Открийте ни и в

България

Българин връща ръчен часовник, оцелял 64 години след катастрофата на Ел Ал в Рупите

bgvoice

публикувано

на

Българин върна ръчен часовник, намерен през далечната 1995-а година сред останките на свален от български изтребители самолет, който тръгнал от Ню Йорк и трябвало да кацне в Тел Авив. Вместо да стигне до последната си дестинация обаче, машината е свалена над Рупите – на метри от все още несъществуващия храм на Ванга.

Татко ми Петър Хаджигаев, Бог да го прости, намерил ръчен швейцарски часовник десетина години след нелепата самолетна катастрофа на Рупите, станала на 27 юли 1955 година, разказва за „Монитор“ синът му Александър.

„До последно си го носеше на ръката, винаги му показваше точно времето. От него и от други хора от село Рупите знам какво се е случило онази сутрин над Кожух планина, точно срещу храма на баба Ванга. Хората вече са били на полето, когато са видяли, че лети самолет с димяща опашка. Самолетът е летял в посока Петрич, но пилотите са обърнали посоката на изток, като са искали да опитат да го приземят плавно на равното място до горещите извори на Рупите. Буквално над очите на хората е прелетял горящия самолет, чували са вече писъците, след секунди се е взривил и разпаднал по склоновете на Кожух планина, на метри от днешния храм на Ванга и разкопките на древния град Хераклея Синтика“, добавя Александър Хаджигаев.

На 27 юли тази година, беше открита паметна плоча на лобното място на загиналите 51 пътници и 7-членен екипаж. Александър Хаджигаев връчи запазения часовник на Н.Пр. Ирит Лилиан – посланик на Израел в България.

Израелци и българи застанаха заедно рамо до рамо и почетоха паметта на загинали преди 64 години в самолетна катастрофа край Рупите. Възпоменателната церемония беше организирана от клуб „Ане Франк“ при ПГ „Пейо Яворов“ с р-л Славянка Николова и Община Петрич. Събитието уважиха освен Н.Пр. Ирит Лилиан – посланик на Израел в България, заместник-министърът на външните работи Георги Георгиев, кметът на Петрич Димитър Бръчков, представители на авиокомпания „Ел Ал“. На лобното място беше отслужена панихида в памет на загиналите, бяха положени и 58 карамфила. В изказванията си посланика и кметът на Петрич казаха,че е простено, но не е забравено,защото трябва да се помни и никога повече да не стават подобни трагедии.

На 27 юли 1955 г. два изтребителя МиГ-15 са вдигнати по тревога от военното летище Доброславци. Целта им се оказва пътнически самолет „Констелейшън“ на израелската компания Ел Ал. Машината без отличителни знаци лети по маршрут от Ню Йорк през Лондон, Париж, Виена и Истанбул за Тел Авив, но се отклонява от маршрута си и навлиза в българското въздушно пространство, което по това време е отворено само за полети от социалистически страни.

Близо до Петрич оръдията на двата МиГ-а поразяват авиолайнера. Машината се разбива в планината Кожух. Всички 58 човека на борда, сред които 7-членен екипаж, загиват. Трагедията става по време на един от най-напрегнатите периоди от Студената война. Очевидци разказват, че повече от 15 минути двата български изтребителя кръжели около пътническия самолет, опитвали се да отклонят посоката му и да го накарат да кацне. След като командата им не била разбрана, последвала атака. В разказите си пилотите на изтребителите Петров и Цанкийски поддържат тезата, че самолетът първо спуска колесник и задкрилки, за да им покаже, че ще изпълни заповедта за принудително кацане, но после рязко завива към Гърция.

Заповедта за свалянето на самолета е дадена от ген. Величко Георгиев, който е цитиран да казва: „Ако самолетът се опитва да напусне нашата територия, без да се подчинява на заповедите и няма време за повече предупреждения, свалете го!“

Докато самолетът бил със спуснати задкрилки пилотът Цанкийски фотографирал самолета от управлявания от него изтребител, но филмът е иззет за целите на разследването. След това така и не е намерен.

80-годишният днес Георги Кокошинков от село Старчево ясно помни катастрофата. Бил сред тютюна, когато видял самолета: ”Взривиха го и тръгна към Петрич, обаче не може да премине Беласица и прави завой над Дрангово, отива по Струма нагоре и точно над Кожух се избухна. Самите резервоари ли вътре гръмват, какво е по-точно не знам…, и се дели: лявото крило отива край Мулетарово, другата част отива към Рупите.”, спомня си мъжът.

Виждайки, как самолетът дими, дядо Георги си помислил, че димът е отрова: „Тогава учехме ПВХО, противовъздушна и химическа отбрана, и мислихме да не е отровен газ този самолет, който пуска и лягаме на земята да дишаме чрез земята, да не бъдем отровени. Обаче след това се каза, че е бил самолетът, пушекът от самолета.”

Лазар Касапов разказал на роднините на загиналите какво е видял и чул по време на инцидента: „Хората не спирали да плачат. В момета на падащите от небето парчета от самолета хората изпаднаха в паника и хукнаха да спасяват житото по полята. Започнаха и мародерствата. Милицията дойде, ограничи района обаче през това време бяха изнесени много неща дето са имали пътниците. След това продаваха за пръв път имаше такива малки радиоапаратчета дето са джобните. (…) Ами, обрали бяха мъртъвците. Други бяха търсили злато и така нататък.”

Четири дни след инцидента пристига израелска разследваща комисия, но повечето останки от сваления самолет вече са били премахнати.

Според тогавашният заместник-министър на отбраната ген. Захари Захариев на мястото на катастрофата са намерени около 300 килограма сребро, разпиляно на ситни топчета, така се ражда версията за контрабанда. Друг любопитен факт е, че сваленият самолет е бил пилотиран лично от бившия пилот на Уинстън Чърчил – Реджиналд Стенли Хикс. Версиите са различни, но според Израел причината за отклонението е гръмотевична буря, повредила навигационната му система.

Израел подава искова молба до Международния съд в Хага, но с решение от 26 май 1959 г. съдът отказва да заведе дело срещу България с мотива, че това не е в неговата юрисдикция. След инцидента вътрешният министър Георги Цанков прави опит за репресиране на пилотите Петров и Цанкийски, но без успех – летците не могат да бъдат съдени за това, че са изпълнили заповед.

9 години по-късно България изплаща обезщетение от 8292 долара за всеки загинал.

Така България създава прецедент, а в света започват да се появяват още такива случаи на сваляне на граждански самолети с невинни пътници от военни изтребители.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Реклама

България

40% от пътищата в България – в много лошо състояние

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Близо 40 на сто от българските пътища са в незадоволително или лошо състояние. Това става ясно от Доклада за състоянието на безопасността на движението по пътищата в Република България, пуснат в правителствения Портал за обществени обсъждания. В документа, който е огромен по обем, се прави опит за обобщение на цялата картина на безопасността на движението с посочване на конкретни параметри, свързани със загинали, ранени, с поведението и подготовката на водачите и останалите участници в движението, със състоянието на автопарка, контролната дейност на пътя.

Докладът е изготвен от създадената наскоро Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, която е към управлявания от Борисов Министерски съвет. Пътищата продължават да са една от темите, за чието развитие министър-председателят смята, че е направил много.

В документа е отделено основно място точно на състоянието на пътищата в контекста на безопасността на движението, пише „Сега“. Там е направен пълен разрез на състоянието на републиканските пътища. Изрично е посочено, че републиканската пътна мрежа е с обща дължина над 19 500 км и че „по-голямата част от мрежата остава

изградена преди повече от 20 години

Това изисквало влагането на значителни финансови ресурси за извършване на основен ремонт в допълнение към необходимия ресурс за текущо пътно поддържане.

Според посочените в документа данни 25 на сто от пътищата в България имат лошо състояние на настилките, а други 13.3 на сто са в незадоволително. Изрично е посочено, че тези близо 40 на сто от пътищата представляват риск и от гледна точка на пътната безопасност. Настилката на 22 на сто от пътищата е в задоволително състояние, добри са настилките на 27 на сто от тях, а отлично – на едва 12 на сто.

В 52% от пътищата е незадоволително състоянието на банкетите. Незадоволителни са и 56 на сто от отводнителните окопи, както и цели 66% от хоризонталната маркировка по българските пътища.

От документа става ясно и че третокласните пътища формират 61.3 на сто от общата дължина на републиканската пътна мрежа, следвани от второкласните пътища с 20.3 на сто, първокласните пътища с 14.7 на сто и автомагистралите с едва 3.7 на сто.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Мрежата, която управлява България

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Съвременната демокрация е междупартийно състезание. Така е поне на теория. В България обаче управляващите „подобриха“ теорията, като създадоха мрежа от политически и икономически субекти, която може да оцелее във властта, дори когато някои нейни части загубят изборите, пише dw.com.

Така например през 2013 година ГЕРБ загуби властта, но Мрежата оцеля. През 2014 година ГЕРБ се върна на власт и „Мрежата“ процъфтя, макар че остана без някои свои звена – като Цветан Василев и елементи от БСП.
Формално в момента на власт е коалиция от ГЕРБ и т.нар. „патриоти“. Реално на власт е Мрежата, която съдържа ГЕРБ, ДПС, бизнесите и медиите на ДПС, „патриотите“, големи части от магистратурата и присъдружни звена като Марешки, Кирил Домусчиев и новите му медиийни придобивки. Дори части от БСП могат да бъдат считани за асоциирани членове на Мрежата (Георги Гергов и Румен Овчаров, например) или поне за кандидати, чието членство е било временно замразено.

Най-успешният политик на задкулисието стана на 60

Мрежата не е строго йерархизирана структура – в нея има известна хоризонталност и автономност на субектите. Това не е мафиотска организация, в която един началник (capo di tutti capi) нарежда на останалите (дори и този началник да прилича на Марлон Брандо от „Кръстника“). По-скоро става дума за задруга, която помага на всеки един от участниците да реализира своите интереси.
През последните две години се научихме да интерпретираме „стабилността“ на управлението, като способност на Мрежата да се възпроизвежда и да оцелява. И наистина, във формалната коалиция „партньорите“ могат да стигнат и до физическа разправа (Сидеров и Джамбазки, например), но това не променя много реалната структура на властта.

Как функционира Мрежата?

В Мрежата също стават размествания: с отстраняването на Цветан Цветанов тежестта на официалния политически елемент (ГЕРБ) в нея отслабна за сметка на ДПС и свързаните с движението икономически субекти. Затова сега и Борисов под сурдинка се оплаква, че Иван Гешев не бил „негов“ кандидат за главен прокурор. Дори това да е просто театър, правдоподобността му идва от споменатите вътрешно-мрежови промени.

Мрежата е някаква гаранция за стабилност на властта, но тя има и своите негативни страни:
Участието в мрежата се осребрява чрез публично финансиране на частни субекти. Студеният резерв замина в правилните ръце, Българската банка за развитие развива основно мрежовите бизнеси, при държавните поръчки рядко има случайни печеливши и т.н.;

Овладяването на BG телевизиите

Привилегироването на определени фирми и икономически интереси води до концентрация на собственост (много видима в медиите) и некачествени и скъпи проекти („граф Игнатиев“);
Мрежата става все по-амбициозна и се стреми да реализира многомилиардни проекти – като АЕЦ „Белене“ и турско-българския поток – които са спорни от гледна точка на националния интерес, но със сигурност ще направят определени мрежови играчи изключително богати;

Доминацията на Мрежата води и до сериозни изкривявания в медиите и съдебната система: те се превръщат в инструменти на нейното възпроизводство („бухалки“, по-просто казано).
В България възходът на Мрежата има и един друг притеснителен страничен ефект: покафеняването на публичната среда. „Патриотите“ са важна нейна част – те отговарят за камуфлажа ѝ като „коалиция“. За тази цел те получават неограничена трибуна и тезите им се леят от националния ефир. Е, стигна се до злополучния мач с Англия, когато резултатът от нагнетяването на омраза в обществото ни лъсна в световен ефир.

Вярно е, че навсякъде има расисти и объркани младежи. Вярно е, че навсякъде службите на държавата опитват да инфилтрират крайно-десните агитки и партии. Например в Германия през 2003 година съдът отказа да забрани неонацистката партия, защото се оказа, че значима част от ръководството ѝ са сътрудници на службите.

Само че никъде в утвърдените демокрации крайно-десните и техните говорители не са получавали такова комфортно място в самите структури на властта и такава трибуна да разгръщат хомофобски и ксенофобски дискурс. В България участието на такива елементи в Мрежата – било като членове на формалната коалиция или като агитки по протести срещу кандидат за главен прокурор – водят до липса на властови отговор на расизма. И това – а не писанията в таблоидната преса – е разликата между България и Англия.

Местните избори като тест за Мрежата

Изборите в София ще са поредното изпитание, при което Мрежата ще трябва да се възпроизведе във властта. Стратегията ѝ в столицата е следната. Първо, разбира се г-жа Фандъкова е предпочитаният мрежови кандидат. Това е така, защото Фандъкова може да се похвали с реални успехи в градоустройството и да бъде демонстрация, че пребиваването на Мрежата във властта носи и обществени ползи. Ако г-жа Фандъкова спечели изборите, сегашните баланси в Мрежата ще се запазят.

Резервната стратегия на Мрежата е да кооптира г-жа Мая Манолова, която се позиционира като политическа алтернатива на ГЕРБ. Мрежата има основание да счита Манолова за един от „своите“ с временно замразено членство: в крайна сметка политическата кариера на „червеното острие“ тръгна нагоре с Костинбродската афера и управлението на Орешарски. Нещо повече, и след падането на Орешарски Борисов „възнагради“ Манолова с омбудсманското място в опит да я запази (като Румен Овчаров в „Лукойл“) в по-широкия мрежови периметър. Разбира се, човек се променя и през това време е възможно Манолова да се е превърнала в автентичен опонент на Мрежата и потениален борец с нея. Проблемът обаче е, че не го е заявила ясно и недвусмислено – мълчанието ѝ по отношение на номинацията на Гешев за главен прокурор е показателно.

Какво е „да опраскаш“?

И тук не става дума за личностни нагласи и катарзиси: Манолова наистина може би съжалява за участието си в управлението „Орешарски“. Въпросът е, че голямата политическа подкрепа за нея е от БСП на Корнелия Нинова, която в цялост е просто аспирант за мястото на ГЕРБ в Мрежата. Нещо повече, БСП може да влезе в мача като смяна едновременно и на ГЕРБ, и на „патриотите“, защото тя толкова се „патриотизира“, че вече кара Ангел Джамбазки да се изчервява, докато слуша социалистите. За да докажат, че са годни за игра, БСП, както и Манолова, мълчат по централния приоритет на Мрежата през есента – избора на нов главен прокурор.

Архитект Игнатов не е приемлив за Мрежата и затова таблоидите се насочиха към него още от самото начало. Към останалите кандидати – с изключение на „нейния“ Джамбазки – Мрежата е по-скоро неутрална – те внасят фонов шум, който ѝ е по-скоро полезен.

Сценариите за местния вот

„Демократична България“ е фактор на изборите в София. Затова в момента и двата водещи кандидата се опитват да привлекат нейните избиратели за евентуален втори тур.

Стратегията на ГЕРБ и г-жа Фандъкова е да демонстрират, че са чувствителни към исканията на „градската десница“. Фандъкова каза добри думи за архитект Игнатов, Борисов се изказа против искането на ВМРО за забрана на БХК. Проблемът на тази стратегия е, че изборът на главен прокурор е дни преди избора на кмет. Ако Иван Гешев бъде избран въпреки сериозните възражения срещу кандидатурата му, ГЕРБ и Борисов трудно ще могат да поискат подкрепа от демократичната десница за своя кандидат за кмет. Солидарността с „дясното“ ще дрънчи особено силно на кухо, тъй като ще е ясно, че водещо за ГЕРБ не е идеологията, а мрежовият интерес.

Стратегията на г-жа Манолова е да убеди десните демократи, че един шок в системата е потенциална възможност за промяна. Вярно е, че една загуба на ГЕРБ няма автоматично да изведе Мрежата от властта, но някои нейни елементи (Борисов), ще загубят влияние и авторитет. Проблемът на стратегията на Манолова е, че при неин успех други елементи на Мрежата ще размразят членството си (БСП) и ще има нужда от множество нови договорки. Накратко, преформатирането ще е безспорно шок и неудобство. Но най-вероятният му резултат ще е нова кръпка в Мрежата под формата на БСП. Дали това е по-добре е въпрос на политически вкус.

Възможно ли е управление отвъд Мрежата? Да, разбира се. Но, първо, нейното съществуване трябва да бъде ясно и категорично назовано. Второ, борците с „модела на управление“ трябва да са автентични опоненти на Мрежата, а не просто нейни елементи с временно замразено членство. Останалото е политическо умение за общуване с хората, почтеност и компетентност. Като цяло трудна, но не непосилна задача.

P.S.: Особен нюанс в предизборната ситуация може да дойде от новината за отпадане на мониторинга от ЕС на България и Румъния дни преди изборите. Мрежата ще интерпретира тази новина като окончтелно справяне с проблемите с корупцията и вот на подкрепа от страна на ЕС за кандидатурата на Иван Гешев. Истината е друга: ЕС вече е фрустриран от многогодишното писане на доклади без особен прогрес по тях и смята да замени нашия мониторинг с по-ефективен, общ за всички държави-членки механизъм. Т.е. пак ще получаваме критични доклади, но вече заедно с Полша и с Унгария, а не само с Румъния, и тези доклади ще са обвързани по-тясно с финансовите механизми на ЕС.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Вижте коя е най-издирваната от Европол българка

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. eumostwanted.eu

51-годишната Радина Жечева е най-търсената от Европол българка. Тя се издирва за поредица измами между 2010 и 2011 г., като дала неверни обещания за осигуряване на работа в България и чужбина, използвайки подправени документи. От престъпната дейност, тя е получила големи суми пари и стоки от граждани и юридически лица.

Радина Жечева е осъдена на 5 години затвор за през 2018 година, но успява да избяга от правосъдието.

Тя е включена в списък, изготвен в рамките на европейска полицейска операция „Престъпността няма пол“. 22 държави членки на ЕС подбраха едни от най-търсените жени, които да бъдат включени в тази кампания. Бегълците от закона са представени на уебсайта „Най-издирваните в Европа“ – тук>>>. Целта е да се привлекат възможно най-много посетители на сайта, защото опитът показва, че колкото повече очи видят търсените, толкова по-голям е шансът някой да постави последното парче от пъзела, което ще доведе до намирането и арестуването на издирван човек, съобщават от МВР.

Ако разпознавате някои от най-търсените бегълци, можете да помогнете на полицията да направи Европа по-безопасна. Информацията може да бъде изпратена анонимно чрез уебсайта, директно до разследващите на национално ниво, които търсят беглеца, призовават от Европол.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada