Открийте ни и в

Успели българи

Българка представи изложба с икони в галерия в Ню Йорк

Дочка Ученова е усвоила иконографската техника от XIV век
Сибила Патси

публикувано

на

Дочка Ученова със иконите си

Беше Бъдни вечер. Бяхме се уговорили да си поговорим в предишен ден, но не се получи. Така че разговорът ми с Дочка Ученова, която изографисва икони, използвайки стара техника отпреди седем века, направи празника ми още по-светъл и приятен. Обсъдихме не само изложбата й в Ню Йорк и как е започнала да се занимава с това, но и че не трябва никога да губим вярата си, че трябва да бъдем по-добри и така ще се чувстваме в хармония със себе си.

Самата Дочка започва да се занимава с иконография през 2005 г., след като синът й заминава за Ирак с части на американската армия. Тя пристига в Ню Йорк през януари 2001 г. Два месеца след нея идва и синът й, който се записал за година и половина в американско средно училище, а след това завършил полувисше образование с инженерна специалност.

После заминал на фронта в Ирак. „Можете да си представите какво съм преживяла като майка. Аз и сега не мога да го опиша“, казва Дочка. Беше ми много притеснено и се страхувах да не загубя детето си. Всеки ден си запалвах свещичка и се молих, молих Дядо Боже да ми го върне жив и здрав. Тогава се записах на курс по иконография и бях решила да направя две икони – за сина ми и за племенницата ми, която също ми е като дъщеря. За мен

това беше форма на молитва

Това ми беше упованието“, разказва още сънародничката ни. Синът на Дочка остава в Ирак 15 месеца, връща се жив и здрав и се установява в Америка, като в момента живее в Калифорния. Дочка обаче продължава да рисува икони за други роднини и приятели, а понякога дори получава поръчки за продажба.

57-годишната българка се научила на иконографския занаят в школата на Владислав Андреев, който давал уроци в градчето Принстън, Ню Джърси. Той обучавал учениците си на техниката, използвана от Андрей Рубльов, руски иконограф, живял през XIV век. Рубльов бил известен майстор от Московската школа, канонизиран след смъртта си като светец. Точно такива икони, направени с естествени материали и по автентична технология, Дочка показа в галерия „Джейдайт” (“Jadite Galleries”) в Ню Йорк, собственост на Каталина Петрова и Роланд Заинц. Изложбата се състоя от 5 до 21 декември. Освен българските и американските гости на събитието присъства и отец Петър от църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Ню Йорк. Дочка е представила напълно завършени, както и някои незавършени икони, в различни размери. Най-голямата от тях е висока близо метър. Експозицията е породила идеи за още нови проекти, свързани със свещени картини и калиграфия. „Имам идея в бъдеще евентуално да представя икони с определени събития от Библията, като Възкресение Христово (Великден) например, или да покажа известни на българите молитви, изписани калиграфски. Засега съм изписала само молитвата “Отче наш”, обяснява сънародничката ни.

Дочка Ученова ( вляво) с Каталина Петрова, собственик на галерия „Джедайт“

Дочка следва 22 стъпки при изработката на иконите. Казва, че не пести материали и усилия. „Обичам иконите да са богати, с много злато и да са направени от сърце, защото те винаги са наречени за някого и защото ще живеят много след нас”, споделя тя. Първо се избира дъската, която трябва да се грундирана. После на местата, където ще има злато, се полага глина. Повърхността под златния слой, който обикновено се забелязва по ореола на светците или във фона на иконата, трябва да е съвсем гладка (като повърхността на огледало). „За обработката й се използват различни видове шкурки, понякога фини почти толкова, колкото тези за колите”, пояснява Дочка. След златото се поставя първият слой от пигменти. Той се нанася по цялата дъска. Пигментите, които се използват, са стрити на прах минерали. Следва нанасяне на няколко слоя пигменти, но това, оказва се, не е лесна работа. „Когато се прави една икона, от нея трябва да идва светлина. Тя не е само напластяване на слоеве, те трябва да са ефирни и прозрачни, така че да се чувства тази светлина”, разкрива Дочка.

Тя споменава, че образите не трябва да са реални, а мистични и благи. Най-интересното, е че

за иконите е характерна обратната перспектива

– колкото по-далеч е образът, толкова той е по-голям. Освен това на нас обикновено ни се струва, че ние гледаме иконата, но всъщност иконата е така направена, че светците и божиите образи гледат нас. При цветовете има стриктни канони – например Майка Богородица е изобразена винаги в кафяво-червен плащ и той трябва да се оприличи на вълна, а не на коприна. При някои светци плащът може да наподобява коприна, но самият цвят се постига по друг начин. За изографисването на иконата се използва яйчена емулсия (жълтък от яйце, разбъркан с бяло вино). Емулсията се смесва с пигментите и се разрежда с различно количество вода в зависимост от това дали ще се нанася като воал върху повърхността, или ще се използва за светлосенките.

„Нас ни учеха, че когато изографисваме иконите, трябва да постим, а после, преди да започнем да изографисваме една икона, трябва да се помолим. След завършването на иконата традицията е иконографът да я освети. Аз спазвам всичко това”, казва Дочка.

С посетители на изложбата в „Джедайт“

Силната вяра на нашата сънародничка идва от двете й баби. Родом от Стрелча, Средна гора, тя от малка е закърмена да бъде дълбоко свързана с религията и земята. Макар и да е израснала в Пловдив, Дочка не загубва връзката с родния край и пази хубави спомени оттам. И двете ми баби бяха много вярващи, много добри, честни и трудолюбиви и аз посветих изложбата на тях, допълва Дочка. – Даже си спомням, че едната ми баба ме кръсти тайно от родителите ми, защото по комунистическо време църковните обичаи не бяха поощрявани и тя не искаше да навреди на майка ми и баща ми.“

„Вкъщи е като малка църква. Това е моят храм. Най-голямата ми икона е може би най-сложната, която съм рисувала. Тя не е завършена още.  В нея е образът на Исус Христос в средата с апостолите около него. От моите учители знам, че най-трудно се описва Христос, не графически, но защото не сме стигнали това съвършенство. Аз затова съм я оставила засега и ще я продължа, когато се чувствам готова за това”, разкрива Дочка.

Тя казва, че би приела предизвикателството да изрисува библейска сцена или образ в църква, макар там техниката да е съвсем друга.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
24 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Успели българи

От Пазарджик до Силициевата долина – българка е един от успешните рискови инвеститори в САЩ

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. U.S. Venture Partners

Дафина Тончева е генерален партньор в U.S. Venture Partners, компания, занимаваща се с рискови инвестиции. Пътят й до Силициевата долина обаче е всичко друго, но не и обикновен, пише Полина Маринова за Fortune.

Израсла в Пазарджик, във времената на прехода. Родителите й са лекари, но въпреки това те печелят едва $150 месечно. В тези години Тончева прекарва летата си при своите баба и дядо на село, където ниже тютюн и обработва земя.

“Както може да си представите, това беше ръчна, трудоемка и неприятна работа,” обяснява тя.

За да помага в семейния бюджет тя, заедно с брат си пекат фъстъци, които след това пакетират и продават на ресторантьори. С този дребен бизнес Тончева печели повече, отколкото родителите й лекари заедно. За нея това било и вълнуващо, но и разочароващо, че можеш да спечелиш повече без никакви знания.

Именно в дома на баба си, Тончева получава от нея ценен съвет, който пази в себе си, дори след като емигрира в САЩ. Тя завършва Харвърд и Станфорд и влиза в света на венчър инвестициите, но не забравя: “Ако не искаш да се прехранваш с труда от ръцете си, инвестирай в ума си.”

“Нейният съвет определено ми помогна да израсна независим, самоуверен и разчитащ на себе си човек,” спомня си Тончева. “И това са кaчествата, които търся в хората, които подкрепяме.”

Дафина Тончева пристига в Америка през 1998 г., когато печели пълна стипендия за Харвърд. Работи в  Microsoft като софтуерен инженер, получава магистърска степен в Станфорд и се присъединява към Venrock, работейки за първи път в областта на рисковия капитал.

Πpeз пocлeднитe ceдeм гoдини cе cпeциaлизиpa в инвecтициитe в oблacттa нa ĸибepcигypнocттa и coфтyepнaтa индycтpия ĸaтo чacт oт фиpмaтa UЅ Vеnturе Раrtnеrѕ, a от неотдавна тя вeчe e cтapши пapтньop тaм.

Обяснява желанието си да емигрира в САЩ с тежкото финансово положение на родителите си по време на прехода:

„Знаех, че не искам моят живот да протече по този начин. По време на прехода в пост-комунистическа България много хора от моето поколение виждахме Америка като символ на благоденствието и победа на капитализма.“

Тогава среща и американски доброволец, който преподава английски в родния й град. Той й обяснява как може да кандидатства в американски университети. „Беше дълъг процес, но накрая се свързах с над 100 училища. Попитах всяко от тях да премахне таксата ми за кандидатстване и кандидатствах за стипендия. Бях много щастлива да получа пълна стипендия за 12 университета.“, спомня си тя.

„Учex ĸoмпютъpни нayĸи въпpeĸи чe ниĸoгa нe бяx имaлa ĸoмпютъp“, пpизнaвa Тончева. Tя paбoти пpeз цялoтo вpeмe дoĸaтo e cтyдeнтĸa. B нaчaлoтo e нaeтa в caмия yнивepcитeт, a пo-ĸъcнo cтaвa cтaжaнт в Місrоѕоft, ĸъдeтo пpeз 2002 гoдинa e пoлyчaвa пocтoянeн дoгoвop paбoтa.

Tя e coфтyepeн инжeнep, a cлeд тoвa и пpoдyĸтoв мeниджъp в ĸoмпaниятa. Πo-ĸъcнo ce нacoчвa ĸъм бизнec oбpaзoвaниe в Cтaнфopд, ĸoeтo в ĸpaйнa cмeтĸa я „oтвeждa“ в cвeтa нa pиcĸoвия ĸaпитaл.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български успехи в чужбина

Българин от Ел Ей получи награда „Еми“ за анимация (ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Калоян Атанасов ще получи награда “Еми” в категорията дневна тв продукция за анимацията “Гарван: Легендата”, съобщава „24 часа“.

Героите на 20-минутния анимационен филм са озвучени от Опра Уинфри, певеца Джон Леджънд и актрисата Лиза Коши. Атанасов е нарисувал образите в анимацията. Той работи в американското студио “Баобаб” и е едва на 24 години.

Българинът ще получи официално наградата си в петък, когато ще се проведе церемонията в зала “Пасадена” в Лос Анджелис пред 3-хилядна публика.

Калоян Атанасов живее в САЩ от малък, заедно със семейството си. Той работи предимно над кратки анимации и филми с виртуална реалност. Кал, какъвто е творческият му псевдоним, завършва колежа по изкуства и дизайн “Ринглинг” във Флорида през 2016 г. “Гарван: Легендата” не е първият му голям успех. The Wishgranter е 5-минутна анимация, в която той е режисьор и художествен директор. За нея печели над 20 награди от различни филмови фестивали по света.

“Гарван: Легендата” е анимация, която разказва историята на група горски животни. Сред тях е пъстър песнопоен гарван, който се озвучава от Джон Леджънд. Птицата има мисия да открие Всевишния и с нежния си глас да го убеди да прекрати ледовитата зима на Земята, където всички животни са заплашени от измръзване.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Успели българи

Наш актьор ще е първият български мим в Cirque du Soleil

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

“Цирк Дю Солей” ангажират Геро за най-новото си шоу, чиято премиера се очаква да бъде догодина. През септември българският мим ще отпътува за Монреал, Канада, където започват репетициите.

Герасим Дишлиев е ученик на прочутия мим Марсел Марсо, а по-късно и преподава в школата му. Геро, както го наричат приятелите, има успешна кариера във Франция, представял е своята пантомима на почти всички континенти.

Засега режисьорът му е разкрил съвсем малко от характера на героя, който трябва да изпълни. Актьорът Герасим Дишлиев ще бъде първият български мим в трупата на “Цирк Дю Солей”.

Той е избран сред кандидати от целия свят за роля в новия спектакъл на легендарната циркова трупа. Герасим Дишлиев е ученик на прочутия мим Марсел Марсо, а по-късно и преподава в школата му. Геро, както го наричат приятелите, има успешна кариера във Франция, представял е своята пантомима на почти всички континенти. През ноември миналата година попада на кастинг за мим.

“Това е тази линия, която ще даде на спектакъла малко или много душевност. Защото акробатите са страшно виртуозни, като една фойерверка избухва на моменти, след това затишие, и в точно това затишие идва моята работа”, сподели Герасим.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada