Открийте ни и в

Български истории

Българите в Бостън и района ще имат собствена сграда за културен център

Сибила Патси

публикувано

на

Сградата на Български център в Нова Англия, сн. Георги Енчев

Районът Нова Англия в Америка включва щатите Масачузетс, Върмонт, Мейн, Кънектикът, Ню Хемпшир и Роуд Айлънд. Най-много българи там има в Масачузетс. Те живеят главно в Бостън. Имат училище, църква, два центъра за културни събития.

Българският център в Нова Англия (БЦНА) съществува от 2012 г. Основно се занимава със събития по честването на българските празници. Негов президент е адвокат Дейвид Флашенбърг, който е женен за българка.

Америка отличи българка за популяризиране на културата ни

„Като организация с нестопанска цел сме регистрирани от януари 2013 г. Най-голямото ни годишно събитие е честването на 3-ти март. Организирали сме и други събития – показвали сме филми, имали сме концерти, провеждаме редовни уроци по български за възрастни“, обяснява Надя Улмън, член на борда на директорите и член на комисията за комуникации. На 12 февруари центърът успя да закупи собствена сграда –

мечта на всяка българска организация в Щатите

Сградата се намира в Билерика, Масачузетс, на кратко разстояние от път № 3 край Бостън. Тя е приблизително 3700 кв. фута, разположена на 1,64 декара земя и има паркинг за поне 60 коли. На първия етаж има голяма зала, която може да побере до 150 души.

„Мисията ни е да създадем дом на българите в района. Няколко години събираме пари. Тази година най-накрая успяхме с общи сили да закупим сграда. Това беше възможно с много дарения, много подкрепа на местното общество тук. Това е постижение не само на българския център, а и на нашите партньори. В нашата организация имат членство българската църква “ Св. Петка“, българското училище „Св.св. Кирил и Методий“, както и център „Мадара“ с основател Вили Желязкова“, отбелязва още Надя Улмън.

„Особено сме благодарни на множеството доброволци, които даряват от своето време, труд и лични средства при организирането на събития и кампании за набирането на средства за сградата. Нека отбележа също, че нямаше да се справим без дългогодишната безвъзмездна работа на ръководителите на българския център“, допълва тя.

Миналата година Българският център в Нова Англия организира връчването на почетен медал „Иван Вазов“ за основателката на център „Мадара“ Виолета Желязкова. Желязкова също така получи почетна грамота от губернатора на Масачузетс Чарли Бейкър, както и конгресмените на щата.

сн. Надя Улмън

Първата задача след покупката на сградата от центъра ни в Нова Англия ще е тя да се оборудва. „Трябва да сме сигурни, че

училището ще може да функционира наесен

да може всички класове да си намерят подходящо място и да организираме занятията така, че да е удобно за всички“, изяснява Улмън. Намерението е голямата зала да се раздели с подвижни стени за училището и да се отваря за църковни и културни функции по всяко друго време. В сградата има още две малки класни стаи и помещение за добавяне на поне още 2 до 3 класни стаи. В момента в училище „Св.св. Кирил и Методий“ учат 171 деца в два клона: 137 в Улмън и 34 в Кейп Код. Директор е Росен Димитров. Основният филиал е под наем в сграда от китайски център, така че със собствения дом ще има възможност за повече свобода за различни дейности.

сн. Мирена Чавдарова

„Освен това българската църква ще започне един преход към новата сграда. Сега тя се помещава в сръбската църква в Кеймбридж. Трябва да направим така, че пространството да е функционално за всички. Сградата не е голяма, но виждаме огромен потенциал как да разпределим всичко“, казва Улмън. Идеята е всички организации да са на едно място за удобство и практичност.

През май тази година “ Малко българско училище“ в Чикаго стана първата българска организация със собствена сграда. Те се сдобиха с нея след повече от двегодишни усилия. Сградата се намира в предградието Дес Плеънс, където живеят много наши сънародници. „Амбицията ни е да положим основите на българо-английско двуезично училище – нещо подобно на езиковите гимназии. Децата ще могат да учат предметите и на български, и на английски“, каза малко след приключване на сделката Живка Петрова, директор на школото.

В сградата „Малко българско училище“ се радва на просторни класни стаи, физкултурен салон, отделен

център „Малката България“

Училището провежда учебни занятия, различни кръжоци, срещи с културни дейци, занимания по народни танци, както и спортни прояви.

„Много се окуражихме, когато разбрахме, че те си купиха сграда. Разбрахме, че е възможно. До този момент бяхме работили много усилено за набиране на средства. Търсенето на сграда в Бостън вече беше започнало. Още веднъж ще кажа, че много се радваме за „Малко българско училище“ и нашите приятели в Чикаго. Бяхме щастливи да чуем за успехите на други българи“, сподели Улмън.

За Великден – Малко българско училище купува сграда

„Водещият принцип на БЦНА винаги е бил, че всеки събран цент и долар е ценен – затова като организация стопанисваме средствата с отговорност към българската общност и често публикуваме отчети на страницата, показващи колко средства са набрани“, уточнява тя.

Даренията за сградата не се използват за административни или оперативни цели на организацията. Всяко събитие или програма се финансира чрез продажба на билети, членски такси, спонсори и често лични средства на членовете на борда на директорите на БЦНА.

Освен че е в борда на директорите, Надя Улмън е преподавател по български за възрастни.

Учениците са в по-голямата си част американци

които имат някаква връзка с България – дали са женени за българи, пеят в хорове за българска или балканска музика, или техните баба и дядо са били в България. Надя с вълнение разказва, че те идват при нея с различно ниво на владеене на езика, но учат усилено и се радват да узнаят различни неща за България.

Относно закупуването на сграда тя казва, че най-важното е българското общество да си изясни къде ще е сградата и какви функции ще изпълнява. „Този процес е сравнително сложен. Естествено, че много българи ще искат тази сграда да е близо до местата, където живеят. Естествено, че ще искат сграда, която да не е скъпа. Оттам се пристъпва към оглеждане и оценка на това, което се предлага на пазара.

Голям плюс за Българския център в Нова Англия е, че новата сграда е била църковна. Също така тя се намира в зона, която позволява да бъде използвана и за училище, и за църква. Така няма да се изискват допълнителни разрешения от общината. Церемонията за „рязане на лентата“ ще се състои през март, датата ще бъде обявена допълнително.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Българин описа друг на страниците на The New Yorker

Портрет на екстравагантния артист Иво Димчев бе направен от Димитър Кенаров

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Българският музикант Иво Димчев влезе в едно от най-популярните списания в САЩ и в света, The New Yorker, и вече няколко дни е водеща тема в сайта на изданието. Портретът на екстравагантния българин е написан от друг наш сънародник – Димитър Кенаров. Той е журналист, известен с публикациите си в сериозни американски издания като списанията Esquire, The Nation, Foreign Policy, Boston Review, The International Herald Tribune. В България Кенаров е популярен и с поезията си, а от почти година и като една от жертвите на полицейско насилие при антиправителствените протести миналото лято.

„Написах портрет на моя любим български музикант/съвременен артист, изключителния Иво Димчев за The New Yorker. Рядко съм се забавлявал толкова много, работейки върху текст. Красивите снимки са на талантливата Михаела Аройо“, съобщи Димитър в профила си във Facebook преди дни.

The New Yorker излиза един път в седмицата и включва коментари, критика, есета, художествена литература, сатира, карикатури и поезия.

Изданието е на 96 години

и е добре известно с вниманието си към съвременната художествена литература, политически и социални въпроси и анализи на популярната култура.

Текстът за Димчев, написан от Кенаров, е със заглавие „Екстравагантното изобилие на Иво Димчев“. Материалът разказва за различните етапи през кариерата на артиста, от пърформансите до музиката и авторските песни, както и за неговите възгледи. Портретът описва и нестандартния начин, по който Димчев продължава да изнася концерти в България дори по време на пандемията. Когато всички заведения и зали са затворени, той се впуска в домашни концерти. „Не искам да свиря онлайн… Искам да свиря в домовете на хората… Те седят на техния диван, а аз на стол на няколко метра от тях… След 30-40 минути си тръгвам“, е цитиран да казва Димчев в The New Yorker. За заплащането има само едно изискване – да бъде купена една негова тениска. Тези необичайни малки частни концерти донесоха голяма популярност на Иво. По време на пандемията той пее в луксозни къщи и изтърбушени апартаменти, изнася концерти и в ромски семейства, на които дори плаща за това. Има обаче и заможни почитатели – бизнесдама наема помещение в един от небостъргачите на София за изпълнението на Димчев, а по време на него 40 светещи дрона изписали името на най-големия му хит – „Баница“. В американското списание се уточнява, че това е най-популярното тестено изделие в България, както и че видеото в Youtube е гледано от 1 млн. души при население в страната около 7 млн.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

История на имиграцията

Българите от 1948 г. в САЩ и едно двойно убийство

И още за престъпленията за вярата, или страстите български в Пенсилвания

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Георги Патов - член на църковното настоятелство на храма „Св. Благовещение“ в град Стилтън, щата Пенсилвания, САЩ. Снимки: Фотоархив на автора
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Георги Патов е член на църковното настоятелство на храма „Св. Благовещение“ в град Стилтън, щата Пенсилвания, САЩ. Данни за това откриваме в изследването на българската емиграция в САЩ – „История на българската емиграция в Северна Америка. Том 1: Поглед отвътре – 1860-1944 г.“ на д-р Иван Гаджев. Патов е и един от музикантите в един от първите, може би дори и първият български оркестър в САЩ, известен още от 1915 г. – „Bulgarian Balkan Band“, с капелмайстор маестро Стойо Крушкин от софийското село Бистрица.

Оказва се обаче, че Георги Патов става неволен свидетел на едно брутално убийство в залата при църквата в Стилтън. Деянието е извършено през далечната 1948 г., на 4 април. Тогава е свикано събрание на църковното настоятелство, на което трябва да се обсъди въпросът с привикването на български свещеник в църквата. Православната македоно-българска църква в Стилтън, Пенсилвания, е обект на разкол в продължение на почти двадесет години. Двете групи враждуват помежду си и именно през април 1948 г. се събират, за да разгледат въпроса, свързан с идването на свещеник от София. Чете се писмо от същия духовник. Именно тук Георги Патов, от страната на бъдещия

подсъдим за убийство

протестира за курса, който се следва при представянето на писмото. Настъпва суматоха, в която Джордж /или Георги/ Миноф, на 51 г., застрелва в изблик на ярост Коче Ацеф на 24 г. и Борис Миоф на 32 г. Случаят е описан много подробно в решение на Върховния съд на щата Пенсилвания, издадено на 14 ноември 1949 г.

Емигрантският оркестър „Bulgarian Balkan Band“

Този тип взаимоотношения на религиозна основа не са били рядкост, а понякога разделението е било и на политическа основа, особено във и след въпросната 1948 г., когато става пределно ясно, че комунизмът в България вече е незаобиколим фактор. Именно тогава спира и издаването на емигрантския вестник „Народен глас“ в Гранит Сити, окръг Медисън, щата Илинойс. Издателите са наясно, че вече няма как да водят регламентирана борба с този тип политическа система, която не ползва конвенционални методи за спор, а се противопоставя тотално на всичко, което не подкрепя техните вярвания и разбирания за живота, икономиката, политиката и целия обществен светоглед.

Няколко месеца по-късно, на 24 август 1948 г., Патов омъжва дъщеря си Джоан, на 23 г., за Стив Майк – месар от Стилтън, който работел при Патов – впрочем също месар.

Храм „Св. Благовещение“ в град Стилтън, щата Пенсилвания, САЩ

Интересна е и съпругата на Патов – Катерина (или Катарзина, което е име от полски произход), която се оказва австрийка по потекло и е носила фамилията Манчах. Данните за това откриваме в сайта ancestry.com в раздела Pensilvania, Mariage.

Според данни от ancestry.co.uk става ясно, че Георги Патов умира през 1980 г., а съпругата му Катерина умира през 1965 г. Данните са от индекса за смъртността в Dauphin, Pensilvania, USA, събирани в периода 1935-2014 г. Това показва, че вероятно е роден около края на ХХ в. и макар и значително по-млад от капелмайстора Стойо Крушкин, той намира своето важно място в емигрантския оркестър „Bulgarian Balkan Band“.

Тези податки и исторически фрагменти показват един епизод от бита и живота на един обикновен българин, или македоно-българин, както са се наричали те в онези години. Така са живели

нашите сънародници в САЩ

а и не само там – бурно и енергично във всички смисли на думата. Живели са сякаш на един дъх.

Дори тези убийства от невъздържаност, които все пак са определени като предумишлени, тоест – от първа степен по наказателния Закон на щата Пенсилвания от 24 юни 1939 г., показват, че общността ни в САЩ не е била еднородна. Успоредното пренасяне на обществените нагласи от България в емиграцията ни са довели до същото действие при резултатите от обществените процеси, макар и потопени в една чужда културно-политическа среда.

 


„Заради различия по доктриналното учение“

В официален документ от съда в Пенсилвания от 1949 г. се съобщава също, че убийствата в град Стилтън са предизвикани от „лошото чувство между двете групи, заради различия по доктриналното учение“, където очевидно става дума за различия в разбирането за някои основни правила в православието.

Именно поради тази причина църквата в Стилтън е била без свещеник от 1944 г. и е била обслужвана от пътуващ свещеник, при това от време на време.

Едва в края на 1947 г. „македоно-българите“ от Стилтън, Пенсилвания, стигат до общото мнение, че въпреки разногласията си, те трябва да се обединят пред необходимостта от придобиването на свещеник на пълно работно време, тоест – църквата да работи, както се полага – постоянно.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

След 18 г.: Българка от Холивуд взе американски паспорт

Вера Йорданова бе част от „Хотелът на ужасите 2“ на Тарантино

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Facebook и verajordanova.com

Българка от Холивуд получи американско гражданство. Вера Йорданова, която преди месеци се се превърна в звезда в България с участието си в хитовия сериал „Белези“, от години живее в Ню Йорк. Преди това обаче бе в Лос Анджелис, а пробивът й в Холивуд бе в продуцирания от Куентин Тарантино филм „Хотелът на ужасите 2“.

„Да. След 18 години в тази красива страна най-накрая пристигна“. Това написа Вера преди дни в профила си в социалната мрежа по повод получаването на американския си паспорт.

За актрисата обаче у дома е плаващо понятие, защото тя се възприема като гражданин на света. Не изключва вероятността и един ден да се завърне в България.

„Сега в България ми е най-приятно. При майка ми винаги се чувствам като у дома. В живота невинаги става така, както го планираш, и за мен в момента има няколко отворени врати“, коментира наскоро красавицата пред „Монитор“.

Вера в сцена от „Белези“.

Вера е родена в Хелзинки в семейство на български музиканти, които са били на турне там. Пътува много с тях, от 7- до 14-годишна възраст живее в България, след което се завръща във Финландия. Още като тийнейджър е забелязана от моден агент и скоро се появява

на корици на списания

и в каталози, след което заминава в Милано и Париж, откъдето стартира международната й кариера.

И макар че е закърмена с музика, никога не се е занимавала професионално с нея. Обича изкуството, рисуването, свири на пиано, но мечтата й е да бъде актриса. Затова се записва на уроци по актьорско майсторство в Лос Анджелис, където живее по-късно, и започва да се явява на кастинги. Така мечтата й да се занимава с кино се сбъдва.

Вера Йорданова е участвала в различни финландски сериали и филми. Първата й голяма роля е в Hostel 2 – „Хотел на ужасите 2“. Режисьор на хоръра е Илай Рот и продуцент – самият Куентин Тарантино.

„Снимахме за три месеца в Прага. Беше ми интересно да видя как се прави холивудска продукция, беше много хубаво преживяване“. Българската актриса успява да се срещне с легендарния кинаджия малко след снимките на филма.

„Видяхме се с Тарантино в студио, когато правихме записи за филма, след това се срещнахме и на премиерата. Седнахме с целия екип и говорихме. Куентин Тарантино е изключително талантлив, гений, вижда се в речта му. Голям кавалер, много приятен и добър човек“, споделя тя.

Премиерата на „Хотел на ужасите 2“ е през 2007 г., но и досега филмът се радва на голям интерес от почитателите на хоръри.

Срещата с Куентин Тарантино не е единствената й със световноизвестни личности. Животът на Вера Йорданова й поднася много приятни

и запомнящи се запознанства

разказва преди време „24 часа“. Още на 14-годишна възраст, Вера, много висока и слаба, има предложение да започне да работи като модел. Тя се съгласява, за да си спечели допълнителни пари през лятото, и това нейно решение й отваря вратите към света.

Едва 17-годишна, тя се премества в Париж за пет години. Живяла е в Барселона, в Южна Африка – Кейптаун, в Италия, Латинска Америка, последните години в Съединените американски щати – Лос Анджелис, Ню Йорк, Маями. Благодарение на работата й като модел се среща с модни величия като Карл Лагерфелд, моделите Наоми Кембъл, Клаудия Шифър. „Срещала съм се с много големи личности в модата, например с великия фотограф Хелмут Нютон, което за мен беше чудесен момент“, обяснява Вера.

Другата й голяма страст е кулинарията. Като цяло обича „всички неща, свързани с това да създадеш някаква емоция у другите хора“. Преди няколко години Вера издава собствена кулинарна книга във Финландия, в която описва 100 рецепти и няколко истории към тях от своя живот. Те са свързани с кухнята на държавите, в които е живяла.

Страстта на актрисата към готвенето тръгва от нейната баба. Когато Вера е на 6-7 години, родителите й я оставят при баба й в България, за да я гледа. „Тя беше вегетарианка и правеше невероятни гозби, малко по-различни от останалите. Разбираше от това, което сега наричаме здравословно хранене, практикуваше го още тогава. От нея получих

първото си вдъхновение

След това, когато бях на 12-13 години, започнах сама да си готвя, правех баници и разни други неща. Майка ми също е невероятна готвачка и за мен прави най добрата храна на света. Много обичаме да се събираме на партита заради някакви празници, двете заедно обмисляме менюто и какво да приготвим на гостите. Това е нашият начин да се забавляваме“, разказва актрисата.

Любимото й място и до днес е къщата на майка й в село Капитан Димитриево, между Пазарджик и Пещера. До него има хубава пътека, откъдето се виждат Родопите. Там тя е тичала като малка, а сега води 4-годишния си син Кийран.

Момченцето все още не знае добре български, защото баща му е колумбиец и вкъщи му говорят на испански и английски. Според Вера Йорданова синът й не прилича на нея, защото тя е интровертна личност, а той е много социален и не се срамува от никого.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Цирк, дрога и подозрително самоубийство – животът на Ал Добрич в САЩ (СНИМКИ)

България има в историята си велики циркови артисти. Един от тях - Александър Добрич - стига до Америка и през...

Затвори