Открийте ни и в

Български истории

Български професор от Чикаго: Не подценявайте самопрегледа за рак на гърдата

Проф. Константин Христов от Илинойския университет има значителен принос за лечението на болестта
Сибила Патси

публикувано

на

Проф. Христов с колеги в лабораторията в Чикаго

В Световния месец за борба с рака на гърдата обръщаме поглед към изключителните постижения в лечението на тази болест на един българин от Чикаго, проф. Константин Христов Целков, който преди няколко дни навърши 80 години. Миналата година той издаде на български език книгата „Рак на гърдата и борбата с него в XXI век. Една от осем“. Отзивите за книгата в България са блестящи и тя вече е изчерпана.

Всяка година в световен мащаб с рак на гърдата са диагностицирани 1,5 млн. жени, като 1 от 8 жени заболяват от този вид рак. Това е най-разпространеният вид рак сред жените. Проф. Христов работи за предпазването от рака и за неговото лечение повече от 50 години, от които 23 в България, 3 в Германия и 30 в САЩ. Бил е част от екипите на най-престижните университети в Щатите, има 15 книги или глави от книги, 9 от които на английски и немски и 6 на български. През последните 10 години в екип с други учени създава

ново лекарство за лечение на рака

Специалист е в експерименталната терапия на рака, за откриване на нови туморни маркери с оглед провеждане на таргетна терапия и за използване на предклинични модели за тестиране на нови противотуморни агенти. И макар да е на 80 години и пенсионер от 5 години, продължава да взима активно участие в изследвания в областта на раковите заболявания. Консултант е към департамента по хирургия на Илинойския университет и към Онкологичния център. „Там имам малка лаборатория и офис и ходя веднъж или два пъти седмично, тъй като в сътрудничество с колега от Япония получихме два нови гранта за общо 2 милиона долара, продължаващи до 2022 година“, разкрива професорът. „Единият е за търсене на „сателитни” ракови клетки в гърдата, след като се премахне първичният тумор.

Понякога в гърдата остават ракови клетки извън тумора и се налага тя да бъде облъчвана, особено ако туморът е по-голям и има микрометастази в лимфните възли. Нови изследвания обаче показват, че при 40-50% от жените това облъчване е излишно. С помощта на създаден в лабораторията препарат, който избирателно прониква в туморните клетки и който маркираме с флуорисцентна субстанция, търсим след операцията флуоресциращи туморни клетки. Вторият грант е за проучване на метастази от рак на млечната жлеза в мозъка. За целта използваме експериментален модел на метастази от рак на гърдата в мозъка и следим по флуоресценцията дали лечението е ефикасно или не, като отчитаме размера на метастазата и степента на флуоресцензия“, добавя той.

Проф. Христов

завършва медицина в България през 1963 г.

 Две години е участъков лекар във видинските села, след което отива в Националния център по онкология в София, квартал „Дървеница“. През 1971 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1982-а и докторска дисертация. Казва, че още като студент се интересувал от изследвания в областта на рака и неща, които практикуващите лекари не правят.

Затова и класическите дисциплини като вътрешни болести, хирургия, гинекология не му изглеждали достатъчно атрактивни. През 1971 г. печели стипендия от Европейската агенция за борба с рака в Лион, а година по-късно и Хумболдтова стипендия и 3 години работи в онкологични лаборатории към Университета във Фрайбург и към раковия център в Хайделберг, Германия. Връща се в България и продължава работата си към Онкологичния центъра в София, където работи 20 години, създава лаборатория и помага на 6 млади изследователи да защитят кандидатска дисертация и израснат в научната си кариера.

  Идва в Америка преди 30 години

 със стипендия на Международната агенция за борба в Женева. С нея получава възможност да прави проучвания върху рака на гърдата в Калифорнийския университет в Сан Франциско. От 72 кандидати от цял свят той е един от 12-те, които печелят престижната стипендия. Остава там година и половина, след което се премества в Бъркли в лаборатория за ракови изследвания. „Там шеф ми беше професор Джеймс Алисън, който миналата година получи Нобелова награда по медицина за откритието си на чек пойнт протеините по повърхността на Т-лимфоцитите. Аз по това време работех по друг проект, свързан с хормоналната регулация на рака на гърдата, и даже доведох аспиранта си от София да ми помага“, спомня си българинът. През 1994 г. той се явява на конкурс в раковия център на Илинойския университет в Чикаго, печели го и се премества със семейството си в Чикаго, където се пенсионира. Д-р Христов казва, че оставането му в Щатите е било голямо предизвикателство, тъй като е трябвало да остави лабораторията си в България. Освен това идва в САЩ на 50-годишна възраст, а е изключително трудно на тази възраст да се започне отначало.

Проф. Христов с български студенти

“Имал съм удоволствието и щастието да работя в едни от най-престижните университети в Щатите и в света и да се срещна с трима Нобелови лауреати: Харолд Зурхаузен в Хайделберг, който откри човешкия папилома вирус /НРV/, Майкъл Бишъп и Харолд Вермес в Сан Франциско, за откриване на онкогените, както и Джеймс Алисън в Бъркли. Трудностите идваха много пъти от необходимостта да се печелят грантове, което не е лесно, тъй като през последните години само около 15-20% от кандидатите получават одобрение“, допълва той.

След близо 10-годишна работа д-р Христов, заедно с колеги от Илинойския университет,

открива нов противотуморен агент – р28

който при някои болни се оказа ефикасен. В клиничното изследване са били включени 15 болни от различни форми на рак. Всички са имали тумори в напреднал стадий на заболяването. Три години след експерименталната терапия резултатите са категорични: един е в ремисия, трима са живи, а при други трима туморът е намалял. Всички фази от проучването на медикамента още не са завършили.

„Българките имат почти същата честота на заболяване от рак на гърдата, както и жените в европейските страни”, заявява д-р Христов. „Жалкото е, че в България този тип рак се открива много по-късно, защото българките не се изследват. Със забавената диагностика се стига до забавено лечение, късни операции и висока смъртност. Смъртността от рак на гърдата за България е по-висока, отколкото в развитите европейски страни“, посочва още видният учен.

Неговата книга „Рак на гърдата и борбата с него в XXI век. Една от осем“ е написана под мотото „101 въпроса, които жените задават“. В нея проф. Христов разглежда рака на гърдата в по-популярен аспект, като се надява данните да помогнат на много жени да се предпазят от този бич на новото време. Посочва и защо

ракът на гърдата е уникален

Той метастазира по уникален начин, като използва предимно лимфната система на гърдата. Метастазите се откриват най-често в костите, а също и в белия дроб, черния дроб, мозъка. Там туморните клетки могат да останат в спящо състояние (като дорманси) 5-10 и дори 20 години. След това, без видими причини, могат да се се активират и да започнат да се делят. Това продължително състояние на дорманси почти не се среща при другите тумори.

Според българския изследовател факторите, които могат да причинят рак на гърдата, са в три групи – фактори извън организма (канцерогените, радиацията, вирусите), ендогенни фактори, свързани най-вече с повишаване концентрацията на естрогена в кръвта през различните етапи от живота на жената (това стимулира делението на нормалните клетки, които могат да натрупат генетични мутации, водещи до рак), и трета група фактори, произтичащи от вродените дефекти в ДНК.

Проф. Христов препоръчва на жените сами да изследват двете си гърди всеки месец, започвайки от 30-годишна възраст, за да са сигурни, че няма уплътнени участъци. „Ракът на гърдата обикновено се развива в едната гърда, така че другата гърда може да служи за контрола“, казва той. Ако има забелязана промяна, трябва да се направи консултация с онколог. След 45-годишна възраст жените трябва да си правят профилактичната мамография всяка година. Всяка жена трябва да си изследва гърдите и след раждане, желателно е също така да кърми. В повечето случаи появата на рака на гърдата се предшества от добре обособени предтуморни промени в гърдата, които ако се лекуват успешно, водят до над 90% предпазване от последващо развитие на рак, се казва още в книгата. В България няма подобна книга, повечето от трудовете са за специалисти, изтъква проф. Христов.

Проф. Христов със семейството си на Мачу Пикчу

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

12 700 км – българин измина най-дългия преход в САЩ (СНИМКИ, ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Пътешественикът Петър Ванев стана първият българин, преминал по най-дългите пешеходни преходи в САЩ – Тихоокеанския хребетен път, Пътеката на Апалачите и Континенталния преход. Те са с обща дължина 12 700 км! Заради постижението си Петър получи отличието „Тройната корона“, то се дава на всеки, прекосил успешно трите маршрута.

Миналата година BG VOICE писа за Петър Ванев, когато той измина Апалачката пътека. Тогава 32-годишният русенец разказа, че е изминал разстоянието от 3500 км за 109 дни – от края на май до средата на септември 2018-а, и то само един чифт обувки.

Голямото пътуване на Петър започва през 2017 г., когато той прекосява 4240-те километра на Тихоокеанския хребетен път. Но тогава младият мъж решава, че те не са достатъчни, и си поставя за цел да стане първият българин,

носител на „Тройната корона“

с нейните 12 700 километра планински преходи. На 16 септември 2018 г. той завършва прехода на Апалачката пътека и отново не спира. Преди няколко месеца, през август 2019 г., той се завърна след успешно преминаване и на Континенталния преход.

Този преход е продължил 135 дни, а пътешественикът трябвало да мине през много препятствия, включително и снежна буря в Колорадо.

Началото на пътуването започнало в средата на март, когато Петър Ванев отлетял за САЩ. Поставил си е за цел да измине близо 5000 км през щата Ню Мексико, Колорадо, Уайоминг, Айдахо и Монтана, които са включени в Континенталния преход.

Пътуването било пълно с екстремни преживявания – от сухите отсечки, където трудно се намира вода и се налага да се пие от корита за добитък, до априлските снегове. В Колорадо се оказало, че Петър Ванев е единственият пътешественик по маршрута в момента и няма с кого да обмени опит. И това довело до обрат в плановете му.

„Времето внезапно се промени, натрупа огромен сняг, придвижването ставаше много бавно. Изви се снежна буря и се наложи да използвам сателитния си предавател, за

да дам сигнал за помощ

Последва спасителна акция, бях евакуиран от планината с хеликоптер. За щастие се разминах само с леко измръзване на пръстите и снежна слепота“, разказа русенецът пред „РусеМедиа“.

Малко по-късно той прави втори опит да премине през тази част на маршрута си, но се налага да се откаже и да потърси алтернатива. Решава да минава по по-безопасни отсечки, което в крайна сметка забавя графика му с 27 дни. Наложило се да сгъсти времето си и да изминава по 50 километра на ден. Финалът на Континенталния преход е поставен на 6 август.

„Континенталният преход беше най-труден от трите прехода. Научих, че понякога егото движи човек в негативна посока. Хората и случките, които един човек преживява, са същината на този вид преходи. Това е най-голямата награда“, коментира Петър Ванев.

„Защо избра точно САЩ? Защо не някъде другаде – Южна Америка, Европа, Азия?“, това най-често го питат след първия му преход по Тихоокеанския хребетен път. „Знам ли? И аз се чудя защо. Нека обаче споделя що за хора са американците“, отвръща Петър във втората си книга, посветена на успешните преходи. Част от „Пътеката на хората“, издадена от „Вакон“, бе поместена в „Дневник“.

В нея той описва американците като хора като всички останали. „Имат своите черни и бели ризи. С висок интелект, с ценности, с инстинкт за самосъхранение и с грижа за всичко, което ги заобикаля. Алчни, със силно развито чувство за грандомания. Сред тях има и много посредствени хора, на които не им пука от нищо – егоистите и наивниците. Да!… Но и американците знаят как да стопанисват и опазват природата и това се е превърнало в част от ежедневието им“, пише българинът.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българска елха в празнична изложба в Чикаго

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия

Празничният дух е завладял Америка. Навсякъде има украса от светлини и венци, забързани минувачи търсят най-подходящите подаръци, по улиците се носи мирис на кафе с вкус на мента или на горещ шоколад, а пред магазините се чува звън на коледни звънчета. И Чикаго е обзет от този дух. Елхата в центъра, която тази година е висока цели 17 метра (55 фута), бе запалена още на 22 ноември и всяка вечер по нея светват 55 хиляди светлини. Офисите на административните сгради също са украсени празнично. Една от най-специалните украси е винаги в офиса на Мария Папас, ковчежник на окръг Кук в Чикаго. Всяка година там има мултинационална изложба на коледни дръвчета, в която участва и България.

Изложбата, озаглавена „Коледни елхи от цял свят“, се провежда за 16-ти път. В нея могат да се видят мини дървета, които са украсени от членове на етнически и религиозни общности, за да представят тяхното наследство. Този път участват повече от 90 представители.

Коледните дръвчета на Еквадор, Гана, Мексико, Литва и Гватемала (отляво надясно)

Освен това на показ са поставени специални дисплеи, посветени на Рождество Христово в християнството, на африканския празник Кванзаа, на еврейските традиции и други. „Културното многообразие е

голямата сила на района на Чикаго

както се вижда от начина, по който различните групи празнуват празничния сезон“, посочва Папас в съобщение, разпространено до медиите. „Ние сме по-силни като общност, когато научаваме за други религии, култури и наследства, които са различни от нашите и ги уважаваме“, допълва тя.

Ковчежникът на окръг Кук Мария Папас (в средата) пее заедно с гостите

Освен България в уникалната изложба участват страни като Русия, Румъния, Германия, Канада, САЩ, Австралия, Пакистан, Панама, Перу, Виетнам, Тайланд и други. Българското дърво присъства за 13-та поредна година.

Неуморната Кина Бъговска от Чикаго получи държавен медал

„Когато започна тази традиция, българската общност беше вече разпозната в Чикаго. Това е винаги съвместно дело на българските обществени организации“, каза Кина Бъговска от Българо-Американски Център за Културно Наследство, които са редовни участници. Тази година украсяването на българското коледно дърво в офиса на Мария Папас стана възможно и благодарение на училище „Джон Атанасов“, „Сдружение Български музей Чикаго“, „Център „Магура“ и театър „Розова долина“.

Отляво надясно: Кина Бъговска, Иван Анчев, Елена Табакова, Златомир Молдовански

На 6-ти декември изложбата бе представена на коледното тържество в офиса на госпожа Папас. Празникът включваше и пеене на

коледни песни на различни езици

още един начин, по който госпожа Мария Папас показа уважението си към различните културни групи в Чикаго и района. Звучаха песните „Тиха нощ“, „О, коледна елха“ (О Christmas Tree) и други. Самата Мария Папас пя и свири на пиано. Гостите можеха да опитат и различни ястия.

„Българското дърво е украсено по традиционен начин – с плодове. Учениците от училище „Джон Атанасов“ направиха орнаменти с български мотиви. Не пропуснахме да донесем и българския флаг“, разказва Бъговска. „От няколко години ние изработваме сурвачки за коледната изложба при госпожа Мария Папас. Правим ги по стара традиция, за да покажем, че те символизират плодородието. Сурвачките са задължително от дрян. Миналата година се получи много интересно, защото даже успяхме да сурвакаме лично госпожа Папас. Тя дойде при нас и пожела да изпълним тази традиция и ние я сурвакахме“, разказа Елена Табакова, президент на „Сдружение Български музей Чикаго“.

Генералният консул на България в Чикаго Иван Анчев присъства като специален гост заедно с консули на други от участващите страни. Той прие специални поздравления от ковчежника Мария Папас и поздрави българската група.

Кина Бъговска се запознава с Мария Папас, докато е в екипа на първия вестник „България“, създаден през 2001 г. Тогавашната асистентка на Папас по етническите въпроси Патриша Михалски се интересувала от всички общности и посетила

българската църква в Чикаго

По същото време там била и Бъговска. Двете обсъдили бъдещо интервю с Мария Папас, което се осъществило. „На това интервю бях аз с Климент Величков, първия наш журналист в Чикаго от новата имиграция, и София Знаймер, сега адвокат по имиграционните въпроси“, разказва детайли Бъговска. „Това беше първото интервю във вестника, излязло през 2002 г. Оттогава Мария Папас помага много на българската общност и държи тя да е представена на различни събития“, допълва художничката.

С помощта на Мария Папас и усърдната работа на Кина Бъговска в сградата на хазната на Чикаго се провеждат много прояви с българско участие – изложба на деца от българските училища, чествания за 24 май, представяне на картини на самата Бъговска и народни танци на ансамбъл „Хоро“, представяне на сдружение „Български музей Чикаго“ на Елена Табакова, провеждане на Втората световна среща на българските медии от 2006 г. и други. „Никога не съм казала „не“ на какъвто и да е проект“, казва Кина.

Изложбата с коледните дръвчета в офиса на ковчежника на окръг Кук Мария Папас ще бъде отворена до 2 януари.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

На една сцена: Българинът Росен Ненчев впечатли Хосе Карерас

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Хосе Карерас с ученика си Росен Ненчев преди концерта в Атина. СНИМКА: ALEXANDER БОГДАН THOMSON

Един българин стана повод за възхищение от страна на великия тенор Хосе Карерас и покана от негова страна да пеят на една сцена.

Всъщност всичко тръгва от мечтата на младия Росен Ненчев да има общ концерт с идола си. Той e негов ученик и от три години посещава майсторския му клас. На втората година от обучението си при Каресас Росен изрича мечтата си на глас: „Маестро, имам желание да се организира общ концерт, дали бихте искали да го реализираме?“ „Моето момче, много ще се радвам да направим общ концерт в България“, отвръща му легендата.

И той изпълнява обещанието си, през май тази година младият солист на Софийската опера излезе пред 12 000 в „Арена Армеец“ с прочутия испанец. А самият Карерас остава впечатлен и на тръгване казва: „Моето момче, смятам да те взема с мен и по други места по света!“

И поканата не закъснява. На 24 ноември

Росен Ненчев и Хосе Карерас излизат отново на сцената

този път в Гърция. Сега с тях е още една българка, сопраното Илина Михайлова.

Росен Ненчев е роден в София на 14 май 1982 г. „Още 5-годишен в Софийската опера имах голямата привилегия да гледам „Аида“ с великото ни сопрано Мария Белчева. Това е сред най-ярките ми детски спомени. Да оставиш 5-годишно дете да се концентрира 20-30 минути, звучи немислимо. А тази опера е изключително дълга, в три действия. 3 часа и половина стоях прав, с отворени очи, с отворена уста, и се чудех как тази жена пее по този начин“, обяснява Росен пред „24 часа“.

Убеден е, че именно този впечатляващ момент го кара да започне да се занимава с пеене. Към това се добавя и фактът, че има талант.

Започва да пее в хор „Бодра смяна“. Когато е на 12, първият му преподавател Борис Богданов казва, че в пубертета не е хубаво да пее, защото се променят гласни връзки, изгражда се гласовият апарат. „Тогава спрях и се отдадох страстно на спорта“, спомня си Росен Ненчев. Освен пеенето това е другата му страст. Той играе активно тенис от 8-годишен, бил е състезател на „Левски“. До 19-годишен се занимавал професионално, бил е в осмицата на топ тенисистите в България, втора ракета на юношите на „Левски“. По време на пубертeта, когато трябвало да спре да пее, освен че наблягал на спорта, завършил и Софийската математическа гимназия. А след това започва да учи финанси в УНСС. Страстта към пеенето обаче не го напуска. И когато вече е третокурсник, кандидатства в Музикалната академия – приемат го с най-висок бал –

първи резултат от кандидатстващите тенори

И така започва да се занимава професионално с пеене.

Като завършва Консерваторията, работи дълги години с Георги Делиганев в Русе. „Един ден той ми каза: „Ти тук нямаш работа, трябва да заминеш в Италия. Там само въздуха да го дишаш, помага за пеенето. Маестро Делиганев ме изпрати при Виторио Теранова и отидох да дишам въздуха в Милано. Направих следдипломна квалификация по класическо пеене в академия „Марчиали“. Заедно с това тогава открих и плажния тенис“, казва българският тенор. През 2013 г. става шампион на Ломбардия, може би е единственият чужденец, шампион на регион в Италия.

А през 2019 г. идва време и за великия момент на сцената с тригодишна предистория.

„Това, че се срещнах с маестро Хосе Карерас, е един от най-големите дарове, които Господ ми даде. Първо – жива легенда в оперното изкуство. Второ, той е уникален човек. Изключително скромен, внимателен. Никога при взаимоотношенията си с него и за една секунда не можеш да видиш суета или дори за миг да ти се натрапи, че той е фигура от световна величина.“

„Да бъдеш до маестрото дори извън сцената, е нещо много специално. Чувствам се като звезда. Целият му екип е от невероятни професионалисти. Като започнеш дори от охранителя, който е работил с Майкъл Джексън и „Депеш Мод“. Тонрежисьорът освен с маестро Хосе Карерас работи и с Андреа Бочели. Горд съм, че в този екип вече има и българска следа“, добавя Ненчев, който продължава да доразвива детската си мечта да бъде на една сцена с идола си от тримата тенори.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada