Открийте ни и в

BG Личности истории

Българките, успели в tech гигантите на САЩ (ВИДЕО)

публикувано

на

Родината ни е лидер в равенството между половете в IT сектора

Една от най-бързоразвиващите се индустрии, тази на информационните технологии, сякаш най-бавно се ориентира в новата обстановка за равенство между половете. Според доклад на National Center for Women & Technology (NCWIT) от 2017 г. едва 25 процента от всички работещи в технологичния сектор в САЩ са жени. Една от причините – ниският интерес на подрастващите девойки да се обучават в тази сфера. Но тази тенденция сякаш не важи за жените от България, които, освен че са много адаптивни към промените, са наследници на една добра образователна система и имат афинитет към инженерните професии.

„Първоначално бях лингвист с филологическо образование още от България”, казва Стелияна Иванова, която работи като частен контрактор към Facebook. Когато идва в САЩ, продължава образoванието си в университета в Индиана. „По това време откриха нова програма по компютърна лингвистика, която аз намерих за интересна, и започнах да вземам класове”, казва българката.

Така няколко години по-късно тя завършва магистратура по компютърна лингвистика и

става една от малкото жени

специалисти в тази сфера. Според нея броят на жените в технологичните компании в САЩ е видимо по-нисък, но това не е изненада. ”Още когато учех в университета и вземах класове по компютърна лингвистика, бях реално единствената бяла жена. Имаше жени от Индия или Китай, но американките някак си изобщо не се занимават с такива професии, което за мен беше шокиращо”, казва още Стелияна Иванова. Тя обаче признава, че планът й не е бил да се занимава точно с това, а по-скоро да защити докторат и да стане професор.

Подобна е и историята на Людмила Велева, която е програмен мениджър в Microsoft. „Никога не съм си мислела, че ще се занимавам с това”, казва Людмила Велева. След като завършва бакалавърска степен по икономическа психология и приложна лингвистика в България, се озовава в САЩ и решава да се преквалифицира. Завършва маркетинг мениджмънт в University of Washington, а по-късно и магистратура по бизнес администрация. Всички тези специалности я отвеждат в рекламна агенция, където й се налага да работи с т.нар. paid search advertisements продукт на Google Ads, а това, че е добра в работата си, я кара да се пробва в Microsoft. “Ако кажа, че не съм си мечтала да работя в технологичния сектор, ще излъжа, но ако кажа, че съм имала достатъчно познания, също ще излъжа”, казва Людмила Велева, която определя себе си като late bloomer. Тя си обяснява успеха на българите като цяло в IT сферата с

доброто ниво на образованието

в Родината. „Образователната система в България беше изключително добра, нямам наблюдения как е сега, но само от випуска на моя съпруг от математическата гимназия в Бургас има поне 10 души, които работят в IT сектора. Това на мен ми говори, че очевидно кадрите, които е произвеждало това училище, са на световно ниво”, казва българката. Освен това Людмила Велева казва, че е типично както за българите, така и за българките да са амбициозни. За равенството на половете в технологичния сектор казва, че т.нар. gender gap е очевиден и затова „трябва да се привличат повече жени”. „За щастие аз лично никога не съм била жертва на дискриминация в технологичния сектор. Чувала съм истории, но никога не съм била свидетел”, казва Людмила Велева. Екипът, който ръководи в Microsoft, се занимава с киберсигурност и отстраняване на неподходящо съдържание. „Тенденцията да има нужда от все по-сериозни мерки в сферата на безопасността в мрежата тепърва ще се развива и ще се засилва, защото хората стават все по-свързани и започват да използват технологиите навсякъде”, казва Людмила Велева. Тя се надява все повече млади жени да решат да се занимават с технологии и да са част от това, което прави тя.

България е първа в Европа по брой на жени, наети в технологичния сектор, и първа в ЕС по студенти жени, които учат информационни технологии и комуникации – 33% от общия брой студенти в тази сфера, което е двойно спрямо средното за ЕС 16,7%. Според мнозина тази тенденция в България и други източноевропейски страни е наследство от времето на социализма, когато е имало пик на инженерните  професии. За Силвия Ташев, която работи като софтуерен инженер в Amazon, изборът на тази професия също е като наследство, защото баща й Иван Ташев от години работи в Microsoft, а сестра й Венета работи за Google. “Повечето българи, които познавам тук, в Сиатъл, са в тази сфера, казва Силвия Ташев. – Имаме общи теми.” Тя завършва University of Washington със специалност софтуерен инженер. Още през третата си година в университета започва да работи за технологичния гигант Amazon, където остава и до днес. „Мисля, че все още

няма толкова много жени

колкото ми се иска да има, но мисля, че все повече и повече се интересуват. Културата в много компании също се променя, за да бъде по-приятно място за жени да бъдат софтуерни и инженери.”

47% от жените в IT сектора в САЩ не смятат, че имат равен шанс за реализация в сравнение със силния пол, затова и процентът на напуснали жени в сферата е в пъти по-голям. Като младото лице на този проблем Силвия Ташев е обнадеждена, че това ще се промени съвсем скоро.

И трите българки са категорични – ние, българите, имаме естествена вродена способност да се справяме с всичко. Стелияна Иванова, Людмила Велева и Силвия Ташев казват, че качества като упоритост и непримиримост са им помогнали да си проправят път в иначе силно конкурентната среда на IT индустрията. „Има го и момента, че аз като жена не смятах, че имам недостатъци в сравнение с мъжете, които работят в тази област”, казва Стелияна Иванова. „Българите не се предаваме, допълва с усмивка Людмила Велева. – Инати сме си.” Техните успехи могат да разбият стереотипите и да променят лика на индустрията.

 

Жените – една трета от IT сектора в България

България е една от малкото страни, в които жените не отстъпват на мъжете в IT сектора.

За никого не е тайна, че българските IT и tech специалисти са едни от най-добрите в света. Множество големи компании вече отвориха свои офиси в България заради сравнително ниския разход за заплати и високото качество на работа. Страната ни е сред 10-те най-желани за т.нар. outsourcing (изнасяне на част от бизнеса в друга държава).

И докато нежният пол е окаяно зле представен в технологичната индустрия по целия свят, то в България жените заемат една трета от сектора. Родината ни е истински пионер в равенството между половете в технологичната индустрия. Според доклад на Financial Times жените, които се занимават с IT в България, са 44.6 процента от общия брой специалисти (втори в Европа след Литва). Същият доклад съобщава, че в Източна Европа има най-много жени, работещи в технологичния сектор. Според мнозина познанията на жените в технологичната сфера са наследство от социалистическия блок, когато най-будните и способни момичета учили в специални математически гимназии и когато професията инженер е била сред най-желаните.

„Математиката и всички други науки, в които тя се използва, е била изучавана при доста добър стандарт в тези гимназии, които са приемали равен брой момичета и момчета”, казва Румяна Тренчева, мениджър на софтуерна компания в Германия, за Financial Times. “Жените учителки са направили математиката по-достъпна и са мотивирали ученичките да продължат, като изучават компютърни технологии в университета.” Според нея в индустрията все пак съществува дискриминация срещу нежния пол, но с все повече жени начело на т.нар. start-ups това може скоро да е история.

Реклама

BG Личности истории

“Българинът – ценен като личност, но слаб за обща акция”

публикувано

на

от

В Европейския парламент бе открит бюст на видния български политик и банкер Атанас Буров. С това той получи признание, което безспорно заслужава.

Атанас Димитров Буров е роден през 1875 г. в Горна Оряховица. Той е български финансист, дипломат и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919–1920) и на външните работи и изповеданията (1926–1931).

Считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на ХХ век заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на българска почва.

Откриване на бюста на Атанас Буров в Европейския парламент

Бъдещият политик се ражда като второ дете в семейството на Димитър Атанасов Буров и съпругата му Кинка, по баща Поптодорова. Майката на баща му, Стана Бурова, по баща Михайловска, е сестра на изтъкнатия възрожденски деец, борец за църковна независимост и Търновски митрополит Иларион Макариополски, чийто род произхожда от преселника Андроник от Грузия. Негов близък родственик, братовчед на баща му, е известният български писател и общественик Стоян Михайловски.

По-голям брат на Атанас е видният банкер и един от първите археолози в България Иван Буров.

Буров учи  в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен заради организирана от социалистите стачка. Взема изпитите си за матура като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да продължи по-нататъшното си образование в престижни висши учебни заведения в чужбина. Завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж.

След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София–Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия.

Атанас Буров получава титлата професор в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС), а за заслугите си за развитието на университета по-късно е обявен и за “почетен деятел на Свободния университет”.

Още в ранна възраст Буров се включва в дейността на Народната партия и от 1899 година многократно е избиран за народен представител, а в периода 1911–1912 година е подпредседател на Народното събрание.

След обявяването на Балканската война през 1912 г. крупният предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда атака “на нож” и на косъм се разминава с фаталния случай, когато един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. Впоследствие е награден с Орден за храброст. През декември се уволнява и отново поема функциите си на депутат и подпреседател на НС.

През 1913 г. е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. През 1919–1920 година оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски.

След Деветоюнския преврат през 1923 година Буров се включва в Демократическия сговор и наред с Андрей Ляпчев оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926–1931).

По време на Втората световна война Атанас Буров е противник на съюза с Германия и на 2 септември 1944 година става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 година. Помилван и освободен в навечерието на изборите през 1945 година, той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 година се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков.

На 25 октомври е интерниран в Дряново, през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е арестуван и осъден на 20 години затвор, след като е признат за виновен по три обвинения – че е работил за “събарянето и отслабването” на правителството, че през 1946 година е обещавал създаването на чужда военна база във Варна и че е подбуждал “други държави и обществени групи в чужбина” към враждебни действия срещу България. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира пред 1954 г.

 

Ето някои мисли на Буров, останали в историята:

„Партията е един инструмент, необходим при всяко конституционно-парламентарно управление. Да се отрекат партиите, то е равносилно да се отрече демокрацията в управлението, да се спре парламентаризмът…“

„Въобще българинът, и по-специално селската маса поради вековното робство под турците е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция…“

„За всеки здравомислещ човек е ясно, че преди да делиш богатството, трябва да го създадеш.“

„Голямата задача на едно управление е да се създадат начини, чрез които могат да се натрупат повече блага, повече богатства, за да може да се увеличи общото, а оттам и частното богатство.“

„Едно производство засилено изисква като условие предварително едно работничество издигнато, едно работничество обезпечено материално, издигнато културно, което да чувства интереса, който има самото, да запази и засили производството.“

 

Продължете по-нататък

BG герои

Български фурор с Дарвиновата теория за деца на 19 езика

публикувано

на

от

Българка се превърна в събитие на книжния пазар на над десет езика. Сабина Радева предизвика фурор най-напред във Великобритания с адаптация на Дарвиновата теория за деца. Книгата й е бестселър в британския Amazon и вече е преведена на 17 езика.

Тя живее в Оксфорд. Има две дъщери и две магистратури – по илюстрация и по молекулярна биология. Общото между всичко това е идеята й да адаптира  „Произходът на видовете” за деца.

“Всичко започна като една академична задача за магистратурата ми по илюстрация“, разказва Сабина.

За реализацията търси финансова помощ в интернет. Надявала се е да събере 30-40 последователи. Резултатът надхвърля и най-смелите й мечти – 1399 души застават зад идеята й. Издателствата на Острова реагират незабавно.

 

 Всичките топ 7 издатели

в UK се свързаха с мен и проявиха доста голям интерес”, споделя тя. Остава и самата Сибина да се зарадва на успеха си, защото знае горчивия вкус на несполуката.

“Имам приятели илюстратори, които от години се опитват да пробият и получават предимно откази”, коментира тя опита на другите.

Идеята й да преведе една сложна научна материя на разбираем език грабва и децата й.

“Те си направиха свои научни книги за природата и за животните“, смее се българката.

Неслучайно момичетата са и първите редактори на Сабина.

„Голямата ми дъщеря провери текста ми по едно време и каза, че му липсват прилагателни. Аз изпаднах в паника и започнах да му слагам прилагателни”, разказва Сабина.

Книгата е предназначена за читатели от 4 до 12 години, но Сабина вярва, че техните родители също ще й се насладят.

И макар да е на пазара като книжно издание от началото на февруари, вече има няколко ласкави отзива от читатели. Разбира се, най-впечатляващият

 от тях е на Ема Дарвин

“Това е много важен проект, осъществен по най-красивия начин. Задълбоченият текст на Сабина Радева и великолепните картинки разказват заедно историята за произхода на видовете и на самата еволюция с яснота, хумор и голямо очарование”.

Ема Дарвин е праправнучка на Чарлз Дарвин, чиято еволюционна теория Сабина Радева на практика пренаписва или по-скоро рисува в съвременен вариант. Така че нейната оценка е много важна, още повече че самата Ема е доста успешна писателка на Острова. А и да се адаптира труд, който се смята за основополагащ в историята на науката, е доста дръзко начинание.

“В момента, в който за първи път видях страниците на Сабина в Kickstarter, знаех, че искам да публикувам нейната невероятна и важна книга. Уменията ѝ като учен и художник я правят идеална, за да създаде тази книга, и съм сигурна, че както родители, така и деца ще открият, че тя е образователна и вдъхновяваща”, казва Анна Барнз Робинсън, един от главните редактори на “Пенгуин”.

През 2008 г. Радева получава магистърска степен по молекулярна биология в Института “Макс Планк” в Германия. Година по-късно обаче започва да се занимава с графичен дизайн. Просто

решава да послуша сърцето си

тъй като още от дете е обичала да рисува и любимото ѝ занимание било да си прави книжки за оцветяване. През 2015 г. получава магистърска степен по илюстрация в Университета в Хартфордшър и точно тогава се ражда идеята ѝ за адаптиране на Дарвин. С публикуването на “Произход на видовете” през 1859 г. английският учен обяснява своята теория, че организмите еволюират с помощта на естествения подбор. Радикалните му възгледи будят духовете до днес и на Сабина ѝ се налага да проведе задълбочени проучвания, преди да се заеме с тяхното преразказване на достъпен за деца език.

“Когато прочетох, че “Произход на видовете” е в първата десетка на най-популярните научни книги за всички времена, си помислих, че това е възможност да приложа своите умения и познания. Докато търсех данни за оригинала на Дарвин, открих, че много родители я подаряват на своите деца и я смятат за настолно четиво. Еволюцията е не само важна тема, но също така и трудна и противоречива, тъй като има много погрешни схващания, свързани с нея.

Помислих си, че както деца, така и възрастни могат да спечелят от една по-достъпна и визуално стимулираща адаптация. Исках да направя книга с картинки, която е артистична, красива, приканва те да я разгърнеш и същевременно дава точна научна информация”, разказа още Радева.

Продължете по-нататък

BG Личности истории

Българин с награда „Бреслър“ в Ню Йорк за принос към изучаването на окото

публикувано

на

от

Тя се присъжда от 2001 г. насам от организацията Lighthouse Guild за изтъкнати постижения в сферата на зрителните науки, направени от хора в средата на кариерата си. Състои се от чек за 54 000 долара. Парите са завещани от покойния филантроп Алфред У. Бреслър. Церемонията по връчването й ще се състои през ноември в Ню Йорк.

Д-р Владимир Кефалов (вдясно) заедно с колега пред уред, който им позволява да засекат реакцията на ретината към светлина

„Владимир Кефалов е един от водещите световни изследователи на очната ретина. Неговата работа доведе до нови познания относно механизмите на многобройните смущения на човешкото зрение. Сред които причините за дегенерацията и разстройството на фоторецепторите, нарушаващи възприемането на цветовете и нощното виждане. Те стимулират лечението на загубата на зрението“, се казва в съобщението на Lighthouse Guild.

А председателят на организацията Алън Морс обявява Кефалов за „звезда в сферата на изследването на ретината“.

51-годишният българин е доцент по невронаука в университета „Вашингтон“ в американския град Сейнт Луис, щата Мисури. „Много съм горд. Защото, като погледнах списъка с другите лауреати преди мен, всички те до един са светила в тази сфера“, каза българският учен пред Клуб Z.

Какво точно прави екипът на Владимир Кефалов

Специалистите са се посветили на изследването на зрителните клетки в ретината. Методът се нарича електрофизиология. Екипът на Владимир Кефалов изследва електрическите сигнали на тези зрителни клетки. Те всъщност поглъщат светлината и я превръщат в електрическия импулс, който след това произвежда зрителното възприятие.

Кефалов и хората му изследват тези клетки и от фундаментална гледна точка. Ръководеният от българския специалист екип иска да разбере какви са механизмите, превръщащи светлината в електрически импулс, както и как те се адаптират към светлината и тъмнината.

В момента, в който екипът разбере механизма, по който дефекти в гените водят до слепота, следва нова стъпка. Целта на специалистите е да се опитат да обърнат нещата и да възстановят нормалната функция на клетките. Може да стане чрез генна терапия, т.е. да вкараш обратно нормалния ген, или по друг начин с фармацевтични терапии.

Върховете на генната терапия – момче с вроден дефект проглежда

Генната терапия е достигнала немислими доскоро върхове. Съвсем наскоро с нея е възстановено зрението на 9-годишно момче, разказва Кефалов. Това се е случило в университета в Маями, Флорида.

Детето е имало генетични увреждания. В този случай става дума за липса на ген, отговарящ за възприятието на светлината. В резултат детето не може да вижда.

С помощта на вирус правилният ген му е бил вкаран обратно. И той започнал да произвежда правилния белтък. И зрението полека-лека заработва.

Владимир Кефалов за малко спира да разказва, сякаш е прочел нашите мисли.

„Не, това не може да бъде заглавие. Сещам се какво смятате да напишете, но то просто няма да е вярно. Защото за това изследване, както и за метода му аз нямам абсолютно никакъв принос. Аз просто отговорих на въпроса ви докъде е стигнала терапията“, бърза да успокои топката сънародникът ни.

И обяснява, че такива опити все още рядко се правят с хора. Извършват се предимно върху мишки или маймуни. И са много скъпи. По тази причина почти всичко в тази сфера е на етап клинично изследване. Самият Кефалов е прилагал такава терапия, но върху мишки.

Пътят от опитите до лечението

„Процедурата е следната. Първо такива като мен правят лабораторно изследване, за да видят дали изобщо работи. Ако работи в лабораторни условия с лабораторни животни, например мишки, се правят други опити с примати, да речем – маймуни. Така може да се види дали методът работи в организъм, който е по-близък до човешкия“, обяснява ученият.

Следват няколко фази на тестове, вече с пациенти. Първо се пробва дали лекарството или терапията имат отрицателни ефекти. Необходимо е да не повреждат организма на лекувания.

При положителен резултат следват клиничните изследвания, които се правят от съвсем други хора. Те са безумно скъпи – струват десетки милиони долари. На една контролна група пациенти се дава плацебо или пък те просто са наблюдавани. А на други пациенти се извършва новото лечение. То може да трае няколко месеца, една-две години или повече. Тези хора периодично са изследвани за това дали има някакви отрицателни ефекти. Ако накрая се окаже, че терапията работи добре, федералното правителство на САЩ одобрява това лечение. И лекарствата за него започват да се продават по-масово. При това на доста по-поносими цени.

Казано накратко – Владимир Кефалов измисля методите за функциониране на окото и на клетките, както и начините, по които те да се прилагат. Без тези методи не могат да се извършат следващите стъпки – използване на лекарства, терапии и т.н. Следващият „ешелон“ от специалисти използва тези знания, за да се опита да ги реализира върху хора.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено