8. Антон Синапов

9. Димитър Герджиков

10.Благой Тодев

11.Милена Тодорова

12.Мария Здравкова

13.Даниела Кадева

14.Лора Христова

Фигурно пързаляне:

15.Александра Фейгин

Снимка: Reuters

Шейни:

16.Павел Ангелов

Австралия се присъединява към дипломатическия бойкот на Зимните олимпийски игри в Пекин

Знаменосци на церемонията по откриването на 4 февруари ще бъдат Радослав Янков и Милена Тодорова.

Най-опитен в състава ни за Пекин е Владимир Илиев, това ще бъде неговата 4-та олимпиада, а Радослав Янков и Владимир Зографски ще участват за трети път. До тях в делегацията ни застават шестима дебютанти: фигуристката Александра Фейгин, алпийката Ева Вукадинова, ски-бегачът Симеон Деянов и представителите на биатлона Благой Тодев, Мария Здравкова и Лора Христова.

Делегацията ни е най-малобройната от 1984 г., когато спортистите ни също са 16, но в 5 спорта. През 1980 г. България е представена от 8 олимпийци. Преди 4 години в Пьончан българите бяха 21. Най-предно класиране постигна сноубордистката Александра Жекова, която завърши 6-та.