Открийте ни и в

България

Българи във Валенсия организират и протест, не искат прокурор за консул

публикувано

на

Българи във Валенсия подготвят протест срещу назначанието на Пламен Георгиев за генерален консул. Вчера стана ясно, че сънародниците ни там са организирали петиция срещу изпращането на бившия шеф на комисията за борба с корупцията в испанския град. Тя вече е подкрепена от над 1700 души.

„Идеята за петицията беше, че досега в консулството ни винаги е имало много грамотни хора. Допреди дни не бях чувал за този човек“,заяви един от инициаторите на петицията Пеци Петров.

Българите във Валенсия не искат Пламен Георгиев за консул

Той коментира пред БНР, че недоволството не е провокирано от скандалите около терасата на новия консул, а от качествата, които изисква консулския пост.

„Българската престъпност спрямо останалата в Испания е почти нулева. Ние сме хора, които живеем и работим нормално. За какво ни е прокурор тук“, допълни Петров.

Той сподели, че като администратор на различни страници в мрежата вижда много голяма подкрепа от хората и допълни, че до този момент към недоволството на сънародниците ни няма реакция от българските институции.

Пламен Георгиев обмисля да съди общината заради терасата

Много от гражданите, подкрепили петицията, са споделили и мотивите си за недоволството си. Сред тях са както скандалите около имотите на Пламен Георгиев, така и практиката за политически и неаргументирани назначения в българската дипломация.

„Наглостта, ненаказуемостта и некомпетентността на ръководните позиции е повече от презрителна и унизителна за гражданите на тази държава. Това е само поредният пример. Вместо подсъдим – консул“, пише жена, подкрепила подписката, цитирана от mediapool.

Според друг Пламен Георгиев не отговаря на изискванията, за да заеме този пост, защото е „компрометиран с прословутата си тераса“.

Уволнение в Столична община заради терасата на Пламен Георгиев

Пламен Георгиев за десетина дни смени три поста. В края на юли оставката му като шеф на КПКОНПИ бе приета от парламента, а няколко дни по-късно Висшият съдебен съвет (ВСС) го възстанови на поста. Четири дни по-късно правителството го назначи за генерален консул във Валенсия.

Външно министерство мотивира назначението с това, че той знаел испански и работел добре с правоохранителните органи в Испания.

Георгиев обаче се оказа с начално ниво на познания по испански език. Според автобиографията на бившия шеф на антикорупционната комисия, депозирана в парламента през февруари 2018 г,, той владее испански на ниво А2, което предполага съвсем базисни умения.

Според Закона за дипломатическата служба, „за ръководители на задгранични представителства се назначават дипломатически служители, които имат минимално изискващия се дипломатически ранг и длъжностна категория“ или, по изключение „изявена личност, която се ползва с безспорно добро име и авторитет в Република България“.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

България

Най-голямата шивашка фабрика в Югозападна България стана огнище на коронавирус

Най-голямата шивашка фабрика в Югозападна България, която се намира в Гоце Делчев, затвори врати.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Архив/БТА

Най-голямата шивашка фабрика в Югозападна България, която се намира в Гоце Делчев, затвори врати. Причината са заразени с COVID-19 служители. Това потвърди за Нова телевизия управителят на предприятието Бертрам Ролман.

„Фабриката ни е затворена заради двама служители, които са с положителен резултат от тест за коронавирус. Ще бъдат тествани и останалите работници. На първо време ще бъдат взети проби на 200 от тях”, обясни Ролман.

Нов антирекорд: 330 заразени за денонощие, 140 от тях в София

Той допълни, че най-вероятно фабриката ще отвори врати в понеделник.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Кога една институция в България може да стане бухалка

В регулаторните органи – междуцарствие, зависимост и приближени на властта

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Дневник
ПОЛИНА ПАУНОВА, „Свободна Европа“

Независими ли са регулаторните органи в България? Могат ли управляващите да си служат с тях като с бухалка срещу неудобните? Тези въпроси се повдигат периодично, но добиха нова актуалност след публикуването на първия от серия записи през месец юни, на които се чува глас като този на премиера Бойко Борисов.

В него се чува как „гласът“ („премиерът“) разговаря (вероятно по телефон) с някого другиго, но събеседникът остава неясен. От казаното се разбира, че „Борисов“ е наредил на независим регулатор, в случая – на Комисията за финансов надзор (КФН), да влезе на проверка в „Еврохолд“. Разговорът се провежда в момента, когато дружеството имаше интерес към покупката на електроразпределителния бизнес на ЧЕЗ (2019 г. – б.р.). „Борисов“ също така настоява историята да се „раздуха“ по медиите, за да бъде „размазан“ този, който „не се съобразява“ с него.

Само докато се назначи“

Дни след това на пресконференция, на която министър-председателят призна част от думите си за автентични, Борисов отговори и на въпрос за това дали регулаторните органи са независими.

„Той (регулаторът – б.р.) е в зависимост само докато се назначи“, каза премиерът.

Той онагледи този отговор в опит да покаже, че проверките не са само за „Еврохолд“. „Виждате как спряхме Гинка Върбакова“, каза Борисов. Става дума за дружеството „Инерком“, което първо прояви интерес на електроразпределителя.

Всъщност спирането на сделката не е в компетенциите на изпълнителната власт. Тогава „Инерком“ не успя да финализира преговорите си, защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) намери нарушения. На въпрос защо Борисов говори в първо лице множествено число, след като КЗК би трябвало да е независима от Министерския съвет, премиерът само заяви, че „забележката е много правилна“ и смени темата.

Така за пореден път беше преустановен разговорът за начина на вземане на решения от регулаторите. От казаното в прав текст обаче стана ясно, че според Борисов членовете на държавните комисии са в зависимост, докато се назначат, т.е. докато се борят за одобрението на властимащите.

Изтеклите мандати

Тези думи пък са основание да си припомним за пореден път колко от контролните органи у нас често работят при изтекли мандати. Съставите им не се попълват, а членовете често очакват номинация за втори мандат или шанс за пост в друг регулатор.

„Тази практика не е нова. Но пък е ефективна“, коментира пред „Свободна Европа“ преподавателката и програмна директорка на „Политически изследвания“ в Центъра за либерални стратегии Ружа Смилова.

„Борисов казва, че членовете на контролните органи са зависими само докато ги назначат. Тези, чиито мандати са изтекли, но продължават да работят, се намират в едно междуцарствие. Те не са нито назначени, нито са неназначени. И да, това е форма на натиск, най-малкото защото нямат защитата на мандат“, обясни Смилова. „Ако не слушат – прекратяват мандатите, ако пък слушат, те могат да заемат постовете дори и извън фиксираното назначение, защото органът не може да работи без членове“, допълни тя.

Смилова изследва дейността на контролните органи и констатира техните слабости от години. През 2015 г. тя публикува доклад, в който се разпознава като проблем работата на членове на регулатори в условията на изтекъл мандат.

Днес, пет години по-късно, тя даде пример с актуална ситуация около Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В началото на месец юни регулаторът обяви, че е възможно поскъпване на цената на отоплението. Буквално два часа след това министър-председателят Бойко Борисов поиска смяна на комисията, защото мандадът й е изтекъл. Последва мигновена реакция на КЕВР. Комисията даде пресконференция, на която бе обявено, че при изчисленията е имало объркване и вдигане на цените не се очаква.

 Няколко примера

Борисов направи анонса за смяна на КЕВР едва след публичния скандал за завишаването на цените, на фона на изтеклия й мандат от април тази година. Още през февруари в парламента бе обявена процедура за смяна на членовете, но тя така и не бе внесена в пленарна зала. След скандала за евентуално по-високите такси на парното процедурата по подмяна членовете на КЕВР бе придвижена бързо, а досегашният й председател Иван Иванов (бивш депутат от ДСБ) обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат.

И ако енергийният регулатор работи едва четири месеца в условия, определяни от Ружа Смилова като „междуцарствие“, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) работи така от пролетта на миналата година.

Членовете на КЗЛД бяха избрани през април 2014 г. А петгодишният им мандат изтече през 2019 г. Оттогава досега няма и опит за подмяна на състава, макар че формално е дадено начало на подобна процедура. Според председателя на комисията Венцислав Караджов повереното му звено не работи, а и никога не е работило под натиск.

„Върху нас не е оказано въздействие – нито от членове на Министерския съвет, нито от депутати“, каза той пред „Свободна Европа“.

На въпрос дали фактът, че работят извън фиксирания в закона мандат не ги принуждава да вземат решения, с които да са угодни на управляващите, за да получат ново назначение, Караджов отговори така: „Двама от членовете на нашата комисия вече имат два мандата в нея, така че няма защо да угодничат, защото са достигнали законовия лимит“.

Самият Караджов пък има право на още пет години в органа. „Да, аз имам желанието да продължа и в следващия състав на КЗЛД, но това не означава, че някой ми оказва натиск“, каза той.

С мандат, изтекъл още през 2017 година, е и целият състав на комисията по досиетата. Процедура за смяната на членовете няма. Председателят на комисията Евтим Костадинов обаче обяснява, че „давление върху органа няма“…

С изтекъл мандат работи и заместник-председателят на Комисията по финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Илиана Христова…

Мандатът й изтече в края на януари тази година, но законът предвижда въпреки това тя да остане на поста до избирането на неин наследник. Подобно нещо не се е случило.

Фигури, близки до партии и министри

След поредицата скандали около Комисията по хазарта пък заради отчетността на фирмите на Васил Божков органът бе оглавен от кадър, близък до финансовия министър Владислав Горанов. Става дума за бившия началник на кабинета му Георги Йорданов.

Преди години пък назначаването на юристката Юлия Ненкова за председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предизвика бурни медийни реакции. Нейният син – Александър Ненков – е депутат от ГЕРБ…

Според самата Ненкова правителството „в никакъв случай не може да влияе“ върху решенията на КЗК. „Това е колективен орган, излъчени са представители от всички партии, как да влияе правителството?“, попита тя в отговор на въпроса защо премиерът говори от името на регулатора и оказва ли натиск върху решенията му. „Работим по нормативна база, решенията се вземат на тази основа“, добави председателката на КЗК.

Попитана дали това, че синът й Александър Ненков е народен представител от ГЕРБ, не я ангажира с политически решения на регулатора, тя заяви, че „допирни точки в тази посока няма“.

„Той си е депутат, ние сме независим държавен орган. Какво общо има?“, каза още Ненкова.

Номинирането на партийно близки кадри за различни структури обаче не е запазена марка само на ГЕРБ. Практиките за това съществуват отдавна, а ДПС и БСП ги ползват успешно.

Така например в момента член на Централната избирателна комисия (ЦИК) от квотата на БСП е Николай Николов. Преди да стане част от изборната администрация, той бе член на вече несъществуващата Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси…

Пример за свързаността между партиите и на хартия независимите регулатори е и професионалната кариера на члена на Комисията за защита от дискриминацията Сабрие Сапунджиева. Преди настоящото си работно място тя също бе част като Николай Николов от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Номинацията й бе издигната от ДПС. Сапунджиева мина и през ЦИК като представител на Движението за права и свободи. Освен това е била два пъти заместник-министър на правосъдието от квота на Движението и експерт към парламентарната му група.

На този фон преди седмици един от партньорите в управлението – Валери Симеонов (НФСБ), говорейки пред БНТ за контролните органи в държавата, каза: „Не мога да очаквам тези комисии да вършат тяхната работа, както е по закон и по книга“.

 


Две комисии, една „девойка“

Мария Филипова, Сн.: „Дневник“

Комисията за финансов надзор, която е един от най-важните регулатори в България, концентриращ големи правомощия, не за първи път работи в условия на изтекъл мандат. През лятото на 2016 година около КФН се развихри скандал заради изтеклия мандат на тогавашния шеф на комисията Стоян Мавродиев (отговарящ впоследствие за Българската банка за развитие, откъдето бе отстранен наскоро)…

В настоящето Комисията за финансов надзор се оглавява от Бойко Атанасов. Звеното обаче предизвиква интерес с един от членовете си – Мария Филипова, чийто ресор е „Надзор на инвестиционната дейност“. Преди да поеме длъжността, тя беше председател на друг контролен орган – Комисията по хазарта.

Филипова оглавява комисията в част от периода, за който се твърди, че бизнесменът, укриващ се в Дубай, Васил Божков, не е платил над 700 млн. лв. (в числото влизат и лихвите) от такси, облагащи хазартния му бизнес.

След като стана известно, че комисията не е възразявала на такава отчетност, от прокуратурата обвиниха двама от ръководителите на контролния орган в този период. Това са Огнемир Митев – предшественик на Мария Филипова, и Александър Георгиев – нейния наследник. Срещу Филипова обаче не са предприемани никакви действия, въпреки че по нейно време отчетите на лотариите с по-ниски такси също са приемани.

В последните месеци името на Филипова доби и нова актуалност. В средата на месец май обвиненият в 18 престъпления Божков публикува чатове с финансовия министър Владислав Горанов, в които министърът казва, че е „дал ценни указания на девойката“. Девойката, по думите на Божков, е именно Мария Филипова.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Президентът поиска оставката на шефа на НСО заради ограничения достъп до парк „Росенец“

Държавният глава открива предвидената в закона съгласувателна процедура във връзка с оставката на началника на НСО

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. БТА

Президентът Румен Радев поиска оставката на началника на Националната служба за охрана (НСО) ген. Красимир Станчев във връзка с изпратените от НСО писма до отговорните институции за ограничаване на достъпа на граждани до парк „Росенец“ и настоя за отмяна на тези писма.

Държавният глава открива предвидената в закона съгласувателна процедура във връзка с оставката на началника на НСО.

Преди масовото къпане при Доган: затвориха морето около нос Чукаля

По-рано в петък премиерът Бойко Борисов обяви на брифинг, че НСО е изпратила писма до Морската администрация и до МВР с искане да се ограничи достъпа по вода и суша до района на парк „Росенец“.

Борисов: НСО поиска да се затвори и морето край парк „Росенец“

В района на парка на 7 юли имаше сблъсък между бившия правосъден министър Христо Иванов и охраната на почетния председател на ДПС Ахмед Доган.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено