Открийте ни и в

Успели българи

Българка представи изложба с икони в галерия в Ню Йорк

публикувано

на

Дочка Ученова със иконите си

Беше Бъдни вечер. Бяхме се уговорили да си поговорим в предишен ден, но не се получи. Така че разговорът ми с Дочка Ученова, която изографисва икони, използвайки стара техника отпреди седем века, направи празника ми още по-светъл и приятен. Обсъдихме не само изложбата й в Ню Йорк и как е започнала да се занимава с това, но и че не трябва никога да губим вярата си, че трябва да бъдем по-добри и така ще се чувстваме в хармония със себе си.

Самата Дочка започва да се занимава с иконография през 2005 г., след като синът й заминава за Ирак с части на американската армия. Тя пристига в Ню Йорк през януари 2001 г. Два месеца след нея идва и синът й, който се записал за година и половина в американско средно училище, а след това завършил полувисше образование с инженерна специалност.

После заминал на фронта в Ирак. „Можете да си представите какво съм преживяла като майка. Аз и сега не мога да го опиша”, казва Дочка. Беше ми много притеснено и се страхувах да не загубя детето си. Всеки ден си запалвах свещичка и се молих, молих Дядо Боже да ми го върне жив и здрав. Тогава се записах на курс по иконография и бях решила да направя две икони – за сина ми и за племенницата ми, която също ми е като дъщеря. За мен

това беше форма на молитва

Това ми беше упованието”, разказва още сънародничката ни. Синът на Дочка остава в Ирак 15 месеца, връща се жив и здрав и се установява в Америка, като в момента живее в Калифорния. Дочка обаче продължава да рисува икони за други роднини и приятели, а понякога дори получава поръчки за продажба.

57-годишната българка се научила на иконографския занаят в школата на Владислав Андреев, който давал уроци в градчето Принстън, Ню Джърси. Той обучавал учениците си на техниката, използвана от Андрей Рубльов, руски иконограф, живял през XIV век. Рубльов бил известен майстор от Московската школа, канонизиран след смъртта си като светец. Точно такива икони, направени с естествени материали и по автентична технология, Дочка показа в галерия „Джейдайт” (“Jadite Galleries”) в Ню Йорк, собственост на Каталина Петрова и Роланд Заинц. Изложбата се състоя от 5 до 21 декември. Освен българските и американските гости на събитието присъства и отец Петър от църквата “Св. св. Кирил и Методий” в Ню Йорк. Дочка е представила напълно завършени, както и някои незавършени икони, в различни размери. Най-голямата от тях е висока близо метър. Експозицията е породила идеи за още нови проекти, свързани със свещени картини и калиграфия. “Имам идея в бъдеще евентуално да представя икони с определени събития от Библията, като Възкресение Христово (Великден) например, или да покажа известни на българите молитви, изписани калиграфски. Засега съм изписала само молитвата “Отче наш”, обяснява сънародничката ни.

Дочка Ученова ( вляво) с Каталина Петрова, собственик на галерия „Джедайт”

Дочка следва 22 стъпки при изработката на иконите. Казва, че не пести материали и усилия. “Обичам иконите да са богати, с много злато и да са направени от сърце, защото те винаги са наречени за някого и защото ще живеят много след нас”, споделя тя. Първо се избира дъската, която трябва да се грундирана. После на местата, където ще има злато, се полага глина. Повърхността под златния слой, който обикновено се забелязва по ореола на светците или във фона на иконата, трябва да е съвсем гладка (като повърхността на огледало). „За обработката й се използват различни видове шкурки, понякога фини почти толкова, колкото тези за колите”, пояснява Дочка. След златото се поставя първият слой от пигменти. Той се нанася по цялата дъска. Пигментите, които се използват, са стрити на прах минерали. Следва нанасяне на няколко слоя пигменти, но това, оказва се, не е лесна работа. „Когато се прави една икона, от нея трябва да идва светлина. Тя не е само напластяване на слоеве, те трябва да са ефирни и прозрачни, така че да се чувства тази светлина”, разкрива Дочка.

Тя споменава, че образите не трябва да са реални, а мистични и благи. Най-интересното, е че

за иконите е характерна обратната перспектива

– колкото по-далеч е образът, толкова той е по-голям. Освен това на нас обикновено ни се струва, че ние гледаме иконата, но всъщност иконата е така направена, че светците и божиите образи гледат нас. При цветовете има стриктни канони – например Майка Богородица е изобразена винаги в кафяво-червен плащ и той трябва да се оприличи на вълна, а не на коприна. При някои светци плащът може да наподобява коприна, но самият цвят се постига по друг начин. За изографисването на иконата се използва яйчена емулсия (жълтък от яйце, разбъркан с бяло вино). Емулсията се смесва с пигментите и се разрежда с различно количество вода в зависимост от това дали ще се нанася като воал върху повърхността, или ще се използва за светлосенките.

„Нас ни учеха, че когато изографисваме иконите, трябва да постим, а после, преди да започнем да изографисваме една икона, трябва да се помолим. След завършването на иконата традицията е иконографът да я освети. Аз спазвам всичко това”, казва Дочка.

С посетители на изложбата в „Джедайт“

Силната вяра на нашата сънародничка идва от двете й баби. Родом от Стрелча, Средна гора, тя от малка е закърмена да бъде дълбоко свързана с религията и земята. Макар и да е израснала в Пловдив, Дочка не загубва връзката с родния край и пази хубави спомени оттам. И двете ми баби бяха много вярващи, много добри, честни и трудолюбиви и аз посветих изложбата на тях, допълва Дочка. – Даже си спомням, че едната ми баба ме кръсти тайно от родителите ми, защото по комунистическо време църковните обичаи не бяха поощрявани и тя не искаше да навреди на майка ми и баща ми.“

„Вкъщи е като малка църква. Това е моят храм. Най-голямата ми икона е може би най-сложната, която съм рисувала. Тя не е завършена още.  В нея е образът на Исус Христос в средата с апостолите около него. От моите учители знам, че най-трудно се описва Христос, не графически, но защото не сме стигнали това съвършенство. Аз затова съм я оставила засега и ще я продължа, когато се чувствам готова за това”, разкрива Дочка.

Тя казва, че би приела предизвикателството да изрисува библейска сцена или образ в църква, макар там техниката да е съвсем друга.

Български успехи в чужбина

Българин от Ел Ей получи награда “Еми” за анимация (ВИДЕО)

публикувано

на

от

Калоян Атанасов ще получи награда “Еми” в категорията дневна тв продукция за анимацията “Гарван: Легендата”, съобщава “24 часа”.

Героите на 20-минутния анимационен филм са озвучени от Опра Уинфри, певеца Джон Леджънд и актрисата Лиза Коши. Атанасов е нарисувал образите в анимацията. Той работи в американското студио “Баобаб” и е едва на 24 години.

Българинът ще получи официално наградата си в петък, когато ще се проведе церемонията в зала “Пасадена” в Лос Анджелис пред 3-хилядна публика.

Калоян Атанасов живее в САЩ от малък, заедно със семейството си. Той работи предимно над кратки анимации и филми с виртуална реалност. Кал, какъвто е творческият му псевдоним, завършва колежа по изкуства и дизайн “Ринглинг” във Флорида през 2016 г. “Гарван: Легендата” не е първият му голям успех. The Wishgranter е 5-минутна анимация, в която той е режисьор и художествен директор. За нея печели над 20 награди от различни филмови фестивали по света.

“Гарван: Легендата” е анимация, която разказва историята на група горски животни. Сред тях е пъстър песнопоен гарван, който се озвучава от Джон Леджънд. Птицата има мисия да открие Всевишния и с нежния си глас да го убеди да прекрати ледовитата зима на Земята, където всички животни са заплашени от измръзване.

Продължете по-нататък

Успели българи

Наш актьор ще е първият български мим в Cirque du Soleil

публикувано

на

от

“Цирк Дю Солей” ангажират Геро за най-новото си шоу, чиято премиера се очаква да бъде догодина. През септември българският мим ще отпътува за Монреал, Канада, където започват репетициите.

Герасим Дишлиев е ученик на прочутия мим Марсел Марсо, а по-късно и преподава в школата му. Геро, както го наричат приятелите, има успешна кариера във Франция, представял е своята пантомима на почти всички континенти.

Засега режисьорът му е разкрил съвсем малко от характера на героя, който трябва да изпълни. Актьорът Герасим Дишлиев ще бъде първият български мим в трупата на “Цирк Дю Солей”.

Той е избран сред кандидати от целия свят за роля в новия спектакъл на легендарната циркова трупа. Герасим Дишлиев е ученик на прочутия мим Марсел Марсо, а по-късно и преподава в школата му. Геро, както го наричат приятелите, има успешна кариера във Франция, представял е своята пантомима на почти всички континенти. През ноември миналата година попада на кастинг за мим.

“Това е тази линия, която ще даде на спектакъла малко или много душевност. Защото акробатите са страшно виртуозни, като една фойерверка избухва на моменти, след това затишие, и в точно това затишие идва моята работа”, сподели Герасим.

Продължете по-нататък

BG Личности истории

Българките, успели в tech гигантите на САЩ (ВИДЕО)

публикувано

на

Родината ни е лидер в равенството между половете в IT сектора

Една от най-бързоразвиващите се индустрии, тази на информационните технологии, сякаш най-бавно се ориентира в новата обстановка за равенство между половете. Според доклад на National Center for Women & Technology (NCWIT) от 2017 г. едва 25 процента от всички работещи в технологичния сектор в САЩ са жени. Една от причините – ниският интерес на подрастващите девойки да се обучават в тази сфера. Но тази тенденция сякаш не важи за жените от България, които, освен че са много адаптивни към промените, са наследници на една добра образователна система и имат афинитет към инженерните професии.

„Първоначално бях лингвист с филологическо образование още от България”, казва Стелияна Иванова, която работи като частен контрактор към Facebook. Когато идва в САЩ, продължава образoванието си в университета в Индиана. „По това време откриха нова програма по компютърна лингвистика, която аз намерих за интересна, и започнах да вземам класове”, казва българката.

Така няколко години по-късно тя завършва магистратура по компютърна лингвистика и

става една от малкото жени

специалисти в тази сфера. Според нея броят на жените в технологичните компании в САЩ е видимо по-нисък, но това не е изненада. ”Още когато учех в университета и вземах класове по компютърна лингвистика, бях реално единствената бяла жена. Имаше жени от Индия или Китай, но американките някак си изобщо не се занимават с такива професии, което за мен беше шокиращо”, казва още Стелияна Иванова. Тя обаче признава, че планът й не е бил да се занимава точно с това, а по-скоро да защити докторат и да стане професор.

Подобна е и историята на Людмила Велева, която е програмен мениджър в Microsoft. „Никога не съм си мислела, че ще се занимавам с това”, казва Людмила Велева. След като завършва бакалавърска степен по икономическа психология и приложна лингвистика в България, се озовава в САЩ и решава да се преквалифицира. Завършва маркетинг мениджмънт в University of Washington, а по-късно и магистратура по бизнес администрация. Всички тези специалности я отвеждат в рекламна агенция, където й се налага да работи с т.нар. paid search advertisements продукт на Google Ads, а това, че е добра в работата си, я кара да се пробва в Microsoft. “Ако кажа, че не съм си мечтала да работя в технологичния сектор, ще излъжа, но ако кажа, че съм имала достатъчно познания, също ще излъжа”, казва Людмила Велева, която определя себе си като late bloomer. Тя си обяснява успеха на българите като цяло в IT сферата с

доброто ниво на образованието

в Родината. „Образователната система в България беше изключително добра, нямам наблюдения как е сега, но само от випуска на моя съпруг от математическата гимназия в Бургас има поне 10 души, които работят в IT сектора. Това на мен ми говори, че очевидно кадрите, които е произвеждало това училище, са на световно ниво”, казва българката. Освен това Людмила Велева казва, че е типично както за българите, така и за българките да са амбициозни. За равенството на половете в технологичния сектор казва, че т.нар. gender gap е очевиден и затова „трябва да се привличат повече жени”. „За щастие аз лично никога не съм била жертва на дискриминация в технологичния сектор. Чувала съм истории, но никога не съм била свидетел”, казва Людмила Велева. Екипът, който ръководи в Microsoft, се занимава с киберсигурност и отстраняване на неподходящо съдържание. „Тенденцията да има нужда от все по-сериозни мерки в сферата на безопасността в мрежата тепърва ще се развива и ще се засилва, защото хората стават все по-свързани и започват да използват технологиите навсякъде”, казва Людмила Велева. Тя се надява все повече млади жени да решат да се занимават с технологии и да са част от това, което прави тя.

България е първа в Европа по брой на жени, наети в технологичния сектор, и първа в ЕС по студенти жени, които учат информационни технологии и комуникации – 33% от общия брой студенти в тази сфера, което е двойно спрямо средното за ЕС 16,7%. Според мнозина тази тенденция в България и други източноевропейски страни е наследство от времето на социализма, когато е имало пик на инженерните  професии. За Силвия Ташев, която работи като софтуерен инженер в Amazon, изборът на тази професия също е като наследство, защото баща й Иван Ташев от години работи в Microsoft, а сестра й Венета работи за Google. “Повечето българи, които познавам тук, в Сиатъл, са в тази сфера, казва Силвия Ташев. – Имаме общи теми.” Тя завършва University of Washington със специалност софтуерен инженер. Още през третата си година в университета започва да работи за технологичния гигант Amazon, където остава и до днес. „Мисля, че все още

няма толкова много жени

колкото ми се иска да има, но мисля, че все повече и повече се интересуват. Културата в много компании също се променя, за да бъде по-приятно място за жени да бъдат софтуерни и инженери.”

47% от жените в IT сектора в САЩ не смятат, че имат равен шанс за реализация в сравнение със силния пол, затова и процентът на напуснали жени в сферата е в пъти по-голям. Като младото лице на този проблем Силвия Ташев е обнадеждена, че това ще се промени съвсем скоро.

И трите българки са категорични – ние, българите, имаме естествена вродена способност да се справяме с всичко. Стелияна Иванова, Людмила Велева и Силвия Ташев казват, че качества като упоритост и непримиримост са им помогнали да си проправят път в иначе силно конкурентната среда на IT индустрията. „Има го и момента, че аз като жена не смятах, че имам недостатъци в сравнение с мъжете, които работят в тази област”, казва Стелияна Иванова. „Българите не се предаваме, допълва с усмивка Людмила Велева. – Инати сме си.” Техните успехи могат да разбият стереотипите и да променят лика на индустрията.

 

Жените – една трета от IT сектора в България

България е една от малкото страни, в които жените не отстъпват на мъжете в IT сектора.

За никого не е тайна, че българските IT и tech специалисти са едни от най-добрите в света. Множество големи компании вече отвориха свои офиси в България заради сравнително ниския разход за заплати и високото качество на работа. Страната ни е сред 10-те най-желани за т.нар. outsourcing (изнасяне на част от бизнеса в друга държава).

И докато нежният пол е окаяно зле представен в технологичната индустрия по целия свят, то в България жените заемат една трета от сектора. Родината ни е истински пионер в равенството между половете в технологичната индустрия. Според доклад на Financial Times жените, които се занимават с IT в България, са 44.6 процента от общия брой специалисти (втори в Европа след Литва). Същият доклад съобщава, че в Източна Европа има най-много жени, работещи в технологичния сектор. Според мнозина познанията на жените в технологичната сфера са наследство от социалистическия блок, когато най-будните и способни момичета учили в специални математически гимназии и когато професията инженер е била сред най-желаните.

„Математиката и всички други науки, в които тя се използва, е била изучавана при доста добър стандарт в тези гимназии, които са приемали равен брой момичета и момчета”, казва Румяна Тренчева, мениджър на софтуерна компания в Германия, за Financial Times. “Жените учителки са направили математиката по-достъпна и са мотивирали ученичките да продължат, като изучават компютърни технологии в университета.” Според нея в индустрията все пак съществува дискриминация срещу нежния пол, но с все повече жени начело на т.нар. start-ups това може скоро да е история.

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено

Всички права запазени © 2018 BG VOICE, Inc. BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada