Открийте ни и в

Български истории

Българка проби с бижутата си в известен мол в Чикаго

Щандът на Теодора Дякова ще ви зареди с енергия
Сибила Патси

публикувано

на

Tеодора пред щанда си в мола, сн. Теодора Дякова

В Чикаго един от най-популярните молове е този в предградието Розмът. Той се казва Fashion Outlets of Chicago. На пръв поглед изглежда абсурдно в него да има български представител, но отскоро там се помещава бизнесът на една симпатична българка.

Тя ще ви помогне да бъдете по-щастливи, по-малко стресирани, повече в хармония със себе си и природата. Целият този позитивизъм е „заключен“ в бижутата, които сънародничката ни продава, тъй като те са направени с енергийни камъни. Ще намерите нейния щанд Solo.Art Jewelry на втория етаж на Fashion Outlets of Chicago.

36-годишната

Теодора Дякова изработва бижутата сама

Поръчва камъни от специални доставчици, които търсят енергийни камъни от цял свят. „Работя с една жена от Калифорния, една от Индия, една от Тайланд и една от България. Сега имам всички енергийни камъни“, разказва Теди. „Когато правя бижута вкъщи или сред природата, изпадам в едно безвремие, много е приятно. Сега си пренесох работилничката в мола и също е интересно за мен“, споделя тя.

Огърлица с оранжев авантюрин (носи късмет), сн.: Solo.Art Jewelry.com

Самата Теди вярва в това, че има камъни за благополучие и такива, които предпазват от злото. „В момента аз самата нося три гривни с енергийни камъни. Червена от рубин, който помага за позитивизма, но и предпазва. Може да се каже, че рубинът е един центриран камък. Другата ми гривна е черна, с оникс, който предпазва от „лоши очи“, и третата ми гривничка е с хематит и розов кварц. Хематитът помага с кръвообращението, а розовият кварц е камъкът на любовта“.

„Колкото по-блед и прозрачен е един камък, толкова повече слънчева енергия е събрал в себе си. Може и да не е толкова прозрачен – зеленият камък също е в тази категория. Някои камъни черпят енергия и от луната“, казва Теди. „И когато такива камъни са заключени в бижу, те дават от своята енергия на човека, който ги носи. Може и да е един камък. Има камъни против стрес, за придобиване на самоувереност, зодиакални камъни“, обяснява още тя.

Теодора от малка се занимава с направата на аксесоари като хоби. Ходила е на народни танци и е правила аксесоарите за костюмите на танцьорите. Преди 6 години открива колко красиви и полезни могат да бъдат камъните от природата. „Тогава дъщеря ми беше на една година и аз поръчах разноцветни топчета, за да си правим бебешки гривни. Вместо това дойдоха едни много красиви камъчета. Започнах да се интересувам от различни неща, свързани с природата, и от енергийните камъни“, спомня си тя.

Две години след това Теодора идва в Америка със семейството си със зелена карта. Установява се първо в Мичигън. Започва да прави бижута с енергийни камъни и

създава собствена марка и сайт

 „Кръстих компанията си Solo.Art, защото си бях наложила да се съсредоточа върху правенето на едно нещо – освен с народните танци, бях минала през йога и какво ли още не и така ми дойде идеята за думата соло като символ за едно нещо“, издава подробности около бизнеса си Теди.

„Обществото в Мичигън много ми помогна. Започнах първо с бижута за мама и бебе, за мама и малки госпожици и участвах на коледните базари, на които всички ме приемаха прекрасно. Когато се преместихме в Чикаго, започнах първо да подарявам бижута на приятелки, а постепенно и да продавам на тесен кръг от хора. Така започна цикълът производство-продажба/производство-търсене“, казва българката.

Гривна с ангелит за спокоен дух, сн.: Solo.Art Jewelry.com

Преди година италиански фризьорски салон в Чикаго предлага на Теди да продава при тях и да направи цяла витрина вътре. Директният контакт с клиентите се оказва много по-удачен начин хората наистина да се докоснат до специалните камъчета и да се убедят във фината изработка на бижутата й. Тази година тя решава да предложи подобна идея на мола в Розмънт. „Ръководството много хареса идеята и целият процес, преди да започна при тях, протече много гладко“, разкрива българката.

Откриването на Solo.Art Jewelry в Розмънт бе в началото на октомври. Редовно там спират хора от Индия, които са запознати с науката за енергията на камъните. „Много лесно се говори с тях. Вече има и българи, които също проявяват интерес. Хората се спират много, когато правя бижута на място. Учудващо е колко много хора напоследък се обръщат към природата – дали ще е растение, дали ще е камък, дали ще е само една разходка в парка и правилно дишане, както и йога“, обяснява Теди.

Тя съветва всеки, който си купи бижу с енергиен камък,

 първо да го „занули“

 „Камъкът се заравя в почва от природата, чиста и дива. Аз го правя също с моите камъни. Заравям камъните и те стоят там между 24 и 48 часа. След това ги оставям на слънце за 4 до 6 часа“.

Дъщеричката на Теди също се е запалила по науката за камъните и постоянно носи на майка си такива, които е намерила навън, за да бъдат проверени дали са енергийни. За в бъдеще Теди се надява да може да участва в благотворителни каузи или в инициативи за правене на бижута в група.

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Българи в Чикаго

Българи от Чикаго на почетната стълбичка на американското Сноу-Дрифт

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимка: bgnrc.info

За първи път български екипаж – пилотът Ивайло Драганов (37) и неговия навигатор Владимир Янев (39), двамата живеещи и работещи в Чикаго, проби в класирането на регионалния шампионат по Сноу-Дрифт на Американската Рали Асоциация (ARA), пише bgnrc.info.

В деветото си участие в американския рали шампионат и втори старт в Сно* Дрифт Рали в окръг Мортморенси, Атланта, щат Мичигън, двамата българи и тяхното Субару WRX Вагон с българския трибагреник на тавана, стъпиха на бронзовото стъпало късно вечерта в събота.

„Това определено е най-високото наше постижение, което много ни зарадва. И заради работата на Влади като ко-пилот, и за това, че автомобилът по чудо издържа, а както се казва бяхме на косъм да отпаднем след удар в 8-я скоростен етап. Добре, че след него не идваше ред на сервизната зона.“

При това, Ивайло е категоричен, че и в групата на свободния клас, и в двете категории на Сно* Дрифт Рали (национална и регионална), в състезание, след като подготвен с колкото възможности позволяват „спонсорите“, колата дава максимум 200 „коня“ срещу 300 и отгоре на конкуренцията.

И варненецът Иво, и добричлията Влади пристигат в Чикаго преди години, но и единият, и другият още от ралитата Златни и Албена са носители на вируса на нелечимата бензинова зараза.

„Пристигнах тук през 2000 година и няколко месеца се озъртах да видя има ли и какви са ралитата тук“, връща лентата назад Иво.

„После започнах да ходя по състезания и да гледам, а през 2012-а се пуснахме с Влади в Леик Супериор Перформанс Рали.“

Както го рекламират самите му организатори, това е състезание на истински пътища и за истински автомобили допълвайки, че трасетата са само върху лед и сняг, който тази година встрани от 17-те етапа е едва 17 инча.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Между Силициевата долина и Пловдив: Дигиталният номад Иван Манолов

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Когато преди няколко години се върнах в Пловдив, ме обявиха за луд. Кой напуска Силициевата долина ей така, по собствено желание“, смее се Иван. Той е от модерните дигитални номади, за които няма значение в коя точка на света живеят. Интернет им позволява да правят бизнес с целия свят.

„Защо Пловдив? Първо, защото ми е родният град, тук са моите близки и приятели – казва Иван. – Живея в моето жилище, не плащам наем. Тук мога да реализирам бизнеса си с най-малки инвестиции. Наемът на офиса ми е много по-нисък. Наех висококвалифицирани програмисти. Макар IT специалистите у нас да са по-ниско платени, отколкото в Силициевата долина, те вземат много високи за България заплати. А животът тук е по-евтин.

Пазарът на услугите ми е в Щатите

но няма проблем да работя от Пловдив и да летя няколко пъти месечно до Сан Франциско или Чикаго.“

След 13 години живот и работа в Щатите, последните 7 от които в Силициевата долина в Калифорния, програмистът Иван Манолов зарязва добре платената си работа, за да започне от нищото собствен бизнес в родния си Пловдив. Бившият републикански шампион по плуване създава уникална в света платформа – професионална мрежа за плуване и плувни резултати. Тя осигурява добра реализация на млади плувци от Щатите и цял свят в престижни университети.

Роденият през 1983 г. в Пловдив Иван не може да обясни как се е запалил по програмирането. „Може би защото имах от много малък компютър вкъщи“, обяснява той. От дете е запален по плуването, което практикува вече повече от 20 години. Родителите му искат да учи в английската гимназия, но той завършва спортното училище. Следва близо 15-годишна бляскава кариера като плувец – републикански шампион и национален състезател с над 100 медала от различни състезания. Не му пасва идеята да завърши НСА и да стане треньор по плуване или учител по физическо. Единствената му мечта е да учи в Щатите, и то информатика.

Родителите не могат да му осигурят скъпото обучение в САЩ от няколко десетки хиляди долара годишно. Той решава да се възползва от специалната колежанска система на Америка за стимулиране на студентите чрез участието им в спортове. Всеки уважаващ себе си университет има силни отбори по различни дисциплини. Затова дава стипендии на изявени спортисти, които да подсилват университетските отбори. А бонусът е да следват каквато специалност си изберат.

Шампионът по плуване печели пълна стипендия за специалността информатика в „Картридж колидж“ – малък частен

университет на 40 км от Чикаго

Състезава се в колежанския отбор по плуване. Умният и интелигентен студент веднага блесва и с други таланти. Ангажират го да прави уеб приложенията на университетските сайтове и така си изкарва пари за живот в Щатите. Междувременно прави 2 специализации.

Иван Манолов на състезание по плуване с отбора на колежа.

Вместо да си прати CV-то на няколко места, както правят всички, той кандидатства само в „Yahoo!“. Казва, че изборът му е бил сантиментален, интересна му е била тази компания. Не се надява на успех, защото в технологичния гигант кандидатстват хиляди млади хора. Още на другия ден обаче му се обаждат и той се явява на 3 интервюта по програмиране. Предлагат му работа още преди да е завършил колежа. Следването му приключва през декември и веднага след Нова година му се налага да се премести бързо от Чикаго в Сан Франциско.

„Yahoo!“ тогава беше не само пощата, която и у нас ползват, а „онова голямо нещо преди фейсбук. Преди 12 години това беше една от най-добрите компании, в които можеше да се работи“, обяснява Иван. Това е първият портал в интернет, още преди да има търсачки като „Гугъл“. Правят различни продукти – имейл, силен новинарски и финансов сайт, карти, една от най-силните търсачки, чат. Сега са една от най-големите компании в Силициевата долина. Като програмист в отдел „Yahoo! Profile“ българинът пише програмни кодове на профили от типа на тези, които сега са във фейсбук.

Офисът на „Yahoo“ буквално обръща представите му за работна среда. „Беше като в детска градина, с ярки цветове, и понеже логото на компанията е лилаво, голяма част от интериора и обзавеждането също беше в този цвят – разказва българинът. – Имахме

маси за игра на футбол

телевизионни игри, големи фитнес топки, на които да подскачаме…“ Когато оборудва офиса си в Пловдив, той пренася този различен стил – и като интериор, и като начин на работа. И днес служителите му в офиса в Пловдив отмарят, като скачат с фитнес топки.

Когато попада в технологичния гигант, Иван се сблъсква с феномена „силициева култура“. „За всички в долината работата не е просто работа – казва Иван. – Тя е кауза, смисъл на живота, предизвикателство, основна страст, движеща сила, любимо занимание. Няма значение дали е събота и неделя, или е 2 часа през нощта. Парите са много добри, но най-важната причина да си там е перспективата да си сред най-добрите в света в тази индустрия.“

Иван е възхитен от взаимоотношенията в долината. Всички там са много умни и с радост помагат на колегите от тима, които са по-малко подготвени. Служебната завист им е чужда. Смятат за абсурдно да си мерят постиженията и потенциала. Те с готовност споделят опита си, без да се притесняват, че някой ще заеме мястото им под слънцето. Успехите на другите ги вдъхновяват. „Умните хора знаят, че за всички е добре да има повече умни и добре подготвени хора. Знаят, че колкото повече хора успяват, толкова е по-добре за всички. Жалко, че почти не съм срещал нещо подобно извън нашата индустрия“, споделя Иван.

Той работи в „Яху“ две години и половина, като едната е в офиса в Канада, защото има проблеми с визата си. Напуска, прибира се в България и се колебае дали да продължи с магистратура. Заминава уж за малко до Сан Франциско, да се види с приятели. Там 3 момчета са създали нова компания, тръгват буквално от нищото и без финансиране и търсят софтуерен инженер.

Така, съвсем на шега,

 Иван става съосновател на компания

за рекрютинг (подбор и лансиране на кадри) – „TalentBin“. В нея 4 години разработва целия софтуер. Екипът нараства до 20 човека и са в непрекъсната конкуренция с „LinkedIn“ – най-голямата професионална социална мрежа. HR-ите я използват, за да намерят всякакви специалисти, а „TalentBin“ предлага основно софтуерни инженери. Няколко месеца по-късно компанията е купена от Monster.com – платформа, зад която стои най-голямата фирма за рекрютинг в света. От тази сделка Манолов печели, защото запазва дяловете си като съосновател на купената фирма „TalentBin“.

След сделката решава, че на 31 години вече му е време да се захване със собствен бизнес. Още от студентските си години в Щатите, заедно с един треньор, той прави сайт за плуване – новини, резултати от състезания – ей така, като хоби, но това се превръща в негов основен бизнес. В основата на платформата Collegeswimming.com на Иван и съдружника му е същата онази специална колежанска система за стимулиране на студентите, изявени спортисти, по която шампионът по плуване от България си осигурява стипендия. Чрез платформата свързват треньори от колежански и университетски отбори с талантливи младежи между IX и XII клас. Помагат им да намерят възможно най-добрия университет на базата на техните плувни и академични резултати.

В един момент на програмиста му хрумва, че всичко това може да се върши дистанционно от България и през 2014 г. той се връща в родния си Пловдив. Отваря офис и продължава да разработва

платформата за талантливи спортисти

Треньори от целия свят им плащат, за да им дадат достъп до контактите с млади плувци. В платформата събират и публикуват данни за резултати от ранглисти, състезания, профили на плувци. Печелят от таксата, които колежанските треньори им плащат, за да им осигуряват най-добри атлети. Но в Пловдив разработват и други уеб проекти.

Да се следят всички плувни събития в Щатите от Пловдив е невъзможно, но Иван и съдружникът му си имат агенти в Тексас, Калифорния и Чикаго. Той лети няколко пъти в месеца до Сан Франциско или Чикаго. Събират му се около 50 полета годишно, но това не му тежи.

Как се живее и работи в Силициевата долина? За всеки IT специалист тя е върхът в кариерата и сбъдната мечта. Животът там обаче е много различен, казва Иван. Забавленията са оставени на втори план, защото след като си работил 60 часа седмично, нямаш много желание за това. Всичко е в едно – хоби, начин за изкарване на прехрана. И в офиса не работиш нонстоп. Там има различни места за развлечения. „По някое време някой казва: „Хайде да поиграем тенис на маса“. Или баскетбол, футбол, или се занимаваш с йога. По средата на работния ден. Около офисите има всякакви игрища“, разказва програмистът.

Големите компании в долината предлагат на служителите си безплатна храна целодневно. Изчислили са, че им е по-изгодно така, отколкото програмистите да губят час и половина за хранене навън. В служебните офиси готвят шеф готвачи и ястията са като в ресторант. Съвсем нормално е в края на деня

да си отвориш биричка в офиса

но не е в стила на IT специалистите да се напиват безпаметно. Почти никой там не пуши, а и в офисите това е абсолютно забранено. Екокултурата също е на почит, много от програмистите са вегетарианци.

Звучи невероятно от устата на един програмист, но твърди, че гледа да се придържа към истинското. Вкъщи няма кабелна телевизия, нито телевизор, няма и фейсбук профил. Обича разходките сред природата и когато американският му партньор дойде, му показва красотите на България.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Бел и Шанел: Отново заедно (СНИМКИ)

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

Белослава Хинова, българската красавица, която само на 17-години вече е част от едни от най-престижните модни дефилета в света, отново показа класа в Париж. В края на декември тя бе част от дефилето на Chanel в Grand Palais. Сцената в парижкия дворец се преобрази в дома на самата Коко Шанел. Показаната там колекция бе реверанс към първото шоу Chanel Métiers d’art, което се проведе през 2002 г.

Да се насладят на грандиозния спектакъл дойдоха всички музи и дългогодишни приятели на марката – Пенелопе Крус, Кристен Стюарт, Лили-Роуз Деп и Ванеса Паради. Всичките облечени в Chanel.

Шоуто се проведе на знаково за марката място – на

легендарната улица „Paris-31 rue Cambon“

мястото, където Коко Шанел за първи път отваря магазин през 1910 г. и където създава модната си империя, включваща шест сгради от 18-ти век с легендарните на поколения салони за висша мода.

Креативният директор на легендарната модна къща – Виржини Виар, бе пресъздала в Grand Palais апартамента на Коко с всички подробности: от кристалните лампи и злато до прочутото огледално стълбище (покрай което моделите й някога са дефилирали и откъдето самата Шанел е наблюдавала реакцията на клиентите си). Що се отнася до колекцията – Виар я описа като „смес от Карл и Шанел“.

В нея имаше и позлатените снопчета пшеница, които Шанел е пазила за късмет, избродирани върху тънки черни жилетки от тюл, носени върху тесни черни панталони от креп. Те бяха и върху късите вечерни рокли, допълнени с нанизи прели.

Традиционно, колекциите Metiers d’Art демонстрират невероятното майсторство на

професионалистите от модната индустрия

бродерачките, майсторите на пера и изкуствени цветя, занаятчиите и производителите на обувки, припомня woman.bg. Виар, който от десетилетия ръководи Chanel по времето на Лагерфелд, добре разбира значението на тези ателиета. Внимание приковават костюмите от туид с подгъви, които изглеждат като ресни, но всъщност са пера, болерото с апликации под формата на култовите камелии на Шанел. Виар използва уменията на майсторите в ателиетата, които декорират по божествен начин дрехите – подход, напомнящ творчеството на Лагерфелд, но в същото време дизайнерката показва образи с характерния за самата Габриел Шанел дух на непринуденост, свобода и простота. Фокусът е поставен върху вечните и удобни за жените дрехи.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada