Открийте ни и в

Български истории

Българка везе дантели в Швейцария (СНИМКИ)

За произведенията си черпи вдъхновение от красотите, изложени в музеите в България

публикувано

на

Сн.: БТА

Марияна Брънкина е от Пловдив, но от години живее в Швейцария. Работи като счетоводител. А в свободното си време пътува, кулинарства, шие гоблени и дантели. При това български, разказа за БТА онлайн списанието lifebites.

„Българската дантела е най-примитивна като техника, но затова пък много трудна. Няма подложка, а всичко е във въображението. Шие се само върху една бримка. Възникнала е преди да има писменост, преди да има хартия. Това, което я прави уникална, са орнаментите, наречени кучии – като обърната кола. Никъде другаде не се срещат“, споделя Марияна.

Сн.: БТА

За произведенията си черпи вдъхновение от красотите, изложени в музеите в България. Съчетава елементи, измисля нови композиции. Българската майсторка редовно взима участие в международни форуми и състезания, най-често в немски говорещата част на Европа, където живее. Случвало ú се е оценяващите никога да не са срещали българска дантела и по тази причина да не могат да оценят по достойнство усилията, майсторството, творчеството. Това я кара да подготвя изключително трудни и неповторими модели, както и да предоставя допълнителна информация за техниката на дантелата. Резултатът – печели възхищение, овации и разбира се награди.

„Хората, пък и специалистите, се възхищават. Изумяват се, че е възможно да се създават такива сложни елементи без подложка. Че всичко е моделирано в главата ти. Големините на елементите трябва да бъдат геометрично добре съчетани, за да образуват хубава композиция. А това е много трудно. Все едно рисуваш картина с игла във въздуха. Освен това в немски-говорещата част на Европа дантелите са предимно едноцветни или най-много съчетание от черно и бяло в убити тонове. А нашите дантели са цветни, крещящи и това изключително грабва окото на хората тук“, заявява с гордост сънародничката ни.

Сн.: БТА

Голямата й болка е свързана с това, че вече почти не са останали майсторки на дантели в България. Броят се в на пръсти. Всичките са изкусни в работата си, но последователи почти липсват. Основният проблем е, че с този занаят пари не могат да се изкарват. Времето и усилията, нужни за изработката на едно произведение, са големи, а малцина са онези, които могат да си позволят да заплатят достойна цена. И има реална опасност тази красота да се изгуби. Какво може да се направи, за да не се случи това?

Сн.: БТА

Брънкина прави паралел с Франция, където този занаят се субсидира от държавата. „То е вид изкуство. Аленсонската дантела там също е застрашена от изчезване и трудно продаваема. Но има един манастир, в който монахините ръкоделстват, обучават свои последователки, те впоследствие разпространяват нататък. Но не се самоиздържат. Държавата изцяло спонсорира манастира и училището за дантелиерките“. В резултат, Аленсонската дантела е регистрирана като нематериално наследство на ЮНЕСКО. А манастирът привлича множество туристи всяка година.

Сн.: БТА

„Аз имах идея това да се направи и по отношение на българската дантела. Няма условие техниката да е уникална и никъде другаде да не се среща. Аленсонската също не е уникална, шие се и на други места, но е регистрирана там. Основното изискване е да е занаят, субсидиран и подкрепян от държавата. Това може да се направи и в България. Хората, туристите биха проявили интерес към нещо, което е регистрирано като наследство на ЮНЕСКО, както е във Франция. От това ще имат полза и Копривщица, и Пловдив, и Калофер, и всички останали места“, коментира българката.

тук .

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА