Открийте ни и в

Български истории

Българин проби в „Ню Йорк Рейнджърс“ и NHL

Александър Георгиев дебютира през февруари в Националната хокейна лига

bgvoice

публикувано

на

Сн.: NHL

Българин успя да впечатли „Ню Йорк Рейнджърс“ и да пробие в Националната хокейна лига на САЩ. Така той накара светът на големия хокей да научи за България. Защото Александър Георгиев е първият българин в Националната хокейна лига.

Той е роден в Русе през 1996 г. в семейството на българин и рускиня. Малко след това животът го отвежда в Москва. Признава, че понякога е трудно да определи къде точно е неговият дом.

Баща му Георги го води на хокейната пързалка, когато Александър е на 5 години, и то с конкретна цел.

„Моят баща искаше да бъда професионален спортист. Това беше основната му амбиция. Проверявал е какви спортове ще бъдат подходящи. Прочел е в един вестник, че внукът на легендарния руски вратар Владислав Третяк е изгряваща звезда в хокея, и си е помислил, че това ще е прекрасен вариант и за мен – и така започна всичко. Намерихме пързалка в близост до дома ни и започнах да се пързалям всеки ден“, казва Алекс.

През 2001-а той става част от московската хокейна школа „Пингвините“

„На пет години просто исках да се забавлявам със съотборниците си, но се влюбих в спорта много бързо. Прекарвах много време на леда. Баща ми ме водеше на допълнителни тренировки, а аз истински се наслаждавах на това“, споделя Александър пред NOVA.

Вратарският пост се оказва негово призвание.

„В началото никой няма пост, просто се пързаляме, но всеки път, когато играехме, треньорът ми забеляза, че аз винаги се опитвах да съм по-близо до вратата, и помисли, че това

просто ми идва отвътре

В началото моите родители не бяха много щастливи от този факт, защото в мач може да участва само един вратар, а останалите момчета са общо 20. Тоест всичко ще зависи от мен дали ще играя, или не, а и екипировката е по-скъпа, но успях да ги убедя и всичко се получи доста добре“, обясни Георгиев.

Мечтата на баща му бързо се превръща и в негова.

„Още от самото начало идеята ми беше това да бъде моята професия. Още от малък исках хокеят да бъде моята професия. Не съм сигурен точно в кой момент осъзнах, че това е възможно. От 12-годишен вярвах, че мога да стана професионалист“, казва Алекс.

От 10-годишна възраст започва да посещава школата на известния вратар Фредерик Норена във Финландия. Там се опитва да усъвършенства своите умения и психическата си издръжливост. Усилията се отплащат и получава новината, която е чакал цял живот.

„Играех във Финландия и беше третата година от договора ми там. Бях на 20 години и имах много добър сезон. Един от главните скаути на „Ню Йорк Рейнджърс“ поддържаше контакт с мен през годината и ми каза, че може да бъда избран в драфта от тима. Това беше много вълнуващо, но беше важно да остана фокусиран върху тогавашния ми отбор, защото и преди се бяха свързвали с мен и отново са ми споменавали за драфта, но това така и не проработи. Продължих да работя и да вярвам, че ако се представям добре, ще дойде и моят момент. Тогава от „Рейнджърс“ ме поканиха на летен лагер“, разказва Саша.

И шансът не закъснява. На 22 февруари Александър застава под рамката на вратата на „Ню Йорк Рейнджърс“ срещу „Монреал Канейдиънс“ и прави своя дебют в Националната хокейна лига.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Българка омая Флорида със сладкиши и торти

Даниела от Правец работи като счетоводител, но е и любимият сладкар в града си

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Instagram

Българка от Правец вече почти 20 години омайва американците в градчето Нейпълс във Флорида със сладкарските си умения. Малко са онези, които остават безразлични пред нейното творчество с вкус на сметана и захар, а сънародничката ни им връща доверието с часове работа и изпълнение на светкавични поръчки.

Всъщност

Даниела Калсиано е самоук сладкар

Нейната професия е съвсем друга – тя работи като счетоводител денем и едва след работно време влиза в „дрехите“ на любимия сладкар на жителите на Нейпълс.

Даниела се мести в САЩ преди 16 години и там слага основите на новия си живот. Тя е щастливо омъжена, има прекрасни приятелства и се запознава с различни хора. Но не крие, че все така тъгува за сестрите си в Родината.

Американското приключение на българката с тортите започва с една изненада за рождения ден на колега. Даниела се опитва да възроди традиция на служителите в хотел „Мариот“ (Mariott Hotels), която повелявала всеки да получава „персонализирана“ торта като подарък за рождения си ден. Тази вълнуваща практика обаче с годините спряла, а сънародничката ни запретнала ръкави да я възобнови. Резултатът бил първата й торта – ванилова, с кокос и изпълнена с еклери и украсена с маслен крем. След въодушевлението на близките й решава да се впусне в новото начинание.

Българката разкрива пред „Труд“, че успехът на тортите зависи от продуктите, които се използват за тях, и големината им. „Едни отнемат 5 часа от забъркването до украсата, а други – цял ден“, казва тя. Даниела споделя, че най-дълго се е занимавала с правенето на

сладкиш на тема „80-те“

„Беше за 40-годишен човек, който искаше да се включат много детайли и компоненти, които да представят тази година. В тортата са изобразени MTV, бялата ръкавица на Майкъл Джексън, уокмен, плоча и други, но работата отне между 16 и 20 часа“, разказва нашенката.

Друго предизвикателство, с което Даниела се сблъсква, е спешна поръчка за минидесерти за 300 човека, но и него преодолява бързо. Притеснява се и за сватбена торта с фондан, която трудно се запазва в перфектно състояние на топло време. „Трябваше да сложа триетажната торта на открито на повече от 30 градуса и си мислех, че ще „експлодира“. Този тип торта не се слага в хладилник, но беше наложително, за да я спася и успях“, казва още българката.

Даниела разкрива, че за нея сладкарството не е трудно и обича да я вадят от зоната й на комфорт с различни идеи. „Колкото по-различно, толкова по-добре, дава ми се шанс да науча още нови неща“, споделя тя. Българката разказва, че в САЩ има много голяма конкуренция в тази сфера, а американците познават всякакви кулинарни култури. „Но според мен те не знаят какво е „вкусен десерт“, защото той е много скъп и не се продава на масовия пазар“, казва Даниела и допълва, „но който е хапнал от баницата ми, все още си я спомня“.

За българката най-голямото щастие и успех е, когато й се обадят за нова поръчка, след като са научили за нея от други доволни клиенти. Винаги е готова да помогне и да приготви нещо, особено ако е за изненада.

Българската сладкарка разкрива, че работи за откриването на

собствено тортено студио

в което да приготвя вкусни и качествени изделия. Иска в него да готви с деца, на които им е интересен сладкарският свят и заедно да се учат и творят.

Даниела участва и в сладкарско състезание. Тя случайно попада в социалната мрежа на онлайн надпреварата „The Greatest Baker“, което включва участници от цял свят, които се конкурират за награда от 10 хиляди долара. Тя се записва и в нейната категория за „торти“ се състезава с около 70 души, завършвайки на 11-то място. Събраните средства отиват за фондация „No kid hungry“, която се бори да няма гладуващи деца.

Българката участва с вкусотиите си и в кампания за набиране на средства, с които да помогнат на тийнейджъри с аутизъм и други увреждания да имат незабравима абитуриентска вечер. Средствата от кулинарния форум са използвани и за закупуване на рокли и костюми за балната нощ, а инициативата е ръководена от Фондация „Night to Shine“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Американец, женен за българка, иска да е кмет на Лондон

Българският зет ще променя британската столица, а съпругата му Мариана е плътно до него

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Той е роден в Америка, женен е за българка и иска да стане кмет на Лондон. Брайън Роуз влезе в предизборната кампания за градоначалник на британската столица и се превърна в един от най-колоритните участници в нея.

Сегашният кмет на Лондон, Садик Хан, е с пакистански произход и политиката му през последните години събра доста недоволни лондончани. Въпреки това прогнозите го определят като фаворит за втори мандат. Основен негов съперник се очаква да бъде кандидатът на управляващата Консервативна партия Шон Бейли. А сред другите кандидати е и Брайън, който е женен за Мариана, притежава You Tube канал и води доста нестандартна онлайн кампания.

„Причината, поради която реших да се кандидатирам за следващ кмет на Лондон, е, защото обичам този град. Живея тук 21 години, това е моят дом, този град ми дава всичко – семейство, бизнес, цел в живота“, разказа той пред БНР. Брайън е категоричен, че не може да стои настрана и само да наблюдава как сегашните политици водят към дъното града, който обича.

„Аз имам бизнес от 30 години и никога не съм искал да се занимавам с политика, но сега ще ми се наложи, защото искам промяна. Искам да направя Лондон по-добър, защото ще живея остатъка от живота си тук, моите деца ще израснат тук и ще бъда погребан тук“, обясни още българският зет.

Причините му да се впусне в надпреварата се различават от тези на останалите кандидати. Те се стремят към поста, защото правят кариера в политиката, принадлежат към политически партии. А той е независим кандидат с независим глас, който

сам финансира кампанията си

да направи този град едно по-добро място.

Първите 10 години от общо 20-годишния престой в Лондон Брайън работи като банкер в лондонското сити. Последните 10 се занимава с медии. В You Tube е от почти 10 години.

„Нашите канали имат милиони абонати и милиарди зрители. Ние знаем как да представяме идеи чрез онлайн платформа. Освен това имаме много билбордове, имаме и дигитален автобус, оборудван като студио, който обикаля по улиците. Пуснали сме листовки в пощенските кутии на милиони лондончани. Но също сме много добри в излъчването на видеоматериали в You Tube, Facebook, Instagram и знаем как пряко да контактуваме с гласоподавателите. Мисля, че това е бъдещето. Не е нужно да имате вестник, телевизионен канал или дори политическа партия „като портиер“, за да разговаряте с гражданите“, допълни Брайън Роуз.

А това, че съпругата му е българка, му помага да разбира по-добре малцинствата.

„Аз идвам от Америка, Мариана идва от България. Този град е изграден от хора, дошли от други държави. От римляните, от викингите, от келтите, от саксонците. Всеки е дошъл тук от различно място, за да направи този град велик. Аз обичам разнообразието, ценя го високо. Винаги искам да знам мнението и на другите. За последните 10 години в това студио чух толкова много мнения на хора от различни страни, различни религии, различни етноси, различни философии и съм ги слушал по 2-3 часа, без да ги прекъсвам“, споделя Брайън.

Той обожава това, че в Лондон има хора от целия свят.

„Когато наблюдавам Европа, понякога виждам градове, в които няма такова разнообразие. И не мисля, че те са силни, че се развиват бързо, че се променят към по-добро.“

Мариана и Брайън се срещат преди около 13 години.

„Брайън дойде в магазина, в който работех – „Долче и Габана“ на Бонд Стрийт – и…

беше любов от пръв поглед

Отне му шест месеца да ме попита да излезем заедно и оттогава сме все заедно…“, разказва Мариана. Тя е плътно до него в кампанията и го поддържа по всякакъв начин.

„Брайън често казва, че аз съм в основата на всичко, което се случва. Ако вкъщи децата не са добре или каквото и да било друго, аз усещам, че съм тази, която държа всички заедно. Моята подкрепа, моите думи, вечерните разговори, които водим, преди да заспим, му дават сила и вдъхновение да прави това, което прави… Ние и двамата сме емигранти и си устроихме живота в този град. Много добре знаем какво е да кандидатстваш за Национален осигурителен номер и издаването му да бъде забавено или пък да кандидатстваш за паспорт. Минали сме през всички неща, през които минават емигрантите“, разказа Мариана.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG емигранти

Как заради един българин САЩ не са длъжни да плащат пенсии

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия

Много хора в Щатите смятат, че имат гарантирано право на пенсия за работен стаж и платени вноски, и че държавата е длъжна да им плаща на старини. Оказва се, че това не е така.

Историческа справка показва, че българин е в основата на промяната на политиката на американските социални служби, които в зората на създаването си обявяват пенсията за естествено право на всеки човек, а сега не. И макар случаят с нашия сънародник да е много стар, всички специалисти все още го сочат като ключов и емблематичен за позицията на правителството и социалните.

Въпросният българин се казва Ефрем Несторов (Ephram Nestor), а а делото му е от 1960 г. То стига чак до Върховния съд на САЩ, където съдиите вземат обратно решение и отхвърлят становището от по-ниска инстанция. Последното отсъждане e публикувано на страницата на социалната администрация, в раздела с исторически факти.

Ефрем дошъл в САЩ през 1918 г. Започва да плаща за социалното осигуряване, когато тази програма е създадена през 1936 г. От 1955 г. той започва да получава по 55,60 долара на месец, тъй като тогава навършва пенсионна възраст. Година след това Ефрем е депортиран заради членството си в Комунистическата партия. Тогава вече е влязъл в сила закон, който постановява, че всяко лице, депортирано от страната, ще загуби социалните си обезщетения. Той обжалвал депортацията.

Съпругата на Несторов Барбара, която останала в страната и имала право да получава добавка към своята пенсия за съпружество с пенсионер, получила

известие за спиране на неговите плащания

и отказ за добавката.

Несторов, чрез съпругата си, завежда дело в окръжния съд с твърдението, че прекратяването на пенсионното му осигуряване е в нарушение на петата поправка в конституцията на САЩ.

Той заявява, че е лишен от право на собственост върху натрупани с времето обезщетения и това е станало без да е имало съдебна процедура или т.нар due process.

Окръжният съд излиза с решение в полза на Несторов, но министърът на здравеопазването, образованието и социалното осигуряване Артър Флеминг обжалва директно пред Върховния съд. По същото време делото за депортация на българина не било още решено, но после той го загубил.

Върховният съд преобръща нещата срещу Ефрем. С 5 срещу 4 гласа върховните съдии отсъждат, че той няма право на пенсия. Мнението на съда е, че „системата за социално осигуряване е предназначена да бъде форма на дългосрочно социално осигуряване, която трябва непрекъснато да се адаптира към изискванията на променящата се работна сила, което не позволява тя да се постави в рамките на правото за придобитото имущество“. Клаузата за due process пък е счетена за възпрепятстваща действия на правителството, които не могат да бъдат рационално обяснени. Съдът също така постановява, че прекратяването на обезщетенията няма наказателен елемент, а по-скоро е „отказ за извъндоговорно обезщетение от страна на държавата“.

Барбара с предишния си съпруг

Семейството на Несторов не го определя като върл комунист. Съпругата му Барбара го нарича

мечтател със стремежи да създаде ново изобретение

и е категорична, че той почти не е разбирал идеологията на партията. Ефрем обаче хранел топли чувства към Русия. Самата Барбара била с по-дълбоки политически разбирания.

По ирония на съдбата обаче депортирана е не тя, а Федя, както тя нарича Ефрем.
Барбара дошла в Америка от Унгария през 1888 г., когато била само на 4 години. Открива социализма, когато е на 16 г. и оттогава започнала да счита манифеста на Маркс за своя библия. Тя била член на Работническо-комунистическата партия в Денвър.

Барбара се запознала с Ефрем по време на Голямата депресия. Тогава тя живеела в Лос Анджелис и там се превърнала в един от водещите организатори за комунистите в района. Барбара също предала радикалните си за това време разбирания и на децата си, и ги отстоявала до смъртта си през 1979 г.

Ефрем от своя страна продавал зеленчуци от врата на врата. От него Барбара научила, че той избягал в Швейцария, за да не участва в Балканската война. Оттам негов приятел лекар му помогнал да стигне до Щатите. Барбара била впечатлена от симпатичния вид на Ефрем, както и от чувството му за хумор и доброто му отношение към децата й от предишен брак, но пък и посочвала, че не го харесвала като цяло. Двамата заживяват заедно през 1933 г. и сключват брак през 1936 г. В същата година Ефрем става член на партията, но само за около три години. Според Барбара, и по-късно според дъщеря й Дороти Ефрем не можел да се справя и с най-малките задачи, възлагани му от партията.
Барбара била

чест обект на разследване

от страна на ФБР и един от 11-те изявени комунисти, арестувани в шумна акция през 1951 г. Тя била обвинена в заговор, който да доведе до насилствено сваляне на правителството на САЩ. Барбара имала и осъдителелна присъда, отменена по-късно от Върховния съд.

По последни спомени на Барбара Ефрем бил разочарован от България, след като заживял там след депортацията си. Няма данни как се е развил животът му там, но вероятно е бил изпълнен с много препятствия.

Неговият случай повдига въпроса, противоречи ли крайното решение на върховните съдии на концепцията за социалната държава, която била широко застъпена в Щатите през 30-те и 40-те години. Специалистите казват че противоречие няма. Просто изплащането на пенсиите не е договорно право с държавата и не е гарантирано, макар че човек прави парични вноски с години (Ефрем например е плащал цели 19 години). Гаранцията е по скоро морална, но няма договорни измерения и така не се отхвърлят социалните функции на държавата. Решението от делото на Ефрем не е било оборено в съда досега.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Куче се притече на помощ, бута повреден автомобил

Втурнало се да помага на мъжете

Затвори