Открийте ни и в

Български истории

Българите в Бостън и района ще имат собствена сграда за културен център

публикувано

на

Сградата на Български център в Нова Англия, сн. Георги Енчев

Районът Нова Англия в Америка включва щатите Масачузетс, Върмонт, Мейн, Кънектикът, Ню Хемпшир и Роуд Айлънд. Най-много българи там има в Масачузетс. Те живеят главно в Бостън. Имат училище, църква, два центъра за културни събития.

Българският център в Нова Англия (БЦНА) съществува от 2012 г. Основно се занимава със събития по честването на българските празници. Негов президент е адвокат Дейвид Флашенбърг, който е женен за българка.

Америка отличи българка за популяризиране на културата ни

„Като организация с нестопанска цел сме регистрирани от януари 2013 г. Най-голямото ни годишно събитие е честването на 3-ти март. Организирали сме и други събития – показвали сме филми, имали сме концерти, провеждаме редовни уроци по български за възрастни“, обяснява Надя Улмън, член на борда на директорите и член на комисията за комуникации. На 12 февруари центърът успя да закупи собствена сграда –

мечта на всяка българска организация в Щатите

Сградата се намира в Билерика, Масачузетс, на кратко разстояние от път № 3 край Бостън. Тя е приблизително 3700 кв. фута, разположена на 1,64 декара земя и има паркинг за поне 60 коли. На първия етаж има голяма зала, която може да побере до 150 души.

„Мисията ни е да създадем дом на българите в района. Няколко години събираме пари. Тази година най-накрая успяхме с общи сили да закупим сграда. Това беше възможно с много дарения, много подкрепа на местното общество тук. Това е постижение не само на българския център, а и на нашите партньори. В нашата организация имат членство българската църква “ Св. Петка“, българското училище „Св.св. Кирил и Методий“, както и център „Мадара“ с основател Вили Желязкова“, отбелязва още Надя Улмън.

„Особено сме благодарни на множеството доброволци, които даряват от своето време, труд и лични средства при организирането на събития и кампании за набирането на средства за сградата. Нека отбележа също, че нямаше да се справим без дългогодишната безвъзмездна работа на ръководителите на българския център“, допълва тя.

Миналата година Българският център в Нова Англия организира връчването на почетен медал „Иван Вазов“ за основателката на център „Мадара“ Виолета Желязкова. Желязкова също така получи почетна грамота от губернатора на Масачузетс Чарли Бейкър, както и конгресмените на щата.

сн. Надя Улмън

Първата задача след покупката на сградата от центъра ни в Нова Англия ще е тя да се оборудва. „Трябва да сме сигурни, че

училището ще може да функционира наесен

да може всички класове да си намерят подходящо място и да организираме занятията така, че да е удобно за всички“, изяснява Улмън. Намерението е голямата зала да се раздели с подвижни стени за училището и да се отваря за църковни и културни функции по всяко друго време. В сградата има още две малки класни стаи и помещение за добавяне на поне още 2 до 3 класни стаи. В момента в училище „Св.св. Кирил и Методий“ учат 171 деца в два клона: 137 в Улмън и 34 в Кейп Код. Директор е Росен Димитров. Основният филиал е под наем в сграда от китайски център, така че със собствения дом ще има възможност за повече свобода за различни дейности.

сн. Мирена Чавдарова

„Освен това българската църква ще започне един преход към новата сграда. Сега тя се помещава в сръбската църква в Кеймбридж. Трябва да направим така, че пространството да е функционално за всички. Сградата не е голяма, но виждаме огромен потенциал как да разпределим всичко“, казва Улмън. Идеята е всички организации да са на едно място за удобство и практичност.

През май тази година “ Малко българско училище“ в Чикаго стана първата българска организация със собствена сграда. Те се сдобиха с нея след повече от двегодишни усилия. Сградата се намира в предградието Дес Плеънс, където живеят много наши сънародници. „Амбицията ни е да положим основите на българо-английско двуезично училище – нещо подобно на езиковите гимназии. Децата ще могат да учат предметите и на български, и на английски“, каза малко след приключване на сделката Живка Петрова, директор на школото.

В сградата „Малко българско училище“ се радва на просторни класни стаи, физкултурен салон, отделен

център „Малката България“

Училището провежда учебни занятия, различни кръжоци, срещи с културни дейци, занимания по народни танци, както и спортни прояви.

„Много се окуражихме, когато разбрахме, че те си купиха сграда. Разбрахме, че е възможно. До този момент бяхме работили много усилено за набиране на средства. Търсенето на сграда в Бостън вече беше започнало. Още веднъж ще кажа, че много се радваме за „Малко българско училище“ и нашите приятели в Чикаго. Бяхме щастливи да чуем за успехите на други българи“, сподели Улмън.

За Великден – Малко българско училище купува сграда

„Водещият принцип на БЦНА винаги е бил, че всеки събран цент и долар е ценен – затова като организация стопанисваме средствата с отговорност към българската общност и често публикуваме отчети на страницата, показващи колко средства са набрани“, уточнява тя.

Даренията за сградата не се използват за административни или оперативни цели на организацията. Всяко събитие или програма се финансира чрез продажба на билети, членски такси, спонсори и често лични средства на членовете на борда на директорите на БЦНА.

Освен че е в борда на директорите, Надя Улмън е преподавател по български за възрастни.

Учениците са в по-голямата си част американци

които имат някаква връзка с България – дали са женени за българи, пеят в хорове за българска или балканска музика, или техните баба и дядо са били в България. Надя с вълнение разказва, че те идват при нея с различно ниво на владеене на езика, но учат усилено и се радват да узнаят различни неща за България.

Относно закупуването на сграда тя казва, че най-важното е българското общество да си изясни къде ще е сградата и какви функции ще изпълнява. „Този процес е сравнително сложен. Естествено, че много българи ще искат тази сграда да е близо до местата, където живеят. Естествено, че ще искат сграда, която да не е скъпа. Оттам се пристъпва към оглеждане и оценка на това, което се предлага на пазара.

Голям плюс за Българския център в Нова Англия е, че новата сграда е била църковна. Също така тя се намира в зона, която позволява да бъде използвана и за училище, и за църква. Така няма да се изискват допълнителни разрешения от общината. Церемонията за „рязане на лентата“ ще се състои през март, датата ще бъде обявена допълнително.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Една българка при шейховете в Дубай

От 16 години Диана Фотева декорира палати на хора от кралското семейство

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Никога не ми е идвало наум, че да декорираш дворци на шейхове си е безусловен успех – замисля се Диана. – Но като студентка първи курс в Художествената академия разглеждах в библиотеката албуми с тавани на световноизвестни стенописци. Тогава това ми се струваше толкова далечно и недостижимо… Сигурно съм си помечтала един ден да правя това. И ето че сега приказката оживя…“

Неусетно са минали за Диана Фотева 16 години работа като декоратор в Дубай. Днес е успешен художник, дизайнер и собственик на компания с 35 служители – художници, реставратори, бояджии. Декоративни тавани и мазилки, фрески, стенописи и орнаментални композиции – за нея и сътрудниците от фирмата й Artemia Painting няма нещо невъзможно в света на декорацията. Изящество и вкус, красота, пред която немеят дори и шейховете от Обединените арабски емирства, чиито вили и палати декорира.

Проект – частна резиденция в Дубай.

„Аз съм обградена с хора на изкуството“, казва тя пред „Труд“. Родена е в София, израснала е в Бургас. Дъщеря е на най-титулувания ни художник маринист Фоти Фотев. Той е наследил дарбата от дядо си, самоук художник. Брат й Венелин Фотев също е художник. Като дете Диана има друга страст – художествената гимнастика. „Бях неусетно вкарана в релсите на изкуството – казва тя. – Брат ми от малък знаеше, че ще се занимава с изкуство, докато аз освен спорта, пеех, бях солистка на хора на основното училище.

Венелин Фотев, братът на Диана, на скелето в Дубай.

Но една случка преобърна нещата

В един зимен ден, след тренировка по гимнастика, отива при баща си, който води уроци по рисуване в читалище „Фар“ в Бургас, за да се прибере заедно с него, че навън е тъмно. Озовава се пред един натюрморт, а баща й я слага пред един от стативите, дава й палитра и боички да се занимава, докато го чака. Когато по-късно застава зад нея, Фоти Фотев казва за рисунката й: „Оо, ами, татко, то много хубаво се е получило“. Признанието от великия художник я насърчава и когато след VII клас майка й пита математическа или езикова гимназия избира, Диана отговаря: „Рисуване“. Майката не я спира. Именно тя е тази, която навремето предопределя бъдещето на големия маринист Фоти Фотев – насърчава го да кандидатства в академията, защото той не вярва, че може да влезе без връзки. Сега и двете му деца – Венелин и Диана – са също стенописци като него.

На фона на цялостна арт концепция.

Първата година Диана пробва текстил, но преподаватели на брат й откриват у нея сериозно стенописно изграждане. И отново усеща онова силно интуитивно чувство – че й е предопределено да учи стенопис. По-късно завършва и живопис в един от най-големите университети за изкуство и дизайн в Германия – Burg Giebichenstein Kunsthochschule Halle, а живота й променя един филм.

В един дъждовен и мрачен германски ден тя гледа разказа за една германка, останала дълго време без работа в родината си, където процентът безработни е трайно висок. Заминава за Дубай и само след година

вече е успешна бизнес дама с фирма

Диана знае, че с професията си трудно ще намери реализация в България и Германия и решава да опита в Дубай. Излиза й оферта и в рамките на 48 часа документите и визата й са готови.

Първоначално остава там 6 месеца. Искат първо да я ангажират като преподавател на жени и деца в дамски клуб. В Дубай обаче тя среща италианския декоратор Савелио Лучи, който е голямо и утвърдено име там. Лучи е възхитен от работата й и я ангажира веднага. След 6 месеца тя се връща да си довърши изпитите в Германия и година след това отново се връща в Дубай. Там заедно със съпруга й българин основават настоящата фирма. Той е завършил обработка и реставрация на старинни мебели и двамата перфектно се допълват.

Започват с много малки проекти, предимно на местни хора – единични стаи, части от стаи, стени, корнизи, тавани. После преминават към цялостна декорация на вили. Художниците в екипа й работят основно по нейни проекти. Напоследък приемат и оферти за мащабни проекти само като изпълнители. Работят по вече изготвен цялостен дизайн за големи комерсиални обекти – обществени сгради, молове, хотели, които си идват с готовата концепция. Декорират изцяло и частната вила на местен бизнесмен, чиито мащаби – 21 стаи, в представите на европееца я приближават по-скоро към мини дворец. Но за арабските мащаби това е просто вила… Отделно работят по проекти за шейха на съседното емирство – Абдул Азис Алкасими.

„Колкото по-високостоящи са местните аристократи, толкова по-лесно се работи с тях – казва Диана. – Те са деликатни, толерират професионалното ти мнение, абсолютно разчитат на теб, вярват ти, слушат те

Удоволствие е да се работи с тях

Обикновено шейхините, техните съпруги, се занимават с цялостната концепция за декорацията, а шейховете само финансират проектите. Преди проекта Диана прави многократни срещи и води дълги разговори с шейхинята, за да я опознае, да разбере кои са важните неща за нея.

Преди десетина години правят палата на royal family – кралското семейство от фамилията Мактум. Диана няма да забрави първите срещи с шейхинята. „Има нещо приказно в тези жени – облечени красиво, модерно, изискано и с вкус от главата до петите. Шейхинята ми каза: „Диана, искам така, този таван така…“

Дворецът е в стил малко като замък и в него има осмоъгълни помещения. Диана и хората й трябва да изрисуват два средно големи и два огромни тавана, всеки по 120 квадрата. Единият е рисуван в стил „да разчупиш перспективата“, тоест, да създадеш една друга реалност. Рисуват ефект, все едно таванът е пробит и се вижда част от парапет на дворец, от връх, от който надничат палми, птици, носещи венец от цветя. „За съжаление тази красота си остава там, нямаме право да снимаме в дворците на шейховете“, казва Диана.

120 кв. м рисуван таван в палата на шейх Джума, Забийл.

 

Няколкомесечната работа на Диана и екипа е истинско приключение. Участва и брат й Венелин. Палатът е в центъра на Дубай. Цялото имение е заобиколено от огромна ограда. Паркът около двореца е направен, за да се радват възрастните и най-вече децата. С много редки растителни видове, огромни дървета, специално докарани от Азия, Индия, с говорящи на няколко езика птици – арабски, английски…

Когато влизат, Диана и екипът й, докато стигнат до палата, пресичат огромната райска градина и по пътя си срещат диви животни. Първо минават край клетките на два жирафа. Има гнута, пауни, които се разхождат свободно и понякога лягат на пътя им. „Всеки ден знаехме кога идва обядът, защото виждахме през прозореца как по едно и също време, като по часовник, минаваха стадо понита“, разказва Диана.

А обядът всеки ден е от приказни ястия с риба – навик, останал у дубайците от преди, защото там няма местни плодове. Затова

глезят художниците с блюда

от екзотични плодове, докарани отдалече. Дворецът разполага с голям набор от прислуга, а храната им сервира красива етиопка. „Всичко беше както в арабските приказки, които бях чела като малка. Сякаш го изживявам това, случва ми се на живо“, споделя с вълнение Диана.

Един ден шейхинята пристига с малката си дъщеричка, момиченце на около 6-7 години. Цялата огромна всекидневна е със скелета, около които има параван с малък процеп за влизане. Рисува се таванът, на който има композиции от кошници с рози. Детето надниква зад паравана и пожелава да нарисува само една роза, и тя да бъде неговата роза. Вземат я при тях, дават й бочки, обясняват й как да работи и я оставят да нарисува своята роза. „Беше много мило“, казва Диана.

Детайл от стенопис в частна резиденция.

„Тук отношението към труда ни е коренно различно – допълва тя. – Когато завършихме проекта, шейхинята, в знак на благодарност, ни направи скъпи подаръци. На мен подари колие от бяло злато с диаманти, на брат ми – последен модел телефон, а на мъжа ми – часовник от много скъпа марка. Да, хонорарът беше достоен, но за мен винаги по-важно е било отношението и признанието за нашата работа.“

„Може би един от най-емблематичните проекти, които съм изпълнявала, беше в частната ферма на покойния шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, основателят на федерацията на ОАЕ, наследена от неговия син шейх Тахнун в пустинята на Абу Даби, защото там имах удоволствието да се докосна до богатството на местния бит и култура“, казва дамата.

Рисуван таван в официален меджлис – гостна.

Докато разтоваряме, се чува чуруликането на диви птички. „Да, седнала съм навън, в градината. Може би чуваш и патенцата – казва Диана.

Живеем на брега на езеро

Някой беше изоставил тези патенца, които са гледани във ферма и навън не биха оцелели, затова ги прибрахме да си ги отглеждаме в двора.“ Една допълнителна радост за 11-годишната й дъщеря София. И тя рисува хубаво, но засега Диана не бърза да я насочва към това. Детето свири на пиано от 4-годишно и вече е стигнало забележителното III ниво.

Диана с дъщеря си София в хотел „Палас“.

Как Диана Фотева си обяснява успеха? Солидна обширна поливалентна подготовка по стенопис, живопис, плюс средата, в която е израснала. Вече „Artemia Painting“ е с изграден много сериозен имидж. А най-добрата реклама при резиденциите са самите членове на кралското семейство. Когато някой от роднините им отиде на гости в новия палат и е възхитен от работата на Диана, също си поръчва декориране на своя дворец. За нея обаче Дубай е мястото, където е реализирана по най-добрия начин – търсена, ценена и уважавана като художник.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Българските власти затвориха майка с малко бебе в килия на летището

“У дома…не ме пуснаха! Тук ми е абсолютно всичко! Приятелки! Всичко, всичко!”, твърди жената, опитала се да се прибере в България

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн: euractiv.bg

Mайка с нейното малко 12-месечно бебенце кацат с полет от Холандия на втори януари, но не са допуснати на територията на България от гранична полиция. Отнемат им се българските документи, в които пише, че майката Катя Амие е бежанка от 20 години в България – палестинка без гражданство. Пристигнала е в държавата ни като 10-годишно дете, заедно с родителите си – също палестинци без гражданство. Едногодишната й дъщеря Руейда е родена в София и се води български гражданин.

Тогава те са затворени в една стая на летището с прозорци с решетки. Властите им обяснили, че съгласно системата на МВР, майката е с отнет статут на бежанец от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, а бебето е лишено от българското си гражданство още през септември 2020 г. Майката обаче не знае нищо за това. Тя и бебето й са отсъствали от България десет месеца. Пандемията и коронавирусът я принуждават да остане в Белгия, където отишла при роднини.

Без дрехи, храна и баня Катя се опитва да оцелее с бебето си. Двете нямат багаж, нямат и дрехи. Нямат им се дава храна или да ползват баня, няма и топла вода. Само обща тоалетна на етажа. Майката разказва пред euractiv.bg, че се ужасила още повече когато видяла как претърсват ръчния й багаж. Изсипват раницата й търсейки ливански паспорт. Катя твърди, че такъв няма.

Бежанци: Български полицаи ни биха, ограбиха и върнаха ни в Турция

Катя Амие има жилище в София и постоянен адрес в район “Красно село”. Тя обаче не е допусната до жилището си, в което има условия за отглеждане на бебе. В такива случаи е възприета следната практика – на чужденците им се налага административна мярка “подписка” и до уточняване на статута им те живеят на адреса си, а не в заключена стая на летището. Но в този случай майката и детето са затворени без възможност да си купят вода, храна, тоалетни принадлежности и памперси от магазините на летището. На четвъртия ден от ареста им те дори не са получили храна.

Катя споделила това с един служител на Летище София и той е потвърдил нейните съмнения, че всъщност, в този ден умишлено били оставени с бебето без храна. Направеният запис на разговора доказва това.

Директорът на главна дирекция “Гранична полиция” в МВР Светлан Кичиков потвърждава, че майката и бебето са заключени на летището, но журналисти не се допускат, защото стаята им не е в зоната за обществен достъп.  Младата майка споделя, че не знае защо й се случва това. Плачейки споделя, че България е нейната държава, която тя обича. В тази страна тя е пораснала, тук е учила и работила. Властите са й отнели документите, които тя има от 20 години. Катя е пътувала по света, но винаги се връща в България, където е нейният дом.

От дома към летището – 600 имигрантски села в България пустеят

“У дома,…не ме пуснаха! Тук ми е абсолютно всичко!… Приятелки!… Всичко, всичко!”, гласът на Катя трепери.

Според документите държавата, която Катя нарича родна е търсела младата жена и нейното бебе още от раждането на детенцето считайки, че майката е бежанка. 10 дни преди бебето Руейда да се роди в Майчин дом в София, Държавната агенция за бежанците е образувала производство, с цел отнемане на статута й на бежанец. Но, Катя Амие не разбира това. Тя и в момента не го знае. Никой не я е уведомил за започналата административна проверка дали тя има ливански паспорт. Властите не са й предоставили полагащата й се възможност да участва в проверката и да се защити.

Вместо това на 10 февруари 2020 г. Държавната агенция за бежанците я уведомява, че роденото от нея дете – Руейда е български гражданин, по силата на чл. 10 от Закона за българското гражданство. Бебето не може да придобие друго гражданство по произход. След като майката и бебето напускат България през Летище “София” с българските си документи, през февруари 2020-а, мълниеносно агенцията за бежанците вписва в своята система, че Катя Амие е ливански гражданин, а не лице без гражданство от 20 години.

Оказва се обаче, че проверката по случая дори не е приключила. България няма официален отговор от ливанските власти дали Катя е ливански гражданин. Статутът на жената е променен с поредица от писма между агенцията за бежанците и Район “Красно село” на Столична община.

В общинската администрация на Район “Красно село” обаче отказват коментар от медиите.

С решение от втори юни 2020 г., Държавната агенция за бежанците отменя предоставения през 2001 г. година статут на международна закрила на Катя Амие. Прави го, докато тя е в чужбина и нито знае това, нито е получила уведомлението или решението, за да го обжалва по съдебен ред. Майката е лишена от право на защита, а три месеца след това в системата на ГРАО е отбелязано, че на бебето Руейда е отнето българското гражданство. И то вече е с ливанско гражданство. Отново без доказателства и без потвърждение от Ливан, че счита бебето за неин гражданин.

В Агенцията за бежанците отказаха всякаква информация, защото това били лични данни на Катя и бебето. Институциите отнемат статута на закрила на една бежанка – млада майка с бебе, хвърлят я в килия на летището, а сега държавните служители не искат да отговарят, позовавайки се на опазването на личните данни на своите жертви.

Към емигрантка на „Летище София“: Какво търсите в България? Вие сте се отказали от корените си

Министерството на правосъдието отбелязва, че е пристигнало уведомление от Дирекция “Миграция” на МВР. Вътрешното министерство е уведомило Министерството на външните работи, че е направена проверка и Катя Амие притежава ливанско гражданство. Данните са по повод сигнал от белгийските власти, че Катя Амие често пътува до Ливан с ливански паспорт.

Поради обстоятелството, че майката е ливански гражданин, а не лице без гражданство, то роденото от нея дете няма право на българско гражданство.

Оказва се, че компетентният орган по българското гражданство – Министерството на правосъдието, безкритично възприема тезата на агенцията за бежанците и обявява за ливански гражданин бебето Руейда. Българският му ЕГН е заличен. Така компетентният орган подпечатва вижданията на друг държавен орган, който няма компетентност в тази сфера. Компетентността на Агенцията за бежанците е да закриля бежанците, а не да определя кой какъв гражданин е. Там могат само да констатират, след официален документ от съответния национален орган. Тук няма такъв документ, а само твърдения.

Според доклади на ООН и международни правозащитни организации, държавата Ливан многократно е критикувана за дискриминационното си законодателство, което не допуска, майка ливанка да предаде гражданството си на роденото от нея дете. Държавата Ливан предоставя гражданство само на деца, чийто баща е ливанец. В случая бебето на Катя няма баща. Тя е единственият родител. И тъй като е жена, дори да имаше установено ливанско гражданство, ливанският закон не допуска прилагане на принципа на кръвта по линия на жената.

Блокирани българи крещят "мафия" на летището в Единбург (ВИДЕО)

В случая се оказва, че България може да предостави на Катя ливанско гражданство. Като последствие – майка и бебе са заключени в ничията зона на Летище София. Омбудсманът Диана Ковачева казва, че този казус е станал приоритетен за нея. Какъвто и да бил казусът с майката, недопустимо било, това да се случва на едно бебе.

След шест дни в килията, Катя и дъщеря й Руейда вече са на Терминал 2. Ще летят за Айндховен. Българските власти ги връщат там, откъдето са дошли. Катя отрича да има ливански паспорт. Съвсем логично тя пита: “Как може аз да имам ливански паспорт, а майка ми и баща ми да нямат?”. Нямала и ливанско гражданство.

“Ако аз съм ливански гражданин, защо не ме изпратят със самолет в Ливан, откъде твърдят, че съм? Защо българските власти ме изпращат в Холандия?”, продължава да пита Катя, преди Гранична полиция да ги качи на борда на самолета.

Майката и нейното бебе ще летят и ще кацнат в Холандия без документи.

Междувременно Ливан уведоми България, че Катя Амие не е ливански гражданин. Така, основното доказателство на българските власти за анулиране на статута и документите за самоличност беше опровергано от ливанските власти.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Момчето си отиде: Сърцето „предаде“ Филип Трифонов

Той изживя живота си като изправен човек, сбогуваха се с него колегите му

публикувано

на

Виж цялата статия
Сн.: БГНЕС

На 73-годишна възраст почина известният български актьор Филип Трифонов. И той се присъедини към Небесния театър, където преди година отидоха и други театрални и филмови български величия – Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Иван Ласкин, Йосиф Шамли, Васил Димитров…

„Мъчно ми е, свлякъл се е точно преди да вземе внучката си от кънки. Отиде си татко… не мога да повярвам“, сподели синът на големия актьор Мартин.

Филип не се е оплаквал от нищо здравословно, което да буди притеснение, като спазвал изключително стриктно и противоепидемичните мерки, за да не се зарази с коронавирус.

Трифонов изигра главни роли в знакови за българското кино филми като „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Една от първите му роли на голям екран,

още преди да завърши академията

е тази на Ран в „Момчето си отива“ през 1971 г., в който си партнира с голямата Невена Коканова, а репликата „Една боза от 6 стотинки“ се превръща в емблематична.

Сред театралните изяви на актьора са постановките „Аудиенция“, „Секънд хенд“, „Западна Германия – отечество мое“, „Тя“, „Правостояща комедия“, „Детектор на лъжата“, „Тестостерон“.

Aктьoрът e рoдeн нa 4 май 1947 г. Учи aктьoрcкo мaйcтoрcтвo във ВИТИЗ в клaca нa Aпocтoл Кaрaмитeв. Имa учacтиe в нaд 30 филмa, мeжду кoитo „Прeбрoявaнe нa дивитe зaйци“, „Кaтo пeceн“, „Гaрдeрoбът“, „Инcтрумeнт ли e гaйдaтa?“, „Oркecтър бeз имe“, „Лaвинa“, „Зaбрaвeтe тoзи cлучaй“, „Eшeлoнитe“ и др.

Актьорът като Филип – китаристът в оркестъра без име.

Той беше единственият актьор, който напусна театър „София“ заради несъгласие с репертоара му, и отиде да кара такси, а след това да работи в строителството в Германия.

За там той заминава малко след демократичните промени в България след 1989 г. и две години се препитава с дейности, далече от киното и театъра –

работи като хамалин, товари, разтоварва

и транспортира мебели. Издига се до шофьор на камион и пътува из цяла Германия. Радва се на задръстванията по аутобаните, защото се плаща почасово, и времето, прекарано в „тапа“, също влизало в сметката. Искал да „извади“ пари, но и да покаже на западняците, че българите не са мързеливи.

След като се връща в България, става шофьор на такси. Клиентите често разпознават някогашната кинозвезда, той не се притеснява от това, но вижда, че на тях им става тъжно. Българското кино по това време го няма, не след дълго той отново се връща към театъра.

Филип си тръгна огорчен

от отношението на държавата към него след отказа на службите да му определят лична пенсия.

В „Преброяване на дивите зайци“ с Ицхак Финци.

„Чакат ме да умра и тогава да ми обърнат внимание. Нямам ли и аз право като други артисти да се надявам на персонална пенсия приживе? Подадох сам заявление за допълнителна пенсия, но не знам дали изобщо ще доживея да ме включат в своя списък“, обясни тогава Трифонов.

Въпреки студа и коронавируса много хора дойдоха в храма „Св. Седмочисленици“, за да се простят с Филип Трифонов и да го изпратят в последния му земен път.

„Той изживя един достоен и изправен живот. Не само с ролите му, които са прекрасни, а с това, че изживя живота си като изправен човек, и няма да си отиде само момчето.

Изпратиха го много приятели и любовта на зрителите, на поколения наред, които ще гледат неговите филми. Филип много помагаше на приятелите си, но невинаги получаваше помощ“, сподели режисьорът Евгений Михайлов.

Филип с Невена Коканова във филма „Момчето си отива“

„Наблюдавах го как играе в „Момчето си отива“ и се разплаках. Филип нямаше текст в „Оркестър без име“, а играеше толкова плътно и съдържателно. Това го може само големият актьор. Да разказваш смешно-тъжни неща и с тъга да разказваш смешни истории, да го показваш на филм, това го може само големият…

 Отиде си и част от моя живот!“

каза актьорът Георги Мамалев, с когото Филип си партнира в оркестъра без име.

„Светъл човек, невероятен. Достоен пред себе си и пред нас“, спомни си режисьорът Теди Москов.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Цирк, дрога и подозрително самоубийство – животът на Ал Добрич в САЩ (СНИМКИ)

България има в историята си велики циркови артисти. Един от тях - Александър Добрич - стига до Америка и през...

Затвори