Открийте ни и в

Български истории

Българска реч звучи и на най-голямото офроуд рали в света „Дакар“

Двама българи препускат през пустинята с джип, за да хванат най-добрите кадри от екстремното рали

публикувано

на

Българска реч звучи и на най-голямото офроуд рали в света „Дакар“

Българска реч може да се чуе на най-голямото офроуд рали в света „Дакар“. На него нямаме български състезатели, но имаме двама фотографи, които също така препускат през пустинята с джип, но за да хванат най-добрите кадри от екстремното рали.

Казват се Яна Станчева и Антон Анестиев и вече 9 години снимат заедно всякакъв вид екстремни моторни спортове по цялото земно кълбо.

Двамата са заедно и в живота и всяка година запечатват кадри от 20 до 30 офроуд състезания. Били са в почти цяла Европа, Близкия изток и северната част на Африка.

Собственик на половин Лондон: Как живее "най-подходящият ерген на Острова"?

Сред най-вълнуващите си приключения на първо място слагат Кения, където ги е грозяла истинска опасност от нападение на лъвове, тъй като части от състезанието са в националните паркове на страната.

„Най-дивото ни приключение беше най-вече заради дивите животни. На мен ми беше първо рали, в което трябваше да ме охраняват, за

да не ме изяде нещо

по време на снимките през деня“, разказва с усмивка Яна за работата си по ралито на Източна Африка.

Освен сред диви животни и пясъчни бури двамата си спомнят и за работата си в екстремно ниски температури в Канада. За да не залепват фотоапаратите до лицата им, се налагало за всеки кадър да спират дъха си, а батериите падали за минути от мразовития студ, пише и „24 часа“.

Като най-тежко състезание обаче определят „Дакар“. То продължава 14 дни в непрекъсната надпревара по дюните с 20-килограмова раница с техника на гърба, а сънят им всеки ден не трае повече от 4-5 часа.

„На ден имаме по 20 хил. крачки. Доста сме в движение. Понякога на дюните е изключително тежко

дори без да има пясъчна буря

понеже трябва да гониш състезателите. Дехидратиран си почти постоянно“, обяснява Яна Станчева.

Освободен от руски плен: Намушкваха ме с нож и питаха - "красива или бърза смърт искаш"  

Един техен ден на ралито обикновено започва много рано сутрин – около 4 часа. След това следват средно по 200 км път до мястото за снимки.

„Снимачният ден, като започне от 8 сутринта с първите състезатели в зависимост от това дали ще ги снимаме на едно място или на друго, обикновено приключва около 17 часа“, разказва Антон.

Щом са готови със снимането обаче, двамата българи се отправят

отново на път още поне 3 часа, за да стигнат до бивака, където нощуват всички състезатели и организатори на състезанието.

Те са единствените българи на „Дакар“, където всяка година работят над 250 фотографи. Двамата се надяват някой ден да има и

сънародници сред състезателите

„Една част от състезателите са професионалисти, но има 70-80%, които са ентусиасти и просто искат да карат там. Те са и нашата основна клиентела“, казва Антон.

Не дрогиран, а с упойка: Пуснаха шофьор-убиец, доказателствта срещу него се "самозапалили"

В снимането на екстремните ралита го въвлича Яна. Дълги години той работи като графичен дизайнер и обработва снимките на други фотографи. След като се срещат, тя го води на първото им събитие, което снимат заедно. То е едно от най-големите мотосъстезания в сърцето на Европа – Ерцберг Родео, което се провежда от 26 години в австрийска мина. Щом приключват снимките по него, Антон толкова се запалва, че вече имат заедно близо 200 заснети ралита, а всяко едно

крие някаква щура история

„На мен всичките ми истории са как нещо за малко да ме убие. Имахме случай, в който един камион реши да не завие и продължи направо по дюните. Така щеше да отнесе мен и колегата оператор“, спомня си Яна за едно от стотиците екстремни изживявания на терен.

С усмивка разказва и за първата си среща с масаи през миналата година в Кения. След като изкарват един снимачен ден в компанията на част от племето, Яна решава да направи снимки на няколко от местните момичета. Отново се срещат няколко месеца по-късно, когато отново са в Кения. Тогава като подарък Яна им носи разпечатаните фотографии и те

за пръв път се виждат на снимка

„Беше им интересно ралито. След всяка минала кола искаха да видят снимките. Така реших на едно от момичетата да му покажа как се използва нашата техника. Показах й как се снима с камерата. Тя снима приятелките си. Тъй като знаех, че ще се върнем през февруари, им разпечатах всички снимки. Много им беше интересно. Толкова бяха удивени, за пръв път виждаха фото на хартия“, разказва Яна Станчева.

Без гроб, без смъртен акт: Телата на петима изгорели живи българи все още са в Гърция

Докога с този екстремен начин на живот и постоянни пътувания? Този въпрос и двамата възприемат с усмивка, но и двамата са категорични, че ще е докато могат.

„Никога не съм си мислила докога ще го правя. Може би като стана на 60 и ме заболи кръстът, ще започна да правя само фотосесии“, смее се Яна.

Антон пък добавя, че и старостта не би го отказала от снимките на пясъчните дюни. Тогава само ще замени тежкия фотоапарат и обектив с дрон.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено