Открийте ни и в

Български истории

Българите в Бостън и района ще имат собствена сграда за културен център

публикувано

на

Сградата на Български център в Нова Англия, сн. Георги Енчев

Районът Нова Англия в Америка включва щатите Масачузетс, Върмонт, Мейн, Кънектикът, Ню Хемпшир и Роуд Айлънд. Най-много българи там има в Масачузетс. Те живеят главно в Бостън. Имат училище, църква, два центъра за културни събития.

Българският център в Нова Англия (БЦНА) съществува от 2012 г. Основно се занимава със събития по честването на българските празници. Негов президент е адвокат Дейвид Флашенбърг, който е женен за българка.

Америка отличи българка за популяризиране на културата ни

„Като организация с нестопанска цел сме регистрирани от януари 2013 г. Най-голямото ни годишно събитие е честването на 3-ти март. Организирали сме и други събития – показвали сме филми, имали сме концерти, провеждаме редовни уроци по български за възрастни“, обяснява Надя Улмън, член на борда на директорите и член на комисията за комуникации. На 12 февруари центърът успя да закупи собствена сграда –

мечта на всяка българска организация в Щатите

Сградата се намира в Билерика, Масачузетс, на кратко разстояние от път № 3 край Бостън. Тя е приблизително 3700 кв. фута, разположена на 1,64 декара земя и има паркинг за поне 60 коли. На първия етаж има голяма зала, която може да побере до 150 души.

„Мисията ни е да създадем дом на българите в района. Няколко години събираме пари. Тази година най-накрая успяхме с общи сили да закупим сграда. Това беше възможно с много дарения, много подкрепа на местното общество тук. Това е постижение не само на българския център, а и на нашите партньори. В нашата организация имат членство българската църква “ Св. Петка“, българското училище „Св.св. Кирил и Методий“, както и център „Мадара“ с основател Вили Желязкова“, отбелязва още Надя Улмън.

„Особено сме благодарни на множеството доброволци, които даряват от своето време, труд и лични средства при организирането на събития и кампании за набирането на средства за сградата. Нека отбележа също, че нямаше да се справим без дългогодишната безвъзмездна работа на ръководителите на българския център“, допълва тя.

Миналата година Българският център в Нова Англия организира връчването на почетен медал „Иван Вазов“ за основателката на център „Мадара“ Виолета Желязкова. Желязкова също така получи почетна грамота от губернатора на Масачузетс Чарли Бейкър, както и конгресмените на щата.

сн. Надя Улмън

Първата задача след покупката на сградата от центъра ни в Нова Англия ще е тя да се оборудва. „Трябва да сме сигурни, че

училището ще може да функционира наесен

да може всички класове да си намерят подходящо място и да организираме занятията така, че да е удобно за всички“, изяснява Улмън. Намерението е голямата зала да се раздели с подвижни стени за училището и да се отваря за църковни и културни функции по всяко друго време. В сградата има още две малки класни стаи и помещение за добавяне на поне още 2 до 3 класни стаи. В момента в училище „Св.св. Кирил и Методий“ учат 171 деца в два клона: 137 в Улмън и 34 в Кейп Код. Директор е Росен Димитров. Основният филиал е под наем в сграда от китайски център, така че със собствения дом ще има възможност за повече свобода за различни дейности.

сн. Мирена Чавдарова

„Освен това българската църква ще започне един преход към новата сграда. Сега тя се помещава в сръбската църква в Кеймбридж. Трябва да направим така, че пространството да е функционално за всички. Сградата не е голяма, но виждаме огромен потенциал как да разпределим всичко“, казва Улмън. Идеята е всички организации да са на едно място за удобство и практичност.

През май тази година “ Малко българско училище“ в Чикаго стана първата българска организация със собствена сграда. Те се сдобиха с нея след повече от двегодишни усилия. Сградата се намира в предградието Дес Плеънс, където живеят много наши сънародници. „Амбицията ни е да положим основите на българо-английско двуезично училище – нещо подобно на езиковите гимназии. Децата ще могат да учат предметите и на български, и на английски“, каза малко след приключване на сделката Живка Петрова, директор на школото.

В сградата „Малко българско училище“ се радва на просторни класни стаи, физкултурен салон, отделен

център „Малката България“

Училището провежда учебни занятия, различни кръжоци, срещи с културни дейци, занимания по народни танци, както и спортни прояви.

„Много се окуражихме, когато разбрахме, че те си купиха сграда. Разбрахме, че е възможно. До този момент бяхме работили много усилено за набиране на средства. Търсенето на сграда в Бостън вече беше започнало. Още веднъж ще кажа, че много се радваме за „Малко българско училище“ и нашите приятели в Чикаго. Бяхме щастливи да чуем за успехите на други българи“, сподели Улмън.

За Великден – Малко българско училище купува сграда

„Водещият принцип на БЦНА винаги е бил, че всеки събран цент и долар е ценен – затова като организация стопанисваме средствата с отговорност към българската общност и често публикуваме отчети на страницата, показващи колко средства са набрани“, уточнява тя.

Даренията за сградата не се използват за административни или оперативни цели на организацията. Всяко събитие или програма се финансира чрез продажба на билети, членски такси, спонсори и често лични средства на членовете на борда на директорите на БЦНА.

Освен че е в борда на директорите, Надя Улмън е преподавател по български за възрастни.

Учениците са в по-голямата си част американци

които имат някаква връзка с България – дали са женени за българи, пеят в хорове за българска или балканска музика, или техните баба и дядо са били в България. Надя с вълнение разказва, че те идват при нея с различно ниво на владеене на езика, но учат усилено и се радват да узнаят различни неща за България.

Относно закупуването на сграда тя казва, че най-важното е българското общество да си изясни къде ще е сградата и какви функции ще изпълнява. „Този процес е сравнително сложен. Естествено, че много българи ще искат тази сграда да е близо до местата, където живеят. Естествено, че ще искат сграда, която да не е скъпа. Оттам се пристъпва към оглеждане и оценка на това, което се предлага на пазара.

Голям плюс за Българския център в Нова Англия е, че новата сграда е била църковна. Също така тя се намира в зона, която позволява да бъде използвана и за училище, и за църква. Така няма да се изискват допълнителни разрешения от общината. Церемонията за „рязане на лентата“ ще се състои през март, датата ще бъде обявена допълнително.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Български студенти след бригадата в САЩ: Ще се върнем там

Много работа и много пътешествия – два разказа за лятото в Америка

публикувано

на

Виж цялата статия

Пандемията, продължила втора поредна година, постави на изпитание много бизнеси и дейности по целия свят. Тази година тя отново се оказа и сериозно предизвикателство за провеждането на студентските бригади в САЩ – както за фирмите, които ги организират, така и за самите студенти. Въпреки всичко сезонът за десетки българи е приключил успешно. За това разказаха самите те пред BG VOICE.

Иван Гурков, който е студент в УНСС, специалност „Финанси“, разказа, че за второ лято е успял да вземе виза за Щатите. През 2019 година е бил в Аляска, а сега се връща от Оушън Сити, Мериленд. Интервюто за работа му е било през май месец, а визовото – през юни. Само четири дни след визовото интервю полетът на Иван за САЩ бил осъществен.

„Имах притеснения, че заради коронавируса няма да замина, но в крайна сметка остана и надежда, че ще отида. Така и стана. На втори юни ми беше интервюто за виза и заминах на шести юни, само четири дни по-късно. Много бързо станаха нещата, но бях готов, защото го чаках много“, разказа той и допълни, че в Оушън Сити не е усетил мерките толкова, колкото ги е усещал в България. Студентът е продавал сладолед, а втората му работа е била в заведение.

„Работата със сладоледите беше в увеселителен парк. Хората не бяха толкова стреснати, както тук в България. Те си обикаляха свободно, въпреки че вирусът го има“, сподели още той.

Иван разказа и че въпреки очакваната криза заплащането му през лято 2021-ва е било по-високо дори и от това в Аляска през 2019-та., когато пандемията още не беше се стоварила върху света.

„Не усетихме криза

работа имаше много

Дори имаше на много места недостиг на студенти и трябваше да работим повече, защото имаше много за вършене. Нашите шефове ни казаха, че със сигурност е било в пъти по-добре от миналите лета“, категоричен е Иван, като допълва, че агенцията, с която е пътувал, му е оказала пълно съдействие за пътуването. Прибрал се е в България на шести октомври и три часа по-късно е подписал договор със същата фирма за студентска бригада през лято 2022-ра.

За най-приятната част от лятото си – екскурзията в Щатите, той споделя, че с приятелите му са успели да си организират пътуване въпреки COVID мерките като свободно са успели да посетят дори и баровете в страната.

„Екскурзията ми беше петнайсет дни и успях да обиколя доста места. Първо започнахме от Ниагарския водопад, след това бяхме в Ню Йорк, после в Лас Вегас. И от Лас Вегас започнахме да обикаляме – Сан Франциско, Лос Анджелис. И като последна дестинация си оставихме щата Флорида – там посетихме Орландо и завършихме с Маями. Беше незабравимо“, сподели той.

Милена Босачка също е посетила Щатите за втора година. И двете години тя е заложила на остров Нантакет, Масачузетс.

„Моята работа беше да поддържам чистотата в един от обектите там. Всяка година моята шефка увеличава почасовото ни заплащане и просто няма смисъл да си сменям работата и мястото. А и много харесвам острова като цяло“, допълва тя, като подчертава, че

в Масачузетс навсякъде плащат добре

но Нантакет е особено популярен с високото заплащане на труда.

„Това е курортен остров. Лятото има много американци. Скъп е, но и доста известен, много хора избират да прекарат почивката си там“, разказа момичето.

Студентката сподели, че е останала само с добри впечатления и иска отново да се върне там.

„Америка дава много възможности. Особено на нас, студентите. Mного е добре да отидем и да видим различна култура, различни хора и маниери. Като цяло хората там са много по-различни. Всеки, който отиде на бригада, се променя, но се променя в по-добрия смисъл. По-добър човек ставаш. И от финансова гледна точка можеш да се осигуряваш, да си покриеш разноските в университета. И ти дава един добър старт на живота“, разказа още Милена и допълни, че е станала част от агенцията AIM Travel, след като вече две години е използвала техните услуги като студент.

Милена също споделя, че и през 2022 година ще кандидатства за виза. Тя за трета година ще заложи на работата в Нантакет и се надява отново да има възможността да работи там и да оползотвори лятото си.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

История на имиграцията

Една българка от началото на 20 в. и американската мечта

Баба Тимка е сред многото, на които се налага да търсят начин да оцеляват

публикувано

на

от

Виж цялата статия
На въпросната оригинална снимка се вижда как е избодено лицето на баба Тимка. – Сн.: архив на автора.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Между Първата и Втората световна войни група от около петнадесет човека от село Туден, недалеч от София, заминават за САЩ. Селото е близо до днешния град Годеч, в Западна България, и все още носи това име. В онези години Годеч също е село. Сред въпросните петнадесет души е и съпругът на Тимка, и двамата от село Туден. Групата отива да работи в Новия свят, за да изкара пари, с които да подобри положението на семействата си в стария край. Случва се обаче така, че Тимка никога повече не чува нищо за своя съпруг. В България те имат пет деца. Жената се грижи сама за тях, постепенно започва да вярва, че мъжът й не е жив, и губи надежда, че някога отново ще го види. Тя не получава никакви вести от него, нито средства, и постепенно разбира, че вероятността съпругът й да е починал е голяма. Много хора от групата, заминала от Туден, не се завръщат. Не е ясно дали някой от тях е знаел за съдбата на съпруга на Тимка.

Така тя става един от много българи, за които американската мечта и загубването й предопределят пътя напред.

Изгубила всякакви надежди, жената е принудена да сключи втори брак. Жени се за Васил от близкото село Шума. Той не е участвал във Втората световна война, защото има дюстабан стъпало. Като единствен мъж в зряла възраст в селото, той става кмет. Запознават се с Тимка на чаршията /пазара/ в Годеч, който се провежда традиционно всяка сряда от седмицата, или на някой от съборите.

Васил е изгубил своята съпруга Наста /Анастасия/ при раждането на последните им две деца – близнаци, едното от които умира заедно с майката още при раждането. Наста е от софийското село Завидовци. Баща й, дядо Стоичко, имал сто кози и живял сто години.

Тимка има пет деца от първия си брак и те се прибавят към седемте деца на Васил, като се получава едно

голямо семейство от четиринадесет души

 нещо, особено характерно за онези години, когато хората, въпреки немотията, са имали по много деца.

След войната, към 50-те години, Васил заминава за София. Той започва работа като огняр и пазач в столично училище. Там има една стая, където Васил живее. Малко по-късно при него идва и жена му Тимка, която също живее в стаята на пазача. По-късно Васил наема квартира – сутерен на столичната улица „Мальовица“, където доживяват старините си. При тях в определени периоди живеят и някои от децата на Тимка.

Междувременно Тимка също си намира работа в столичната банка „Орел“ – като чистачка. Тимка умира около 1960 г., на около 80 години. Погребана е в Централните софийски гробища.

След смъртта на Тимка децата на Васил намерили снимки на втората съпруга на баща им и изболи очите на жената върху снимката. Минало време и една от внучките на Васил получила свиване на едната ръка, което наподобявало болестта рахит, но не било точно рахит.

Родителите се притеснили и решили да попитат петричката пророчица Ванга. Ванга им казала да отидат на гроба на Тимка в София и да запалят свещ, като по този начин измолят нещо като прошка. Те търсят една от дъщерите на Васил, която също живее в София и която знае къде е погребана Тимка. Тя ги отвежда на гроба и ръката на детето малко след това чудодейно се оправя напълно!

На Елис айлънд е първата спирка на пътуващите за Америка. От тук вероятно е минал и първият съпруг на Тимка, а след това следите му се губят…! – Сн.: www.nytimes.com

Това е историята на една обикновена селянка от едно затънтено село в Западна България, която неволно и напълно случайно става една от хилядите жертви на военните години. Тогава много мъже губят живота си по фронтовете, а много и напускат страната. Целта е

да припечелят пари в Новия свят

в Америка и да се завърнат по родните си места, за да осигурят малко по-спокоен живот за многолюдните си семейства. Много от тях никога не се завръщат. Едни запазват връзката със семействата си в България по един или друг начин, други започват напълно нов живот в Америка, а трети се изгубват из мините и по жп проектите в САЩ, където разклатеното им здраве си казва думата и те не издържат физически на работата.

Тимка е една от многото българки, на които се налага да търсят начин да оцеляват. Тя е принудена, като много други, да се омъжи повторно, което в онези силно патриархални години не е било считано за особено редно. Така тя търси и намира оцеляване не толкова за себе си, колкото за децата си.

Това е съдбата на българите в онези години – търсят оцеляване, създават големи семейства, за да помагат на нивата и в къщата. Това е начинът да се запази патриархалността на българското семейство. Америка и съдбата в Америка е тясно преплетена със съдбата на тези хора в България. Макар и на такова голямо разстояние, Америка се превръща в част от българската история.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Албена и Павел от Юта: Да изкачиш Килиманджаро на 65 (ВИДЕО, СНИМКИ)

Освен с този подвиг двамата българи впечатляват със забележителна кариера в Щатите

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Албена и Павел Благеви в облаците.

БОРЯНА АНТИМОВА

„Ти акъл имаш ли? Къде си тръгнал да покоряваш Килиманджаро?! Живей си живота“ – така ни казваха някои познати“, смее се Павел. Двамата с Албена звучат свежо, по младежки разпалено и вдъхновено в 9 часа сутринта от Солт Лейк Сити.

Много върхове в кариерата си са имали Албена и Павел Благеви преди това. Успешна кариера, общо 7 регистрирани патента, включване на Албена в „Алеята на славата“ на огромна корпорация. Освен това – 46-годишен щастлив семеен живот, две прекрасни дъщери, трима внуци. Но сякаш не са си давали сметка, че да изкачиш Килиманджаро на почти 65 години си е един своеобразен връх в живота им, победа на волята над физиката, страховете и комплексите.

Тя е родена във Варна, много малко е живяла там и родителите й се преместват в София, когато е на 2 години. На 7 години губи майка си при катастрофа, идва мащеха, двете така и не свикват да живеят добре заедно.

Албена от малка е научена да се справя сама. Отлична ученичка, комсомолски секретар. „Не чакам да ми се случи нещо хубаво, полагам много усилия“, казва тя пред BG VOICE. Докато учи в 7-ма софийска гимназия, среща любовта на живота си – Павел. В един момент

двамата се влюбват

 и в XI клас вече „си ходят сериозно“.

В София Албена завършва ХТИ, става инженер-химик и започва работа, която много си харесва. По това време двамата с Павел вече са семейство, имат си две дъщери – Деница и Вера.

Той е роден в София, единствено дете в семейството, отглеждан е от баба си, има щастливо детство. Докато учи в 7-ма гимназия, тренира джудо в ЦСКА, учи и в спортна школа. След казармата следва в Лесотехническия университет, състезател е на „Академик“ по джудо.

Павел завършва Лесотехническия университет като инженер по вътрешна архитектура и мебелно производство и започва работа в завод „Фурнир“ на гара Пионер. Минава през всички позиции – началник на работилница, на парова централа, на цех… „Чувствах се добре, но човек понякога стига до един таван и би искал повече да постигне“, казва Павел.

През това време амбициозната Албена гради кариера в химическата секция на Централен институт по изчислителна техника (ЦИИТ). Работи и защитава докторска дисертация. В един момент, след 10 години работа, двамата осъзнават, че са заникъде с двете си заплати като инженери и с двете си деца. И двамата вече са загубили майките си, няма кой да им помага в отглеждането на децата. Няма и за кого толкова да се притесняват, ако емигрират.

Българката Албена Благева с наградата като един от 8-те служители с най-голям принос в цялата над 100-годишна история на компанията.

Когато заминават за Щатите през 1990 г., двамата са на по 33 години, дъщеря им Деница е на 12, Вера на 10. Първоначално пристигат в Айдахо, там остават 2-3 дена при приятели. Друг приятел, живеещ в чужбина,

им изпраща 1000 долара

с които успяват да се настанят в Сиатъл. В началото се издържат с нископлатена работа. Павел боядисва къщи и учи английски, а Албена гледа децата.

След 6 месеца тя получава предложение за работа в Минесота от „3М“ – една от водещите компании в света за производство на лепила. И отново всички се преместват, този път в Минесота. Отсядат в Twin Cities, или градовете близнаци – Сейнт Пол, столицата на щата, където е централата на компанията, и Минеаполис. Албена, която владее английски, получава предложение за работа точно по нейната специалност. В ЦИИТ в София тя е в отдела за магнитни частици за записи на носители като дискове, ленти. „3М“ тогава прави касетки за видео VHS, след това магнитните частици се използват за запис на данни.

Семейството живее в предградие на Сейнт Пол и с инженерната заплата на Албена се издържат нормално. Тогава, през 90-те години, в САЩ няма много жени инженери, камо ли на ръководни длъжности. Въпреки това кариерата на Албена се развива много бързо и от индивидуален специалист става ръководител на екип. В продължение на 2 години тя ходи всяка година на курсове и се явява на изпити, като защитава магистратура за мениджмънт на проекти във Вашингтонския университет.

Междувременно, през 1996 г., 3 големи дивизии се отделят в нова компания – „Имейшън“ – и тя е в нея. Разработва най-различни проекти, в началото повече свързани с нейната специалност – химията, но колкото по-нагоре отива, е повече мениджър, отколкото инженер-химик. Последният й проект в „Имейшън“ е за слушалки за музика под бранда TDK. Компанията фалира и й предлагат отново работа в „3М“.

Албена и Павел пред сградата на „3М“, където преминават последните им и най-успешни години в кариерата.

Последните 5-6 години там ръководи един огромен проект на стойност повече от 20 милиона долара, с тийм от 100 човека от 3 континента – Америка, Европа и Азия.

Създават оптически чисто лепило

 с много специални свойства – за залепване на смартфоните. Подходящо е и за „Самсунг“, и за „Айфон“. Това лепило, чудо на инженерната и изобретателска мисъл, позволява светлината да преминава през него много по-лесно в смартфона, батерията да държи по-дълго и цветовете на екрана да са по-наситени. Трябва хем да залепва здраво, хем да остава прозрачно и всичко да се вижда.

За този проект българката Албена Благева получава специалната награда на компанията и е включена в „Алеята на славата“. Тя е една от 8-те личности с най-голям принос в цялата над 100-годишна история на компанията. Има 4 регистрирани US патента за изобретения.

При Павел кариерата тръгва по-трудно. Тогава в САЩ специалистите по вътрешен дизайн и мебели вече работят на компютри, а българският инженер няма този опит. Той ходи доброволно да работи в университета на Минесота, за да види техните проекти – правене на плочи от дървесни частици. Намира си работа в компанията на Албена като лаборант в отдела за химикали за гасене на пожар. Пак сложна и важна технология, използват ги военните кораби, самолети, нефтохранилища. В работата си по този продукт Павел има 3 регистрирани US патента.

В този период двете им деца вече учат в колеж, той има повече свободно време и по съвет на шефа си решава да учи химия в колежа „Оксбург“. Става инженер-химик и започва да работи пак за лепило, като Албена, но за една зелена технология. Това иновационно еколепило включва в състава си не петролни продукти, а екстракти от растения. Тази също революционна иновация се използва в цял свят за блокчетата с лепящи листчета, които всеки служител в офис и всеки човек вкъщи си залепва със задачите за деня.

Кариерата и на двама им върви повече от добре и се чудят дали да се пенсионират, но го правят през 2018 г. Гордеят се с децата си – Деница завършва биомеханично инженерство в „Йейл“, после

медицина в Нюйоркския университет

и специализира пулмология в „Харвард“. Вера учи в „Уортън“, университета на Пенсилвания – най-доброто бизнес училище.

Деница със семейството си живее в Солт Лейк Сити и те решават също да се преместят там, за да виждат по-често тримата си внука. Купуват си хубава къща близо до децата, ремонтират я и си представят как ще гледат внуците. В Юта обаче разбират, че децата им са добре устроени, има гледачка за внуците и не им е нужна помощ.

Леко разочаровани, Албена и Павел решават най-после да престанат да мислят за децата и да живеят свой собствен живот. Павел в един момент стига 140 кг и през 2020 г. двамата се включват в едномесечен курс на гладолечение в клиниката на д-р Емилова във Варна. Курсът е успешен, той сваля 16 кг, двамата се чувстват прекрасно и в началото на тази година повтарят едномесечното лечение при д-р Емилова. За една година – от 2020-а до 2021 г. – Павел сваля общо 50 кг, като двамата и в Щатите следват предписаната им програма.

Албена и Павел се чувстват свежи, подмладени, с огромен прилив на енергия. Така ги сварва предложението на приятелско семейство, българи от САЩ, да покорят Килиманджаро. Не се колебаят дълго…

Повече вижте във видеото!

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА