Открийте ни и в

Български истории

Българските училища в Америка празнуваха 24 май

публикувано

на

На 18 май българско училище

„Нов живот“

в Чикаго отбеляза края на учебната 2018/2019 година. Всички малчугани от предучилищна възраст до 8 клас се включиха в тържеството, което беше посветено и на 24 май – деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Програмата включваше рецитал – стихотворения на известни български автори, музикални изпълнения на талантливи ученици, както и изпълнение на групата за народни танци.

Най-малките от детска градина „Дъга“ изпълниха детска песничка и се включиха активно в анкетата с въпроси, които затрудниха дори и гостите на мероприятието. Имаше и награди за най-продължително и най-системно челите български книжки ученици. Накрая всички получиха удостоверения за степен на завършено обучение, както и грамоти за най-дейно участие в учебния процес.

Българският учебен център „Знание“

 в чикагското предградие „Арлингтън Хайтс“ също завърши успешно учебната година, 14-а поред. На 18 май деца, родители, учители и приятели се събраха, за да отпразнуват и създаването на родните ни букви. Децата бяха подготвили стихчета, песни, танци, драматизации, а големите ученици пресъздадоха „Рибния буквар“ на Петър Берон. Децата получиха своите свидетелства и книжки за отличната им работа през учебната година. На 25 май от 10 часа сутринта БУЦ „Знание“ кани всички на пикник в предградието Шаумбург. Тържество по случай края на учебната имаше и в предградието „Парк Ридж“ в училище “Родолюбие“, филиал на „Знание”, отбелязано с много танци, песни и стихотворения.

Тържественият концерт, посветен на българската просвета и култура и славянската писменост в училище „Света София“ в чикагския квартал „Дес Плейнс“, започна с китка от танци – „Български ритми“ в изпълнение на танцовия състав при училището и

клуба за народни хора „Загора“

към църквата “Света София” с ръководител Мима Андрейчева. С нестихващата си любов към родното възпитаниците на училището изпяха най-хубавите български песни, рецитираха най-звучните и светли стихове, изпълниха най-пъстрата китка от народни хора и танци. Беше спазена и традицията да се изпрати и поредният випуск завършващи осмокласници. Програмата завърши с връчване на удостоверенията и приготвените за случая подаръци. Директорката г-жа Михайлова пожела на възпитаниците си да продължат напред с високо вдигната глава, като им напомни, че са наследници на народ с нестихваща жажда за знания и усъвършенстване. Бъдещите първокласници приеха символично огъня на знанието от своите по-големи каки и батковци и от своя страна също ги поздравиха.

 

Тържествен концерт под наслов „Под дъгата българска“, посветен на Деня на българската просвета и култура – 24 май имаше и в другото ни училище в Дес Плейнс

Джон Атанасов”

То се превърна в апотеоз на цялостната работа на учители и ученици, на труда, таланта и професионализма, натрупани като капитал през годините. Този спектакъл бе вдъхновен от огромната ни любов към словото и към Майка България, казват от ръководството. Тук звучаха заветни стихове, имаше приповдигнато настроение и цялата зала пя на крака – „И в теб се кълнем“, Българийо!

Вълнуващ беше празникът и

в Ботев академи във Вашингтон

Още на 11 май по време на зеленото училище тук отбелязаха църковния празник. Учениците нарисуваха портрет на равноапостолите Кирил и Методий, а най-хубавите рисунки отидоха в изложбата на тема „Език свещен на моите деди“. В подготовката на тържеството се включиха всички учители, ученици и много родители. Сценария написа учителката на 6-и и 7-и клас Надя Педроса. За първа година заедно с ученици на сцената излязоха и техни родители в ролята на пратеници, които да разнесат светото дело на Кирил и Методий в четирите посоки на света.

Част от тържествената програма в Ботев академи във Вашингтон

Задружно всички изпяха песента „Книгата ме води“ по текст и музика на учителката Надя Педроса и аранжимент на Малина Маркова, музикален педагог. Най-малките възпитаници в детската градина изпълниха „Песен за буквите“. Групата по народни танци показа танца „Буенки“, ръченица и арканул. Награди получиха изявените участници във Вечерта на таланта от зеленото училище, както и заслужили учители.

В училище „Млади български гласове“ в Ню Йорк

освен 24 май празнуваха и 15 години от създаването си. Началото беше през 2004, като организацията от само за деца, преминава през трансформации и сега освен класове за деца по български, музика, математика, занимания по танци, има и пет различни класа за възрастни. „101 каба гайди“ и тъпани също свириха на 9-то авеню в Града, който никога не спи и заедно с ансамбъл „Босилек“, представиха Българската култура на Международния фестивал на храните.

 

BG емигранти

Българка от Чикаго с успешен блог за пътувания

публикувано

на

 

Превръщайки страстта си за пътуване в собствена индустрия, Емилия Танева обикаля земното кълбо, вкусвайки от най-изискания лукс, който може да си представите. Тя описва приключенията си в изключително успешния си блог Bubbly Moments, а също показва моменти от всекидневието си в инстаграм, където е събрала внушителните 655 хил. последователи (само за година и половина). Всъщност са повече от 655 хиляди. А много от тях дори не подозират, че могат да я видят и в бяла престилка, защото Емилия е и дипломиран ортодонт и има  процъфтяваща кариера в тази област.

Нейният блог е завладяващ и в него Емилия дава съвети на хората къде биха могли да отседнат или да похапнат, за да се насладят истински на приказни места като Сейшелските острови,

Дубай, Малдивите, Бора Бора

Емилия се надява „да даде крила“ на пътешествениците  да осъществят и най-смелите си мечти. Начинанията й често са подкрепяни от големи марки като Clinique, Olay, Pantene, Macy’s и FabFitFun, които работят с нея с удоволствие.

Получава спонсорствата си или директно, или чрез influencer платформи. Големите брандове казват, че харесват в снимките й използването на ярки цветове, а също и местата, на които се снима. „Те харесват идеята, че тяхната марка е, или ще е, свързана с тези красиви и екзотични места“, казва Емилия.

Танева се премества в Съединените щати, за да учи за ортодонт в Университета на Илинойс в Чикаго. „Вече бях зъболекар в България, преди да дойда в Чикаго, така че знаех какво ще получа от една специалност в Америка“, казва тя. Изборът й на тази специалност е може би повлиян от това, че родителите й имат два зъболекарски кабинета във Варна и Велико Търново. Докато следва в Америка, Емилия се влюбва в мъжа, който сега е неин съпруг. Марката Bubbly Moments се ражда от желанието на младата двойка за романтични пътувания.

„Частта със социалните медии дойде преди три години, след като

пътувахме много със съпруга ми

и събрахме доста съдържание. Видях блоговете на други хора  и осъзнах, че мога да превърна пътуванията си в марка. По това време следвах няколко блогъри, а именно @nomadicmatt и @theblondeabroad и финансовия блогър @thewhitecoatinvestor. Първо се фокусирах върху изграждането на мой сайт и след това дойде Instagram и останалата част със социалните медии“, казва още предприемчивата дама.

„Ако искате да имате успешен блог или профил в социалните медии, най-напред разберете какво ви вълнува – красота, мода, храна, пътуване. Трябва да инвестирате много време. Аз прекарвам 4 или 5 часа на ден само за да преглеждам снимки, които ще бъдат публикувани в социалните медии. Инвестирах и лични финанси, за да изградя тази марка. Като всеки друг бизнес, ако искате да бъде успешен, трябва да го третирате като бизнес и да му отделяте време“, разкрива Емилия. „Съставям отделни графици за ортодонтската си практика и за марката ми на блога“, допълва тя.

Първото вълнуващо пътуване на Емилия било до Френската ривиера, когато била на 19 години. Сега

пътува поне по 12 седмици в годината

Често взема със себе си приятели или някой от семейството си. През зимата задължително се опитва да избяга от студа в Чикаго. Казва, че препоръчва на всеки да отиде и до България заради природата и гостоприемството ни и богатата ни история. Като всяка жена Емилия мечтае един ден да има деца.

 

Продължете по-нататък

Българи в чужбина

Мартин, покровителят на българите в Европа

публикувано

на

от

БОРЯНА АНТИМОВА

Когато сред българските общности в Европа се спомене името Мартин Ширков, реакциите обикновено са: „Оооо, той е неформалният лидер и будител на сънародниците ни, защитник и покровител на слабите, беззащитните и онеправдани българи в Холандия и цяла Европа.“

„Защо е това интервю сега? Не давам интервюта. Не искам да афиширам това, което правя – каза пред „Труд“ Ширков. – Имам един „наблюдател“ на делата ми. Тръгнах да се надпреварвам с Бог. Аз помагам – той ми помага 3 пъти повече. Аз отново помагам – той отново ми връща 3 пъти повече. Така и не можах да го надмина, но до края на живота си ще подкрепям хората в нужда. И щом

позитивните примери въздействат

ще разкажа за себе си.“

Малкият Мартин, роден във Велико Търново, ляга и става с мечтата един ден да бъде велик футболист. Когато е на 11 години обаче, ескалатор на Централна гара в София прекъсва завинаги мечтата му – откъсва част от пръстите на единия му крак. Втори инцидент: когато е в VI клас, прави фатално изказване в час в онова тоталитарно време, че „фашистите са освободили селото от партизаните“. Гонят го от училище и се чудят в кой интернат да го пратят. Затова пък много рано открива, че има талант на предприемач.

На 14 години започва да урежда строителни ремонти за гурбетчии от Родопите, дошли в София да изкарват хляба си. Те се събират около заведението „Попското“ до Семинарията и често се оглеждат за невръстния Мартин, защото винаги им намира работа. „Чудех се как да изкарвам джобни и обикалях из „Лозенец“, „Младост“ – разказва той. – Отивам в някой блок, казвам: „Добър ден, имате ли нужда от боядисване на стени, от смяна на дограма?“ А домоуправителят вика: „Ти не си ли много малък?“ Казвам: „Да, малък съм, но майсторите са заети, затова аз им търся работа.“ Майсторите ми отчисляваха по 20% комисиони и на месец си изкарвах по 500-600 лева – страшно много пари тогава.“

В офиса си на немското издание Strazen Journal

В „зората на демокрацията“ младият Ширков вече е натрупал опит като предприемач на ремонтни дейности и се захваща с все по-крупни сделки. Урежда строителни ремонтни дейности в още нераздържавените предприятия. „В един момент към мен буквално се сипеха пари. Бях само на двадесетина години“, казва Мартин. От първата си голяма сделка

получава 20 000 лева и си купува мерцедес

„Буквално не знаех какво да правя с парите си“, казва мъжът.

Типично по български, когато Мартин се замогва, около него започват да се навъртат разни партийни лидери и хора от висшата администрация за спонсорства, за уреждане на сделки, за да „лапат“ комисиони. „Няма да забравя една среща с човек, който и сега е на власт, каза ми: „Ние тебе ще те унищожим, бе!“ И действително ме смачкаха. През мен минаха доста политици. Счупиха в мен искреното и чисто желание да помагам на по-слабите. В един момент натискът стана нетърпим, взех си жената и децата и заминах за Холандия. Не съм искал да емигрирам, вярвай ми, те ме принудиха!“

Така през 1998 г. семейството му се оказва в чужда страна, без да знае езика и сред холандци, които не желаят чужденци. Полека-лека изплува в непрекъсната борба за правата си. Талантът му като предприемач се разгръща и в Ротердам, където се установява със семейството си. Днес владее 7 езика и е притежател на голяма компания за рекламни дейности – холдинга „Мултимедия инженеринг“, като притежава патенти на много свои изобретения на продукти, свързани с рекламата.

През 2011 г. регистрира фондация „България“ с основна цел подпомагане на българите при техните първи стъпки в чуждата страна и издава вестник „Емигрант“. „Като откривахме офиса,

че като засвири български оркестър

че като се развяха знамена, че като се хванаха нашите на хорото… И на мига пристигнаха 10 патрулки с полицаи да проверят законни ли сме“, смее се Мартин.

Той и фондацията му започват яростна битка за отваряне на трудовия пазар в Холандия за чужденци. „Искаха от всеки българин, пребиваващ в страната, да си плаща здравните осигуровки – 110 евро на месец, а в същото време не даваха възможност да изкарва законно доходите си“, възмущава се Мартин.

В Европарламента в Брюксел с Христо Стоичков, който заради личната си съпричастност към каузата за отваряне на трудовия пазар за българи е награден с грамота и обявен за почетен член на фондация „България“, 2012 г.

През 2012 г. той организира протест пред холандския парламент в Хага за отваряне на трудовия пазар за емигранти. Пристигат журналисти от CNN, Euronews и други големи медии и събитието влиза в световния новинарски обмен. Тогава председателят на Европейския парламент Жозе-Мануел Барозу кани председателя на фондация „България“ на разговор. Българинът събира група от юристи и общественици и заедно с Христо Стоичков отива на срещата. След това на българите в Холандия се разрешава да регистрират собствени фирми за малък бизнес.

Един ден нашенец му се оплаква, че 2000 сънародници буквално бедстват, след като няколко години са се хранили с продажба на едно списание. Издателите му решават да не го дават повече на чужденци. „Марин ме помоли за заем за билет, да се прибере в България. А нали всички тези хора бяха дошли в Холандия, за

да издържат близките си в родината

Тъпчеха се по 10 души в една стая, за да си поделят наем от 700 евро. Казах му, че ще му дам колкото пари му трябват, но да изчака с връщането си“, разказва българинът.

Ширков решава сам да създаде списание, за да осигури на сънародниците си хляб, докато си намерят нещо по-стабилно. Адвокатът му се чуди на акъла: „Ти някога издавал ли си списание? Как ще стане?“ „Като имаш самолет, си намираш пилот“, е отговорът на Ширков. Той регистрира списание Straat Journaal, а снаха му намира в интернет холандски журналисти, които да го правят. Основните теми са социални – истории на хора, които се борят с живота и оцеляват. Ширков вади на сънародниците си разрешителни за продажба на печатни издания пред супермаркетите и машината се завърта.

„Съпругата ми Ани е душата и сърцето на всичките ми инициативи, тя се занимава с разпространителите на списанието“

Така хората без доходи, вместо да се унижават с протегната за милостиня ръка, изкарват достойно прехраната си. От цената на списанието 2 евро те отчисляват 1 евро за разходи по производството му, останалите пари са за тях. Холандците с добри сърца им дават по едно или повече евро отгоре и така свързват двата края. Ширков им организира и безплатни курсове по холандски, за да могат да се защитават. „Днес първите продавачи вече имат хубава работа, купили са си къщи с ипотека, помагат и на близките си в България и живеят достойно“, казва Мартин.

Славата му се разнася и в съседните страни и той издава второ списание – на немски,

за бедстващите хора от Германия

– Strazen Journal. Постепенно включва като разпространители и бедстващи хора от Румъния, Полша, Русия и други страни. Храни всички с топли български банички. Прославя се като покровителя на бездомниците.

Често отчисленията от 1 евро не достигат за покриване на разходите и Ширков дофинансира производството на изданията със собствени средства. „Много искам да издам такова списание и на български език. Да, знам, че ще е в малък тираж и ще съм на загуба, но ме е срам да гледам как хора, работили с години за България, ровят по кофите“, споделя Ширков.

През 2012 г. той започва втора яростна битка срещу председателя на една крайна националистическа холандска формация – „Партия на свободата“. Герт Вилдерс е против пребиваването на чужденци в страната с аргумента, че отнемат работата от холандците.

Същата година в Холандия се случва нещо подобно на нашумелия у нас случай с норвежката служба за защита на децата Barnevernet. Социални работници в Холандия отнемат безогледно деца от родители емигранти, които според тях малтретирали рожбите си. „Представи си, детето ми е палаво и буйно, постоянно се бие с някого в училище и вечно е в синини и драскотини – обяснява Мартин. – От училището директно ме обвиняват, че малтретирам детето си. Идваш ни на гости с детето си и те прибират и моето, и твоето дете, защото, видиш ли, живеели в условия на семейно насилие.“

„В училищата тогава раздаваха анкети на децата, включително и на нашите българчета – разказва Мартин. – А някои от

сънародниците ни не знаят добре холандски

и ги предупредих да внимават при отговорите. В анкетите имаше въпроси от сорта: „Страхуваш ли се от баща си?“ Ако детето пише: „Да“, обявяват, че е малтретирано. Ако пише: „Не“, казват, че е оставено на произвола и не се грижиш за него. Отнемат ти го и го пращат при разни недобросъвестни приемни родители, и Бог да му е на помощ…“ Тогава няколко българчета са изтръгнати от майките си, а много сънародници са изплашени, вземат си жените и децата и се връщат в Родината. Ширков плаща от джоба си на юристи и успява да измъкне 4 българчета от социалните.

Днес в офиса на компанията му непрекъснато пристигат българи, на които помага да се оправят с непознатите холандски институции. И продължава да подпомага финансово първите стъпки на сънародниците си в непознатата страна. „Днес във фирмата ми работят много холандци, уважаван съм и си партнирам с всички институции в страната. Днес не аз чакам холандеца да ми плати заплатата, а той чака аз, българинът, да му я платя“, казва с гордост Ширков.

„Дали искам да се върна?… Божеее, сърцето ми плаче за България! Мечтая за това и ще го направя – казва силно развълнуван мъжът. – А сега ще трябва да спрем с интервюто, защото ще пътувам в друг град, там българин има проблеми… Е, не мога да се спра да помагам! Така съм устроен.“

 

Продължете по-нататък

България

Само на 33 г.: Българката, която покори Харвард 

публикувано

на

от

Стефани Станчева коментира наболели проблеми във френска тв

 

Стефани разговаря и се снима с германския канцлер Ангела Меркел в Харвард

Стефани Станчева е само на 33 години, а вече е професор и преподавател по икономика в Харвард. Списание „Икономист“ я определи за един от най-добрите млади икономисти на десетилетието, а в края на май френският вестник „Монд“ я постави на първо място.

Тя е и научен сътрудник в Националното бюро за икономически изследвания, изследовател в Центъра за изследване на икономическата политика и член на Съвета за икономически анализи във Франция. Дипломира се в Кеймбридж, Екол политекник (Парижката политехника), Националното училище по статистика и икономическа администрация, Парижката икономическа школа и има докторска степен от Масачузетския технологичен институт (MIT).

Нейната работа е фокусирана върху дългосрочните последици от данъчната политика по отношение на иновациите, предприемачеството, социалната и професионалната мобилност.

Стефани Станчева се опитва да намери

оптималното данъчно облагане

– което увеличава максимално ползите за обществото: публичните инвестиции в инфраструктурата и обществените услуги, справедливото преразпределение на доходите – минимизира разходите за стопанските субекти и следователно негативното влияние върху поведението на физическите лица и компаниите като укриване на данъци и нежелание за внедряване на иновациите.

„Мисля, че това, което им хареса, са разузнаванията ми по темата за данъците, неравенствата. Никога не ми е било цел да стигна до Харвард, винаги ми е било цел да правя добра научна работа, да правя колкото се може по-добра научна работа”, сподели Стефани Станчева.

Преподавателката в Харвард е родена в Кричим, когато е на 3 г., семейството й напуска страната.

„Пътят беше доста дълъг, аз съм родена в България, живяла съм в Германия,Франция, учих в Париж и после в САЩ, така че беше доста дълъг път и бих казала с доста работа и доста труд”, спомня си днес младата проф. Станчева.

На 18 г. печели пълна стипендия в Кеймбридж, продължава образованието си

в Масачузетския технологичен университет

където на 31 г. става професор. Избрана е за преподавател в Харвард сред стотици други кандидати. „Мисля, че шансът е много малък и затова човек трябва да се чувства невероятно щастлив и трябва да го използва, за да направи нещо добро”, обясни още тя.

Освен успехи в научната кариера тя съветва френското правителство по икономическите въпроси. Изследванията й са фокусирани върху дългосрочните последици от данъчната политика. Иска да работи за подобряване на икономиката ситуация у нас.

„Един от големите проблеми е, че в България има доста корупция и това е трудно да се изследва, защото корупцията е нещо скрито, но се усеща на много нива и това е проблем за много реформи”, казва Стефани. Тя не изключва възможността някои ден да се върне да живее в България.

„Какво бих променила в България?! Искам да кажа, че това е страна, която страшно много обичам и искам българите да живеят много по-добре. Много искам да променя това, че

младите хора отиват в чужбина и не се връщат

И затова бих искала да направя България по-атрактивна за младите хора”, обясни младата проф. Станчева.

Още от създаването си Наградата за най-добър млад икономист, присъждана от „Льо Монд“ и Кръга на икономистите, има за цел да отличи не само успешната научна продукция на френските икономисти до 41 години, но и приноса им в публичните дебати за икономическата политика и взимането на решения в частния сектор.

Тази година за присъждането на Наградата за най-добър млад икономист журито е получило 49 кандидатури, повече от 2018 г. (48) и 2016 г. (45). От кандидатите десет са от чужбина, а 39 са преподаватели или учени от Франция.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено