Открийте ни и в

Здраве

България – страната, в която много често се умира от инсулт

bgvoice

публикувано

на

България беше последната страна в ЕС, която създаде т.нар. Stroke units – специализирани центрове за лечение на мозъчни удари (инсулти). В Германия първият такъв център е открит през 1994 г. В България чак 23 години по-късно – в началото на 2017-а, като центровете са общо четири – два в София и по един във Варна и в Пловдив. Но те функционират предимно на книга, твърдят специалисти, запознати със ситуацията.

През цялата 2017 година в софийската университетска болница „Света Анна“, която е водещият център в това отношение, са направени малко над 30 тромбектомии. Тромбектомията е модерен метод за механично отстраняване на съсирека (тромб), който запушва кръвоносния съд и предизвиква исхемичен инсулт. Според неврохирурга д-р Нурфет Алиоски, който извършва тези високоспециализирани интервенции, ниската бройка е същински парадокс, особено на фона на огромния брой пациенти с мозъчен удар, които се хоспитализират всяка година. През 2016 г. в страната са били приети близо 52 000 души с мозъчен удар, като поне 80% от мозъчните инсулти са именно исхемични – дължат се на прекъсване на кръвоснабдяването на мозъка поради тромбообразуване.

При това положение не е учудващо, че България е на едно от първите места в Европа по брой на смъртните случаи, причинени от мозъчен удар (инсулт). Данни, публикувани през 2017 година, показват, че в България пациентът с инсулт има

значително по-лоши шансове да оцелее

отколкото във Франция, Германия или Австрия например. През 2015 година в Германия от исхемичен инсулт са починали 38 на 100 000 души, а в България – близо 154 на 100 000 души. Тоест смъртността е близо 4 пъти по-висока.

Европейското изследване съдържа и една твърде песимистична прогноза: до 2035 година броят на инсултите ще се увеличи с една трета спрямо сегашното ниво основно поради застаряването на населението в Европа. Предишният министър на здравеопазването Николай Петров смяташе, че е необходимо да се разкрият повече специализирани центрове, за да се превърнат модерните методи за лечение в рутина. Но има ли признаци за подобно раздвижване? Дори в „Света Анна“, която разполага с държавно финансиране за извършването на тромбектомии, не се знае докога ще има средства. Пилотната програма, по която се финансира проектът, изтича в края на 2018 г. Какво ще стане след това – не е ясно. А каква е ситуацията по другите места, които разполагат с модерна база и специалисти, обучени да правят тромбектомии?

„От около година този метод се прилага на няколко места в България, но здравната каса не поема разходите за него, тъй като консумативите са много скъпи – около 9-10 хиляди лева. Поради това се правят само единични тромбектомии главно с помощта на спонсорства от фирми“, казва за ДВ инвазивният кардиолог доц. Добри Хазърбасанов, който заедно с екип от специалисти на УМБАЛ „Софиямед“ през 2017 подлага на такава интервенция една 43-годишна жена.

„Резултатите са направо сензационни,

пациентът се връща към активен живот

не остава инвалид, може да работи, да живее както преди“, посочва специалистът. Според него е крайно време тромбектомията да „влезе в клинична пътека“, за да не се стига до ситуация „тип джунгла“, в която пациентите са принудени да търсят пари за оцеляването си.

В останалата част от Европа отдавна ценят предимствата на този модерен метод. „Няколко международни изследвания от последните години показаха, че тромбектомията може да се прилага през значително по-дълъг период от време след инсулта, което означава, че тя е подходяща за много по-широк кръг от пациенти, отколкото се предполагаше преди“, казва германският невролог проф. Ханс-Кристоф Динер, който е един от водещите специалисти в германската неврология. През 1994 година Динер създава първия специализиран център за лечение на мозъчен инсулт в Германия, като освен това е един от съставителите на официалните препоръки на Германското дружество по неврология (DGN).

Говорителят на Германското дружество за борба срещу мозъчните инсулти проф. Волф-Рюдигер Шебиц посочва пред „Дойче веле“, че там, където е подходяща, „тромбектомията е най-добрият и най-ефективен избор. Разходите по нея

се поемат изцяло от здравните каси

без значение дали пациентите са още млади или вече в напреднала възраст. При това тромбектомията се извършва, без да се изчакват резултатите от евентуална тромболиза.“

„Венозната тромболиза е друг модерен метод, който от доста години се прилага при лечението на част от пациентите с исхемичен инсулт. При него се вкарва вещество, което по химически път разгражда съсирека, запушващ кръвоносния съд“, обяснява доц. Велина Гергелчева, началник на Клиниката по нервни болести в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Софиямед“. По нейни данни обаче през 2016 г. от този метод са се възползвали под 1% от болните в България, докато в страните с добре развити системи за лечение на исхемични инсулти процентът на провежданите венозни тромболизи е значително по-висок.

За да се превърнат тези два модерни метода в обичайна практика и в България, невроложката посочва

програма за обучение на специалисти по инсулт

Но не е само това, списъкът с най-важните задачи е много дълъг, добавя доц. Гергелчева. Така например трябва да се създаде национална програма за профилактика и лечение на исхемичния мозъчен инсулт, която да е устойчива, финансово подсигурена и съобразена с новостите в науката. Освен това трябва да се подобри координацията между екипите на спешната помощ и клиниките, трябва да има по-добри възможности за долекуване и рехабилитация на болните, трябва да се създадат и механизми за контрол на качеството на оказваната помощ. И не на последно място – много важно е да се извършва активна превенция на заболяванията, водещи до исхемичен инсулт, както и да се води мащабна разяснителна дейност, за да могат хората да разпознават първите признаци на инсулта.

Колкото по-бързо се изпълнят тези условия, толкова по-малко българи ще умират от инсулт. Разходите не бива да бъдат най-важният критерий в случая. Защото в крайна сметка става дума за живота на хиляди българи.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Здраве

Коронавирусът ще стане сезонно заболяване

От началото на пандемията от COVID-19 се заразиха над 141,4 милиона души, като броят на починалите надвишава 3 милиона

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Коронавирусната инфекция ще се превърне в сезонно заболяване, както и другите остри дихателни инфекции след 5-7 години, предвижда Вадим Говорун от московския Институт за биоорганична химия.

„Коронавирусът ще се превърне в сезонна остра респираторна инфекция, но това няма да стане след 1-2 години, а ще са необходими минимум 5-7 години, отбеляза ученият.

Тогава ще можем да говорим за коронавирусна инфекция, от която няма да загиват хора, възрастните няма да са в рискова група и реакцията на организма няма да предизвиква свръхимунен отговор“, заявява Говорун.

COVID-19 е повишил риска от инсулт при деца

От началото на пандемията от коронавируса се заразиха над 141,4 милиона души, като броят на починалите надвишава 3 милиона.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Здраве

Британско проучване изследва дали хората могат да се заразят повторно с COVID-19

Участниците, прекарали вече COVID-19, ще бъдат умишлено изложени отново на коронавируса

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Архив

Британски учени започнаха проучване, в което участниците, прекарали вече COVID-19, ще бъдат умишлено изложени отново на коронавируса, за да се проучи имунния отговор и да се види дали хората повторно ще се заразят, предаде Ройтерс.

През февруари Великобритания стана първата страна в света, разрешила изпитания с хора, при които доброволци умишлено са излагани на коронавируса, за да се съдейства за изучаването на заразата.

Сегашното изследване се различава от предишното по това, че не се стреми към заразяване на хора за първи път, а търси да проучи възможността за повторно заразяване на хора, които вече са прекарали COVID-19, за да получи по-голямо разбиране за имунитета.

„Информацията от този труд ще ни позволи да измислим по-добри ваксини и лечения, а също да разберем дали хората са защитени, след като са прекарали болестта, и за колко дълго“, каза ваксинологът от Оксфордския университет Хелън Макшейн, която е главен изследовател в проучването.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Здраве

Устройство с размер на ръчен часовник предупреждава за „цитокинова буря“

Устройството анализира потта и хваща цитокиновата буря още преди първите симптоми

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Pixabay

Американски учени разработиха устройство с размерите на ръчен часовник, което анализира потта на човека и предупреждава за „цитокинова буря“, предизвикана от COVID-19, съобщава в. „Мейл он сънди“.

Феноменът настъпва в организма, когато веществата в кръвта, наречени цитокини, бързо се възпроизвеждат и излизат извън контрол. Тези малки съставки са предназначени да ограничат и контролират имунната система и когато започнат да действат неправилно, могат да предизвикат възпаления и увреждане на органи. По време на пандемията лекарите установиха, че пациентите, развили „цитокинова буря“, са най-тежко болните и с най-висок риск от смърт.

За да бъде регистриран навреме този процес, учени от университета в Далас разработиха сензорни лентички с антитела срещу седем възпалителни протеина и ги тестваха върху шест здрави пациенти. Други пет пациенти с вируси, които могат да предизвикат цитокинова буря, също били подложени на изпитвания. Двама от участниците дали признаци на високи цитокинови нива в потта.

Те били уловени навреме от сензорите, което позволило на лекарите бързо да потушат „цитокиновата буря“ с прилагането на стероидни лекарства.

Според автора на разработката Шалини Прасад новият продукт SWEATSENSER Dx може да улови покаченото ниво на цитокини дори преди да се развият опасни симптоми. Тези вещества се отделят в по-малки количества в потта, отколкото в кръвта. Хората произвеждат едва 5 микролитра пасивна пот, което се равнява на една десета от капката за 10 минути. Именно тук учените от Далаския университет осъществили пробив, като създали много чувствителни сензори за откриването на цитокините.

Устройството-часовник измерва нивата на протеините, които се покачват при вируни инфекции. Потта попада на специална лентичка и се отчитат резултатите чрез електронен четец. Той от своя страна ги предава на приложение за смартфон.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Вино и храна – кои са най-добрите комбинации

Темата за комбинациите между вино и храна е почти толкова стара, колкото и темата за вкусовете сами по себе си....

Затвори