Открийте ни и в

Български истории

Български лекар в Ню Йорк: Трябва да решаваме кой да живее и кой не (ВИДЕО)

Д-р Александър Латев казва, че има много млади хора, които умират от COVID-19

публикувано

на

Епицентърът на заразата в Съединените щати е Ню Йорк. Близо половината заразени са там – над 76 хиляди в ранните часове на сряда. Само в Ню Йорк сити заразените са над 43 хиляди, а мъртвите в града – близо 1,100. Още над 600 души са починали на други места в щата.

Губернаторът на щата Ню Йорк Андрю Куомо разкри, че и неговият брат Крис Куомо, който е водещ в CNN, е дал положителна проба за новия коронавирус. Той е под карантина в мазето на своя дом.

Само за едно денонощие в неделя срещу понеделник в щата са били регистрирани 9000 нови заразени и над 300 жертви.

„Все още изкачваме планината. Главната битка ще е на върха на планината“, каза губернаторът на Ню Йорк, визирайки очаквания пик на епидемията в щата, предаде Ройтерс.

Военният кораб болница USNS Comfort ще приема болни в Ню Йорк.

На първа линия в борбата с вируса са хиляди лекари и медицински сестри. Те казват, че им липсват жизненоважни предпазни облекла и консумативи и

описват ситуацията там като „военна зона“

Сред тях са и доста наши сънародници, които работят в болниците на щата. Един от тях е 37-годишният д-р Александър Латев. Той работи в спешното отделение в болницата в Олбъни – столицата на щата Ню Йорк. Преди това е бил в болницата в Стейтън айлънд.

Той казва, че заради липсата на достатъчно предпазни средства и респиратори много скоро лекарите ще трябва да решат кой от пациентите да живее и кой не.

„Има хора – на 20-30 години, които умират ежедневно в Ню Йорк, което е жалко. Не съм очаквал до такава степен да се разпространи и толкова много млади хора, които иначе са здрави, да умират наляво-надясно“, сподели в кратка почивка от спешното д-р Латев.

Той казва, че коронавирусът се разпространява много бързо, а последствията от него върху тялото са дългосрочни.

Медицински палатки с 68 легла са разпънати в Сентръл парк в Ню Йорк.

„Всеки човек, който хване коронавирус, ако е близко до други хора, ще го предаде на средно 2,4 души, което е главоломно разпространение“, обясни д-р Латев. При обикновения грип един болен заразява само още един човек.

„Възпалителният процес, който вирусът предизвиква, е много опасен и разрушава белите дробове, независимо от възрастта на пациента“, казва д-р Латев.

Болниците в Ню Йорк са на ръба. На помощ се притече и военният кораб болница USNS Comfort, който в понеделник акостира на пристанището в Ню Йорк сити. Там ще бъдат пращани основно пациенти с други болести.

„Ежедневно има много, много болни и много пациенти почиват. Във всяка голяма болница в Ню Йорк сити вече има

фризер контейнери, зад болниците, за труповете

което никога не съм го виждал с други заболявания“, разказва д-р Латев.

Въпреки кадрите от болниците в Ню Йорк и тежката статистика, все още много хора твърдят в социалните мрежи, че коронавирусът е конспирация. Най-младите пък често най-малко спазват правилата за социално дистанциране.

Мотокар товари телата на починалите от COVID-19 в болницата в Бруклин

„За мен най-неприятното ще бъде, че тези хора, които не вярват и евентуално могат да хванат коронавируса, предполагам, че в по-голяма част от тях ще са млади и най-вероятно ще го предадат на възрастни и млади деца, които имат най-голям шанс да са в критично положение“, обяснява д-р Латев, който ежедневно лекува заразени с коронавирус.

Д-р Александър Латев

В Ню Йорк вече има много болни лекари, медицински сестри. Дали това притеснява д-р Латев? „Всеки ден имаме по десетки или стотици пациенти, които имат коронавирус. Шансът да го хванем е много голям. Но това ни е работата. Така че не очаквам да не се разболея, но се надявам да не се разболея“, завършва д-р Латев.

17 Comments

  1. Бай Хой

    април 1, 2020 at 11:58 am

    ИДИОТ

    • персенк

      април 1, 2020 at 12:13 pm

      щот казва истината ли ?- а простако ?!

      • Маргарита

        април 1, 2020 at 7:23 pm

        В Българският език се използват и главни букви !
        Стига да си ходил на училище , нали ПРОСТАКО ?

      • Маргарита

        април 1, 2020 at 7:24 pm

        В Българският език се използват и главни букви !
        Стига да си ходил на училище , нали ПРОСТАКО ?

      • Анонимен

        април 1, 2020 at 9:56 pm

        А ти си грешка на природата! Тъпо безгръбначно МЕКОТЕЛО!

        • Ivan Grigorov

          април 2, 2020 at 10:48 am

          Само това, че си Анонимен, казва абсолютно всичко за теб, това, че хората ти казват колко си прост, е само част от това, което си наистина, глупава и злобна малка гадна душица!

    • Анонимен

      април 1, 2020 at 9:57 pm

      ГРЕШКА НА ПРИРОДТА СИ ТИ! Тъпо безгръбначно МЕКОТЕЛО

    • Все тая

      април 2, 2020 at 1:37 pm

      В българския език не използваме израза „млади деца“….???

    • БС2003

      април 12, 2020 at 11:52 am

      Идиот ти е истинското име, нали? Няма съмнение в това.

  2. Елка

    април 1, 2020 at 1:27 pm

    Това е геройство! Благодарим ви и искрено ви пожелавам да бъдете много здрав и силен!

  3. Ралица Кирязова

    април 1, 2020 at 2:09 pm

    НАШИЯТ БОГ ИСУС ХРИСТОС НЯМА ДА ВИ ЗАБРАВИ И НЯМА ДА ВИ ОСТАВИ!
    „Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се, нито се страхувай.“ Библията, Второзание 31 глава 8 стих

    • Томатаневерни

      април 2, 2020 at 9:38 pm

      Хаха!

    • БС2003

      април 12, 2020 at 11:54 am

      Може ли без глупости?Само дебили вярват в тях.

  4. Николинка Христова

    април 1, 2020 at 4:54 pm

    Господ да пази д-р Латев, неговите колеги, медицинските сестри и заразените хора които и да са те и от където и да са!

    • Анонимен

      април 2, 2020 at 2:07 am

      Бог да е с Вас – медици, сестри и заболели !

  5. Миглена

    април 2, 2020 at 6:52 am

    Странно е, че умират млади хора, това до сега се считаше за изключително рядко…По здрави!

    • ltv

      май 14, 2020 at 3:25 pm

      Тук лекарката от Сливен беше на 42. Още един млад мъж почина в София, вероятно от съсирек, който е предизвикал инфаркт или инсулт. А вируса прави съсиреци в белите дробове. Това от 100 човека.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Ранената BG полицайка Петя: Излизаш с мисълта, че може да не се прибереш (ВИДЕО)

публикувано

на

Виж цялата статия

Дестки полицаи са ранени при протестите в Съединените щати през последната седмица. По неофициална информация на Българо-американската полицейска асоциация трима български служители не реда са били ранени при сблъсъци с протестиращите.

Сред ранените е и Петя Балабурова, която от две години работи в полицейското управление в Сан Хосе, Калифорния. Миналият петък, както хиляди други полицаи, отива да охранява протестите.

„Хората мятаха бутилки, камъни, каквото намериха и една бутилка ме удари в левия крак, не ме поряза, но се получи лек, подкожен кръвоизлив.“, разказва Петя. Тя се разминава леко, но един от колегите й е в безсъзнание.

„На втория ден ми беше малко по-притеснено, защото виждаш хората колко са ядосани и колко ги е страх и тях и виждаш какво се случва в другите части на страната.“, казва Петя.

Протестите в над 20 града на САЩ избухнаха след смъртта на чернокожия Джордж Флойд по време на арест в Минеаполис.

„По никакъв начин не мога да се съглася с тази постъпка като полицай, като нещо. Аз съм се заклела да помагам на хората.“, категорична е Петя и съжалява, че сега тя и колегите й трябва да носят отговорност за случилото се в Минеаполис.

В София Петя тренира 8 години спортна стрелба и завършва Националната спортна акамедия. Ето защо тя казва, че да стане полицай е нещо естествено.

Раната на Петя може и да е лека, но показва риска, на който хиляди полицаи се подлагат всеки ден по време на протестите.

„Излизаш готов обаче в същото време излизаш с мисълта, че може да не се прибереш или може да се прибереш с половин крак или половин ръка, не напълно цял. Това мисля, че е по-лошо за семейството ти, за мъжа ти, за съпругата ти, за семейството ти, отколкото за самия тебе.“, казва Петя.

От Масачузетс до Хавай – български полицаи в служба на реда (ВИДЕО)

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българите от Вашингтон славиха буквите с онлайн тържество

публикувано

на

Виж цялата статия
Изпълнение на детска вокална група „Славейче“ при училище „Христо Ботев“, Вашингтон

В неделя, точно на 24 май, Центърът на българската общност в столицата Вашингтон, който съществува вече 19 години, за поредна година организира честване за Деня на българската просвета и култура. Този път заради коронавируса то беше онлайн.

„Тази година тържеството ни мина под знака на обединението на всички училища в района и надеждата, че заедно ще сме по-силни в нашата обща мисия да пазим и предадем на нашите деца по-добре българския дух, език и традиции“, казва Асен Асенов, председател на центъра. „Особено вълнуващо бе тържеството и поради обстоятелството, че то бе проведено онлайн поради ограниченията, свързани с вирусната пандемия“, допълва той.

Ръководството на Центъра на българската общност, Ирена Тодорчева и Сани Сахаджич, Дияна и Росен Роеви, Симона и Асен Асенови, и Тихомир Стойчев, посланик на република България в САЩ, и съпругата му Любка Стойчева

Участваха ученици и учители от четири неделни български училища от щатите Мериленд, Вирджиния и окръг Колумбия. В тези училища, заедно с прилежащите школи по театър, българска народна музика и танци, се учат над 200 ученика. Водещ на програмата бе Лили Славова.

„Ние от Българския образователен и културен център „Св. Климент Охридски“, гр. Вашингтон, 18 години с много всеотдайност и старание учим децата на български език, литература, история, география на България

български празници, обичаи, песни

и народни танци“, казва Екатерина Бамбалова, директор на училището при центъра. „Радваме се, че участвахме в тържеството“, прибавя тя.

Рисунка на Никола Чергаров, 1 клас, център „Зора“ в Ричмънд, Мериленд

Нина Банкова, директор на Български Културен Център в Балтимор „Дора Габе“, е горда, че възпитаниците й са показали таланти в различни направления, включително стихотворения, песни, рисунки и танци. Центърът използва възможността да честити най-светлия български празник на всички българи в Америка. Центърът „Дора Габе“ съществува от 5 години.

„В сърцето ни още звучи „Върви народе, възродени!“, споделя Маруся Филипова, директор на училище „Христо Ботев“ в гр. Вашингтон. „Обичайте българското слово както светите братя Кирил и Методий ни завещаха. Подкрепяйте българските училища, защото „людете в бъдеще по делата ще ни познаят“, добавя директорката.

„Поставени в условията на социална изолация, показахме, че можем да се забавляваме и празнуваме по български, дори и виртуално“, категорична е Ирина Кушлева, зам.-директор на Български образователен и културен център „Зора“ в Ричмънд, Вирджиния.

Приветствено слово към всички участници и зрители на тържеството поднесе Н.П. Тихомир Стойчев, извънреден и пълномощен посланик на Република България в САЩ. Специален поздрав звуча и от Българското музикално общество във Вашингтон в лицето на Влад и Юри Попови и д-р Ралица Пъчева.

На тържеството бяха обявени годишните носители на

наградите на Центъра на българската общност

за 2020 г. Тази година това бяха Меглена Любенова и ръководството и учителите на Българския образователен и културен център „Зора“ в Ричмънд. Наградата се присъжда за техния принос за запазването на българския език, култура и традиции сред българската общност.

Тържеството бе излъчено на живо по интернет. Запис може да намерите на YоuTube канала на Центъра на българската общност във Вашингтон (https://www.youtube.com/bgccdc), както и на фейсбук страницата на центъра.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

По време на COVID-19: През прозореца на българите по света

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Нико Тодоров - софтуерен специалист, Корона (САЩ), Снимки: Личен архив, „Дневник“

Коронавирусът затвори телата ни зад четири стени, но душите и мислите ни сякаш полетяха. Може би след време различни изследователи на поведенчески модели ще открият, че това е било времето, в което са родени най-много идеи на човек от населението и на минута от вечността. Мобилни приложения, онлайн концерти, рисунки, книги, фотографии, инициативи в интернет, групи във Facebook.

По това време, в средата на април, е създадена и групата „Гледка през прозореца“. Идеята й е да спаси настроението и психиката ни по време на престоя вкъщи, като даде възможност на българи по целия свят да публикуват снимки през прозорците на домовете си. Подобно на групата „View from my window“, която има над 2 300 000 членове, версията на български език свързва хора от различни точки на света. Те снимат и публикуват гледка с информация за мястото и уловения момент.

„Дневник“ се свърза с някои от българите, които живеят на необикновени места по света или са попаднали на интересни гледки в чужбина по време на световната карантина. Те потвърдиха, че снимките са правени от самите тях по време на ограничителните мерки заради разпространяването на COVID-19. Ето разказите и снимките им, публикувани в интернет сайта на изданието:

 Мария Попиванова – фотограф, Ню Йорк (САЩ)

Снимката направих в късния следобед, малко преди залез. Гласях се да излизам от хотела, реших да погледна през прозореца, слънцето беше в т.нар. златен час преди залязване и светлината беше невероятна! Реших да направя няколко кадъра и след като погледнах през обектива, видях, че стъклата на хотела правят интересно отражение, вижда се в дясната част на снимката.

Споделих снимката в групата с малко носталгия: това е снимка от последното ми пътуване преди карантината. В Ню Йорк бях за 3 дни, иначе живея в Детройт.

Обичам да се прибирам в България, да снимам градски пейзажи, планински пътеки, стари къщи по пътя. Липсват ми гледки от миналото: често в мислите се връщам на гледката от прозореца на втория етаж на мястото, където съм израснала. Виждах река Янтра – всеки ден, през всички сезони.

 Нико Тодоров – софтуерен специалист, Корона (САЩ)

Снимката е от задния двор вкъщи в Корона, Калифорния. Тук сме от близо два месеца с моята (вече) годеница Фабиен. Отседнахме в Корона, Калифорния, 1999 г., с бившата ми жена. Завършвахме магистратурите си по компютърни науки в „Корпус Кристи“, Тексас. Аз получих предложение за работа от Калифорния и се преместихме. След като се разведохме през 2006 г., имах късмета да си купя тази красива къща на търг по време на рецесията от 2008 г.

Споделих снимката, защото всички сме заедно в тази нова ситуация. И не е лесно. Без да съм психолог, забелязвам, че много хора изпитват нуждата да споделят или да изслушат някого, когото може би не познават. Споделените снимки с коментарите са един малък опит за такъв мост.

От 2002 г. пиша софтуер за оценка на риск от природни бедствия за федералното правителство, като в момента уча и докторантура в областта на изкуствения интелект.

Имах щастието да посетя през последните няколко години Перу, Корея, Мексико, Италия, Испания, Островите Кук, както и невероятния фестивал Burning Man. Все още искам да видя Исландия, Лапландия, Югоизточна Азия, Океания и Африка. Надявам се да не е само като гледка през прозореца на екрана, а на живо.

 Деяна Викторсон – художник, остров Пукет (Тайланд)

Снимката направих на последния ми ден на 55, на 1 май прибавям още една година. Направих снимката заради тъмните облаци, които са чудесен фон, за да изпъкне жълтата къща на съседа. Дебнех няколко вида птици, които пеят много различно от това, на което сме свикнали в България.

Мъжът ми е швед. Живели сме на лодка в Хонконг, в Холандия, в Швеция, в други страни поотделно. Когато ни се роди син, живеехме сезонно в България, Швеция, Испания и Гърция – пак на лодка. Дойде време да се установим и аз предложих Тайланд, обичам Азия и тропиците. Вече 10 години живеем тук. На остров Пукет срещнах най-интересните хора.

 

Глория Бонева – има фирма за чистене, Инсбрук (провинция Тирол в Австрия)

Снимката направих на 9 май (датата не е случайна – бел. ред.) от мястото, на което работех. Във фирмата, с която работя, дойде клиент: руснак, над осемдесетгодишен. Шефът, също на повече от 80 години, излезе от офиса си, за да го поздрави на руски, и се прегърнаха. После разбрах, че и двамата са загубили бащите си във войната от двете страни на фронта.

Имам майсторско свидетелство и собствена фирма за чистене. Гордея се с нея вече 12 години! Хората никога не ми вярват, че за да получа това свидетелство, съм учила две години и съм се явявала на изпити. Също толкова трудни, както в университета в Русе, където през 1987 г. завърших „Автоматизация на процесите в атомни електроцентрали“.

В Австрия ме отведе безпаричието и липсата на добър бизнес климат през 2002 година. Тирол се оказа любов от пръв поглед: природа, спорт, харесах хората. Не бих се върнала в България: след около 18 години извън нея се е променило мисленето ми. Не мога да приема хиляди неща. Аз вече съм манталитетен емигрант.

Любимата ми гледка е от терасата на моя дом в Инсбрук, но все пак ми липсва гледката от прозореца на едно ловешко село, където отраснах.

 

Веселина Роккос – собственик на семеен хотел, остров Сирос (Гърция)

Снимката с котката е правена по време на COVID-19. Туристи нямаме, хотелите са затворени, както и движението към островите на корабите. Официално би трябвало да отворим на 1 юни. Обичам да снимам котарака Зоро, който всъщност е свободно коте, но го храня и има къща до вратата, в която и спи.

Мястото, на което живея, е остров Сирос и е столицата на Цикладите. Това е невероятно красив остров, с богата история и култура. Живея тук от 10 години, съпругът ми е местен жител: така да се каже, съм любовен емигрант. Заради него дойдох от София, откъдето съм. Имаме семеен хотел. Обичам родината си много: липсва ми София, липсва ми гледката към Витоша от апартамента ми.

 

 

Живея на третия етаж, кухненският ми плот е пред прозореца, който гледа към редица от 6 къщички с малки дворчета отпред, и когато домакинствам, пред погледа ми се разиграват различни житейски сценки… На 4 април млада майка изведе малкото си дете в градинката пред дома им, за да поиграе на чист въздух. И може би, за да му е интересно или за да бъде добре „екипирано“ и предпазено от „злото“, което върлува в света в момента, детето беше облечено в костюм на Спайдърмен и в ръце държеше играчки с тези герои.

След известно време чувам радостни възгласи… поглеждам, по улицата двама минувачи – мъж и жена. Мъжът беше в същия костюм – на Спайдърмен. Спряха се, Спайдърмен се покачи на ниската ограда и изнесе закачлива сценка на малкия си „събрат“. Детето в първия момент се поизплаши, поотдръпна се, но после с интерес започна да общува с „големия герой“.

Бяха много мила картинка, излъчваха доброта, радост и непринуденост. Наблюдаващите отстрани, в това число и аз, се развеселихме, радостта ни обзе и стопли. На съседните прозорци се показаха и други съседи, лицата им светеха от усмивки…

 Надя Такач – Доха (Катар)

Снимката направих в Доха по време на карантината от балкона ни, на който прекарваме доста време, особено сега в карантината. За мен е любима гледка, както и за моите приятели, за които е сигнал, че съм се прибрала в тукашното „вкъщи“. Това е т.нар. Перла на Катар. „Перлата“ е изкуствен остров, отвоюван от морето с много търпение и постоянство.

Живеем тук от 13 години, съпругът ми е капитан в Qatar Airways. В момента само той работи, аз съм в очакване на по-добри дни. Семейството ни на практика живее и на двете места и никога не сме си тръгвали от България завинаги. И все пак ни липсва зеленият силует на планината Витоша, която панорамно изпълва гледката от софийския ни прозорец.

 Боян Хаджиев – посланик, Астана (Казахстан)

Красотата на Астана ме провокира да направя тази снимка. Астана не е по-населено място от София: добре планирано е и това е разбираемо, защото преди 30 години левият бряг (на снимката) е бил просто гола степ. Липсва ми гледката от прозореца в моя дом в София. Бих искал да видя гледката от всички „прозорци“ в групата и още много, но едва ли ще ми стигне целият живот.

Нора Михайлова – Аман (Йордания)

Снимката е направена по време на пясъчна буря в Аман на 24 април: гледка от прозореца на резиденцията. Зад затворените пространства може да намерите вътрешна свобода – обичам фотографията, това е начин да изразя себе си. Аз съм съпруга на посланика на България в Йордания. Бих се върнала в България, защото тя е моята родина: там е всичко, за което съм мечтала.

 

Атанас Вълчанов – фотограф, Йоханесбург (Южна Африка)

Влюбен съм в градината си, защото всичко съм посадил лично. Дойдох на екскурзия и останах уж за малко, а минаха 30 години! Бих се върнал в България, но не и с тези управници, особено министър-председателят! Тук нищо не ми липсва като гледка: има планини и океани! Когато отида на планина, все едно съм си в България, а океанът е по-чист от нашето море.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada