Открийте ни и в

Български истории

Българка победи Facebook и Netflix и грабна „Оскар“ за маркетинг

Станимира Ковачева получи един от най-големите награди в сферата

публикувано

на

Българка пребори специалисти от световни гиганти като Facebook, Netflix и DHL и стана победител в един от големите световни конкурси в сферата на маркетинга.

Станимира Ковачева получи голямата награда за Employer Branding Leader – най-големия световен приз за маркетинг и човешки ресурси за изграждане на работодателска марка.

За пръв път отличието отива при професионалист от България. Станимира е номинирана от журито за работата си да обучава пазара и студенти как се изгражда работодателска марка.

„Това е най-голямата награда в моята сфера и фактът, че я получава българка, е изненадващ. Журито е избрало мен пред специалисти от Facebook, Netflix, DHL, Accenture, Mars“, споделя Станимира.

Престижното отличие тя получи на церемония по време на глобалната конференция Employer Branding Day в Лисабон. „Като обявиха наградата, аз не очаквах и дори

не тръгнах към сцената, докато не ме сбутаха

В залата имаше десет души от България, всички от конкурентни фирми, които искрено се зарадваха на това, че българка е отличена тази година. Беше много вълнуващо“, добавя тя пред OFFNews.

Споделя, че е силно впечатлена от колегите си.

„Обикновено все казваме, че със сънародниците не се подкрепяме. Но в случая реакцията бе съвсем различна. След церемонията всички дойдоха да се снимаме, писаха ми веднага в LinkedIn, вечерта на коктейла се събрахме всички, а на другия ден всички заедно се разхождахме, обядвахме. Много хубаво ми стана, че имаме наша си общност и въпреки че работим в момента в различни компании, се подкрепяме в общата ни цел – да направим работната среда в България по-приятна.“

Станимира доверява и тънкостите от това как се изгражда работодателска марка.

„Обикновено този процес се свързва основно с комуникационната стратегия на дадена компания и нейната реклама по отношение на отворените работни позиции, но процесът е много по-дълбок и трудоемък.

Той не се случва за една нощ

а изисква малки и постоянни стъпки в правилната посока”, категорична е тя.

Българката смята, че непрекъснатото подобряване на преживяването за служители и кандидати създава конкурентна среда, която води до трайни подобрения на целия пазар, а с това и по-добри условия за самите служители. Сред тях са социални придобивки, осигуровки върху реалния доход, достъп до спортни активности, карти за градски транспорт, допълнителни здравни осигуровки, ваучери за храна и пр.

„Отдавна вече

не компаниите избират своите служители

а служителите избират в каква среда и за кого да работят, а конкуренцията на пазара прави работодателите по-отговорни към служителите си. Привличането на нов служител е скъпо удоволствие, понякога по-скъпо от това да задържиш хората, които вече работят в компанията“, допълва Станимира.

С работата си тя се стреми да променя работодателската среда в България.

„Доскоро само най-големите компании у нас правеха подобни неща. Постепенно дори малки фирми започват да въвеждат добри практики. Надявам се в рамките на пет години голяма част от работодателите да започнат да осигуряват поне елементарни подобрения – например що се отнася до шума, праха, хигиената, светлината на работното място. Конкуренцията и ограниченият ресурс от специалисти на пазара ще доведе до по-добри условия на труд“, добавя специалистът.

В момента Станимира Ковачева е глобален ръководител маркетинг в Tek Experts.

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Реклама

Български истории

Ранената BG полицайка Петя: Излизаш с мисълта, че може да не се прибереш (ВИДЕО)

публикувано

на

Виж цялата статия

Дестки полицаи са ранени при протестите в Съединените щати през последната седмица. По неофициална информация на Българо-американската полицейска асоциация трима български служители не реда са били ранени при сблъсъци с протестиращите.

Сред ранените е и Петя Балабурова, която от две години работи в полицейското управление в Сан Хосе, Калифорния. Миналият петък, както хиляди други полицаи, отива да охранява протестите.

„Хората мятаха бутилки, камъни, каквото намериха и една бутилка ме удари в левия крак, не ме поряза, но се получи лек, подкожен кръвоизлив.“, разказва Петя. Тя се разминава леко, но един от колегите й е в безсъзнание.

„На втория ден ми беше малко по-притеснено, защото виждаш хората колко са ядосани и колко ги е страх и тях и виждаш какво се случва в другите части на страната.“, казва Петя.

Протестите в над 20 града на САЩ избухнаха след смъртта на чернокожия Джордж Флойд по време на арест в Минеаполис.

„По никакъв начин не мога да се съглася с тази постъпка като полицай, като нещо. Аз съм се заклела да помагам на хората.“, категорична е Петя и съжалява, че сега тя и колегите й трябва да носят отговорност за случилото се в Минеаполис.

В София Петя тренира 8 години спортна стрелба и завършва Националната спортна акамедия. Ето защо тя казва, че да стане полицай е нещо естествено.

Раната на Петя може и да е лека, но показва риска, на който хиляди полицаи се подлагат всеки ден по време на протестите.

„Излизаш готов обаче в същото време излизаш с мисълта, че може да не се прибереш или може да се прибереш с половин крак или половин ръка, не напълно цял. Това мисля, че е по-лошо за семейството ти, за мъжа ти, за съпругата ти, за семейството ти, отколкото за самия тебе.“, казва Петя.

От Масачузетс до Хавай – български полицаи в служба на реда (ВИДЕО)

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българите от Вашингтон славиха буквите с онлайн тържество

публикувано

на

Виж цялата статия
Изпълнение на детска вокална група „Славейче“ при училище „Христо Ботев“, Вашингтон

В неделя, точно на 24 май, Центърът на българската общност в столицата Вашингтон, който съществува вече 19 години, за поредна година организира честване за Деня на българската просвета и култура. Този път заради коронавируса то беше онлайн.

„Тази година тържеството ни мина под знака на обединението на всички училища в района и надеждата, че заедно ще сме по-силни в нашата обща мисия да пазим и предадем на нашите деца по-добре българския дух, език и традиции“, казва Асен Асенов, председател на центъра. „Особено вълнуващо бе тържеството и поради обстоятелството, че то бе проведено онлайн поради ограниченията, свързани с вирусната пандемия“, допълва той.

Ръководството на Центъра на българската общност, Ирена Тодорчева и Сани Сахаджич, Дияна и Росен Роеви, Симона и Асен Асенови, и Тихомир Стойчев, посланик на република България в САЩ, и съпругата му Любка Стойчева

Участваха ученици и учители от четири неделни български училища от щатите Мериленд, Вирджиния и окръг Колумбия. В тези училища, заедно с прилежащите школи по театър, българска народна музика и танци, се учат над 200 ученика. Водещ на програмата бе Лили Славова.

„Ние от Българския образователен и културен център „Св. Климент Охридски“, гр. Вашингтон, 18 години с много всеотдайност и старание учим децата на български език, литература, история, география на България

български празници, обичаи, песни

и народни танци“, казва Екатерина Бамбалова, директор на училището при центъра. „Радваме се, че участвахме в тържеството“, прибавя тя.

Рисунка на Никола Чергаров, 1 клас, център „Зора“ в Ричмънд, Мериленд

Нина Банкова, директор на Български Културен Център в Балтимор „Дора Габе“, е горда, че възпитаниците й са показали таланти в различни направления, включително стихотворения, песни, рисунки и танци. Центърът използва възможността да честити най-светлия български празник на всички българи в Америка. Центърът „Дора Габе“ съществува от 5 години.

„В сърцето ни още звучи „Върви народе, възродени!“, споделя Маруся Филипова, директор на училище „Христо Ботев“ в гр. Вашингтон. „Обичайте българското слово както светите братя Кирил и Методий ни завещаха. Подкрепяйте българските училища, защото „людете в бъдеще по делата ще ни познаят“, добавя директорката.

„Поставени в условията на социална изолация, показахме, че можем да се забавляваме и празнуваме по български, дори и виртуално“, категорична е Ирина Кушлева, зам.-директор на Български образователен и културен център „Зора“ в Ричмънд, Вирджиния.

Приветствено слово към всички участници и зрители на тържеството поднесе Н.П. Тихомир Стойчев, извънреден и пълномощен посланик на Република България в САЩ. Специален поздрав звуча и от Българското музикално общество във Вашингтон в лицето на Влад и Юри Попови и д-р Ралица Пъчева.

На тържеството бяха обявени годишните носители на

наградите на Центъра на българската общност

за 2020 г. Тази година това бяха Меглена Любенова и ръководството и учителите на Българския образователен и културен център „Зора“ в Ричмънд. Наградата се присъжда за техния принос за запазването на българския език, култура и традиции сред българската общност.

Тържеството бе излъчено на живо по интернет. Запис може да намерите на YоuTube канала на Центъра на българската общност във Вашингтон (https://www.youtube.com/bgccdc), както и на фейсбук страницата на центъра.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

По време на COVID-19: През прозореца на българите по света

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Нико Тодоров - софтуерен специалист, Корона (САЩ), Снимки: Личен архив, „Дневник“

Коронавирусът затвори телата ни зад четири стени, но душите и мислите ни сякаш полетяха. Може би след време различни изследователи на поведенчески модели ще открият, че това е било времето, в което са родени най-много идеи на човек от населението и на минута от вечността. Мобилни приложения, онлайн концерти, рисунки, книги, фотографии, инициативи в интернет, групи във Facebook.

По това време, в средата на април, е създадена и групата „Гледка през прозореца“. Идеята й е да спаси настроението и психиката ни по време на престоя вкъщи, като даде възможност на българи по целия свят да публикуват снимки през прозорците на домовете си. Подобно на групата „View from my window“, която има над 2 300 000 членове, версията на български език свързва хора от различни точки на света. Те снимат и публикуват гледка с информация за мястото и уловения момент.

„Дневник“ се свърза с някои от българите, които живеят на необикновени места по света или са попаднали на интересни гледки в чужбина по време на световната карантина. Те потвърдиха, че снимките са правени от самите тях по време на ограничителните мерки заради разпространяването на COVID-19. Ето разказите и снимките им, публикувани в интернет сайта на изданието:

 Мария Попиванова – фотограф, Ню Йорк (САЩ)

Снимката направих в късния следобед, малко преди залез. Гласях се да излизам от хотела, реших да погледна през прозореца, слънцето беше в т.нар. златен час преди залязване и светлината беше невероятна! Реших да направя няколко кадъра и след като погледнах през обектива, видях, че стъклата на хотела правят интересно отражение, вижда се в дясната част на снимката.

Споделих снимката в групата с малко носталгия: това е снимка от последното ми пътуване преди карантината. В Ню Йорк бях за 3 дни, иначе живея в Детройт.

Обичам да се прибирам в България, да снимам градски пейзажи, планински пътеки, стари къщи по пътя. Липсват ми гледки от миналото: често в мислите се връщам на гледката от прозореца на втория етаж на мястото, където съм израснала. Виждах река Янтра – всеки ден, през всички сезони.

 Нико Тодоров – софтуерен специалист, Корона (САЩ)

Снимката е от задния двор вкъщи в Корона, Калифорния. Тук сме от близо два месеца с моята (вече) годеница Фабиен. Отседнахме в Корона, Калифорния, 1999 г., с бившата ми жена. Завършвахме магистратурите си по компютърни науки в „Корпус Кристи“, Тексас. Аз получих предложение за работа от Калифорния и се преместихме. След като се разведохме през 2006 г., имах късмета да си купя тази красива къща на търг по време на рецесията от 2008 г.

Споделих снимката, защото всички сме заедно в тази нова ситуация. И не е лесно. Без да съм психолог, забелязвам, че много хора изпитват нуждата да споделят или да изслушат някого, когото може би не познават. Споделените снимки с коментарите са един малък опит за такъв мост.

От 2002 г. пиша софтуер за оценка на риск от природни бедствия за федералното правителство, като в момента уча и докторантура в областта на изкуствения интелект.

Имах щастието да посетя през последните няколко години Перу, Корея, Мексико, Италия, Испания, Островите Кук, както и невероятния фестивал Burning Man. Все още искам да видя Исландия, Лапландия, Югоизточна Азия, Океания и Африка. Надявам се да не е само като гледка през прозореца на екрана, а на живо.

 Деяна Викторсон – художник, остров Пукет (Тайланд)

Снимката направих на последния ми ден на 55, на 1 май прибавям още една година. Направих снимката заради тъмните облаци, които са чудесен фон, за да изпъкне жълтата къща на съседа. Дебнех няколко вида птици, които пеят много различно от това, на което сме свикнали в България.

Мъжът ми е швед. Живели сме на лодка в Хонконг, в Холандия, в Швеция, в други страни поотделно. Когато ни се роди син, живеехме сезонно в България, Швеция, Испания и Гърция – пак на лодка. Дойде време да се установим и аз предложих Тайланд, обичам Азия и тропиците. Вече 10 години живеем тук. На остров Пукет срещнах най-интересните хора.

 

Глория Бонева – има фирма за чистене, Инсбрук (провинция Тирол в Австрия)

Снимката направих на 9 май (датата не е случайна – бел. ред.) от мястото, на което работех. Във фирмата, с която работя, дойде клиент: руснак, над осемдесетгодишен. Шефът, също на повече от 80 години, излезе от офиса си, за да го поздрави на руски, и се прегърнаха. После разбрах, че и двамата са загубили бащите си във войната от двете страни на фронта.

Имам майсторско свидетелство и собствена фирма за чистене. Гордея се с нея вече 12 години! Хората никога не ми вярват, че за да получа това свидетелство, съм учила две години и съм се явявала на изпити. Също толкова трудни, както в университета в Русе, където през 1987 г. завърших „Автоматизация на процесите в атомни електроцентрали“.

В Австрия ме отведе безпаричието и липсата на добър бизнес климат през 2002 година. Тирол се оказа любов от пръв поглед: природа, спорт, харесах хората. Не бих се върнала в България: след около 18 години извън нея се е променило мисленето ми. Не мога да приема хиляди неща. Аз вече съм манталитетен емигрант.

Любимата ми гледка е от терасата на моя дом в Инсбрук, но все пак ми липсва гледката от прозореца на едно ловешко село, където отраснах.

 

Веселина Роккос – собственик на семеен хотел, остров Сирос (Гърция)

Снимката с котката е правена по време на COVID-19. Туристи нямаме, хотелите са затворени, както и движението към островите на корабите. Официално би трябвало да отворим на 1 юни. Обичам да снимам котарака Зоро, който всъщност е свободно коте, но го храня и има къща до вратата, в която и спи.

Мястото, на което живея, е остров Сирос и е столицата на Цикладите. Това е невероятно красив остров, с богата история и култура. Живея тук от 10 години, съпругът ми е местен жител: така да се каже, съм любовен емигрант. Заради него дойдох от София, откъдето съм. Имаме семеен хотел. Обичам родината си много: липсва ми София, липсва ми гледката към Витоша от апартамента ми.

 

 

Живея на третия етаж, кухненският ми плот е пред прозореца, който гледа към редица от 6 къщички с малки дворчета отпред, и когато домакинствам, пред погледа ми се разиграват различни житейски сценки… На 4 април млада майка изведе малкото си дете в градинката пред дома им, за да поиграе на чист въздух. И може би, за да му е интересно или за да бъде добре „екипирано“ и предпазено от „злото“, което върлува в света в момента, детето беше облечено в костюм на Спайдърмен и в ръце държеше играчки с тези герои.

След известно време чувам радостни възгласи… поглеждам, по улицата двама минувачи – мъж и жена. Мъжът беше в същия костюм – на Спайдърмен. Спряха се, Спайдърмен се покачи на ниската ограда и изнесе закачлива сценка на малкия си „събрат“. Детето в първия момент се поизплаши, поотдръпна се, но после с интерес започна да общува с „големия герой“.

Бяха много мила картинка, излъчваха доброта, радост и непринуденост. Наблюдаващите отстрани, в това число и аз, се развеселихме, радостта ни обзе и стопли. На съседните прозорци се показаха и други съседи, лицата им светеха от усмивки…

 Надя Такач – Доха (Катар)

Снимката направих в Доха по време на карантината от балкона ни, на който прекарваме доста време, особено сега в карантината. За мен е любима гледка, както и за моите приятели, за които е сигнал, че съм се прибрала в тукашното „вкъщи“. Това е т.нар. Перла на Катар. „Перлата“ е изкуствен остров, отвоюван от морето с много търпение и постоянство.

Живеем тук от 13 години, съпругът ми е капитан в Qatar Airways. В момента само той работи, аз съм в очакване на по-добри дни. Семейството ни на практика живее и на двете места и никога не сме си тръгвали от България завинаги. И все пак ни липсва зеленият силует на планината Витоша, която панорамно изпълва гледката от софийския ни прозорец.

 Боян Хаджиев – посланик, Астана (Казахстан)

Красотата на Астана ме провокира да направя тази снимка. Астана не е по-населено място от София: добре планирано е и това е разбираемо, защото преди 30 години левият бряг (на снимката) е бил просто гола степ. Липсва ми гледката от прозореца в моя дом в София. Бих искал да видя гледката от всички „прозорци“ в групата и още много, но едва ли ще ми стигне целият живот.

Нора Михайлова – Аман (Йордания)

Снимката е направена по време на пясъчна буря в Аман на 24 април: гледка от прозореца на резиденцията. Зад затворените пространства може да намерите вътрешна свобода – обичам фотографията, това е начин да изразя себе си. Аз съм съпруга на посланика на България в Йордания. Бих се върнала в България, защото тя е моята родина: там е всичко, за което съм мечтала.

 

Атанас Вълчанов – фотограф, Йоханесбург (Южна Африка)

Влюбен съм в градината си, защото всичко съм посадил лично. Дойдох на екскурзия и останах уж за малко, а минаха 30 години! Бих се върнал в България, но не и с тези управници, особено министър-председателят! Тук нищо не ми липсва като гледка: има планини и океани! Когато отида на планина, все едно съм си в България, а океанът е по-чист от нашето море.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada