Открийте ни и в

Български истории

Български професор от Чикаго: Не подценявайте самопрегледа за рак на гърдата

Проф. Константин Христов от Илинойския университет има значителен принос за лечението на болестта

публикувано

на

Проф. Христов с колеги в лабораторията в Чикаго

В Световния месец за борба с рака на гърдата обръщаме поглед към изключителните постижения в лечението на тази болест на един българин от Чикаго, проф. Константин Христов Целков, който преди няколко дни навърши 80 години. Миналата година той издаде на български език книгата „Рак на гърдата и борбата с него в XXI век. Една от осем“. Отзивите за книгата в България са блестящи и тя вече е изчерпана.

Всяка година в световен мащаб с рак на гърдата са диагностицирани 1,5 млн. жени, като 1 от 8 жени заболяват от този вид рак. Това е най-разпространеният вид рак сред жените. Проф. Христов работи за предпазването от рака и за неговото лечение повече от 50 години, от които 23 в България, 3 в Германия и 30 в САЩ. Бил е част от екипите на най-престижните университети в Щатите, има 15 книги или глави от книги, 9 от които на английски и немски и 6 на български. През последните 10 години в екип с други учени създава

ново лекарство за лечение на рака

Специалист е в експерименталната терапия на рака, за откриване на нови туморни маркери с оглед провеждане на таргетна терапия и за използване на предклинични модели за тестиране на нови противотуморни агенти. И макар да е на 80 години и пенсионер от 5 години, продължава да взима активно участие в изследвания в областта на раковите заболявания. Консултант е към департамента по хирургия на Илинойския университет и към Онкологичния център. „Там имам малка лаборатория и офис и ходя веднъж или два пъти седмично, тъй като в сътрудничество с колега от Япония получихме два нови гранта за общо 2 милиона долара, продължаващи до 2022 година“, разкрива професорът. „Единият е за търсене на „сателитни” ракови клетки в гърдата, след като се премахне първичният тумор.

Понякога в гърдата остават ракови клетки извън тумора и се налага тя да бъде облъчвана, особено ако туморът е по-голям и има микрометастази в лимфните възли. Нови изследвания обаче показват, че при 40-50% от жените това облъчване е излишно. С помощта на създаден в лабораторията препарат, който избирателно прониква в туморните клетки и който маркираме с флуорисцентна субстанция, търсим след операцията флуоресциращи туморни клетки. Вторият грант е за проучване на метастази от рак на млечната жлеза в мозъка. За целта използваме експериментален модел на метастази от рак на гърдата в мозъка и следим по флуоресценцията дали лечението е ефикасно или не, като отчитаме размера на метастазата и степента на флуоресцензия“, добавя той.

Проф. Христов

завършва медицина в България през 1963 г.

 Две години е участъков лекар във видинските села, след което отива в Националния център по онкология в София, квартал „Дървеница“. През 1971 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1982-а и докторска дисертация. Казва, че още като студент се интересувал от изследвания в областта на рака и неща, които практикуващите лекари не правят.

Затова и класическите дисциплини като вътрешни болести, хирургия, гинекология не му изглеждали достатъчно атрактивни. През 1971 г. печели стипендия от Европейската агенция за борба с рака в Лион, а година по-късно и Хумболдтова стипендия и 3 години работи в онкологични лаборатории към Университета във Фрайбург и към раковия център в Хайделберг, Германия. Връща се в България и продължава работата си към Онкологичния центъра в София, където работи 20 години, създава лаборатория и помага на 6 млади изследователи да защитят кандидатска дисертация и израснат в научната си кариера.

  Идва в Америка преди 30 години

 със стипендия на Международната агенция за борба в Женева. С нея получава възможност да прави проучвания върху рака на гърдата в Калифорнийския университет в Сан Франциско. От 72 кандидати от цял свят той е един от 12-те, които печелят престижната стипендия. Остава там година и половина, след което се премества в Бъркли в лаборатория за ракови изследвания. „Там шеф ми беше професор Джеймс Алисън, който миналата година получи Нобелова награда по медицина за откритието си на чек пойнт протеините по повърхността на Т-лимфоцитите. Аз по това време работех по друг проект, свързан с хормоналната регулация на рака на гърдата, и даже доведох аспиранта си от София да ми помага“, спомня си българинът. През 1994 г. той се явява на конкурс в раковия център на Илинойския университет в Чикаго, печели го и се премества със семейството си в Чикаго, където се пенсионира. Д-р Христов казва, че оставането му в Щатите е било голямо предизвикателство, тъй като е трябвало да остави лабораторията си в България. Освен това идва в САЩ на 50-годишна възраст, а е изключително трудно на тази възраст да се започне отначало.

Проф. Христов с български студенти

“Имал съм удоволствието и щастието да работя в едни от най-престижните университети в Щатите и в света и да се срещна с трима Нобелови лауреати: Харолд Зурхаузен в Хайделберг, който откри човешкия папилома вирус /НРV/, Майкъл Бишъп и Харолд Вермес в Сан Франциско, за откриване на онкогените, както и Джеймс Алисън в Бъркли. Трудностите идваха много пъти от необходимостта да се печелят грантове, което не е лесно, тъй като през последните години само около 15-20% от кандидатите получават одобрение“, допълва той.

След близо 10-годишна работа д-р Христов, заедно с колеги от Илинойския университет,

открива нов противотуморен агент – р28

който при някои болни се оказа ефикасен. В клиничното изследване са били включени 15 болни от различни форми на рак. Всички са имали тумори в напреднал стадий на заболяването. Три години след експерименталната терапия резултатите са категорични: един е в ремисия, трима са живи, а при други трима туморът е намалял. Всички фази от проучването на медикамента още не са завършили.

„Българките имат почти същата честота на заболяване от рак на гърдата, както и жените в европейските страни”, заявява д-р Христов. „Жалкото е, че в България този тип рак се открива много по-късно, защото българките не се изследват. Със забавената диагностика се стига до забавено лечение, късни операции и висока смъртност. Смъртността от рак на гърдата за България е по-висока, отколкото в развитите европейски страни“, посочва още видният учен.

Неговата книга „Рак на гърдата и борбата с него в XXI век. Една от осем“ е написана под мотото „101 въпроса, които жените задават“. В нея проф. Христов разглежда рака на гърдата в по-популярен аспект, като се надява данните да помогнат на много жени да се предпазят от този бич на новото време. Посочва и защо

ракът на гърдата е уникален

Той метастазира по уникален начин, като използва предимно лимфната система на гърдата. Метастазите се откриват най-често в костите, а също и в белия дроб, черния дроб, мозъка. Там туморните клетки могат да останат в спящо състояние (като дорманси) 5-10 и дори 20 години. След това, без видими причини, могат да се се активират и да започнат да се делят. Това продължително състояние на дорманси почти не се среща при другите тумори.

Според българския изследовател факторите, които могат да причинят рак на гърдата, са в три групи – фактори извън организма (канцерогените, радиацията, вирусите), ендогенни фактори, свързани най-вече с повишаване концентрацията на естрогена в кръвта през различните етапи от живота на жената (това стимулира делението на нормалните клетки, които могат да натрупат генетични мутации, водещи до рак), и трета група фактори, произтичащи от вродените дефекти в ДНК.

Проф. Христов препоръчва на жените сами да изследват двете си гърди всеки месец, започвайки от 30-годишна възраст, за да са сигурни, че няма уплътнени участъци. „Ракът на гърдата обикновено се развива в едната гърда, така че другата гърда може да служи за контрола“, казва той. Ако има забелязана промяна, трябва да се направи консултация с онколог. След 45-годишна възраст жените трябва да си правят профилактичната мамография всяка година. Всяка жена трябва да си изследва гърдите и след раждане, желателно е също така да кърми. В повечето случаи появата на рака на гърдата се предшества от добре обособени предтуморни промени в гърдата, които ако се лекуват успешно, водят до над 90% предпазване от последващо развитие на рак, се казва още в книгата. В България няма подобна книга, повечето от трудовете са за специалисти, изтъква проф. Христов.

Проф. Христов със семейството си на Мачу Пикчу

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Две сестри възродиха славата на българската роза по света (СНИМКИ)

Ина и Росица са създали уникални продукти, които се търсят в САЩ, Канада и др.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: кадри: NOVA

Две сестри от България успяха със собствени усилия и труд да създадат уникални продукти с българска роза, които днес се търсят в САЩ, Канада, Китай, Япония и много други страни по света.

Те са Ина Абаджиева и Росица Длъгнекова от София.

Ина завършва туризъм, но от ученичка иска да работи нещо, с което да рекламира България. Тогава не знае какво, нито пък защо. Разбира го по-късно.

Росица пък научава как се брандира един продукт, докато учи реклама в Милано, наблюдавайки как италианците превръщат в запазена марка всичко родно. Именно там тя решава да направи същото и с български продукт. Кой да бъде той, й хрумва случайно.

„Занесох като подарък сладко от рози и хората, на които го подарих, изключително се впечатлиха, че в България се отглеждат рози, които са премиум, използват се в парфюмерията, а на всичкото отгоре и са ядливи“, разказа Росица пред Nova.

Всичко започва през лятото преди девет години, когато Росица се прибира в България, а идеята, която си донася от Италия, става все по-натрапчива. Споделя я със сестра си и двете започват да проучват продукти, в състава на които има рози. Откриват френски макарон с вкус на роза, розов сироп и много козметика, но не откриват нито една компания, включително и българска, фокусирана изцяло върху

розата като ядливо цвете

Убедени, че това е ниша за запълване, инвестират по 5000 лева лични спестявания. Запретват ръкави и разработват концепция.

„Едно от най-логичните неща, с които решихме да започнем, беше сладкото, с чай от рози и сушен розов цвят. Впоследствие добавихме нещо ново и наистина много интересно – направихме първия шоколад с роза“, споделя Ина.

Росица пък допълва, че шоколадът им е не само визуално украсен с роза, а в него има вложено и розово масло.

Следва серия сладка, която е изцяло променена в сравнение с традиционно познатите, създават продукти без захар, добавят плодови вкусове. Бутилират концентрирана дестилирана розова вода за кулинарни цели – за разреждане, за подправяне, за приготвяне на коктейли.

Преди две години сестрите решават да обърнат поглед към Европа като потърсят програми, финансирани от Европейския съюз. Откриват такива за иновативни бизнес начинания в сферата на функционалните храни. Кандидатстват. На първия кръг се класират в топ 100, а на следващия – в топ 10. Те са единствените от България. И

получават 100 000 евро

безвъзмездна помощ, която инвестират в оборудване, но най-вече в реклама.

Розовите им продукти започват да излизат от България и постепенно завладяват света – САЩ, Канада, Япония, Китай, арабските емирства, Европа. През последните години продуктите на Ина и Росица се продават навсякъде. А двете сестри държат да ги има и в България.

„Едното направление са туристите – работим с добри сувенирни магазини, които продават продуктите ни. Второто направление са хората, които търсят натурални и биохрани и които търсят интересни вкусове. Ресторантите и заведенията имат интерес към розовата вода“, споделя Росица.

Ина пък изтъква полезните свойства на продуктите с роза. „Когато розата е под формата на сладко, там се наблюдава ефект за добро храносмилане, когато розата се превърне в розово масло, нейните плюсове са в забавянето на стареенето на клетките. Когато си направиш чай от роза, трябва да знаеш, че розата е един от най-силните антидепресанти“, споделя тя.

Росица пък допълва, че за съжаление с много малка част от розата и от суровините, които се извличат от розата, се създават крайни продукти с висока добавена стойност в България.

„България бива доста подценявана и ние можем да помогнем в тази посока“, категорични са двете млади жени. Ина и Росица смятат, че на розата трябва да се гледа като на национален ресурс, и призовават за подкрепа за розопроизводителите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

„Монолог в антракта“ – българска премиера в Ню Йорк (СНИМКИ)

Лентата е една от трите чуждестранни филма, селектирани в най-известният фестивал за кино и танц

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Веса Тонова в „Монолог в антракта“, Сн.: IMDb

Български филм ще има своя световна премиера в Ню Йорк. Документалната лента „Монолог в антракта“ е селектирана за участие в най-престижния световен фестивал за кино и танц Dance on Camera, Dance Films Association.

Това е и най-голямото признание за документалния филм до момента. Фестивалът в Ню Йорк е най-старият и най-популярен световен форум, на който се показват всяка година едни от най-добрите

кино образци, посветени на танца

В състезателната програма тази година за първи път има българско участие. „Монолог в антракта“ разкрива сложния живот на най-прочутата българска съвременна примабалерина Веса Тонова. Авторският филм на Петър Вълчев е част от селекцията на общо 27 световни фестивали за документално кино.

През 2019-а филмът е отличен с награда за най-добър български документален филм от фестивала Master of Art, както и за най-добър монтаж от CineMuskoka Film Festival. Сред престижните номинации на филма от 2020 година е и фестивала FIFA „International Festival of Films on Art“.

„Тази година само три чуждестранни късометражни филма имат честта да участват в селекцията на Dance on Camera. Щастливи, сме че „Монолог в антракта“ е един от тях“, коментира режисьорът Петър Вълчев. Екипът на филма изказва и специалните си благодарности към вдъхновението и главния герой – примата на танца Веса Тонова.

Филмът е заснет преди, по време на и след последния спектакъл на балета „Лебедово езеро“ от Чайковски на сцената на Софийската национална опера и балет, в който тя изпълнява главната роля на Одета-Одилия. В своята гримьорна по време на антракта Веса Тонова прави

едни от своите най-съкровени изповеди

Талантът й е оценен още като ученичка в Държавното хореографско училище, което завършва през 1989 г. Възпитаничка е на примабалерината Емилия Драгостинова. От 1989-а е в състава на Националната балетна трупа. Изпълнява главните роли в „Ромео и Жулиета“, „Жизел“, „Лешникотрошачката“, „Спящата красавица“, „Пепеляшка“, „Лебедово езеро“ и др.

На Международния конкурс Джаксън, САЩ, 1986-а, се класира на четвърто място. Удостоена е двукратно с Награда за постижение на балетна двойка в младша възраст с партньор Владимир Роже на Международния балетен конкурс във Варна (1986, 1988, 1990), финалистка е на конкурсите в Осака (1988) и Москва (1989).

Веса Тонова е възпитаник на Националното училище за танцово изкуство, профил „Класически танци“. От 1998 до 2003 г. следва балетна педагогика, хореография и режисура в Държавна академия „Панчо Владигеров“ и АМТИИ – Пловдив. Носител е и на наградите „Кристална лира“ (2004) и „Кристално огърлие“ (2014). От 10 години Веса Тонова се занимава професионално с педагогическа дейност.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

През Атлантика с гребна лодка: Максим и Стефан разказват…

За вълните като хълмове и безкрайните звезди – от първо лице

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Стефан Иванов и 16-годишният му син Максим изкараха 12 дни в океана като част от тяхното голямо приключение – да го прекосят Атлантика с лодка. Двамата стартираха на 14 юни от Португалия, а целта им е да изминат 6000 км, гребейки сами, в подкрепа на донорството и на инициативата на Министерството на здравеопазването в България „Да! За живот!“. Мисията им се казва „Неверест“, на името на гребната лодка, с която се предвижват и която са направили сами.

Двамата планират плаването им да продължи 60 до 70 дни. Ако е успешно, то ще остане в историята като първата българска океанска гребна експедиция. А Максим Иванов ще бъде най-младият гребец, прекосил океан.

На 26 юни двамата българи бяха принудени да спрат заради проблем с автопилота на лодката.

В момента те се намират на остров Лансароте, който е част от Канарските острови, и изчакват доставянето на част, с която ще могат да поправят автопилота и да продължат напред към бреговете на Бразилия.

Какви са първите им впечатления от плаването в открити води?

„Физически сме напълно подготвени. Нямахме някакви мускулни трески, не бяхме съсипани от гребането като усилие. Някои хора казват, че първите два-три дни си като пребит, не можеш едва ли не да разгънеш лакътя си, толкова силно са ти се схванали мускулите. При нас нямаше такива проблеми, дори и мазоли нямаме или някаква преумора“, сподели Стефан Иванов пред „Дневник“.

Той обаче признава, че със сина му не са били готови за

техниката на гребане в големите вълни

които са се изпречили на пътя им.

„Просто не бяхме срещали такива вълни. В океана е много странно това, че няма хоризонтална повърхност. Дори когато гледаш в хоризонта, виждаш едни големи хълмове, които се движат към теб или в друга посока. Върху тези хълмове има вълни и върху вълните има по-малки вълни. Непрекъснато си в някаква разбушувана стихия. Първоначално това е малко стряскащо, защото не знаеш къде е границата, не знаеш кое вече е опасното. Струва ми се, че първите вълни са опасни, а после се оказва, че може да гребеш със затворени очи над тях“, разказва той.

Сред непредвидените проблеми по време на плаването досега се е оказал автопилотът, който започнал да изключва самостоятелно. А това е опасно, защото той е уредът, който поддържа посоката на движение. Затова се наложило да спрат и да го поправят.

Сред другите проблеми, които се появили в първите дни, се наредил и силиконът, който макар да бил предназначен за морски цели, не издържал и всички складови помещения на лодката се напълнили с вода. Двамата са доволни, че храната им е останала непокътната, защото била вакуумирана.

Гребането през нощта също се оказало изпитание.

„Все едно те хвърлят в една нова реалност. Все едно се учиш да ходиш. При нас е точно така – учим се да гребем в неблагоприятна среда с тези вълни. Надяваме се да не се преобърне лодката. С времето човек придобива увереност и усещане“, казва Стефан. Синът му Максим обаче няма проблем с гребането през нощта. „През деня тренирах за този момент с гребане за 5-10 минути със затворени очи, за да се уверя, че дори и без да виждам вълните, ги усещам и мога да греба. Баща ми има голям проблем с това. Той въобще не обича да не вижда вълните и мрази да се изключва топовата лампа. Ако я изключиш, не се вижда и на 1 метър“, споделя младежът.

А опасностите в океана не са за пренебрегване.

„При големите вълни лодката се вдига над тях. Опасни са гребените, вливащите се вълни, които вече могат да залеят лодката и да я преобърнат. Височината на вълните не е чак толкова опасна. Дори средната вълна да е 2.5 м, на две-три минути минава вълна, която е два пъти по-голяма, а след няколко часа преминава три пъти по-голяма

вълна с височина около 7.5 м

Не може да се каже, че гребеш в еднакви условия и вълни. Това е нещо като нов спорт. Все едно се учиш да караш сноуборд и минаваш различни хълмчета. Всеки склон е различен, някои са по-заледени, други са по-отвесни, при трети трябва да сечеш напряко склона. По същия начин е и с вълните“, споделя Стефан.

Максим и баща му гребат на смени през два часа. В паузите ядат, спят и се подготвят за следващото гребане.

„Със сигурност храненето ми беше най-трудното. По-трудно е от физическото натоварване, по-трудно от спането и от постоянното слънце. Човек, когато е в тази кабина, някак си не му се яде. Не само че лодката се клати постоянно, но е и ужасно задушно и топло вътре. Заедно с потта и умората на човек въобще не му се яде. Със сигурност знам, че съм ял по-малко, отколкото е трябвало. Вероятно съм отслабнал повече от планираното. Задачата ми, като тръгнем отново, е да се фокусирам повече върху диетата и да поддържам калориите, които са ми нужни“, споделя 16-годишното момче.

„В смените трябва да се вплете превеждането на прогнозата на вятъра, което правим поне два или три пъти на ден. Да изсушим нещо намокрено, да търсим из складовете на лодката за нещо, което ни трябва и не знаем къде сме го сложили,

да напишем имейл на съпругата ми

Чрез нея държим контакт със света. Нямаме достъп до интернет, а по-скоро изпращаме няколко реда на нея и тя ги публикува. Провеждаме разговори с нея, с някои приятели и нашите навигатори по сателитния телефон. Времето лети и тези 12 дни по-скоро бих казал, че са шест или седем“, разказва и Стефан.

По време на плаването си имали и други изпитания. Лодката им например се оказала в полезрението на пирати, но са успели да им се измъкнат. А освен страшните моменти са имали и приказно красиви. „Звездите на небето бяха безброй, тъй като нямаше луна, а едновременно с това във водата имаше фосфоресциращ планктон. Изглеждаше сякаш милиони светулки са плъзнали във водата. Чувството беше сякаш се намираш в Космоса и отвсякъде има звезди. Гледката беше приказно красива“, спомня си Стефан.

Двамата са убедени, че ще бъдат изправени пред нови предизвикателства и са готови да се изправят пред тях.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено