Открийте ни и в

Българи в чужбина

Българин нашари „зебрите“ на Мадрид

публикувано

на

Шарени, в различни геометрични фигури и ярки цветове, от няколко години пешеходните пътеки в Мадрид радват погледа и сгряват душата. Нестандартните „зебри“ привличат и помагат – и на шофьори, и на пешеходци – да внимават повече.

Тези многоцветни „черги“ са дело на българин – художника Христо Гелов. Той е завършил Графични изкуства в Мадрид и от години живее и твори в испанската столица. “Funnycross” е един от популярните му проекти, който превръща пешеходните пътеки в града в цветни произведения на изкуството.

Испанците са във възторг от „зебрите“ му

Всички те имат задължителните бели райета. Между тях художникът вкарва своите невероятни геометрични фигури.

“Тук използвам метафората за връзката между два бряга. Не съм търсил само естетиката, водеше ме и идеята, че така оцветени, местата за пресичане ще привличат повече вниманието на шофьорите”, казва Гелов.

Още едно интересно урбанистично решение на българския художник е ефектното декориране на мост, при това с “лего” ефект.

След художествената намеса на художника върху моста Älvsborgsbron в Гьотеборг той вече не е същият. Художникът прибавя към силуета на моста чувствителност и лекота като в детска игра. Централните подпорни колони на моста сякаш са декорирани като блокчета от “лего” и привличат погледа отдалеч.

Проектът на българина има и социален ефект

Той набира за участие в него младежи от различни квартали на града, в който безработицата е висока.

Преди няколко години той печели голямата награда  McLaren Wall-to-Wall в Монреал.

Съдбата на Христо Гелов е подобна на много млади българи, които през 80-те и 90-те години стягат  куфарите и тръгват накъдето им видят очите. По това време голяма група студенти от Художествената академия хваща пътя за Канада. Миграцията повлиява и на Христо, който стяга две чанти с бои и книги и със 200 спестени долара се качва на самолета. По ирония на съдбата дестинацията се оказва Монреал, където така и не успява да стигне, и след двуседмичен престой в Никарагуа, се установява в Мадрид.

Реклама

Българи в чужбина

Мартин, покровителят на българите в Европа

публикувано

на

от

БОРЯНА АНТИМОВА

Когато сред българските общности в Европа се спомене името Мартин Ширков, реакциите обикновено са: „Оооо, той е неформалният лидер и будител на сънародниците ни, защитник и покровител на слабите, беззащитните и онеправдани българи в Холандия и цяла Европа.“

„Защо е това интервю сега? Не давам интервюта. Не искам да афиширам това, което правя – каза пред „Труд“ Ширков. – Имам един „наблюдател“ на делата ми. Тръгнах да се надпреварвам с Бог. Аз помагам – той ми помага 3 пъти повече. Аз отново помагам – той отново ми връща 3 пъти повече. Така и не можах да го надмина, но до края на живота си ще подкрепям хората в нужда. И щом

позитивните примери въздействат

ще разкажа за себе си.“

Малкият Мартин, роден във Велико Търново, ляга и става с мечтата един ден да бъде велик футболист. Когато е на 11 години обаче, ескалатор на Централна гара в София прекъсва завинаги мечтата му – откъсва част от пръстите на единия му крак. Втори инцидент: когато е в VI клас, прави фатално изказване в час в онова тоталитарно време, че „фашистите са освободили селото от партизаните“. Гонят го от училище и се чудят в кой интернат да го пратят. Затова пък много рано открива, че има талант на предприемач.

На 14 години започва да урежда строителни ремонти за гурбетчии от Родопите, дошли в София да изкарват хляба си. Те се събират около заведението „Попското“ до Семинарията и често се оглеждат за невръстния Мартин, защото винаги им намира работа. „Чудех се как да изкарвам джобни и обикалях из „Лозенец“, „Младост“ – разказва той. – Отивам в някой блок, казвам: „Добър ден, имате ли нужда от боядисване на стени, от смяна на дограма?“ А домоуправителят вика: „Ти не си ли много малък?“ Казвам: „Да, малък съм, но майсторите са заети, затова аз им търся работа.“ Майсторите ми отчисляваха по 20% комисиони и на месец си изкарвах по 500-600 лева – страшно много пари тогава.“

В офиса си на немското издание Strazen Journal

В „зората на демокрацията“ младият Ширков вече е натрупал опит като предприемач на ремонтни дейности и се захваща с все по-крупни сделки. Урежда строителни ремонтни дейности в още нераздържавените предприятия. „В един момент към мен буквално се сипеха пари. Бях само на двадесетина години“, казва Мартин. От първата си голяма сделка

получава 20 000 лева и си купува мерцедес

„Буквално не знаех какво да правя с парите си“, казва мъжът.

Типично по български, когато Мартин се замогва, около него започват да се навъртат разни партийни лидери и хора от висшата администрация за спонсорства, за уреждане на сделки, за да „лапат“ комисиони. „Няма да забравя една среща с човек, който и сега е на власт, каза ми: „Ние тебе ще те унищожим, бе!“ И действително ме смачкаха. През мен минаха доста политици. Счупиха в мен искреното и чисто желание да помагам на по-слабите. В един момент натискът стана нетърпим, взех си жената и децата и заминах за Холандия. Не съм искал да емигрирам, вярвай ми, те ме принудиха!“

Така през 1998 г. семейството му се оказва в чужда страна, без да знае езика и сред холандци, които не желаят чужденци. Полека-лека изплува в непрекъсната борба за правата си. Талантът му като предприемач се разгръща и в Ротердам, където се установява със семейството си. Днес владее 7 езика и е притежател на голяма компания за рекламни дейности – холдинга „Мултимедия инженеринг“, като притежава патенти на много свои изобретения на продукти, свързани с рекламата.

През 2011 г. регистрира фондация „България“ с основна цел подпомагане на българите при техните първи стъпки в чуждата страна и издава вестник „Емигрант“. „Като откривахме офиса,

че като засвири български оркестър

че като се развяха знамена, че като се хванаха нашите на хорото… И на мига пристигнаха 10 патрулки с полицаи да проверят законни ли сме“, смее се Мартин.

Той и фондацията му започват яростна битка за отваряне на трудовия пазар в Холандия за чужденци. „Искаха от всеки българин, пребиваващ в страната, да си плаща здравните осигуровки – 110 евро на месец, а в същото време не даваха възможност да изкарва законно доходите си“, възмущава се Мартин.

В Европарламента в Брюксел с Христо Стоичков, който заради личната си съпричастност към каузата за отваряне на трудовия пазар за българи е награден с грамота и обявен за почетен член на фондация „България“, 2012 г.

През 2012 г. той организира протест пред холандския парламент в Хага за отваряне на трудовия пазар за емигранти. Пристигат журналисти от CNN, Euronews и други големи медии и събитието влиза в световния новинарски обмен. Тогава председателят на Европейския парламент Жозе-Мануел Барозу кани председателя на фондация „България“ на разговор. Българинът събира група от юристи и общественици и заедно с Христо Стоичков отива на срещата. След това на българите в Холандия се разрешава да регистрират собствени фирми за малък бизнес.

Един ден нашенец му се оплаква, че 2000 сънародници буквално бедстват, след като няколко години са се хранили с продажба на едно списание. Издателите му решават да не го дават повече на чужденци. „Марин ме помоли за заем за билет, да се прибере в България. А нали всички тези хора бяха дошли в Холандия, за

да издържат близките си в родината

Тъпчеха се по 10 души в една стая, за да си поделят наем от 700 евро. Казах му, че ще му дам колкото пари му трябват, но да изчака с връщането си“, разказва българинът.

Ширков решава сам да създаде списание, за да осигури на сънародниците си хляб, докато си намерят нещо по-стабилно. Адвокатът му се чуди на акъла: „Ти някога издавал ли си списание? Как ще стане?“ „Като имаш самолет, си намираш пилот“, е отговорът на Ширков. Той регистрира списание Straat Journaal, а снаха му намира в интернет холандски журналисти, които да го правят. Основните теми са социални – истории на хора, които се борят с живота и оцеляват. Ширков вади на сънародниците си разрешителни за продажба на печатни издания пред супермаркетите и машината се завърта.

„Съпругата ми Ани е душата и сърцето на всичките ми инициативи, тя се занимава с разпространителите на списанието“

Така хората без доходи, вместо да се унижават с протегната за милостиня ръка, изкарват достойно прехраната си. От цената на списанието 2 евро те отчисляват 1 евро за разходи по производството му, останалите пари са за тях. Холандците с добри сърца им дават по едно или повече евро отгоре и така свързват двата края. Ширков им организира и безплатни курсове по холандски, за да могат да се защитават. „Днес първите продавачи вече имат хубава работа, купили са си къщи с ипотека, помагат и на близките си в България и живеят достойно“, казва Мартин.

Славата му се разнася и в съседните страни и той издава второ списание – на немски,

за бедстващите хора от Германия

– Strazen Journal. Постепенно включва като разпространители и бедстващи хора от Румъния, Полша, Русия и други страни. Храни всички с топли български банички. Прославя се като покровителя на бездомниците.

Често отчисленията от 1 евро не достигат за покриване на разходите и Ширков дофинансира производството на изданията със собствени средства. „Много искам да издам такова списание и на български език. Да, знам, че ще е в малък тираж и ще съм на загуба, но ме е срам да гледам как хора, работили с години за България, ровят по кофите“, споделя Ширков.

През 2012 г. той започва втора яростна битка срещу председателя на една крайна националистическа холандска формация – „Партия на свободата“. Герт Вилдерс е против пребиваването на чужденци в страната с аргумента, че отнемат работата от холандците.

Същата година в Холандия се случва нещо подобно на нашумелия у нас случай с норвежката служба за защита на децата Barnevernet. Социални работници в Холандия отнемат безогледно деца от родители емигранти, които според тях малтретирали рожбите си. „Представи си, детето ми е палаво и буйно, постоянно се бие с някого в училище и вечно е в синини и драскотини – обяснява Мартин. – От училището директно ме обвиняват, че малтретирам детето си. Идваш ни на гости с детето си и те прибират и моето, и твоето дете, защото, видиш ли, живеели в условия на семейно насилие.“

„В училищата тогава раздаваха анкети на децата, включително и на нашите българчета – разказва Мартин. – А някои от

сънародниците ни не знаят добре холандски

и ги предупредих да внимават при отговорите. В анкетите имаше въпроси от сорта: „Страхуваш ли се от баща си?“ Ако детето пише: „Да“, обявяват, че е малтретирано. Ако пише: „Не“, казват, че е оставено на произвола и не се грижиш за него. Отнемат ти го и го пращат при разни недобросъвестни приемни родители, и Бог да му е на помощ…“ Тогава няколко българчета са изтръгнати от майките си, а много сънародници са изплашени, вземат си жените и децата и се връщат в Родината. Ширков плаща от джоба си на юристи и успява да измъкне 4 българчета от социалните.

Днес в офиса на компанията му непрекъснато пристигат българи, на които помага да се оправят с непознатите холандски институции. И продължава да подпомага финансово първите стъпки на сънародниците си в непознатата страна. „Днес във фирмата ми работят много холандци, уважаван съм и си партнирам с всички институции в страната. Днес не аз чакам холандеца да ми плати заплатата, а той чака аз, българинът, да му я платя“, казва с гордост Ширков.

„Дали искам да се върна?… Божеее, сърцето ми плаче за България! Мечтая за това и ще го направя – казва силно развълнуван мъжът. – А сега ще трябва да спрем с интервюто, защото ще пътувам в друг град, там българин има проблеми… Е, не мога да се спра да помагам! Така съм устроен.“

 

Продължете по-нататък

Българи в чужбина

Най-големият детски център в света е проектиран от 24-годишна българка

публикувано

на

от

24-годишната Симона Хаджиева спечели в Италия конкурс за проектирането на най-големия детски център в света. Наскоро Симона се дипломира от Университета по архитектура и строителство (УАСГ) и ще трябва да промени изцяло бивша фабрика за керамика на брега на езерото Маджоре в Лавено-Момбело, която се простира на площ от 27 000 кв.м. Българската студентка

определя детската градина „като мистериозно пространство, което подбужда въображението на децата“. “Идеята се роди, разглеждайки всички снимки за съществуващата фабрика. Усещането за нея или по-скоро това, което е останало от нея, е за една гора от колони“, обяснява Симона Хаджиева. Идеята на младата архитектка, която е работила върху проекта 5 месеца, е това да бъде детски център, който е предназначен също и за възрастни, или едно семейство да прекара един ден или уикенд на територията на комплекса. Така дипломната й работа я прави победителка на международния конкурс Kid’s Factory. Работата на българското момиче е отличена сред 402 проекта и 30 финалисти, оценени от авторитетно жури. Те избират на първо място проекта на Симона, която получава награда от 10 000 евро. Проектът предвижда запазване на някои от съществуващите сгради, но също и организиране на различни пространства за отдих и игра на децата, а очакванията са центърът да привлече много туристи в тази красива част на Италия.  Начинът, по който Симона Хаджиева вдъхва живот на огромното помещение, за да го превърне в най-големия детски център в света, впечатлява италианците.

Симона Хаджиева е от Смолян, но планира втора магистратура в чужбина. Обяснява, че й се иска да види друга култура и архитектура, за да може да даде на България всичко, което е научила. Тя е категорична, че държи да се върне и да направи всичко възможно за подобряване на средата, но в същото време се надява проектът й да бъде реализиран, както предвижда наградният фонд на конкурса.

Продължете по-нататък

BG успехи в САЩ

Българче стана шампион по плуване в Илинойс (ВИДЕО)

публикувано

на

Българче стана шампион на 90 метра (100 Yards) при децата до 10 години на щатското състезание по плуване в Илинойс. Велизар Филипов успя да преплува дистанцията за 1 минута 2 секунди и 55 стотни (1:02.55) и с това счупи досегашния рекорд в категорията от 2014 година. „Много съм щастлив, че успях да го направя”, казва Велизар Филипов. Той стана шампион в стила гръбен гроул, един от четирите плувни стила, контролирани от Международната федерация по плуване (ФИНА).

Младата българска надежда признава, че не е било лесно, защото успехът идва след усилени тренировки. Филипов плува от 5-годишна възраст и е в отбора на треньор Джурис от Lattof YMCA в Дес Плейнс от 3 години. „Трудно беше да  победя, защото момчето, което спечели второ място, никой не го е побеждавал досега”, каза за BG VOICE Велизар.

Той казва, че е избрал плуването, защото не му харесвали другите спортове, но не е било „любов от пръв поглед”, защото и плуването не му допадало съвсем в началото. Българчето обаче започнало да се радва на успехите си и това го мотивирало да продължи. Филипов тренира по 5 дни в седмицата и има пълната подкрепа на семейството си. „Беше невероятно изживяване да видим нашето момче да стигне до първото място. Той тренира 5 дни по 2 часа и почти всяка седмица има състезание”, казва майката на Велизар – Дима Филипова.

Дни след победата си на състезанието, което се проведе в Индиана, Велизар Филипов се класира трети на друго местно състезание за плуване. „Надявам се да продължа все така”, казва малкият плувец. „Всички ни поздравиха за успеха му”, казва Дима Филипова с гордост. Максималната скорост за плуване в този стил е 1.84 метра в секунда за възрастни, защото гърбът използва различни мускули в горната част на тялото.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено