Открийте ни и в

Българи в Америка

Българин собственик на историческа винарна във Вирджиния

Сибила Патси

публикувано

на

Светлозар Канев в лозята

Калифорния за повечето хора е единственият щат, който те биха посочили като център на винопроизводството в Америка. В още един щат обаче тази индустрия има дълбоки традиции и е широко застъпена. Това е Вирджиния, където правят вино още от XVII век. Към момента на територията й има повече от 280 функциониращи изби, което нарежда този щат на шесто място по брой на винарните в страната.

Наш сънародник е собственик на винарната „Рибек” в централната част на Вирджиния, недалеч от Шарлътсвил, в полите на планината Блу Ридж Маунтинс. Имението заедно с прилежащата земя от 70 акра е включено както в Националния регистър на историческите места, така и в списъка със забележителностите на Вирджиния. За поддръжката на лозовите насаждения, които заемат три акра, Светлозар разчита на още двама души през зимата и на общо шест през пролетта и лятото. В минали години той е имал цели 11 акра с грозде, но е решил да намали площта, тъй като изискването за отглеждане на 50 процента от продукцията от собствената земя отпаднало и той можел да се възползва от възможността да купува повече грозде от други фермери във Вирджиния.

51-годишният Светлозар идва в Щатите през 1992 г. на обмен чрез проф. Христо Мермерски и организацията на фермерите на Вирджиния. Преди това е завършил аграрния университет в Пловдив и е работил за кратко в комисия за реституция на земите. „В Америка се запознах с много приятни американци, които имаха винарна и бях там за този обмен. После се прибрах обратно в България, тогава не мислех да оставам”, казва Канев и добавя, че американците били силно впечатлени от него и го поканили да дойде пак. „През следващите 10 години, като се върнах тук, винопроизводството във Вирджиния разцъфтя и от малък частен и семеен бизнес стана цяла индустрия с енолози и големи винарни”, разказва още българинът.

Светлозар Канев

Във винарната си Светлозар произвежда 17 вида вина, повечето от които вариетни. Има и 100% каберне, мерло или пино ноар. „Аз много рядко смесвам сортовете”, обяснява винарят. „Това е моят стил и се придържам към европейските сортове, като шардоне например. Избягвам да правя сладки вина или ако правя такива, те не са толкова сладки”, прибавя също той.

На година Светлозар бутилира около 5 хил. галона пенлива течност или около 25,000 бутилки. Той се определя като малък играч на пазара и като бутиков търговец. Продава главно чрез сайта си www.rebecwinery.com, а също и чрез дегустации и провеждане на фестивали. Светлозар казва, че не иска винарната да се разраства много и че няма желание да поддържа комерсиална марка, защото е доволен от постигнатото. “Нямам големи амбиции да запълвам всички рафтове в Америка с моето вино. Семейството ми има спокоен живот, аз си имам моя бизнес и достатъчно свободно време и искам винарната да си остане една бутикова необикновена винарна”, категоричен е той.

„Това, което е интересно, е, че през 1995 г. направих първия пелин и го кръстих „Сладка София”, разкрива агрономът. В сайта на винарната тази напитка е описана като подходяща за отпиване поотделно или за сервиране след вечеря, както и за специални поводи. Посочва се също така, че българският пелин върви добре с ястия каджун и такива от мексиканската и ориенталската кухня. „Сладка София” е едно от добре продаваните вина”, казва Светлозар. Друго вино, което се търси много от клиентите на нашия сънародник, е „Есенен блясък”. То има цвят, който напомня за залез над лозята, и е смес от сорт ризлинг и пино ноар. Подходящо е за всякакъв повод.

Част от вината му

Освен с правенето на вино Светлозар организира няколко фестивала за района, като най-големият от тях е Фестивалът на виното и чесъна, който се провежда всяка година през октомври. Посещаемостта на това събитие се увеличава непрекъснато и през последните години достига 20 хил. души, което показва отдадеността на Светлозар в бизнеса и желанието му да запази традицията, започната през 1991 г. от предишния собственик на винарната „Рибек”. „Имаме три сцени на фестивала, каним за участие и изложители на храна, други производители на вино и на чесън. Комбинацията от вкусни ястия, вино и чесън се харесва много”, отбелязва Светлозар.

„Рибек“ е създадена през 1980 г. от Ричард Хенсън. Тогава той засадил осем акра грозде сорт винис винифера. “Той започнал бизнеса, след като се пенсионирал от компанията „Дженерал електрик“, в която работил като инженер”, разказва Канев. “Намерил сграда с две стаи и започнал да прави вино. Осем години по-късно произвежданото в избата вино вече носи етикета „Рибек”. Нашенецът работил 10 години като мениджър и официално поел бизнеса през 2010 г. В момента е основният собственик и винопроизводител. За съжаление основателят на винарната е починал наскоро.

Макар и с бутиково вино Светлозар е успял да си извоюва място на щандовете във веригата „Крьогер” във Вирджиния (само в определени магазини). Продукцията му присъства и в някои специализирани магазини, отново във Вирджиния. Негови вина, реколта 2014 г. и 2015 г. (шардоне и каберне совиньон), са отличени с два златни медала на състезание за вино във Вирджиния през 2017 г. Светлозар е щастлив, че съпругата му, която е от Узбекистан, му помага във винарната. Двамата има две деца – дъщеря и син.

Последни изследвания на пазара показват, че консумацията на вино като цяло не е голяма и само 12% от хората в Щатите пият някакъв алкохол. От тях само 4% пият вино. “90% от моите клиенти са жени и всъщност бих казал, че нежният пол е двигателят на този бизнес в Америка. Мисля, че е така, защото жените търсят да получат положителното действие, което виното има върху организма”, споменава Канев.

25 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Leave a Reply

Българи в Америка

От Пловдив до шериф в Америка – сбъднатата мечта на Георги Андреев

bgvoice

публикувано

на

от

„Америка наистина е страна на неограничените възможности, сам се убедих в това. Тук сбъднах своите три детски мечти – станах полицай, пожарникар и професионален шофьор. Постигнах всичко с много труд и упоритост”, споделя 54-годишният пловдивчанин Георги Андреев. Той е първият български шериф в щата Вирджиния.

В Америка пристигнал през 1998 г. със съпругата си Таня и 10-годишната им дъщеря Люба. Младото семейство кацнало на летището само с 6 куфара, като

Георги не знаел нито дума английски

Тогава той е на 33 г. и след завършване на полицейската школа в България и 4 години работа като надзирател в затвора в Пловдив, току-що е получил предложение за издигането му в командир на отделение. Съдбата обаче му отрежда друго – да започне от нулата и сбъдне детската си мечта, но не в България, а зад Океана.

„След като жена ми спечели зелена карта, тя бе усмихната и щастлива, а аз – нещастен! Не знаех нито дума английски, нито къде отивам, а и една от мечтите, за които се борех с години – да стана полицай в България, трябваше да изоставя”, разказва Георги.

Днес живее във Вирджиния бийч и работи в Норфолк.

Георги със съпругата си, сн.; фейсбук

За началото си спомня, че било малко стресиращо. Със съпругата си започнали да градят всичко от нулата на американска земя. Посрещнали ги приятели на летището и помогнали на Георги да си намери първата работа. Започнал като мияч на автомобили в автосалон, но с усърдието си бързо спечелил доверието на работодателя си.

За негов късмет се оказало, че в автосалона работят пенсионирани детективи, и Георги споделил с тях, че иска да стане полицай в Америка. Още повече че имал известен опит от България. Помогнали му с лични контакти и добра препоръка. Макар че тогава е вече на 35 г., бившата млада надежда в леката атлетика от Спортното училище в Пловдив с лекота покрива физическите тестове и издържа писмения изпит. Така през 2000 г. Георги започва работа като

Полицай към шерифа в Норфолк

С упорит труд израства бързо в кариерата и скоро става част от бойно ядро, на което поверяват охраната на арестанти и потушаването на безредици зад решетките.

Георги Андреев (вляво), сн. Фейсбук

Тук Георги преживява и първата си рискова акция. В затвора избухва сбиване между две гангстерски групи. Той и още 16 негови колеги, екипирани с шлемове, противогази и въоръжени с газови пушки, трябва да се изправят срещу 40 разгневени затворници, като рискуват да се превърнат в техни заложници. Когато акцията по потушаването на конфликта започва, Георги и останалата част от бойното ядро успяват в последния момент да издърпат свой колега, за да не се превърне в заложник.

Първият сблъсък на Георги с американското правосъдие

се оказва пак покрай работата. Принуден е да дава обяснения защо при приемането на мъж в ареста е извадил ръката му от рамото. За да сломи съпротивата на нарушителя, шерифът бил принуден да приложи хватка, с която да обезвреди мъжа. По-късно съдията се произнася, че Георги е действал в рамките на правомощията си и не е нарушил правата на задържания.

„Оказва се, че тук при всеки настъпил екшън отиваш на съд и трябва да обясниш защо и какво си направил. Това е нещото, което ме възмути”, разказва Георги. И допълва, че да си надзирател в Америка, е по-рисковано, отколкото в България. Причината е, че в затворите и арестите зад Океана нападенията са по-чести, а затворниците – с повече права.

Както в американските филми, професията надзирател не е безопасна в САЩ. Георги обяснява, че като си вършиш работата професионално, нямаш проблеми, но никога не си застрахован. Не крие обаче, че е получавал заплаха от затворник. Един от тях се заканил, че ще открие къде живее и на улицата униформата няма да го спаси.

След 6 г. в шерифството Георги решава, че е дошло време да постигне следващата си детска мечта – да стане пожарникар. След като издържа тестовете, се оказва в пожарната на Норфолк, където огнеборците гасят пожари, ала в същото време са и парамедици, оказващи първа медицинска помощ при постъпване на сигнал на тел. 911. До днес работи там. Харесва работата си, но обяснява, че това, с което не се свиква, е

Да се изправяш лице в лице със смъртта

Досега не може да забрави дежурство, при което е повикан да окаже помощ на 25-годишно момиче, скутерът  се оказва пометен от кола, която е минала през кръста на момичето. „През цялото време ме питаше дали ще оживее. Обещах й , че ще живее, и с колегата направихме всичко необходимо по обездвижването. Закарахме я до близката болница, ала по-късно разбрахме, че е починала. Почувствах се зле, бях  дал надежда, а после разбирах, че не е могла да се пребори”, разказва той.

Екип на пожарната в Норфолк в действие

 

Разбира се, не липсват и комични ситуации по време на работа. При едно от дежурствата Георги и колегите му са изпратени на адрес, където дъщеря открила майка си „припаднала”. Когато пристигнали на място, се оказало, че жената просто спи дълбоко. Щом чула суетенето около себе си, пенсионерката се събудила и учудена попитала какво прави екипът на 911 в дома. След това ги помолила да подадат чаша вода, и без това са дошли на крака.

За да си пожарникар в Америка и на ниво, ти се налага да учиш и работиш непрекъснато. Всяка година огнеборците покриват физически тестове, които са решаващи за оставането им на работа. Така през цялата година са принудени да поддържат добра физическа форма. За целта във всяка служба има силов кът за тренировки.

При въвеждането на ново оборудване или екипировка пък всеки служител се запознава с нея първо теоретично, след това на живо, минава през тестове за работа с нея, покрива сертификати, които са важни за оставането му в професията.

Засега Георги не мисли да се връща в България, казва, че това може да стане като се пенсионира.

Продължете по-нататък

Българи в Америка

Стоичков зарадва фенове часове преди премиерата на “Историята” в Чикаго (СНИМКИ)

Галина Петрова

публикувано

на

С много внимание и желание Христо Стоичков подписа снимки, картички и тениски на своите фенове в Чикаго. Футболната легенда е в града за премиерата на биографичната си книга “Христо Стоичков – Историята”. Генерален спонсор на посещението на Христо Стоичков в Чикаго е транспортната компания “Amerifreight Systems”

Деца от Малко Българско Училище бяха подготвили плакати

В събота преди обед Камата се срещна с деца и гости на Малко Българско Училище в Елк Гроув Вилидж, които пък го поканиха да присъства на манифестацията им за 24 май. От сцената той разказа на учениците за новото си амплоа на спортен журналист за телевизия “Юнивижън”. Феновете пък му задаваха въпроси за живота му, кариерата и за приятелите и близките му. Присъстващите успяха да видят и милионера Шевкет Чападжиев, който също разказа за пътя на успеха си.

стоичков МБУ
стоичков мбу 2
стоичков валда 1
стоичков мбу 3

Стотици малчугани с тениски на барселона, народни носии и огромни усмивки “нападнаха” Стоичков, за да се докоснат до  истинска футболна легенда.

Всички имаха възможност да се докоснат до “Златната топка”, и да си купят от копие на книгата, която тежи почти 1 килограм.

 

След като прекара часове на снимки и раздаде автографи Христо Стоичков отиде и в шоурума на “Valda USA” където го очакваха още фенове.

Официалната премиера на биографичната книга “Историята” отвъд Океана на 4 май в банкетната зала Hanging Gardens. Сред специалните гости са Божидар Искренов- Гибона, Благой Иванов-Багата, Цветан Йончев, Димитър Попов и Шефкет Чападжиев.

 

Продължете по-нататък

Българи в Америка

Модерното звучене на българката народна музика (ВИДЕО+СНИМКИ)

Галина Петрова

публикувано

на

Българският електронен Ди-джей Иван Шопов и момичетата от дует „Авигея” посетиха Северна Америка, за да представят общия си проект “Канатица” през българите от тази страна на Океана. В Чикаго тримата дойдоха по покана на център “Българика”, а участието им се овенча с огромен интерес. Няколко поколение българи се хванаха на дълги хора и се насладиха на народна музика миксирана с модерно електронно звучене.

Иван Шопов и “Авигея” на гости в Чикаго

„Фактът, че сме тук, че самият албум отвори невероятни врати пред нас говори, че тази музика се приема много добре. Особено от младите хора”, казва Сибина Раденкова от “Авигея”. Мисията на триото е да привлекът все повече хора към красотата на българския фолклор. „Нашата музика е точно това. Тя дава на младите хора възможност да се запознаят с корените си. Някои от тях споделят през сълзи, че са открили нов свят, който не са подозирали, че съществува”, казва Иван Шопов.

Иван Шопов и “Авигея” по време на фестивала КУКЕР в Сан Диего

Иван Шопор и Авигея преставиха “Канатица” през българите в Торонто, Чикаго, Лос Анжелис и взеха участие в големия български фестивал на западното крайбрежие “Кукер”

На сцената на фестивала КУКЕР в Сан ДиегоНа 18 май тримата музиканти ще представят в България и нов вариант на албума “Канатица” с ремикси направени от чуждестранни ди-джей.

 

 

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada