Открийте ни и в

Български истории

Българин нарисувал благодетелката Лейди Странгфорд

По време на Априлското въстание великата англичанка е помогнала на много осиротели българи

публикувано

на

Творецът (вляво) сред колеги художници

Художникът Йордан Шентов е роден в село Бенковски, община Мирково. Учил е в Художествената академия при проф. Борис Иванов и проф. Боян Петров, завършил е иконографската школа към Светия синод. Авторът е недостатъчно познат на българската публика, тъй като приблизително 35 години работи на свободна практика и представя своето творчество най-вече в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Канада и други страни.

Художникът Йордан Шентов преподава рисуване на деца

„Моят прадядо Петър Шентов е бил водач на Бенковски. Той е кръстил селото ни на неговото име – на Бенковски. Може би нещо от там е прехвръкнало в мен да направя всичко възможно да напомня за тези хора, които са дали кръвта си в името на България“, сподели Йордан Шентов.

При него ни отведе желанието ни да научим нещо повече за една… жена. Една благородничка, която би ни се искало да е българка. Очите му заблестяват, когато започва разказа си за благодетелката на българите… Лейди Странгфорд,

любимата му сред десетките нарисувани

от него портрети. „Нейната снимка ми я предоставиха от английското посолство. Тогава направих първо портрета в Петрич, тъй като тя е била именно там, докато се е строяла една от болниците“, обяснява художникът.

Коя е тази прекрасна дама – защото освен красива жена тя наистина е лейди, посланичка на висшето английско общество? Лейди Емили Ан Смит, виконтеса Странгфорд, е английска общественичка, пътешественичка, филантроп и радетелка за България по времето на Априлското въстание и след Освобождението, родом е от Лондон и е медицинска сестра. След като научава какво става в България, успява да оформи една група от 8 лекари и медицински сестри, събира чрез фондации, митинги и събрания около 29 хиляди лири, с които пристига в България.

Художествената галерия

Строи 6 болници и една трапезария. Трапезарията е в Копривщица, където е сега аптеката, старото кафене после е построено… С тези лекари пристига и посещава всички места, където е избухнало въстанието – Батак, Перущица… най-пострадалите райони – Панагюрище, Петрич.

 В Радилово е построила една болница,

 която съществува и сега даже е превърната в малък музей. В Петрич е запазена сградата на болницата, но е частна собственост.

„Пристигайки в България, купува около десет хиляди сукмана, потури, одеяла, казани за варене на розово масло, пособия за воденици, за много неща е помогнала на пострадалите райони… Когато вече напуска страната ни, поне така са ми предали, знам от дядо ми, от Петрич, че в кошове, с коне, тя е пренесла 4-5 деца, пълни сирачета“, разказва ни Шентов.

„Тя напуска България не по своя воля, а защото са я принудили да напусне. Това става по време на Освобождението. Тогава са били две благотворителни организации – Червен кръст и Червен полумесец – имало е някакво обвинение или съмнение от страна на руските генерали, че едва ли не, след като тя ходи и при турците, и при русите, едва ли не прави някакъв шпионаж. И за това са й дали пътя… Но когато напуска, тя е с много дълбоки благодарности към българския народ и взима няколко деца, които първо заминават с нея в Англия. Там ги отглежда, възпитава ги, и доколкото знам, в Петрич са идвали две жени, които са искали да видят къде са родени. И са останали изумени от това, което са видели и разбрали за родината си и за тегобите й. Това е поне преданието, което знаем от Петрич“, с тъга ни сподели художникът.

Коя е лейди Странгфорд?

 Нарисувал съм я не както другите портрети, а като икона. Защото тя би трябвало да се изучава още в първоначалните училища. Това са благодетели на българския народ, те трябва да бъдат достояние на младото поколение, да се знае кои и с какво са помогнали в най-трудните моменти на България. Тя жертва цялата си кариера да дойде в този ужасен район, в това размирно време, и да помага на всички хора, които са пострадали. Затова просто не съм я толкова идеализирал, тя е много красива, на снимката се вижда, затова я изписах на фона на копривщенски чардак, на фона на къщата на Млъчков, батю Млъчков, в къщата на когото е живяла след въстанието в Копривщица.

Копривщица, платно на Йордан Шентов

Ето я, това е лейди Странгфорд… Тя е един невероятен образ и благодетел. И вечен пътник… Тя е била човек, който се е занимавал изключително с благотворителност. На 24 март 1887 г., на път за Суец, където отива да строи поредната болница там някъде, умира от инфаркт на кораба. И така завършва нейната история…“.

Тялото на Емили Странгфорд е балсамирано в Неапол и след това изпратено в Англия, където е погребана на 18 април до гроба на нейния съпруг.

Улица в Пловдив носи името на Лейди Странгфорд – жената, повярвала в бъдещето на българите, с тъга в гласа завършва разказа си художникът, оставил за бъдещето лика на прекрасната лейди за поколения българи, които искат да научат историята на родината си. Но и с обещание за други разкази…

 

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Две сестри възродиха славата на българската роза по света (СНИМКИ)

Ина и Росица са създали уникални продукти, които се търсят в САЩ, Канада и др.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: кадри: NOVA

Две сестри от България успяха със собствени усилия и труд да създадат уникални продукти с българска роза, които днес се търсят в САЩ, Канада, Китай, Япония и много други страни по света.

Те са Ина Абаджиева и Росица Длъгнекова от София.

Ина завършва туризъм, но от ученичка иска да работи нещо, с което да рекламира България. Тогава не знае какво, нито пък защо. Разбира го по-късно.

Росица пък научава как се брандира един продукт, докато учи реклама в Милано, наблюдавайки как италианците превръщат в запазена марка всичко родно. Именно там тя решава да направи същото и с български продукт. Кой да бъде той, й хрумва случайно.

„Занесох като подарък сладко от рози и хората, на които го подарих, изключително се впечатлиха, че в България се отглеждат рози, които са премиум, използват се в парфюмерията, а на всичкото отгоре и са ядливи“, разказа Росица пред Nova.

Всичко започва през лятото преди девет години, когато Росица се прибира в България, а идеята, която си донася от Италия, става все по-натрапчива. Споделя я със сестра си и двете започват да проучват продукти, в състава на които има рози. Откриват френски макарон с вкус на роза, розов сироп и много козметика, но не откриват нито една компания, включително и българска, фокусирана изцяло върху

розата като ядливо цвете

Убедени, че това е ниша за запълване, инвестират по 5000 лева лични спестявания. Запретват ръкави и разработват концепция.

„Едно от най-логичните неща, с които решихме да започнем, беше сладкото, с чай от рози и сушен розов цвят. Впоследствие добавихме нещо ново и наистина много интересно – направихме първия шоколад с роза“, споделя Ина.

Росица пък допълва, че шоколадът им е не само визуално украсен с роза, а в него има вложено и розово масло.

Следва серия сладка, която е изцяло променена в сравнение с традиционно познатите, създават продукти без захар, добавят плодови вкусове. Бутилират концентрирана дестилирана розова вода за кулинарни цели – за разреждане, за подправяне, за приготвяне на коктейли.

Преди две години сестрите решават да обърнат поглед към Европа като потърсят програми, финансирани от Европейския съюз. Откриват такива за иновативни бизнес начинания в сферата на функционалните храни. Кандидатстват. На първия кръг се класират в топ 100, а на следващия – в топ 10. Те са единствените от България. И

получават 100 000 евро

безвъзмездна помощ, която инвестират в оборудване, но най-вече в реклама.

Розовите им продукти започват да излизат от България и постепенно завладяват света – САЩ, Канада, Япония, Китай, арабските емирства, Европа. През последните години продуктите на Ина и Росица се продават навсякъде. А двете сестри държат да ги има и в България.

„Едното направление са туристите – работим с добри сувенирни магазини, които продават продуктите ни. Второто направление са хората, които търсят натурални и биохрани и които търсят интересни вкусове. Ресторантите и заведенията имат интерес към розовата вода“, споделя Росица.

Ина пък изтъква полезните свойства на продуктите с роза. „Когато розата е под формата на сладко, там се наблюдава ефект за добро храносмилане, когато розата се превърне в розово масло, нейните плюсове са в забавянето на стареенето на клетките. Когато си направиш чай от роза, трябва да знаеш, че розата е един от най-силните антидепресанти“, споделя тя.

Росица пък допълва, че за съжаление с много малка част от розата и от суровините, които се извличат от розата, се създават крайни продукти с висока добавена стойност в България.

„България бива доста подценявана и ние можем да помогнем в тази посока“, категорични са двете млади жени. Ина и Росица смятат, че на розата трябва да се гледа като на национален ресурс, и призовават за подкрепа за розопроизводителите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

„Монолог в антракта“ – българска премиера в Ню Йорк (СНИМКИ)

Лентата е една от трите чуждестранни филма, селектирани в най-известният фестивал за кино и танц

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Веса Тонова в „Монолог в антракта“, Сн.: IMDb

Български филм ще има своя световна премиера в Ню Йорк. Документалната лента „Монолог в антракта“ е селектирана за участие в най-престижния световен фестивал за кино и танц Dance on Camera, Dance Films Association.

Това е и най-голямото признание за документалния филм до момента. Фестивалът в Ню Йорк е най-старият и най-популярен световен форум, на който се показват всяка година едни от най-добрите

кино образци, посветени на танца

В състезателната програма тази година за първи път има българско участие. „Монолог в антракта“ разкрива сложния живот на най-прочутата българска съвременна примабалерина Веса Тонова. Авторският филм на Петър Вълчев е част от селекцията на общо 27 световни фестивали за документално кино.

През 2019-а филмът е отличен с награда за най-добър български документален филм от фестивала Master of Art, както и за най-добър монтаж от CineMuskoka Film Festival. Сред престижните номинации на филма от 2020 година е и фестивала FIFA „International Festival of Films on Art“.

„Тази година само три чуждестранни късометражни филма имат честта да участват в селекцията на Dance on Camera. Щастливи, сме че „Монолог в антракта“ е един от тях“, коментира режисьорът Петър Вълчев. Екипът на филма изказва и специалните си благодарности към вдъхновението и главния герой – примата на танца Веса Тонова.

Филмът е заснет преди, по време на и след последния спектакъл на балета „Лебедово езеро“ от Чайковски на сцената на Софийската национална опера и балет, в който тя изпълнява главната роля на Одета-Одилия. В своята гримьорна по време на антракта Веса Тонова прави

едни от своите най-съкровени изповеди

Талантът й е оценен още като ученичка в Държавното хореографско училище, което завършва през 1989 г. Възпитаничка е на примабалерината Емилия Драгостинова. От 1989-а е в състава на Националната балетна трупа. Изпълнява главните роли в „Ромео и Жулиета“, „Жизел“, „Лешникотрошачката“, „Спящата красавица“, „Пепеляшка“, „Лебедово езеро“ и др.

На Международния конкурс Джаксън, САЩ, 1986-а, се класира на четвърто място. Удостоена е двукратно с Награда за постижение на балетна двойка в младша възраст с партньор Владимир Роже на Международния балетен конкурс във Варна (1986, 1988, 1990), финалистка е на конкурсите в Осака (1988) и Москва (1989).

Веса Тонова е възпитаник на Националното училище за танцово изкуство, профил „Класически танци“. От 1998 до 2003 г. следва балетна педагогика, хореография и режисура в Държавна академия „Панчо Владигеров“ и АМТИИ – Пловдив. Носител е и на наградите „Кристална лира“ (2004) и „Кристално огърлие“ (2014). От 10 години Веса Тонова се занимава професионално с педагогическа дейност.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

През Атлантика с гребна лодка: Максим и Стефан разказват…

За вълните като хълмове и безкрайните звезди – от първо лице

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Стефан Иванов и 16-годишният му син Максим изкараха 12 дни в океана като част от тяхното голямо приключение – да го прекосят Атлантика с лодка. Двамата стартираха на 14 юни от Португалия, а целта им е да изминат 6000 км, гребейки сами, в подкрепа на донорството и на инициативата на Министерството на здравеопазването в България „Да! За живот!“. Мисията им се казва „Неверест“, на името на гребната лодка, с която се предвижват и която са направили сами.

Двамата планират плаването им да продължи 60 до 70 дни. Ако е успешно, то ще остане в историята като първата българска океанска гребна експедиция. А Максим Иванов ще бъде най-младият гребец, прекосил океан.

На 26 юни двамата българи бяха принудени да спрат заради проблем с автопилота на лодката.

В момента те се намират на остров Лансароте, който е част от Канарските острови, и изчакват доставянето на част, с която ще могат да поправят автопилота и да продължат напред към бреговете на Бразилия.

Какви са първите им впечатления от плаването в открити води?

„Физически сме напълно подготвени. Нямахме някакви мускулни трески, не бяхме съсипани от гребането като усилие. Някои хора казват, че първите два-три дни си като пребит, не можеш едва ли не да разгънеш лакътя си, толкова силно са ти се схванали мускулите. При нас нямаше такива проблеми, дори и мазоли нямаме или някаква преумора“, сподели Стефан Иванов пред „Дневник“.

Той обаче признава, че със сина му не са били готови за

техниката на гребане в големите вълни

които са се изпречили на пътя им.

„Просто не бяхме срещали такива вълни. В океана е много странно това, че няма хоризонтална повърхност. Дори когато гледаш в хоризонта, виждаш едни големи хълмове, които се движат към теб или в друга посока. Върху тези хълмове има вълни и върху вълните има по-малки вълни. Непрекъснато си в някаква разбушувана стихия. Първоначално това е малко стряскащо, защото не знаеш къде е границата, не знаеш кое вече е опасното. Струва ми се, че първите вълни са опасни, а после се оказва, че може да гребеш със затворени очи над тях“, разказва той.

Сред непредвидените проблеми по време на плаването досега се е оказал автопилотът, който започнал да изключва самостоятелно. А това е опасно, защото той е уредът, който поддържа посоката на движение. Затова се наложило да спрат и да го поправят.

Сред другите проблеми, които се появили в първите дни, се наредил и силиконът, който макар да бил предназначен за морски цели, не издържал и всички складови помещения на лодката се напълнили с вода. Двамата са доволни, че храната им е останала непокътната, защото била вакуумирана.

Гребането през нощта също се оказало изпитание.

„Все едно те хвърлят в една нова реалност. Все едно се учиш да ходиш. При нас е точно така – учим се да гребем в неблагоприятна среда с тези вълни. Надяваме се да не се преобърне лодката. С времето човек придобива увереност и усещане“, казва Стефан. Синът му Максим обаче няма проблем с гребането през нощта. „През деня тренирах за този момент с гребане за 5-10 минути със затворени очи, за да се уверя, че дори и без да виждам вълните, ги усещам и мога да греба. Баща ми има голям проблем с това. Той въобще не обича да не вижда вълните и мрази да се изключва топовата лампа. Ако я изключиш, не се вижда и на 1 метър“, споделя младежът.

А опасностите в океана не са за пренебрегване.

„При големите вълни лодката се вдига над тях. Опасни са гребените, вливащите се вълни, които вече могат да залеят лодката и да я преобърнат. Височината на вълните не е чак толкова опасна. Дори средната вълна да е 2.5 м, на две-три минути минава вълна, която е два пъти по-голяма, а след няколко часа преминава три пъти по-голяма

вълна с височина около 7.5 м

Не може да се каже, че гребеш в еднакви условия и вълни. Това е нещо като нов спорт. Все едно се учиш да караш сноуборд и минаваш различни хълмчета. Всеки склон е различен, някои са по-заледени, други са по-отвесни, при трети трябва да сечеш напряко склона. По същия начин е и с вълните“, споделя Стефан.

Максим и баща му гребат на смени през два часа. В паузите ядат, спят и се подготвят за следващото гребане.

„Със сигурност храненето ми беше най-трудното. По-трудно е от физическото натоварване, по-трудно от спането и от постоянното слънце. Човек, когато е в тази кабина, някак си не му се яде. Не само че лодката се клати постоянно, но е и ужасно задушно и топло вътре. Заедно с потта и умората на човек въобще не му се яде. Със сигурност знам, че съм ял по-малко, отколкото е трябвало. Вероятно съм отслабнал повече от планираното. Задачата ми, като тръгнем отново, е да се фокусирам повече върху диетата и да поддържам калориите, които са ми нужни“, споделя 16-годишното момче.

„В смените трябва да се вплете превеждането на прогнозата на вятъра, което правим поне два или три пъти на ден. Да изсушим нещо намокрено, да търсим из складовете на лодката за нещо, което ни трябва и не знаем къде сме го сложили,

да напишем имейл на съпругата ми

Чрез нея държим контакт със света. Нямаме достъп до интернет, а по-скоро изпращаме няколко реда на нея и тя ги публикува. Провеждаме разговори с нея, с някои приятели и нашите навигатори по сателитния телефон. Времето лети и тези 12 дни по-скоро бих казал, че са шест или седем“, разказва и Стефан.

По време на плаването си имали и други изпитания. Лодката им например се оказала в полезрението на пирати, но са успели да им се измъкнат. А освен страшните моменти са имали и приказно красиви. „Звездите на небето бяха безброй, тъй като нямаше луна, а едновременно с това във водата имаше фосфоресциращ планктон. Изглеждаше сякаш милиони светулки са плъзнали във водата. Чувството беше сякаш се намираш в Космоса и отвсякъде има звезди. Гледката беше приказно красива“, спомня си Стефан.

Двамата са убедени, че ще бъдат изправени пред нови предизвикателства и са готови да се изправят пред тях.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено