Открийте ни и в

Български истории

Българка направи горещите пясъци на Сахара свой дом

Липсват й приятелите и често изпитва нужда просто да си поговори с някого на български

публикувано

на

Българка направи горещите пясъци на Сахара свой дом
Сн.: Гергана Моху, Личен архив

От няколко години българката Гергана Моху живее в Мароко. Пътят я отвежда до горещите пясъци на Сахара, на прага на която се намира едно от малките марокански села. Ежегодно то привлича хиляди туристи от цял свят. Това е най-горещото място в света с летни температури, които често надвишават 57 градуса по Целзий.

След София и Амстердам за нея домът вече е в Мерзуга, Мароко. Малко селце, което се намира на прага на пустинята Сахара. Гергана Моху живее в земи, описвани от писатели и пътешественици още от времето на „Хиляда и една нощи“, в пустинята, вдъхновила самия Антоан дьо Сент-Екзюпери да напише „Малкият принц“.

„Много често казвам, че когато се самозабравя, имам нужда да бъда поставена на място и именно животът в пустинята ме поставя на място“, споделя българката. Как попада сънародничката ни в Сахара и как живее там – четем и в рубриката БГ свят на БТА.

„Една оферта от 250 евро ме отведе в Мароко, а мечтата да видя пустинята се сбъдна и след това не можех повече да се откъсна от нея. Това се случи, когато живеех в Амстердам. Звучи невероятно, дори имахме съмнение, че е някаква измама“, обяснява накратко Гери.

На 11 декември 2014 г. българката стъпва за пръв път в Мароко. Тогава няма никаква представа, че

това ще е съдбоносно за нея

Когато попада в Мерзуга, се влюбва в пустинята и се мести в Мароко през септември 2018 г. „Отведе ме първо любовта към пустинята, а после и любовта в живота“, признава Гергана.

От 2018-та има семеен бизнес с организиране на турове в Мароко за туристи.

„Мерзуга е едно малко селце, сгушено в прегръдката на Сахара. Забавленията ми се различават доста, например не ходя по заведения, кина, тук няма паркове и молове. За сметка на това има оазиси, правим си кратки екскурзии до интересни места, където приготвяме берберска пица (тип калцоне, изпечена на камъни или пясък на земята), срещаме се с приятели, посещаваме номадите. Пазаруването е доста различно, нямаме голям супермаркет

от който можеш да си купиш всичко

Най-големият такъв е на около 2 часа път с кола и се случва рядко“, разказва Гери.

Гери комуникира с местните хора главно на английски, а когато се налага, на развален полуберберски, полуарабски, ако се наложи, и на испански.

„Буквално съм изгубена в превода – в кръга на шегата. Намира се кой да ми превежда, вече започвам малко или много да разбирам някои по-елементарни фрази и изречения. В личен план ми липсват приятелите, семейството и често изпитвам нужда просто да си поговоря на български. В битов план – много от съвременните удобства. Но си ги наваксвам в България и не е толкова трагично“, шегува се българката.

„Много спокойни хора са мароканците, нищо не е на всяка цена, няма тропане с крак. Това трябваше да го науча по трудния начин. Никой не бърза за никъде, при тях времето тече по друг начин.

Местните са толкова гостоприемни

те приемат всеки като част от семейството. Доста по-близо са до естествения начин на живот, до природата, непринудени, но също толкова възпитани и уважителни“, смята Гергана.

Най-важното, което придобива като опит в Мароко, е широкият поглед върху хората и различията им и колко важно е да слушаш, да гледаш и разбираш човека срещу теб, колкото и далечен да ти се струва. „Да осъзнаеш, че не си ти център на Вселената и че може би начинът, по който ти си свикнал да живееш и възприемаш света, не е единственият и най-правилен“, категорична е Гери.

„В Сахара по-важно е да се научиш да се справяш с пясъчните бури. Първият ми истински сблъсък с жегата в Мароко беше през 2020 г., когато поради ковид ми се наложи да остана и през лятото. Дните са мрачни и схлупени, толкова е сухо, че дихателните пътища пресъхват

кожата започва да се лющи

Случвало ми се е дори кожата на ръцете да се напука до кръв, но това не е чак толкова срещано при местните“, разказва за Сахара българката.

„Мерзуга изглежда романтично и приказно място през погледа на туриста, какъвто бях и аз преди. Реалността е друга, когато се сблъскаш с трудностите и предизвикателствата, романтиката малко се изпарява. По някакъв начин намирам баланса. За мен преди всичко пустинята е моята любов, а в любовта има трудни моменти. Уча се всеки ден, провалям се често, но калявам духа си и не бих заменила това мое приключение за никое удобство.

Това място ми дава нещо безценно и съм благодарна, че ми се случва. Понякога имам чувството, че съм разбила матрицата, защото винаги когато се върна в Европа

се усещам в един изкуствен балон

всичко ми е изкуствено и напудрено“, обяснява Гери защо харесва селището.

На Гергана рядко й се случва да обяснява откъде е родом. Обикновено хората нямат представа къде изобщо се намира България. „Имам усещането, че за тях Европа е едно и също, няма значение от коя държава си. Обикновено казвам, че е близо до Турция, поне съм сигурна, че знаят за Турция“, казва българката.

От нещата, които е разказвала, е, че България е една много зелена и плодородна земя, че има много видове сирене, че имаме планини, че хората на село имат собствени градини с плодове и зеленчуци, което е мечта за хората в пустинята.

„Обичам България и имам нужда да бъда и на родна земя, но пустинята си нося с мен. За мен всичко е положително, но може на някой да прозвучи доста шокиращо. За всички, които се колебаят дали да посетят Мерзуга, повечето от нещата, които изброих, като пясъчните бури и непоносимите жеги, никога няма да ви се случат. Изживяването е неповторимо, шарено, живо, топло, с безброй звезди и музика около огъня“, категорична е българката.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА