Открийте ни и в

Български истории

Българка от Вашингтон учи US дипломати на български

Деница Маринова говори по цял ден на родния език в работно време
Сибила Патси

публикувано

на

Мечтаната работа в Щатите – да говориш на български по цял ден и да ти плащат добре за това. С такава работа може да се похвали Деница Маринова от Вашингтон. Тя преподава нашия език на американски дипломати. „На мен ми е лесно“, потвърждава тя. „Говоря по цял ден на български. На учениците им е по-трудно, защото трябва да научат нов език, но се справят много добре“, допълва българката.

Деница преподава български за дипломати в център за култура и езици, който от своя страна се явява контрактор на американското правителство. Във Вашингтон има няколко такива центъра, а също и преподаватели по български. Деница разкрива, че в нейния център курсът продължава 10 месеца, като обучението е индивидуално (one on one). Дипломатите

 учат български всеки ден по 6 часа

„Много е интензивно. Отначало, разбира се, обучението не е изцяло на български, но постепенно се преминава към това“, прибавя тя. Част от обучението е посещението на български събития (концерти, събори) във Вашингтон заедно с дипломатите. Целта е те да чуят повече различна българска реч, да се запознаят с българската общност и да създадат контакти с други дипломати и служебни лица, които може да са в България в бъдеще.

„На дипломатите им е много интересно, когато се запознаят с някой от Северозападна България, заради различния диалект там“, споделя Деница. „Повечето от тях казват, че българският е труден език. Наред с езика, им обясняваме различни неща за България. За съжаление се налага да разказваме за негативни факти като стресовото шофиране по софийските улици и неизменните нетолерантни шофьори, които ще се опитат да те прередят или засекат на кръстовищата и дори да те напсуват, за свитата онлайн търговия, за политиката за връщане на купени стоки и че много малко магазини ги приемат обратно, за слабо развитата публична администрация и извършването на повечето услуги на място, а не електронно, за корупцията, която още е налице. Дипломатите, като много пътували хора, не се шокират от чутото, но искат да са подготвени за ситуацията в страната, в която отиват“.

Българската държава не оказва помощ за такова обучение. Ползват се обаче учебници по български език за чужденци, издадени в България. Деница попада на тази „сладка работа“ по случайност. Преди три години

й се обадили по спешност да замества

една от преподавателките. „Буквално в четвъртък ми беше интервюто и в понеделник бях на работа“, спомня си тя. Иначе Деница е завършила стопанско управление в Лесотехническия университет, но е четвърто поколение учител, и не пропуска да спомене, че обясняването на нов материал й е много приятно и, така да се каже, в кръвта. „Тук преоткрих тази моя наследственост. В момента взимам онлайн лекции към Великотърновския университет, за да придобия учителска правоспособност. За учителски сертификат от Америка ще мисля по-нататък“, казва тя.

Интелигентни хора, които задават въпроси и изслушват – така описва дипломатите Деница. „Те са много вежливи, изцяло са посветени на това да научат езика и отделят наистина много време, за да го постигнат. Още от тук са много нахъсани да се научат да говорят правилно“, казва тя. Тя е забелязала и че хората на такава отговорна длъжност са също много внимателни в изказванията си и много дисциплинирани. Има и дипломати, които се интересуват как да продължат с хобитата си, с които се занимават в Америка. Семейните питат и за училищата, заниманията за деца и местата за отдих. Деница редовно получава обратна връзка от учениците си, след като са отишли в България. Нещото, което най-много им харесва там, е нашата кухня, както и достъпните биопродукти, които са им много вкусни. „Има и неща в България, които не им харесват. Не мога да кажа, че на всички им харесва. Не е едностранно мнението“‚ пояснява българката.

Освен на дипломати Деница преподава и на деца в училище „Ботев Академи“ във Вашингтон. Тя също е и администратор. Преподава български като чужд език на смесен клас. „От тази година започнах проектобазирано обучение. Работим в партньорство с българската организация „Red Paper Plane“. Те имат разработени мисии, чрез които децата се впускат в различни знания по един много интерактивен начин. Аз следвам техните мисии. Много

училища в България ги ползват

в техните занимални и в часовете за допълнително обучение. Сега например завършихме мисия архитект. Една мисия се изпълнява в 5 учебни дни. Първите 3 дни децата се запознават с професията – с какво се занимава архитектът, какви проекти има. Следва ден за гараж за идеи (brainstorming), в който проектирахме сгради. Правихме план на къща или офис сграда. Последният ден е ден на създаване. Тогава създадохме макети на сгради и децата ги представиха в два отделни отбора. Излъчихме отбор победител, който получи символична награда. Следващите мисии на децата ще са мисия космонавт, еколог, готвач, автомобилен дизайнер – все атрактивни за тях професии, които обаче им дават много важна лексика от ежедневието.

Нa 21 септември Деница и годеникът й Веселин вдигнаха традиционна българска сватба във Вашингтон с народни носии, хора и спазване на обичаи от Северняшна България – като капански обичай с три пъти прибулване с червен воал и наричане за здраве и любов, бръснене на младоженеца, откупване на булката, захранване с питка с мед и шарена сол и възстановка на свещен брак. „Много хубава сватба беше. Радвам се, че успяхме да я направим по традицията“, казва Деница.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Невена от Лондон, която показа класа пред света (СНИМКИ)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Невена през обектива на John Swannell, направил първата официална снимка на принцеса Даяна и синовете й.
БОРЯНА АНТИМОВА

„За пръв път България и институцията президентство имат достойно лице пред света.“ Това са най-честите коментари в публичното пространство след знакова визита на президента Румен Радев и съпругата му Десислава. За пръв път в най-новата ни история един български дизайнер заяви смело: „Аз обличам съпругата на българския президент“. Това подчерта Невена Николова, дизайнерката с марка Nevena London, която облича Десислава Радева.

„У нас е разпространено такова политизиране, каквото няма никъде по света – коментира Невена. – Това няма нищо общо нито с работата ми като стилист, нито с мисията ми – да представя пред света България, институцията българско президентство и една елегантна и стилна двойка. Макар да работя в Лондон, аз съм българка и радея за нашата страна.“

В тоалет на Невена беше Десислава Радева и на 4 декември, по време на приема, даван от Елизабет II в чест на държавните и правителствени ръководители на страните-членки на НАТО и техните съпруги на „Даунинг стрийт“ 10. Радева избра един от любимите си тоалети на Nevena, който тя облича за трети път по официален повод. Роклята е изработена от френска дантела в цвят персийски пясък върху

златисто-розова сатенирана коприна

Преди Лондон тя носеше тази рокля и на 16 декември 2018 г. на официалната визита при крал Абдула II бин ал-Хусейн и кралица Рания ал-Абдула в двореца в Аман в Хашемитско кралство Йордания. С нея беше и на официалния прием на президента Радев по случай 3 март. „Със своя избор на вече видян тоалет г-жа Радева показа както отговорност към екологичния аспект на модата, така и различните възможности за носимост на една и съща елегантна дреха за дневен и вечерен повод“, коментира Невена.

Приемът в Лондон на 4 декември е второто събитие с кралски привкус след аудиенцията на президентското ни семейство при кралица Елизабет II на 17 октомври 2018 г. Силуетът на прословутата рокля в кралско синьо, с която Радева се представи пред кралицата, е комбинация от по-прибрана долна част с хармонично контрастираща лежерна горна част, които заедно подчертават финеса на движенията на дамата, обясни Невена.

На 22 октомври на интронизацията на японския император Нарухито Радева беше в рокля на Невена от коприна в цвят глетчер в унисон със строгите изисквания на протокола. За приема след интронизацията пък бе в рокля с ръчно бродирана дантела и кристали Сваровски, от копринена тафта в сложен цвят от кобалтово синьо и мед, покрита с метри фин тюл в кралско синьо.

Точната дреха за точната личност е в основата на работата на Невена, която вече 19 години облича клиенти. Диапазонът им е широк – от британския кралски двор и аристократичния и политически елит, през холивудски величия и бизнес дами, абитуриентки и скромни и дискретни личности. Общото между всички тях е, че се доверяват на класата, финеса, елегантността и изискаността на тоалетите на Невена, а също и на нейната дискретност, интелект и богата обща култура. Държат да са

бляскави, но и изискани

и стилни на техните затворени приеми и партита, като стоят далече от публичността.

Самата Невена също държи да работи тихо и скромно. „Моят маниер не е да се показвам на общо основание – каза тя. – Бляскавите самоцелни ревюта не са по вкуса ми, работя си задълбочено по проектите и затова хората се радват на тези стойности. Те рядко се срещат сред дизайнерите, които като цяло са доста кресливи днес. Моите клиенти са просто стойностни хора – от младите момичета до достолепните дами. Всички са личности, индивидуалности с определени търсения и елегантна душевност.“

Класата на Невена е оценена на Острова и по света много преди да бъде поканена за дизайнер на Десислава Радева. Роклите й – нейната стихия – са не просто красиви дрехи. Те носят послания и олицетворяват класа, изисканост, изящество и стил. Работи предимно кутюр. Модата й е разнолика, доказала е, че прави дрехи за всякакви поводи, но я избират предимно за върховете в живота си, за най-значимите си събития.

Невена е чест гост в именията на

богатите си клиенти по света

българи и чужденци. Канят я не само като техен дизайнер, а и като личност със знания и богата обща култура. Редовно гостува в частни имения с историческа и културна стойност. „Тези хора ценят артистичността, дарбите и човешките стойности много повече от други, знаейки добре, че да си артист е отговорност и тежест също, освен блясък – сподели Невена. – На вътрешните им светски събирания винаги държат да присъствам. Ценят истинското изкуство, нещата отвъд моите тоалети, и че, изглежда, мога да водя разговор на всякакви теми. В разговорите те изтъкват моята етика и култура и че чрез своята мода успявам да им дам адекватен израз в обществото.“

Тя е установила, че с особите от британския кралски двор й е много леко да работи. „Те носят тоалетите ми безшумно и без фалшива показност – коментира дамата. – Често чувам някоя почитателка или клиентка да ми казва, че е видяла мой тоалет на някое вътрешно тяхно събиране. Някои си избират тоалети от моя шоурум. (Невена има шоурум на 200 м от най-известната със скъпите си бутици „Слоун стрийт“ в Лондон – б.а.) Те просто не обичат да се показват, да карат видимо скъпи коли, да носят видимо скъпи марки. Обичат лукса, който не „крещи“, но за сметка на това стои категорично.“

Протоколът, който е длъжна да спазва, когато облича съпруги на лордове и дами от английското висше и политическо общество, не я затваря в рамки като творец. „Когато ми се обаждат от канцелариите на лордове, трябва да знам кой какво и по какъв повод трябва да облече – казва Невена. – Правила съм например булчинската рокля, а и много други тоалети на съпругата на секретаря на бившия премиер Джон Мейджър, лорд МакКол.“

Формулата й за успех сред толкова високопоставени клиентки е професионализъм, последователност, дисциплина и много труд, със съответната култура и адекватно поведение. Не твори неносими тоалети заради самоцелна показност. Всичките й дрехи са с

вечна материална стойност

заради високото си качество и нямат давност заради класическата си елегантност. Много от тях могат да се носят извън поводите, за които са създавани.

Известна е сред водещите дизайнери в света с тоалетите си от най-трудната, но и най-красива и експресивна материя – дантелата. Още на втората й година работа в Лондон авторитетният „Дейли Телеграф“ нарежда името на Nevena London сред такива магьосници на дантелата като Долче и Габана, Оскар де ла Рента, Алекзандър Маккуин, Шанел, Армани, Диор, Прада. Разкошните дантели, с които тя работи, поръчва директно от Франция, от фирми с над 100-годишни традиции.

Невена не работи по скици, а направо с плата върху манекена. Такъв е стилът на традиционната школа на гигантите на висшата мода, носители на истинската традиция и устои в занаята, като Диор, Живанши, Баленсиага, допълва тя. За нея правилната дреха е оръжие, силно изразно средство и много активна енергия.

Не е прието да споменава имената на известните си клиенти, но казва, че на сватбата на Пипа Мидълтън нейна червена дантелена рокля носи близка до младото семейство дама, а Vogue я публикува.

Нейна черна дантелена рокля

носи топ моделът Ел Макферсън

на емблематичния оперен бал във Виена. Изискания стил на българската дизайнерка избра и британската звезда Елизабет Хърли, за която прави няколко тоалета за различни поводи. Актрисата е била силно впечатлена от роклите на Невена, които носела нейна близка приятелка от аристократичния лондонски хайлайф. В нейни тоалети се появява и Никол Шерцингер. Невена отказва да направи рокля на Бионсе, тъй като й дават само 3 дни срок. В неин тоалет Тамара Екълстоун, наследницата на Формула 1, се снима на корицата на сп. Hello!.

Дизайнът не е единствената й стихия. Невена е музикална, свири на пиано от 5-годишна. Докато е в Немската гимназия, учи година и половина в частно училище в Германия и има дипломи с най-високата възможна оценка за немски език от „Гьоте институт“. Влиза при много силна конкуренция скандинавистика в Софийския университет, която продължава в Норвегия, като печели стипендия след стипендия. Говори немски като майчин език, а също норвежки, шведски и английски.

Малката Невена расте в Пазарджик в дом, превърнат от нейната креативна майка в истинско царство на красотата, стила и изяществото. „Тя беше преподавател по немски и изключителен естет. Шиеше ми прекрасни и много цветни рокли в онези сиви времена“, спомня си Невена. Днес майката е много важна част от лондонския екип на дизайнерката.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българин нарисувал благодетелката Лейди Странгфорд

Люба Момчилова

публикувано

на

Виж цялата статия
Творецът (вляво) сред колеги художници

Художникът Йордан Шентов е роден в село Бенковски, община Мирково. Учил е в Художествената академия при проф. Борис Иванов и проф. Боян Петров, завършил е иконографската школа към Светия синод. Авторът е недостатъчно познат на българската публика, тъй като приблизително 35 години работи на свободна практика и представя своето творчество най-вече в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Канада и други страни.

Художникът Йордан Шентов преподава рисуване на деца

„Моят прадядо Петър Шентов е бил водач на Бенковски. Той е кръстил селото ни на неговото име – на Бенковски. Може би нещо от там е прехвръкнало в мен да направя всичко възможно да напомня за тези хора, които са дали кръвта си в името на България“, сподели Йордан Шентов.

При него ни отведе желанието ни да научим нещо повече за една… жена. Една благородничка, която би ни се искало да е българка. Очите му заблестяват, когато започва разказа си за благодетелката на българите… Лейди Странгфорд,

любимата му сред десетките нарисувани

от него портрети. „Нейната снимка ми я предоставиха от английското посолство. Тогава направих първо портрета в Петрич, тъй като тя е била именно там, докато се е строяла една от болниците“, обяснява художникът.

Коя е тази прекрасна дама – защото освен красива жена тя наистина е лейди, посланичка на висшето английско общество? Лейди Емили Ан Смит, виконтеса Странгфорд, е английска общественичка, пътешественичка, филантроп и радетелка за България по времето на Априлското въстание и след Освобождението, родом е от Лондон и е медицинска сестра. След като научава какво става в България, успява да оформи една група от 8 лекари и медицински сестри, събира чрез фондации, митинги и събрания около 29 хиляди лири, с които пристига в България.

Художествената галерия

Строи 6 болници и една трапезария. Трапезарията е в Копривщица, където е сега аптеката, старото кафене после е построено… С тези лекари пристига и посещава всички места, където е избухнало въстанието – Батак, Перущица… най-пострадалите райони – Панагюрище, Петрич.

 В Радилово е построила една болница,

 която съществува и сега даже е превърната в малък музей. В Петрич е запазена сградата на болницата, но е частна собственост.

„Пристигайки в България, купува около десет хиляди сукмана, потури, одеяла, казани за варене на розово масло, пособия за воденици, за много неща е помогнала на пострадалите райони… Когато вече напуска страната ни, поне така са ми предали, знам от дядо ми, от Петрич, че в кошове, с коне, тя е пренесла 4-5 деца, пълни сирачета“, разказва ни Шентов.

„Тя напуска България не по своя воля, а защото са я принудили да напусне. Това става по време на Освобождението. Тогава са били две благотворителни организации – Червен кръст и Червен полумесец – имало е някакво обвинение или съмнение от страна на руските генерали, че едва ли не, след като тя ходи и при турците, и при русите, едва ли не прави някакъв шпионаж. И за това са й дали пътя… Но когато напуска, тя е с много дълбоки благодарности към българския народ и взима няколко деца, които първо заминават с нея в Англия. Там ги отглежда, възпитава ги, и доколкото знам, в Петрич са идвали две жени, които са искали да видят къде са родени. И са останали изумени от това, което са видели и разбрали за родината си и за тегобите й. Това е поне преданието, което знаем от Петрич“, с тъга ни сподели художникът.

Коя е лейди Странгфорд?

 Нарисувал съм я не както другите портрети, а като икона. Защото тя би трябвало да се изучава още в първоначалните училища. Това са благодетели на българския народ, те трябва да бъдат достояние на младото поколение, да се знае кои и с какво са помогнали в най-трудните моменти на България. Тя жертва цялата си кариера да дойде в този ужасен район, в това размирно време, и да помага на всички хора, които са пострадали. Затова просто не съм я толкова идеализирал, тя е много красива, на снимката се вижда, затова я изписах на фона на копривщенски чардак, на фона на къщата на Млъчков, батю Млъчков, в къщата на когото е живяла след въстанието в Копривщица.

Копривщица, платно на Йордан Шентов

Ето я, това е лейди Странгфорд… Тя е един невероятен образ и благодетел. И вечен пътник… Тя е била човек, който се е занимавал изключително с благотворителност. На 24 март 1887 г., на път за Суец, където отива да строи поредната болница там някъде, умира от инфаркт на кораба. И така завършва нейната история…“.

Тялото на Емили Странгфорд е балсамирано в Неапол и след това изпратено в Англия, където е погребана на 18 април до гроба на нейния съпруг.

Улица в Пловдив носи името на Лейди Странгфорд – жената, повярвала в бъдещето на българите, с тъга в гласа завършва разказа си художникът, оставил за бъдещето лика на прекрасната лейди за поколения българи, които искат да научат историята на родината си. Но и с обещание за други разкази…

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

12 700 км – българин измина най-дългия преход в САЩ (СНИМКИ, ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Пътешественикът Петър Ванев стана първият българин, преминал по най-дългите пешеходни преходи в САЩ – Тихоокеанския хребетен път, Пътеката на Апалачите и Континенталния преход. Те са с обща дължина 12 700 км! Заради постижението си Петър получи отличието „Тройната корона“, то се дава на всеки, прекосил успешно трите маршрута.

Миналата година BG VOICE писа за Петър Ванев, когато той измина Апалачката пътека. Тогава 32-годишният русенец разказа, че е изминал разстоянието от 3500 км за 109 дни – от края на май до средата на септември 2018-а, и то само един чифт обувки.

Голямото пътуване на Петър започва през 2017 г., когато той прекосява 4240-те километра на Тихоокеанския хребетен път. Но тогава младият мъж решава, че те не са достатъчни, и си поставя за цел да стане първият българин,

носител на „Тройната корона“

с нейните 12 700 километра планински преходи. На 16 септември 2018 г. той завършва прехода на Апалачката пътека и отново не спира. Преди няколко месеца, през август 2019 г., той се завърна след успешно преминаване и на Континенталния преход.

Този преход е продължил 135 дни, а пътешественикът трябвало да мине през много препятствия, включително и снежна буря в Колорадо.

Началото на пътуването започнало в средата на март, когато Петър Ванев отлетял за САЩ. Поставил си е за цел да измине близо 5000 км през щата Ню Мексико, Колорадо, Уайоминг, Айдахо и Монтана, които са включени в Континенталния преход.

Пътуването било пълно с екстремни преживявания – от сухите отсечки, където трудно се намира вода и се налага да се пие от корита за добитък, до априлските снегове. В Колорадо се оказало, че Петър Ванев е единственият пътешественик по маршрута в момента и няма с кого да обмени опит. И това довело до обрат в плановете му.

„Времето внезапно се промени, натрупа огромен сняг, придвижването ставаше много бавно. Изви се снежна буря и се наложи да използвам сателитния си предавател, за

да дам сигнал за помощ

Последва спасителна акция, бях евакуиран от планината с хеликоптер. За щастие се разминах само с леко измръзване на пръстите и снежна слепота“, разказа русенецът пред „РусеМедиа“.

Малко по-късно той прави втори опит да премине през тази част на маршрута си, но се налага да се откаже и да потърси алтернатива. Решава да минава по по-безопасни отсечки, което в крайна сметка забавя графика му с 27 дни. Наложило се да сгъсти времето си и да изминава по 50 километра на ден. Финалът на Континенталния преход е поставен на 6 август.

„Континенталният преход беше най-труден от трите прехода. Научих, че понякога егото движи човек в негативна посока. Хората и случките, които един човек преживява, са същината на този вид преходи. Това е най-голямата награда“, коментира Петър Ванев.

„Защо избра точно САЩ? Защо не някъде другаде – Южна Америка, Европа, Азия?“, това най-често го питат след първия му преход по Тихоокеанския хребетен път. „Знам ли? И аз се чудя защо. Нека обаче споделя що за хора са американците“, отвръща Петър във втората си книга, посветена на успешните преходи. Част от „Пътеката на хората“, издадена от „Вакон“, бе поместена в „Дневник“.

В нея той описва американците като хора като всички останали. „Имат своите черни и бели ризи. С висок интелект, с ценности, с инстинкт за самосъхранение и с грижа за всичко, което ги заобикаля. Алчни, със силно развито чувство за грандомания. Сред тях има и много посредствени хора, на които не им пука от нищо – егоистите и наивниците. Да!… Но и американците знаят как да стопанисват и опазват природата и това се е превърнало в част от ежедневието им“, пише българинът.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada