Спадът на икономиката в България през второто тримесечие, когато действаха най-строгите мерки от извънредното положение, надвишава значително всички прогнози. Той е 8,2% спрямо същия период на миналата година и 9,8% спрямо първото тримесечие, гласят експресните данни на НСИ, оповестени в петък. В същото време обаче този спад е сред най-ниските в Европейския съюз, където за второто тримесечие брутният вътрешен продукт намалява средно с 14,1% на годишна база, гласят данните на Евростат. Това е най-резкият спад на икономиката в сравнение с предишното тримесечие откакто изобщо се прави статистика, отчитат от Евростат. При все още несъбрани данни за 7 страни членки България се оказва на 4-о място по най-нисък спад на икономиката, изпреварена само от Литва, Финландия и Полша, които са с още по-ниски спадове. Най-голям срив на икономиката има в Испания - минус 22,1%. Актуалната все още прогноза на Европейската комисия за икономиката на България гласи, че тя ще се свие със 7,1% през годината. Прогнозата на МВФ е за спад от 4%, а на Световната банка - с 6,2%. Преди седмица се появиха очаквания и за 20% спад, като в четвъртък икономическият министър Лъчезар Борисов коментира, че това едва ли е възможно. Според него спадът през второто тримесечие ще бъде преодолян през третото и четвъртото и за годината се очаква да се представим по-добре от прогнозите на МВФ и на Еврокомисията. България стои сравнително добре спрямо средното европейско равнище и по показателите заетост и безработица през второто тримесечие, когато значителна част от икономиката не работеше. Коефициентът на икономическа активност за българите между 15 и 64 години е 71,7%, като в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. намалява с 2,1 процентни пункта. Коефициентът на заетост за същата възрастова група намалява с 3,3 процентни пункта в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. и е 67,4%. Коефициентът на безработица е 5,9%, или с 1,7 процентни пункта по-висок в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. Средните показатели за страните от ЕС гласят, че заетостта през второто тримесечие е спаднала средно с 2,7 процентни пункта в сравнение с година по-рано. И в ЕС като цяло, и в България в частност този срив е най-големият от времето на световната финансова криза, дори леко го надвишава - през третото тримесечие на 2009 г. намаляването на заетите в ЕС бе само малко над 2 процентни пункта. През второто тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите у нас е 3 млн., от които 1,6 млн. са мъже и 1,4 млн. жени. Относителният дял на заетите на 15 и повече навършени години е 52%, като при мъжете този дял е 57,8%, а при жените - 46,6%. Повече от половината от заетите работят в сектора на услугите - 62,9%, или 1,9 млн. души. В индустрията са заети 938,5 хил. души, или 30,5%, а в селското, горското и рибното стопанство - 204,5 хил. души, или 6,6%. На временна работа са 96,7 хил. души, или 3,5% от всички наети. От общия брой на наетите 2,016 млн. (73,9%) работят в частния сектор, а 712,1 хил. (26,1%) - в обществения.