България отбелязва 134 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 6 септември 1885 г. сутринта Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), учреден няколко месеца по-рано, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Гаврил Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Кръстевич предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България. Център на тържествата по случай Съединението по традиция и тази година е Пловдив, а празникът ще започне в катедралния храм „Света Богородица“, където митрополит Николай ще отслужи молебен. Венци и цветя ще бъдат поднесени пред паметника на Захари Стоянов и пред паметната плоча на майор Райчо Николов. По традиция членове на Комитет „Родолюбие“ ще пресъздадат пред военния клуб част от историческите събития – завземането на конака и арестуването на генерал губернатора Гаврил Кръстевич. Ще прозвучи и Възванието на Българския таен централен революционен комитет, с което се обявява, че Румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението на България. Кулминацията на празника е тържествената заря проверка в петък вечерта пред паметника на площад „Съединение”, по време на която слово ще произнесе президентът Румен Радев.
