Открийте ни и в

Български истории

Българка събира пари за адвокат, за да излезе от затвора във Вегас

Галина Килова излежава присъда за убийство при катастрофа

публикувано

на

Българката Галина Килова, която от пет години е в затвора в Лас Вегас за причинена смърт при катастрофа, иска да излезе на свобода, а кампания в нейна подкрепа събира пари за адвокат, който да й помогне да го направи. Инициативата, организирана от друга българка, Весела Денкова, се разпространява из групите на българите в Америка и разказва историята на затворничката, за който и BG VOICE писа.

Галина Килова е на 34 години, от Казанлък. Според описанието на подкрепящите я, тя идва в Америка на студентска бригада и остава. След това решава да си отвори пицария и да развива собствен бизнес. Всичко в живота й се развива добре. Има приятели, доходна работа и човек до себе си – до фаталния инцидент на пътя, който преобръща живота й напълно и завинаги.

Килова е в затвора в Лас Вегас от края на 2014 г. Според българката тя няма вина за трагедията, а във фаталния ден попаднала в гонка на пътя и се опитвала да се измъкне от агресивен шофьор, с когото имала пререкание секунди по-рано. За да избяга от него, излязла извън платното. По-късно по думите й

научила от новините, че е ударила пешеходец

„Дори не разбрах, че се е случило нещо такова. Когато се прибрах вкъщи, си пуснах новините и видях, че е станала катастрофа и е починал човек на мястото, където само преди броени часове имах пререкание с друг шофьор. Започнах да се тревожа дали аз или другият шофьор сме го ударили по невнимание. Веднага се свързах с моя приятел и двамата отидохме при адвокат, а после се предадох в полицията“, споделя Галина Килова.

Тезата на прокуратурата и съдебните заседатели обаче е друга. За по-малко от 30 минути журито излиза със становище, че българката е виновна.

Когато заседателите произнасят решението си, в залата са и роднини, и приятели на загиналия 63-годишен Майкъл Гръбс. Според очевидци в съдебната зала, когато е била призната за виновна, нашата сънародничка не е показала никаква емоция.

В хода на делото прокуратурата показа снимки на напуканата броня на сивата „Хонда Сивик“, собственост на Килова. Липсващите части от колата като пъзел пасват с тези, намерени на мястото на инцидента.

Версията на обвинението е, че Килова е закъснявала за работа, когато е навлязла в завой, на който колата й е поднесла. В съда прокурор Браян Раутлидж каза, че 63-годишният Майкъл Гръбс е бил пометен от колата, а главата му е пробила предното стъкло.

Мъжът издъхва на място, а количката с 18-месечната му внучка, която той е бутал, отлита от удара. Детето оцелява по чудо. „Видях нещо да лети във въздуха. Не знам дали беше тяло на човек или торба с дрехи. Не знаех какво беше изобщо. След това усетих удар по ремаркето ми“, разказа в съда очевидец на инцидента.

Килова е осъдена за

бягане от мястото на произшествието

на максималната присъда, която е от 6 до 15 години затвор, и най-рано може да излезе на свобода през декември 2020 г.

„Първите две години в затвора бяха като филм на ужасите за мен. Бях в голяма депресия, много ми беше мъчно за семейството на починалия, но вече се стегнах и съм готова да се боря за свободата си, силно искам да съм навън и да се върна към нормалния живот. Имам желание да уча и да се развивам, а също така да се погрижа за здравето си, което е доста разклатено“, е цитирана да казва Галина от организаторката на кампанията за дарението й.

В затвора тя учи испански и езика на глухите, защото най-добрата й приятелка там е глухонямо момиче. Също така бродира и плете с надеждата да започне да продава ръчните си изделия извън затвора и да се издържа максимално самостоятелно.

Галина Килова работи за 15 долара на месец, които са недостатъчни, за да спести пари и да си поеме сама разходите за адвокат. За да има шанс да излезе на свобода възможно най-бързо, вече се преговаря с адвокат, който ще се заеме със случая. Галина не само няма роднини в Америка, не поддържа връзка с баща си и не го е виждала от дете. Майка й е пенсионерка по болест в България, живее в нищета и трудно свързва двата края.

През тези пет години нашата сънародничка успява да премине през един огромен вътрешен катарзис и да изчисти съзнанието си от всички негативи, за да се промени към по-добро, да прости на себе си за допуснатите грешки, а и на другите, които забравят за нея, пише Весела Денкова.

„Тази млада българка има нужда от нашата помощ и подкрепа сега. И кога, ако не в трудни моменти. Аз вярвам, че във всеки от нас има мъдрост, вяра в доброто, надежда, любов, състрадание, милосърдие и че всички сме способни на прошка“, завършва тя.

24 часа след старта на кампанията за Галина са събрани 445 долара от набелязаните 10 000 долара.

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Българка удари големия джакпот в ОАЕ

Билетът е донесъл на сънародничката ни печалба от 1 милион от местната валута

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Българката е ударила джапота в ОАЕ. Таня Витанова е спечелила голямата печалба в лотарията „Големият билет“ в ОАЕ.

Новината съобщават медии в Емирствата, цитирани от „Марица“. Тегленето е на всяко трето число, а нашенката е щастливката за септември. Билетът е донесъл на българката печалба от 1 милион от местната валута или около 450 000 лева. Медиите не съобщават подробности за Таня освен името. Но разказват нашироко за победителя в лотарията за август. Това е индийски емигрант, който е ударил 10 милиона. Той пристига в ОАЕ едва на 5 години. Сега е IT инженер, женен, с две деца.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

В малка лодка насред Атлантика: Двоен BG рожден ден

Макс и Стефан преполовиха Атлантическия океан заради благородна кауза

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Денят е 25 август и на малка лодка в Атлантическия океан баща и син празнуват рождените си дни. Това е 73-ият ден от предизвикателството Neverest Ocean Row, в което Макс и баща му Стефан Иванов опитват да изминат разстоянието от Европа до Южна Америка само с гребане. С тази експедиция те искат да насочат общественото внимание към нуждата от донорство на органи в България и да привлекат повече подкрепа за инициативата „Да! За живот!“, разказва „Свободна Европа“.

Стефан и Макс са родени в два поредни дни – на 24 август Стефан става на 48, а на 25-и Макс навършва 17 години. Тази година рождените им дни са особено специални

 защото ги заварват в открито море

а и са само двамата – далеч от близки и приятели, с които иначе биха били заобиколени.

„Празнуваме много различно. За мен вчера празникът започна още в първите минути на деня – в 12 часа и няколко минути. Хвърлихме въдица да хванем някоя голяма океанска риба и само след няколко минути се хвана махи-махи (делфинова риба – б. р.). Това е една сребриста, фосфоресциращо синя риба, с жълта опашка, която е голям хищник и е много активна. Месото й е много нежно. Макс филетира рибата и си направихме страхотно суши“, казва Стефан в телефонен разговор с изненадващо добро качество, пише „Свободна Европа“.

Нямат торта, нито свещички, но пък по случай двата празника те отделят повече време от обичайното, за да се чуят със семейството си и приятелите в България. На следващия ден, за рождения ден на Макс, Стефан решава да направи още нещо специално. Синът му получава 4 пакета от сухата храна, с която основно се изхранват, от които може да си избере.

„Това беше много мило. Да си избера аз специално от всички тези пакети какво бих искал да ям днес и да имам избор за първи път. Обикновено просто взимаш пакета и каквото ти се падне, това ядеш. Днес имам кокосов поридж (овесени ядки – б. р.) за закуска, за обяд ще имам макарони с кашкавал и за вечеря мисля да ям фарфале, които са пак макарони във формата на панделки със сос от горгонзола и лук“, разказва Макс с осезаемо вълнение в гласа.

Освен „пиршеството“, което двамата си устройват на 24 и 25 август, необичайни за експедицията досега са и метеорологичните условия, в които посрещат рождените си дни.

 За 3 месеца 6000 км само с греблата си

Откакто тръгнаха на 14 юни от пристанищното градче Портимао в Португалия, двамата живеят денонощно на лодката Neverest, която построиха сами в гаража си в София. Те гребаха непрекъснато на смени от по 2 часа и за последните близо 3 месеца изминаха над 6000 км. Експедицията обаче продължава по-дълго от очакваното заради непредвидени усложнения, причинени от технически повреди, метеорологични особености и промени в първоначалния маршрут, налагащи се заради пандемията от коронавирус.

Все пак куражът на двамата не стихва въпреки трудностите, може би защото всеки ден е изпълнен с неподозирани преживявания – истории за китове, косатки, делфини, летящи риби, повредени и поправени с подръчни материали навигационни уреди и соларни панели, собственоръчно уловено и приготвено суши, проблеми в „Междутропичната конвергентна зона“, безветрие, бури, жега, черни облаци и тропически дъждове.

В близо едночасовото телефонно интервю за „Свободна Европа“ Макс и Стефан успяха да разкажат само част от преживяванията си, като сами трябваше да се обадят чрез сателитния телефон на лодката. В този момент – на 25 август около 15 часа следобед българско време – двамата се намираха на приблизително 700 морски мили североизточно от бреговете на Френска Гвиана, близо до Средноатлантическия хребет на Атлантическия океан. Докато четете това, те уверено продължават към Венецуела.

Безветрието не ги спира

През първите два месеца от приключението двамата гребци изминават средно по 100 км на ден. Спазват „желязна дисциплина по отношение на гребането“, сменяйки се по график на всеки 2 часа. Около 70-ия ден от експедицията обаче те попадат в Междутропичната конвергентна зона (Intertropical convergence zone), в която цари безветрие. Това значително ги забавя.

„Това е зоната между 5 градуса северна ширина и 5 градуса южна ширина, където няма хоризонтален вятър, а има почти само вертикален вятър, тъй като в северната част на тази зона минават северните пасати, а в южната – южните пасати“, обяснява Стефан.

Тук вятърът е много променлив и не позволява на лодката да се движи, дори и те да гребат „с всички сили“.

„От малко повече от една седмица сме в тази зона и трябва да оставим греблата, да хвърлим морската котва, не защото е опасно, а защото е безсмислено да се борим с този вятър“, казва Стефан.

Друга особеност на зоната е, че и времето е много променливо и в рамките на едно денонощие покрай двамата мореплаватели преминават всякакви различни метеорологични условия.

„Буквално в рамките на няколко часа можеш да видиш най-различно време. Дори като се огледаш около лодката на 360 градуса, можеш да видиш две, три, четири, пет, някой път и 6 зони около себе си, където все едно са различни дни. В някои зони има черни облаци, в други валежи. И зависи откъде ще задуха вятърът, за да те вкара в някои от тези зони. Така че се радваме на много променливо време. Вчера беше най-горещият ден, откакто сме тръгнали, беше 38 градуса на сянка. Но след тропически дъждове на два пъти, температурата падна на 28 градуса. Така че вчера беше страхотен, спокоен и приятен рожден ден сред природата“, Стефан описва 24 август на лодката Neverest.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Лудият живот на Супер Бианка в Ню Йорк

Тя отказва кафе на Хавиер Бардем, говори за киното с Робърт де Ниро и преборва рака

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн. Ivo Stainoff
БОРЯНА АНТИМОВА

„Туру-туду-тудууу“ – вероятно си спомняте „бойния вик“ на Супер Бианка от „Шоуто на Иван и Андрей“ – щурата репортерка, която в костюм на Супермен правеше оригинални и нестандартни репортажи по улиците. Повече от 7 години лудата глава живее и работи в Ню Йорк, и то с темпове, на които би завидял всеки български актьор зад граница. За това време актрисата Бианка Илич завършва знаменитата школа на Лий Страсбърг, дори преподава там; поставя 5 спектакъла; пише сценарии и режисира; участва в няколко филма и театрални постановки; приемат я в Съюза на артистите (SAG AFTRA)… До един момент, в който ужасяваща диагноза – рак на гърдата – преобръща живота й и разбива плановете й. Но само за 2 години.

„Бях абсолютно щуро, весело, забавно дете, като онези, които се бият и организират „революции“ – връща се в детството си Бианка. Израства по поляните зад един блок в квартал „Младост“ в София, където по цял ден тича и върши щуротии. Докарва майка си до лудост, като непрекъснато мъкне вкъщи някакви животни – гълъби, охлюви, бездомни кучета, котки.

С котарака си Мишо, който осиновява в деня на диагнозата си. Сн. Ivo Stainoff

От малка си има една мечта – да стане актриса. Често „влиза в образ“, като облича роклите на майка си и на по-голямата си сестра, която влудява. „Случвало се е преди среща сестра ми да открие, че новата й рокля или блуза е лекьосана и захвърлена в някой ъгъл заедно с червилото й“, смее се Бианка. От 12-годишна е модел в различни модни агенции, но това не пасва на неспокойната й натура и се отказва.

През 2001 г. 16-годишната Боряна Цветкова (както е фамилията й, а Илич е бащиното й име) става момичето на месец август на приложението на „Труд“ – „Софиянец“. Още тогава тя споделя, че мечтае за сцената и се готви усилено за НАТФИЗ. Приемат я в класа по актьорско майсторство за куклен театър на проф. Боньо Лунгов.

Творческият псевдоним Бианка Илич се ражда в първия ден на следването й в НАТФИЗ. За академията я готви Силвестър Силвестров от известното трио „Братя Мангасариян“. А в класа са две Боряни. Тя споделя със Силвестър, че много харесва Бианка, приятелката на Касио от драмата „Отело“ на Шекспир. „Знаеш ли, че

Бианка много ти отива

може това да ти е сценичното име“, й казва Силвестър. Професорът й започва да я нарича Бианка, по афишите я пишат „Бианка Илич“ и така си остава.

Идеята за Супер Бианка се ражда, след като е водеща на предаването „SMS аукцион“ в 8-часовия блок „Станция Нова“ на Иван и Андрей. При старта на „Шоуто на Иван и Андрей“ те я канят като репортер, като й възлагат по-нестандартни репортажи. „Искаха да е нещо оригинално и атрактивно, но нямаха представа точно какво“, смее се Бианка.

Като Супер Бианка

Като куклена актриса тя винаги е искала да бъде супер герой и да прави добрини, както Супермен. Когато се явява с костюма, от екипа й казват, че е абсолютно куку и луда жена – да репортерства в такова облекло. Още първият й репортаж е „Бам!“ и зрителите го харесват. „Хората и сега помнят този образ и го обичат, защото беше нещо много позитивно и незлобливо – споделя актрисата. – Когато не минаваш през трупове, за да постигнеш своята цел, и когато в сърцето ти я няма алчността, тогава ти се получават нещата.“

Една от мечтите на амбициозната актриса е да завърши Conservatory Program в „Lee Strasbug Theater and Film Institute“ („Институт за театрално и филмово изкуство „Лий Страсбърг“) – едно от най-престижните и квалифицирани училища за театър. Но в Ню Йорк всъщност я води любовта.

Пред института „Лий Страсбърг“.

Там тя завършва 2-годишната програма на „Лий Страсбърг“, а после се втурва да се записва на всякакви обучения по актьорско майсторство. Завършва интензивен курс при Лари Мос – личен актьорски коуч на Лео ди Каприо. „Даже наскоро изкарах 3-месечен курс за стендъп комеди – смее се Бианка. – Всичко ми се иска да уча. Методът на Страсбърг е много интересна форма на актьорско майсторство, но без знанията ми от НАТФИЗ не мисля, че щях да разбера за какво става въпрос. Българското ми образование и това, което преподавателите ми в НАТФИЗ са ми дали, е абсолютно безценно“, казва дамата.

В института на Страсбърг Бианка Илич има изключителния шанс да асистира на Джефри Хорн.

Бившият брилянтен актьор с „безброй“ филми, близък приятел на Мерилин Монро, днес е един от най-уважаваните възрастни професори в института. Двамата много си пасват като характери и след това Бианка изкарва и режисьорски курс при него.

Следва серия от

няколко филми с нейно участие

Последният, в който се снима преди диагнозата рак, е „Wet Ware“ на режисьора Джей Крейвън. Той я кани на кастинг за две роли. „Едната – на френска шпионка, която работи под прикритие като сервитьорка, все едно беше писана за мен. На кастинга казах: „Няма смисъл да ми давате другата роля, тази я взимам!“, смее се дамата.

Заради онкологичните операции Бианка не успява да отиде на премиерата на филма, но благодарение на участието си в него я приемат в Съюза на артистите (SAG AFTRA), където е изключително трудно да попадне човек. Тя поставя и 5 постановки, в които е драматург и режисьор, на „Оф Бродуей“ – театрите в Ню Йорк, в които „се прави истински театър, а не мюзикъли“.

В Ню Йорк тя се запознава с много холивудски величия, но ще запомни две срещи, и то не на снимачната площадка, а в живота. В магазин за костюми за Хелоуин засича един от любимите си актьори – Хавиер Бардем.

С Хавиер Бардем.

„Аз съм ви страхотен фен. Аз също съм актриса“, му казва тя и се смее. Той й предлага да пият кафе, а тя, неочаквано и за себе си, изтърсва: „Ами вие сте женен, не може“. И до днес се чуди как й е хрумнало това.

Във времето извън снимките и сцената Бианка работи като сомелиер на коктейли. На една гала вечер

се запознава с Робърт де Ниро

„Прекрасен е, човек-душа! Обясних му откъде съм и с какво се занимавам, много се впечатли, че уча в „Страсбърг“. Говорихме за това, че много хляб трябва да изядеш, много книги да изчетеш, преди да имаш правото да се наречеш актьор. А после той попита няма ли да се снимаме“, разказва Бианка.

С Робърт де Ниро.

Кариерата й върви стремглаво нагоре до 12 декември 2018 г., когато й поставят диагнозата рак на гърдата, при това – доста агресивен. На 10 януари 2019 г. тя събира сили и пише във фейсбук: „Животът те удря силно. И ти трябват точно 3 секунди да решиш дали си супергерой или не си. Аз съм! В края на 2019-та ще бъда горд победител над рака! Ракът избра грешната кучка“.

Минава през тежък курс на химиотерапия, от който изведнъж й опада цялата коса. Губи и двете си гърди, следва още една операция – за възстановяване на бюста с импланти. Претърпява и операция за поставяне на специална машинка на гърдите, през която да й вливат химикалите. Пет часа след операцията тя има презентация като сомелиер – да изнася лекция за пенливите вина. Облича се, слага си грима и високите токчета и е блестяща на лекцията.

И след диагнозата продължава да участва в кастинги и да се бори за роли. „Отивам в тоалетната, повръщам, с извинение, ставам, оправям си грима и влизам при кастинг режисьорите. Колко пъти съм ходила на кастинги без коса, с перука, обливат ме топли вълни, не мога да дишам. Болката понякога е непоносима, но ставаш, изтупваш се, слагаш си дежурната усмивка и отиваш. Имала съм моменти, в които съм казвала: „Господи, прибери ме вече, не мога повече да издържа, много ме боли!“. Но стисках зъби и продължавах“, споделя Бианка. „За какво мечтая? Макар че съм предимно комедийна актриса, много ме привлича противоречивият драматичен образ на библейската блудница Мария Магдалена. Може и да ми се случи някой ден да го изиграя…“

Тази година тя се снима в майския брой на българското издание на „Плейбой“ с идеята „не да покаже новия си бюст, а да вдъхне кураж на жените, които като нея са останали без коса и с изкуствени гърди, че

могат да бъдат красиви и секси

Тя започва кампания за набиране на средства за транспортирането до България на пет скенер за ранна и точна диагностика на стадиите в рака. В България има само два такива и Бианка се надява да го получи от САЩ.

На маратон в Ню Йорк

Зад каузата й застават главният редактор Любен Дилов – син, екипът на списанието и бившият й шеф, продуцентът Андрей Арнаудов.

Напоследък Бианка води преговори с най-големите платформи Amazon, Netflix и с HBO Европа да излъчат документалния й филм „Истинските супергерои“. Във филма, на който е автор и режисьор, Бианка Илич взема интервюта от 20 души, оцелели след различни форми на рака, като разказва и собствената си история. Идеята е да покаже на другите болни, че „истинските супергерои съществуват и са сред нас“.

„Моят най-голям успех всъщност не е това, което съм направила като актьор и режисьор в Ню Йорк, а победата ми над рака. Пред такова изпитание цялата суета на света губи смисъл. Животът ми се промени не от деня, в който ми беше открита диагнозата, а от юни тази година. Тогава беше последната ми химиотерапия и живея втори живот. И няма нищо по-хубаво от това да започнеш абсолютно наново. В пълната си сила съм и много ми се работи. Сега всичко в Ню Йорк е в застой, но нямам търпение един ден, когато кризата с COVID-19 отмине, да получа подходящото предложение. И знам, че след преживяното ще съм още по-силна и още по-голяма фурия“ – и Бианка отново се смее…

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Повече в newsletter, Галина Килова
Канадци ще вадят тонове злато на границата на България

Канадска компания съобщи, че може да извади тонове злато от находище на границата между България и Сърбия. Фирмата Medgold risorsis...

Затвори