Открийте ни и в

BG деца в САЩ

Българите в Долината отпразнуваха 3 март с вицепрезидента Йотова

публикувано

на

За 8-ма поредна година българите в Долината отбелязоха 3-ти март в БУ ,,Св. св. Кирил и Методий‘‘. Тази година специални гости
бяха официална делегация начело с Вицепрезидента на Р България Илияна Йотова, Посланик Тихомир Стойчев, Генералният консул Веселин Вълчев, трикратната световна шампионка по бокс Дейзи Ланг (Деси Кирова) и трикратният световен шампион по таекуондо Антон Касабов. Актьорът Димитър Маринов и боксьорът Кубрат Пулев също бяха на празника

В словото си Илияна Йотова каза че, „Силният български дух властва днес в тази зала – от най-малките до най-големите в българската общност“, заяви вицепрезидентът. Илияна Йотова определи училище „Св. св. Кирил и Методий“ като мощен духовен център, който не само съхранява българския дух, но и го развива.

Тържествената церемония започна с химните на България и САЩ в изпълнение на оперната прима Мариана Попзлатева. Най-големите сладури в училище посрещнаха с песни и стихчета Баба Марта, дошла да закичи мартеници и тази година на всички присъстващи, а после зарадваха мама с цвете по случай предстоящия празник 8-ми март.

На празника участие взеха възпитаници на „Св. св. Кирил и Методий“, които изнесоха рецитал, а след това и показаха завидни умения по народни танци. Българите в Ел Ей видяха танцьори от танцови групи ,,Хоротропци‘‘ и ,,Лудоноги‘‘ с ръководител Веси Василева.

А накарая изпълнението на славея от Тракия Цветанка Варимезова и гайдаря Иван Варимезов вдигна всички на хоро.

Реклама

BG деца в САЩ

Без интерес – пропадна ученето на български език в гимназиите на Чикаго

публикувано

на

Поради липса на интерес пропадна възможността българският език да бъде изучаван в осем гимназии в училищен район 214 на Чикаго. Това стана ясно, след като едва 5 българчета са се записали за програмата през тази учебна година.

Планът беше да се съберат достатъчно деца, които да искат да учат родния език в американските гимназии от следващата 2019/2020 година, а дотогава да бъде изработена учебна програма. “За съжаление тази опция вече не е на дневен ред”, призна генералният ни консул в Чикаго Иван Анчев, който беше главният двигател на тази идея. През юни м.г. той обяви, че е постигнал договорка с директора на 214-ти район д-р Шулър, че в техните гимназии от учебната 2019/2020 г. ще започне изучаването на български език наравно с немски, френски, китайски, иврит. “Това ми се стори като сбъдната мечта, която можахме да осъществим, но ударихме на камък”, каза през декември в предаването на BG VOICE “Питай консула” г-н Анчев. Тогава се бяха записали само трима ученици.

“Явно не сме успели да направим достатъчно добра разяснителна кампания сред нашата общност”, казва сега той. Но според някои учители проблемът е друг.

Няма кого да убеждава

– казва Живка Петрова, директор на най-голямото родно школо зад граница Малко българско училище. То се намира в предградието Елк гроув вилидж, чиято гимназия попада в район 214.

“Според мен няма достатъчно български деца на тази възраст в този район”, казва Петрова. “Мисля, че някои от тях са се откъснали от нашата общност, не са учили български език до 8 клас и са си поели пътя. Най-голям интерес има от тези, които сега учат при нас, но те са само шест в този район.”

По план родният език трябваше да бъде изучаван пет дни в седмицата по 1 учебен час на ден от български учител, който трябва да има педагогически сертификат за щата Илинойс. “Ние имаме и значителен проблем с намирането на учители”, призна още  генералният консул в предаването “Питай консула” на BG VOICE през декември.

Иван Анчев обаче остава оптимист. “Това не ни обезсърчава, не ни обезкуражава. Ще започна нова серия разговори не само с училищен район 214, но с всеки училищен район, в който мислим, че има достатъчно условия за изучаването на български език и да се надяваме на добър краен успех. Това го считам за мисия от първостепенна важност за мен и за Генералното консулство”, каза той.

Г-н Анчев отказа да хвърли

вината за провала на проекта върху българската общност

и липсата на интерес у родителите и техните наследници. “Не искам да търсим вина в нашата общност. Всеки решава за себе си. Всяка събота и неделя съм в някое българско училище и виждам колко уникални са тези структури, с какво желание учат малчуганите и съм убеден, че това е нещо, което има бъдеще. Точно такъв пример е печатът за двуезичност (Seal of biliteracy, виж карето, бел. ред.)”, категоричен е генералният консул. “Като цяло продължавам да вярвам, че с тази голяма българска общност в предградията на Чикаго има достатъчно български деца, за да направим този проект реалност.”

Според г-жа Петрова интересът към изучаването на родния език нараства през последните години с увеличаването на бройката на български училища. “Интересът става все по-голям. Започнахме с две деца в гимназиалните класове, вие първи ги снимахте. Сега са 26”, казва тя. Но смята, че българчетата предпочитат неделните школа. “Една от силните страни на българските училища е, че децата създават приятелства, общуват си. Атмосферата в американските училища е по-строга. А учат не само български език, но и нашата история и култура.”

В момента български език се преподава в над 40 съботно-неделни училища в цяла Америка, поне 12 от тях са в района на Чикаго. Там се подготвят основно ученици в началните класове, които после трудно поддържат познанията по роден език в гимназиалните години. Засега гимназиални паралелки има само в Малко българско училище.

Продължете по-нататък

BG деца в САЩ

15-годишният Борис Борисов свири в Карнеги хол

публикувано

на

от

Борис Борисов е само на 15 години, но вече има присъдено 2-ро място от журито на международния конкурс “Американско протеже – Международно състезание на музикалните таланти, Есен 2018” (American Protege – International Music Talent Competition, Fall 2018). Момчето показва музикални наклонности още в много ранна детска възраст. Родителите на Борис са първо поколение емигранти в САЩ. Той е роден през 2003 г. и още от съвсем ранна детска възраст родителите му забелязват интереса му към музиката. На 3 г. Борис прекарва няколко месеца в България, където майка му Катя Борисова го записва на уроци по пиано. Тя е от Белово и там в културния дом Борис за първи път се докосва до музикалния инструмент. Майката на Борис споделя:  „По време на престоя си в България имах желание да запиша детето си на различни занимания, за да е около други деца. В Белово по това време имаше само три възможности за занимания – английски, народни танци и пиано. Единствено учителката по пиано се съгласи да го приеме на тази възраст и така по стечение на обстоятелствата Борис

започна да свири от три и половина годишна възраст

Борис с майка си Катя

Отначало само с две пръстчета, но първата му музикална изява беше след 3 месеца. Дори и тогава учителката му беше безкрайно изненадана как това малко дете успява да се фокусира и колко добре се справя, а на него пианото му доставяше удоволствие.”

На 4 годинки Борис се връща в САЩ и Катя решава да продължи с уроците. Случайността я среща с учителката на Борис, Екатерина (Кейти) Георгиева-Ледфорд, единствения учител по пиано, който се съгласява да приеме Борис, преди да е навършил 5 години. Кейти също е българка, емигрирала в САЩ и завършила консерваторията в Сан Франциско. От 2007 година Борис започва да работи с Кейти и участва в годишните рецитали, организирани от нея. На седем години Борис започва да защитава нива по музикална грамотност по програмата “Сертификат за заслуга” (Certificate of Merit) в Калифорния. 8 години след като започва обучението си с Кейти, семейството на Борис се премества в Аризона, където през следващите две години Борис работи с друг учител и продължава да участва в рецитали.

Защитава музикални нива

От 2015 до 2017 г. Борис участва в множество рецитали и конкурси и е награден с 3-то място във възрастовата си група, както и с почетно споменаване в конкурса “Музикални майстори” през 2017 г. Борис редовно участва и в концерти и други мероприятия, организирани от училището, което посещава. През 2018 г. Борис отново работи с Кейти и така започва подготовката му за конкурса „Американско протеже“, който му дава възможност за по-мащабна изява. Подготовката е нестандартна сама по себе си, защото двамата живеят на 1000 километра разстояние един от друг. Подготовката за конкурса трае само 2 месеца и в началото на октомври Борис успява да запише изпълнението си и да го публикува за участието му в конкурса. Записаното видео и биография са подготвени, но тук съдбата изиграва лоша шега и Катя не успява да попълни документа за официалното записване за участие в избрания конкурс. С бързата намеса на Кейти и доста късмет Катя записва Борис за участие в международен конкурс, който се провежда само 2 седмици по-късно. Катя казва: „Направо ми се скъса сърцето, като разбрах, че сме пропуснали последната стъпка в записването и Борис няма да може да участва след всички положени усилия. За щастие Кейти отреагира много трезво и намери възможност за участие в Международния конкурс, който беше

още по-голямо предизвикателство

Това е първият сериозно състезание, на което се явява Борис, и смятах, че така шансовете му за класиране са още по-малки, но нямаше нищо за губене. Не мога да опиша радостта, която изпитах, след като разбрах, че е класиран на второ място, предвид краткото време за подготовка и всички препятствия, през които минахме. Безкрайно съм благодарна на Кейти за всеотдайността и усилията, които полага за подготовката на Борис.“

Борис участва в концерта на победителите, който се проведе в Карнеги хол. Паралелно той продължава подготовката си и за участие в други престижни международни конкурси. В конкурса взема участие и дъщеричката на Кейти – Николет София Ледфорд, която печели награда в конкурса „Американско протеже – Международно състезание на романтичната музика 2018“ (American Protege – International Competition of Romantic Music 2018).

Продължете по-нататък

BG деца в САЩ

Марсело – от гетото в България до колежа в Кеймбридж

публикувано

на

от

Марсело Илиев извървя пътя от Монтана до Кеймбридж, а съдбата му е като разказ за сбъдната мечта. Тръгва преди четири години от гетото в северозападния български град, а скоро завършва престижното учебно заведение. Днес Марсело е убеден, че пътят е дълъг, а усилията, които е трябвало да положи, не са малко.

Животът му не е лесен, защото таксата за обучение е голяма, а животът е скъп. Всичко, което правя, го правя, защото искам да успея и да се развивам, правя много жертви и ще продължавам да правя, разказва Марсело. Той не се е прибирал в България повече от година и близките му липсват, но в момента няма как да си позволи да пътува до Родината.

„Най-голямата жертва е да съм

далеч от близките

Тук съм напълно сам”, споделя младият българин. Той признава, че за него това е най-голямото препятствие, защото той има много силна връзка с хората около него, със семейството и най-вече с с приятелите си.

Марсело не се притеснява, че е от ромски произход, и се радва, че може да послужи за пример. Надява се да промени представата за ромите. Младият българин обаче признава, че образованието все още не е ценност за много хора от етноса, но мисли, че и това може да се промени.

Дали вижда път назад към България? Каквото и да става, България е на първо място, казва Марсело.

“Имам много специфична и много силна връзка както със семейството, така и с Родината, така че каквото и да става, България ми е на първо място”, категоричен е той.

Марсело е наясно, че пътят, който е поел, изисква

много пътувания

Каква е мечтата му? „Искам да се занимавам с моден дизайн и не виждам как бих се застоял на едно място при дълги графици, пътувания, шоута. Дори в момента ми е супернатоварено, макар че все още не съм напълно моден дизайнер, а все още в колеж, но България си остава на първо място”, категоричен е младият и амбициозен българин.

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено