Калоян Атанасов ще получи награда “Еми” в категорията дневна тв продукция за анимацията “Гарван: Легендата”, съобщава “24 часа”.

Героите на 20-минутния анимационен филм са озвучени от Опра Уинфри, певеца Джон Леджънд и актрисата Лиза Коши. Атанасов е нарисувал образите в анимацията. Той работи в американското студио “Баобаб” и е едва на 24 години.

Българинът ще получи официално наградата си в петък, когато ще се проведе церемонията в зала “Пасадена” в Лос Анджелис пред 3-хилядна публика.

Калоян Атанасов живее в САЩ от малък, заедно със семейството си. Той работи предимно над кратки анимации и филми с виртуална реалност. Кал, какъвто е творческият му псевдоним, завършва колежа по изкуства и дизайн “Ринглинг” във Флорида през 2016 г. “Гарван: Легендата” не е първият му голям успех. The Wishgranter е 5-минутна анимация, в която той е режисьор и художествен директор. За нея печели над 20 награди от различни филмови фестивали по света.

“Гарван: Легендата” е анимация, която разказва историята на група горски животни. Сред тях е пъстър песнопоен гарван, който се озвучава от Джон Леджънд. Птицата има мисия да открие Всевишния и с нежния си глас да го убеди да прекрати ледовитата зима на Земята, където всички животни са заплашени от измръзване.

Тя е млада и красива, родена е не много отдавна в малкото българско градче Хаджидимово, а днес бележи гол след гол по футболните терени на Америка за отбора на “Флорида Гълф Коуст Юнивърсити“.

Преди дни Евдокия Попадинова бе избрана за футболистка № 1 на България и макар да е българската футболна звезда при жените, тя от години живее и играе в САЩ. Не я е яд, че в Родината й се гледа пренебрежително на женския футбол, защото смята, че това е проблем на тези, които не са информирани за този спорт.

„Надявам се хората да не ми се обидят, но затова

обичам толкова Америка

Там съм чужденка, приемат ме с отворени обятия и се радват на успехите ми. Американците имат най-добрите атлети в почти всеки един спорт. Не разбирам защо в България на женския футбол трябва да се гледа с насмешка. По-скоро трябва да се чудим как да го популяризираме, за да се запалят повече момичета, които един ден могат да прославят нашата страна“, смята Евдокия.

Тя стана футболистка № 1 на България за трета поредна година. А големите й успехи в Америка се изразяват в 14 гола в 19 мача. И 7 асистенции.

„Това е доста трудно, имайки предвид, че повечето мачове побеждавахме с по 1-2 вкарани гола. Който си мисли, че е лесно да се вкарва всеки мач, много се е объркал. Постоянството изисква усилена работа. Силното ми оръжие като цяло е моята бързина. Почти никога не се задоволявам с направеното. Напротив, старая се да постигам все повече и повече“, споделя българката.

Тя разказва, че след първите й 5 мача всички останали отбори я познаваха доста добре.

„Слагаха повече защитнички около мен. Съперничките ме

ритаха и бутаха

с цел да ме ядосат и да ми изкарат картон, надявайки се това да ми повлияе и да не отбележа гол. За мое щастие все пак продължих да вкарвам почти всеки мач“, разказва Евдокия.

А на въпроса дали съотборничките й в Америка знаят нещо за България, отвръща: „И да не са знаели, вече знаят. Със сигурност някои от момичетата ще дойдат да ме посетят в България един ден.“

Отборът й “Флорида Гълф Коуст Юнивърсити” е добър, но шампионатът е изключително оспорван. Тимът й се намира в NCAA Division 1, което е най-високата лига при университетите в Америка. В цялото първенство се състезават над 300 отбора.”

“Понеже Америка е голяма държава, първенството е разделено на няколко конференции. Победителите от всяка конференция се изправят един срещу друг в националния шампионат. Отборът ми е печелил конференцията доста години наред. Надявам се с моята помощ да имаме повече успехи и в националния шампионат. Там играем срещу много и различни университети, някои от които са много престижни. Университети, от които са излезли звезди като Алекс Морган, Карли Лойд, Аби Уамбак. Отборът ми започна да пише история през миналия сезон и моята цел, докато съм там, е това да продължи”, казва футболистка № 1 на България.

Евдокия си има приятел американец

бизнесмен, а не футболист. „Искам луксозен живот – като по филмите. В нашата съблекалня не е толкова по-различно, много е забавно, танцуваме. О, случва се в женския футбол да бъдеш харесан от друга жена. Благодаря, но не си падам по жени“, споделя с усмивка талантливата българка.

Футболните идоли на Евдокия са Роналдо и Стоичков. Няколко български футболисти пък са й давали уроци и съвети. Сред тях са капитанът на “Лудогорец” Светослав Дяков и футболистът на ЦСКА-София Станислав Манолев, които са от Благоевград. Познава се от години и с Даниел Златков, по-популярен като българския Роналдо.

Евдокия играе за Северозападния университет в Охайо с пълна стипендия. „В Америка можеш да постигнеш много неща. Футболът ми даде много и ми се отплати най-добре в Америка“, признава тя.

Илиян с наградата в комплекса на Тръмп

Американската мечта на един български младеж да учи в Америка и да се занимава с тенис се осъществява повече от добре още с пристигането му тук преди месец. Тогава 19-годишният Илиян Дробенов идва в Маями за първия си семестър в колежа АSA. Веднага след това започва тренировки в отбора по тенис и дори е включен в групата за турнир с друго учебно заведение в града.

Състезанието се провежда не къде да е, а в огромния хотел и спа комплекс „Тръмп нешънъл дорал” в Маями. И да, той е собственост на 45-ия президент на САЩ. Общата площ на комплекса е 800 акра, на които има хотел с повече от 600 стаи, както и отделни апартаменти, спа център с 33 помещения, пет голф игрища, голф училище, шест ресторанта, няколко магазина и няколко тенис корта. “Всичко беше огромно, навсякъде имаше поляни за голф и не им виждах края, освен това имаше езерца навсякъде, разказва младежът. „Много беше красиво. Сградите бяха хем модерни, хем със запазени старинни елементи”, допълва той. Илиян споделя с усмивка, че не е видял известни личности или самия Доналд Тръмп.

Победата му на корта е драматична заради тежката програма на състезанието.  Мачовете са се играли по обяд, в най-голяма жега на 4 и 5 октомври, като той е участвал индивидуално и на двойки. На двойки стига до полуфинал и след няколко часа е трябвало да се изправи срещу противника си във финала на сингъл. „В първия сет загубих с 3:1 гейма, вторият също започна зле за мен, но се стегнах и си казах, че няма как да загубя”, обяснява Илиян. „Въпреки че бях много уморен, стигнах до победата”, прибавя той. В крайна сметка с неговото индивидуално първо място целият му отбор събира повече точки от другия колеж и също грабва титлата в турнира. Нашият шампион играе с ракета „Дънлап”, модел 2013 г., която не се намира толкова лесно и му се е наложило да я поръча от Япония.

Илиян е родом от Гоце Делчев. Родителите му имат фирма за камъни, които се използват за строителство, но и двамата са се занимавали със спорт на много високо ниво. Майка му е републиканска шампионка по спортна гимнастика два пъти, а баща му е тренирал хандбал и се е отказал една година преди отбора му да стане републикански шампион. „Като цяло съм закърмен със спорта от семейството от малък”, казва с усмивка нашата тенис надежда. Самият той тренира от 5-годишен. Отначало гледал баща му и чичо му в различни мачове и постепенно започнал да се включва и той.

„В България много отдавна нямаме истински спорт и това е така, защото всички приемат спорта като бизнес, а не като нещо, което да развиват, от което да вадят състезатели”, отбелязва с тъга младокът. “Получава се така, че хора, които играят за удоволствие, са с предимство пред тези, които са решили да се занимават с това професионално. Нито се строят нови бази, нито има отстъпка за спортистите. Тук, в Америка, имам безплатно ползване на корт, безплатно наплитане на кордажа на ракетата, безплатна смяна на покритието на дръжката й – все неща, които ми помагат”, казва още той.

Разбира се, Илиян мечтае да влезе в профилигата ATP, макар това да е много трудно. „За да вземеш точка в ATP, трябва да си извънземно добър и да обикаляш по турнирите, което е свързано с много разходи, трябва почти всяка седмица да си на различен шампионат в различна държава”, разяснява той. Тенисистът ни се надява значително да подобри играта си с новия си отбор и това да му помогне да тръгне по този път. „Колежанското първенство е силно, ще е безкрайно ценен опит за мен”, сигурен е Илиян. Реално ще му трябват и спонсори и той казва, че би бил благодарен за всяка помощ.

В Маями сънародникът ни учи бизнес и спортен мениджмънт. Обяснява, че е кандидатствал в агенция, която е направила негов профил и го е предложила за студент в различни колежи и университети. Освен от слънчевия щат Флорида е получил и предложение от Аризона. Допълва, че не съжалява за избора си. „Като дойдох, всичко ми беше странно, всичко е различно, магазините, дори светофарите, напълно различен свят, но сега почти свикнах  и ми харесва”, споделя Илиян и допълва, че учебните програми  тук са по-олекотени и изчистени от суха и ненужна материя, което той счита за по-добра подготовка за живота.