Открийте ни и в

Български истории

Български студенти след бригадата в САЩ: Ще се върнем там

Много работа и много пътешествия – два разказа за лятото в Америка

публикувано

на

Пандемията, продължила втора поредна година, постави на изпитание много бизнеси и дейности по целия свят. Тази година тя отново се оказа и сериозно предизвикателство за провеждането на студентските бригади в САЩ – както за фирмите, които ги организират, така и за самите студенти. Въпреки всичко сезонът за десетки българи е приключил успешно. За това разказаха самите те пред BG VOICE.

Иван Гурков, който е студент в УНСС, специалност „Финанси“, разказа, че за второ лято е успял да вземе виза за Щатите. През 2019 година е бил в Аляска, а сега се връща от Оушън Сити, Мериленд. Интервюто за работа му е било през май месец, а визовото – през юни. Само четири дни след визовото интервю полетът на Иван за САЩ бил осъществен.

„Имах притеснения, че заради коронавируса няма да замина, но в крайна сметка остана и надежда, че ще отида. Така и стана. На втори юни ми беше интервюто за виза и заминах на шести юни, само четири дни по-късно. Много бързо станаха нещата, но бях готов, защото го чаках много“, разказа той и допълни, че в Оушън Сити не е усетил мерките толкова, колкото ги е усещал в България. Студентът е продавал сладолед, а втората му работа е била в заведение.

„Работата със сладоледите беше в увеселителен парк. Хората не бяха толкова стреснати, както тук в България. Те си обикаляха свободно, въпреки че вирусът го има“, сподели още той.

Иван разказа и че въпреки очакваната криза заплащането му през лято 2021-ва е било по-високо дори и от това в Аляска през 2019-та., когато пандемията още не беше се стоварила върху света.

„Не усетихме криза

работа имаше много

Дори имаше на много места недостиг на студенти и трябваше да работим повече, защото имаше много за вършене. Нашите шефове ни казаха, че със сигурност е било в пъти по-добре от миналите лета“, категоричен е Иван, като допълва, че агенцията, с която е пътувал, му е оказала пълно съдействие за пътуването. Прибрал се е в България на шести октомври и три часа по-късно е подписал договор със същата фирма за студентска бригада през лято 2022-ра.

За най-приятната част от лятото си – екскурзията в Щатите, той споделя, че с приятелите му са успели да си организират пътуване въпреки COVID мерките като свободно са успели да посетят дори и баровете в страната.

„Екскурзията ми беше петнайсет дни и успях да обиколя доста места. Първо започнахме от Ниагарския водопад, след това бяхме в Ню Йорк, после в Лас Вегас. И от Лас Вегас започнахме да обикаляме – Сан Франциско, Лос Анджелис. И като последна дестинация си оставихме щата Флорида – там посетихме Орландо и завършихме с Маями. Беше незабравимо“, сподели той.

Милена Босачка също е посетила Щатите за втора година. И двете години тя е заложила на остров Нантакет, Масачузетс.

„Моята работа беше да поддържам чистотата в един от обектите там. Всяка година моята шефка увеличава почасовото ни заплащане и просто няма смисъл да си сменям работата и мястото. А и много харесвам острова като цяло“, допълва тя, като подчертава, че

в Масачузетс навсякъде плащат добре

но Нантакет е особено популярен с високото заплащане на труда.

„Това е курортен остров. Лятото има много американци. Скъп е, но и доста известен, много хора избират да прекарат почивката си там“, разказа момичето.

Студентката сподели, че е останала само с добри впечатления и иска отново да се върне там.

„Америка дава много възможности. Особено на нас, студентите. Mного е добре да отидем и да видим различна култура, различни хора и маниери. Като цяло хората там са много по-различни. Всеки, който отиде на бригада, се променя, но се променя в по-добрия смисъл. По-добър човек ставаш. И от финансова гледна точка можеш да се осигуряваш, да си покриеш разноските в университета. И ти дава един добър старт на живота“, разказа още Милена и допълни, че е станала част от агенцията AIM Travel, след като вече две години е използвала техните услуги като студент.

Милена също споделя, че и през 2022 година ще кандидатства за виза. Тя за трета година ще заложи на работата в Нантакет и се надява отново да има възможността да работи там и да оползотвори лятото си.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

История на имиграцията

Как българска фризьорка от САЩ се опълчи на Тодор Живков

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Семейство Ярловски в Роквил, Мериленд, правите на снимката са Васил и Веска. Сн.: Архив на автора
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Васил Ярловски е от София. Той е български емигрант, доктор на науките, инженер, който има успешна реализация в САЩ. Оказва се обаче, че неговата съпруга Веска също има своя собствена история, която е не по-малко интересна и показателна за времената, в които се случват описаните по-долу събития. Веска е от Панагюрище, работила е като фризьорка в София, а сетне и в САЩ – в Роквил, Мериленд, където живее със семейството си. Не е известно повече за това кога тя заминава за Америка, дали преди политическите промени от 9 септември 1944 г. или след това, известно е обаче какво се случва в годините, когато на власт в България идва Тодор Живков. Той управлява страната ни до 1989 г., когато е свален от власт от своите. Преди това той е първи секретар (1954–1981 г.) и генерален секретар на ЦК на БКП (1981–1989 г.), председател на Министерския съвет на НРБ (1962–1971 г.) и председател на Държавния съвет на Народна република България (1971–1989 г.).

Някъде в тези години Веска решава да напише

писмо лично до него

в което го обвинява за положението в България и за всичко, което се случва с хората в Родината й. Разбира се, това от една гледна точка е наивно и дори малко глупаво, защото на какво се е надявала жената, когато дисиденти с опит не са могли да направят нищо, за да променят нещата в страната си.

Всъщност, въпреки че не знаем подбудите на Веска да пише писма до генералния секретар на ЦК на БКП в онези години, не можем да пропуснем факта, че тя всъщност въобще не е направила нещо лошо, дори напротив, тя е заявила истината – че българите са потиснати, че не могат да пътуват, че са онеправдани спрямо останалите народи по света, които са свободни и независими. Именно това е казала Веска на Тодор Живков, а той от своя страна очевидно е предал писмата на тайните служби, които завеждат тези писма като провокация на Запада спрямо социалистическа България.

Но Веска продължава да пише писма, още повече, че братът на мъжа й е наказан без право да упражнява професията си на адвокат. Едва години по-късно той ще може отново да е адвокат, но само по определени дела, предимно имотни, без да му се дава право да води дела, които са престижни и могат да доведат до някаква известност за него. Той един път е дамгосан от това, че брат му е емигрант, при това не къде да е, а именно в САЩ, втори път неговата снаха – жената на брат му, го „прославя“, като се обръща с писма лично до Живков.

20 септември 1971 г. Семейство Ярловски приема гости от България в дома си в САЩ. Сн.: Архив на автора

Веска обаче вече е написала писмата си, ако спре, това означава, че е признала вина, а тя е в свободния свят, където такива ограничения няма. От друга страна пък, ако продължи, тя вероятно си дава ясна сметка, че

може да навреди още повече

на Бойка и Димитър в София.

Веска избира да е честна и открита докрай. Тя не се отмята от думите си, но все пак в един момент спира да пише писма до Тодор Живков, вероятно вече осъзнала, че това е безсмислено, защото тя сама няма как да успее да промени каквото и да било в комунистическа България.

Дали Веска Ярловска от Роквил, Мериленд, се е свързала с някакви опозиционни организации, дали е продължила по някакъв начин съпротивата си на режима в София в онези години? Едва ли! Тя е една обикновена жена, която обаче успява да се противопостави на вездесъщия и облечен в прекомерна власт и „слава“ Тодор Живков. Една обикновена българка – фризьорка от САЩ, се опълчва срещу „полубожеството“ на тоталитарния режим в България и това влудява тайната политическа милиция, която се опитва да накаже роднините в София, като ги репресира заради роднината им отвъд океана. Надеждата им е те да озаптят своите близки в САЩ да не пишат повече писма. Това е един от класическите начини на действие на този тип репресивни служби в тоталитарните държави – притискайки роднините, да действат пряко срещу враговете на режима. В случая „Ярловска“ те не успяват!

Бойка и Димитър Ярловски на гости на свои близки в село Бистрица, Софийско, 8 август 1978 г., правите на снимката са Бойка и Димитър. Сн.: Архив на автора


У дома, но не съвсем…

Не е ясно какви точно са били подбудите на Веска от Панагюрище, която по това време, когато пише писмото си, вече е съпруга на Васил в САЩ. От една страна, тя може би се е надявала, че по този начин ще отмъсти за всички потиснати хора в България, от друга страна, не се е замислила, че по този начин може да навреди на семейството на Васил, което е в София.

Става дума за брата на Васил, Димитър, който е столичен адвокат. Заради писмата на Веска до Тодор Живков, защото изглежда това не е бил само единичен акт, Димитър е принуден да се откаже от професията си и започва работа като общ работник. Така отношенията на Димитър и Васил се влошават, а двете жени на двамата братя – Бойка и Веска – не искат нито да се чуят, нито да се видят. Така стоят нещата и когато години по-късно Димитър и Веска посещават София. Те отсядат в хотел до „Паметника „Левски“. Това е съвсем близо до дома на Димитър. Двамата се виждат, но отношенията са хладни. Жените им не се виждат.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Сафие от България – пилот на най-големия пътнически самолет

Тя преследва мечтата си да управлява летяща машина между Шумен, Турция и САЩ

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: „Марица“

Въпреки премеждията в живота й, тя не се отказва от мечтата си да стане пилот и да управлява самолет. Сафие Адемоглу Тюркйълмаз я преследва между България, Турция и САЩ и днес не само управлява най-големия пътнически двуетажен Airbus A-380 в Турция, но и е един от най-известните пилоти там.

Преди години турската авиокомпания засне рекламен филм, който направи красавицата с българска кръв известна. Той бе озаглавен „Истинска история за успех“ и към днешна дата е гледан от милиони зрители.

Сафие Адемоглу Тюркйълмаз е родена е в малкото село Менгишево, община Върбица, Шуменско. Семейството й се е изселило в Турция по време на Възродителния процес през 1989 г.

Родителите й я описват като палаво

момиче, възпитавано като момче

с чувство за ред, дисциплина и съвестно изпълнение на възложените вкъщи задачи.

Малката Сафие обичала да се катери по дърветата. Стояла там с часове. Опитите да я накарат да слезе се оказвали неуспешни след признанието на момичето: „Обичам да съм нависоко“.

„Израснах в малко село в България. Родителите ми отглеждаха крави и зайци“, разказва Сафие, цитирана от „Марица“. Спомня си с носталгия за катерушката ракета на детската площадка. „Често си представях как я управлявам. Просто исках да стана пилот“, казва без колебание Сафие.

На 12-годишна възраст тя пристига в Турция със семейството си. Там обаче има проблеми с адаптирането. Сафие учи в една от най-добрите гимназии в Истанбул. Продължава в престижен университет в столицата Анкара. Мечтата да стане пилот обаче не я напуска нито за миг.

Сн.: Travelnews.bg

Открива се възможност да учи в Академията за пилоти на Турските авиолинии (THY). И мечтата й става реалност. Изпращат я в Маями, САЩ. Оказва се, че е единствената жена сред 119 мъже – бъдещи пилоти. Следват тестове по математика и физика, по интелигентност и по летене.

И така Сафие започва да лети.

„Много се радвам, че успях. Дано да бъда

пример за младите жени

от Турция, България и света. Искам да им кажа, че когато има вяра, посвещение и много работа, няма невъзможни неща. Даже и да плачеш, нямаш право да се отказваш“, е формулата за успех на капитан Сафие Адемоглу.

Младата дама по нищо не отстъпва на над 3000 пилоти в престижната авиокомпания. Макар че сред колегите си все още е известна с прозвището „бебето пилот“.

По-късно Сафие преминава на работа в Emirates. Там продължава образованието си и става първата жена пилот, управлявала най-големия пътнически двуетажен самолет Airbus A-380.

Гласът на Сафие е спокоен и ведър. В него не звучи нищо прекалено или излишно: „Постоянно искам да съм в небето, защото там се чувствам щастлива.“ „Когато летя, виждам света като една държава и това ме кара да се чувствам щастлива“, допълва тя.

Вече преминала 40-те, Сафие споделя опита си и вдъхва позитивизъм и от платформата TEDx Talks, канена е много пъти в телевизионни формати.

„За нас е гордост, че нашата Сафие, обикновено момиче от с. Менгишево, община Върбица, Шуменско, днес е известно име сред пилотите на такива престижни авиокомпании“, заяви кметът на Върбица Мердин Байрям.

„По време на Възродителния процес през 1989 г. семейството се изсели в Турция. И останаха там. Устроиха се добре“, уточни градоначалникът.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Красимира Хендри към върховете на BBC

Как една българка развива успешна кариера в медийната корпорация на Острова

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: БТА

Една българка извървя стъпка по стъпка трудния път до успешна кариера в медийния гигант BBC. Сега, когато са минали 20 години от първия й ден там, Красимира Хендри е главен редактор на Международни новини в BBC World Service и BBC News.

Тя е журналист с дългогодишен стаж, който започва в България. В Родината професионалният й път тръгва в Българското национално радио, преминава през Ефир 2 и БНТ. След това продължава в чужбина в CNN и Al Jazeera-Лондон. През 2019 г. ръководи няколко успешни инициативи за развитие на млади таланти в BBC, както и програма за професионално развитие на жени журналисти. Година по-късно разработва майсторски клас „Дезинформация и подвеждаща информация в социалните медии“, който води в НБУ и УНСС.

Красимира е родена в София, завършва Факултета по журналистика в СУ, специалност Радио. Постигнала е много, преминала е през трудни битки, пълна е със стотици истории. Една от последните е за

интервю с Бил Гейтс

което твърдо определя като един от най-напрегнатите моменти в кариерата си. Красимира е продуцент, а подготовката за срещата с милиардера й отнема месеци. Разговорът трябва да се състои по време на световна конференция за климата, което се оказва голямо предизвикателство. „Неговият екип недооцени колко сложна може да се окаже средата за такова интервю, ако то е направено в публично пространство. Как се интервюира Бил Гейтс по средата на зала „Армеец“ например? Буквално секунди преди записа прецених, че позицията ни не е сполучлива и че трябва да намеря по-добро място. Да де, ама как се намира затворено и тихо пространство по време на световна конференция за климата? Намерих. Трябваше лично да му кажа, че ще се забавим с 10 минути. Той беше изключително спокоен. Отговори, че е идеално и че няма нищо против, защото се нуждае от почивка. Няма думи, с които да опиша този половин час от живота ми. Но в крайна сметка всичко проработи, както трябваше“, разказа Красимира пред БТА.

Красимира Хендри

Тя живее от 22 години във Великобритания и признава, че се чувства като в огледалния свят на Алиса – раздвоена между България, където са родителите й и една част от приятелите й, и Лондон, където е семейството й, работата й и друга част от приятелите й. Но сега нещата изглеждат променени, защото тя започва работа по различни проекти в Родината. „Надявам се да бъда полезна. Радвам се, когато мога да предам опита си на колеги в България“, споделя тя.

Журналистката разказва, че е напуснала България по политически причини, а в BBC попада след конкурс. Тя вече работи на свободна практика в българската секция на корпорацията, когато се явява на конкурс за продуцент в BBC News. „И го спечелих. Печелех всеки конкурс след това и така прогресирах в кариерата си. Важно е да вярваш в себе си, да знаеш какъв е твоят unique selling point. На български казано, кое е това твое качество, което те прави незаменим за определена длъжност“, споделя Красимира Хендри.

 

Първият й ден на Острова е първи април. И досега се усмихва широко на тази дата и още пази някъде билета за обратен полет с БГА „Балкан“, който така и не използва.

А в първия й работен ден в BBC казва, че се е вълнувала много. „Но в крайна сметка, когато печелиш място с конкурс и удариш 50 човека в земята, това ти дава криле“, споделя българката. Най-трудно й е било да свикне с размера на корпорацията и с количеството работа, което трябва да се свърши. „Добрата новина е, че моето ръководство винаги ме е подкрепяло, до ден-днешен. Важно е да знаеш, че си оценяван. Всеки ден, с всеки проект“, категорична е Красимира.

В BBC тя ръководи няколко успешни инициативи. Един от проектите й е „Future Voices“, чиято цел е била да намери следващата генерация двуезични репортери за BBC. Всеки от тях е трябвало да говори освен английски и един от 42-та езика, на които медията излъчва. Българският не е сред тези езици, защото няма българска секция, но сред талантите на Красимира има млада и изключително талантлива българка, която говори перфектен арабски и английски и е високо ценена в Арабската секция.

Красимира Хендри следи и българските медии на Острова. Те са предназначени за сънародниците ни там и ги информират най-вече за свободните работни места.

Освен с работата си, българката се гордее безкрайно и с двете си дъщери. Те наближават 18 години и Красимира споделя, че всеки ден се учи от тях на мъдрост и ясна преценка за нещата. „Те са умни, силни и здраво стъпили на земята. Уча се от тях… на трудно достижими цели и на онова сухо чувство за хумор, което само умните хора имат. Да бъдеш майка е прекрасно преживяване. Наслаждавам се на всеки момент с тях“, добавя журналистката.

А за България казва, че не й липсва. „Аз я нося в сърцето си. Когато много ми залипсва, скачам в самолета и за три часа съм в София. Все пак, ако трябва да съм откровена – телешкото варено на мама, да запаля свещ в църквата „Света Петка Самарджийска“ до нас и да посетя гроба на баба ми на Задушница. Е, и виното с приятели в някой софийски ресторант, разбира се. Нормалните неща за всеки щастлив емигрант“, споделя Красимира.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА