Беше Бъдни вечер. Бяхме се уговорили да си поговорим в предишен ден, но не се получи. Така че разговорът ми с Дочка Ученова, която изографисва икони, използвайки стара техника отпреди седем века, направи празника ми още по-светъл и приятен. Обсъдихме не само изложбата й в Ню Йорк и как е започнала да се занимава с това, но и че не трябва никога да губим вярата си, че трябва да бъдем по-добри и така ще се чувстваме в хармония със себе си. Самата Дочка започва да се занимава с иконография през 2005 г., след като синът й заминава за Ирак с части на американската армия. Тя пристига в Ню Йорк през януари 2001 г. Два месеца след нея идва и синът й, който се записал за година и половина в американско средно училище, а след това завършил полувисше образование с инженерна специалност. После заминал на фронта в Ирак. „Можете да си представите какво съм преживяла като майка. Аз и сега не мога да го опиша", казва Дочка. Беше ми много притеснено и се страхувах да не загубя детето си. Всеки ден си запалвах свещичка и се молих, молих Дядо Боже да ми го върне жив и здрав. Тогава се записах на курс по иконография и бях решила да направя две икони – за сина ми и за племенницата ми, която също ми е като дъщеря. За мен
това беше форма на молитва
за иконите е характерна обратната перспектива
