Открийте ни и в

Интересно

Българското Барби с най-големите устни иска да ги увеличи още, въпреки предупрежденията на лекарите

Момичето започва шокиращата си трансформация през 2018г. и е загубила бройката на парите, които е похарчила за това

публикувано

на

Сн.: Instagram

„Истинското Барби“ от България, която иска да има най-големите устни в света, иска да си надуе още устата, въпреки че лекарите я предупреждават, че още операции могат да се окажат фатални, пише британският таблоид „The Sun”.

23-годишната Андреа Иванова от България също планира да увеличи гърдите си и да промени чертите на лицето си, за да подражава на известната кукла.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Andrea Ivanova (@andreaivanova326)

Андреа вече е увеличила гърдите си до чашка 75Е, но това не й е достатъчно – тя иска чашка Н.

Българката, която живее в София, вярва, че има най-големите устни в света.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Andrea Ivanova (@andreaivanova326)

„Вече имам 25 инжекции с хиалуронова киселина в устните си“.

Това обаче не е достатъчно за Андреа, която се зарече, че нищо няма да й попречи да увеличи размера им, въпреки че са толкова големи, че почти блокират ноздрите й.

Лекарите обаче предупреждават Андреа да обръща внимание на всяка болка, която почувства в устните си,  тъй като бъдещите процедури биха могли да бъдат фатални за нея.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Andrea Ivanova (@andreaivanova326)

Но въпреки рисковете и ежедневните усложнения, свързани с наличието на огромни устни, като например, да се храни, Андреа иска още и още.

Фенката на Барби каза: „Преди няколко дни отидох на още една процедура за уголемяване на устни. Моят лекар ме предупреди, ако ме болят устните, да му се обадя незабавно, защото съществува риск от дехидратация. Затова ми препоръча да си мажа устните с овлажняващи балсами, за да не се случи нещо фатално.“

„Но със сигурност ще продължа да увеличавам устните си“.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Andrea Ivanova (@andreaivanova326)

Освен това Андреа иска да промени и формата на лицето си – брадичката и скулите си.

Момичето започва шокиращата си трансформация през 2018г. и е загубила бройката на парите, които е похарчила за това.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Интересно

Жена стои в основата на отбелязването на Thanksgiving

публикувано

на

Виж цялата статия
1621 година, Плимут, първи Ден на благодарността, празнуван от пилигрими и индианци; нещата не са изглеждали точно така, но идеята е тази

Денят на благодарността (Thanksgiving) всъщност не е възникнал в Америка и исторически погледнато 1621-ва – годината, в която според изворните сведения е отпразнуван първия Ден на благодарността – не поставя началото на тази традиция. За американците този празник е свързван с установяването на пилигримите в Новия свят през 1620 година. По това време обаче той вече е доста популярен на Стария континент, от който те тръгват, за да заселят новооткрития континент – Северна Америка. Според историците в този период в Европа регулярно са организирани чествания сред големи групи хора, които са се събирали заедно край отрупаните с празнични блюда трапези и са изказвали благодарността си към Бог за добрата реколта, за края на сушата и изобщо за всички благоприятни стечения на обстоятелствата и условията, имащи съдбоносно значение за начина на живот на хората по онова време.

В дебелите книги са записани много примери, предшестващи отбелязването на този конкретен Ден на благодарността през 1621 година, свързани с благополучното достигане до нови територии след продължително плаване. Сред тях са акостирането на английския кораб „Маргарет“ във Вирджиния през 1619 година и още по-назад във времето – първото идване на група испански конквистадори през 1565 година.



Защо тогава 1621 година е приета за рождена дата на Деня на благодарността? Съществуват исторически сведения, че през тази година, както и през 1623-та, в Плимут, днешен Масачузетс, са се състояли празненства, чрез които пилигримите са отдавали благодарността си за изобилната реколта (всъщност през 1621 година те са прибрали първата си реколта на новия континент). В Бостън пуританите са организирали подобен събор през 1631 година. Според американския историк Джеръми Бангс – директор на Музея на американските пилигрими в Лейдън, пилигримите, отбелязали първия Ден на благодарността през 1621 година, най-вероятно са заимствали идеята от ежегодните чествания, посветени на получаването на подкрепление срещу обсадата на Лейдън през 1574 година, докато са били в Лейдън (град в днешна Нидерландия, където са се водили сражения, част от осемгодишната война между Англия и Испания).

Декорация на храна за Erntedankfest, християнски празник на благодарността, празнуван в Германия

И все пак защо точно това празнуване с отдаване на благодарност през 1621 година има отношение към днешния празник, отбелязван и в САЩ, и в Канада, само че на различни дати – на четвъртия четвъртък от ноември в САЩ и на втория понеделник на октомври в Канада? Заслугата е на една конкретна личност – жена на име Сара Джоузефа Хейл, която работи като редактор на списание и безотказно лобира за добавянето на Деня на благодарността към националните празници на Съединените американски щати. В продължение на десетилетия тя изпраща писма до менящите се американски президенти, в които настоява предложението й бъде взето под внимание. Хейл до такава степен е отдадена на каузата, че изпраща писма в продължение на пет президентски мандата. В крайна сметка упоритостта й се увенчава с успех – през 1863 година Ейбрахам Линкълн лично прочита писмото й, посреща радушно аргументите на Хейл и удовлетворява желанието й, обявявайки четвъртия четвъртък на ноември за Ден на благодарността – национален празник, продължаващ традицията, започната през 1621 година в Плимут. Така че ако имате отношение към този празник и го отбелязвате по един или по друг начин, би било редно да изразите специална благодарност към тази жена – Сара Хейл, която си осигурява място в историята и с друго свое дело – написването на популярната приспивна песен „Мери имаше малко агънце“. Тя е издадена за първи път през 30-те години на XIX век като част от сборник с поезия за деца и безспорно е най-известната от много творби на Хейл, публикувани до смъртта й.

Въпреки че в отбелязването на празника е прието да се търси религиозен контекст, което е напълно логично предвид факта, че благодарността за благополучието и добрата реколта през изминалата година е била отправяне към Господ, по същество Денят на благодарността е и винаги е бил светско събитие. Това обяснява частта с пиршеството и факта, че първите заселници са го празнували заедно с местните жители на континента, които дори са имали числено превъзходство, с уговорката, че те не са били облечени само с кожени наметки през кръста, както са били изобразявани от илюстраторите през вековете. Като се има предвид къде се намира Плимут (на Атлантическото крайбрежие в североизточния край на страната) и колко студено е там през ноември, индианците без съмнение са били облечени от главата до петите, смятат документалистите. Друга заблуда, свързана с Деня на благодарността, е, че на трапезата и тогава, както и днес е имало пуйка и тиквен пай. Да, тиква действително е имало, но не под формата на пай, а вместо пуйка, за пиршеството са били приготвяни патици и гъски, както и речна храна, ядки, царевица и дори пощенски гълъби.

Не всички президенти на САЩ обаче са споделяли благоразположението на Линкълн към Деня на благодарността. Томас Джеферсън до такава степен не е харесвал празника, че е цитиран да обявява отбелязването му за „най-идиотската идея, която съм чувал“. През 1939 година Франклин Делано Рузвелт (32-рият президент на САЩ ) пък е направил опит да измести деня на отбелязването му с една седмица, но с определена, напълно смислена цел – да подтикне американците да започнат голямото коледно празнуване по-рано, за да стимулира американската икономика в годините след Голямата депресия.

Президентът Тръмп извършва традиционния обред – помилване на пуйка. Не е правена обаче статистика дали помилваните от държавните глави пуйка в крайна сметка не попадат под ножа година по-късно

За да бъдат преустановени всякакви по-нататъшни разногласия и промени в датата на отбелязване на Деня на благодарността в четвъртия четвъртък на ноември (важно е уточнението четвърти, а не последен четвъртък, тъй като в някой години се случва ноември да има 5 четвъртъка) през 1941 година Конгресът официално приема всички параметри на този национален празник, известни ни и днес. Що се отнася до изгодата на търговците от отбелязването на Деня на благодарността, от половин век насам в САЩ денят непосредствено след празника е наричан Черен петък и е считан за официално начало на коледната треска за покупки, маркирано чрез реализирането на атрактивни промоции с големи отбивки в цените на всякакъв тип стоки.

Освен с това явление Денят на благодарността от дълги години се свързва с провеждането на едни от най-интересните мачове по американски футбол – традиция, която води началото си още от 20-те години на XX век, когато е основана Националната футболна лига на САЩ (NFL). Понастоящем на Деня на благодарността НФЛ организира три футболни срещи, първите две от които са домакинствани съответно от „Детройт лайънс“ и „Далас каубойс“. „Детройт лайънс“ играят всяка година на Деня на благодарността от 1934 година насам с едно-единствено изключение по време на Втората световна война.

Защо пуйка? Въпрос, който сигурно сте си задавали неведнъж и който самите американци си задават, без да са на единодушно мнение за отговора. И все пак официалната версия е, че пуйката е предпочетена като сравнително лесна за отглеждане и изхранване, с не толкова висока цена, по-добро месо от това на петела, не така взискателна като лебеда, не толкова банална като свинското и със сигурност по-достъпна от говеждото или еленското месо. Смята се, че подаръкът на Скрудж за семейството на неговия писар Кратчит – главни действащи лица в „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс – печена пълнена пуйка със сос грейви и пудинг от сини сливи – окончателно бетонира статута на тази птица (достигаща тегло от 4,5 кг до седмия си месец, хранейки се с червеи и насекоми) като традиционно блюдо на благодарствената трапеза.

В наши дни поради еуфорията и разточителността на празника, а и заради недотам лоялните търговски практики пуйката е всичко друго, но не и евтина. Щатът Минесота е най-големият производител на пуйки в страната, осигурявайки 46 милиона добичета годишно и доходоносен бизнес за над 450 ферми. Дори съществува Национална федерация на пуйките, по чиито данни само за един ден – Деня на благодарността – американците консумират над 330 тона пуешко месо.

Няколко думи и за традиционните огромни балони с форма на животни и популярни герои, които се понасят над улиците по време на ежегодния парад за Деня на благодарността, организиран от търговската верига Macy’s от 1924 година насам. Всъщност през първите три издания на парада, който се провежда в Ню Йорк сити между 9 и 12 часа сутринта и е предаван на живо по NBC от 1952 година насам, вместо надуваеми фигури организаторите включват в шествието живи животни, в това число лъвове и слонове.  През първите години след замяната им с балони последните са пускани в небето при приключването на парада и след като през 1929 година са снабдени със специални клапи, предпазващи ги от спукване, и се реят в небето с дни. Късметлията, който намери приземил се балон и го занесе на адреса, изписан върху него, получавал ваучер от Macy’s на стойност $100. Тази практика е преустановена през 1932 година, когато един балон се издига толкова нависоко, че се закачва на крилото на самолет и се оплита в едно от витлата му.

А сега, когато вече знаете кажи речи всичко най-важно за Деня на благодарността, не ви остава нищо друго, освен да наредите една по-пищна от обикновено трапеза за вечеря, да поканите приятели и да прекарате весело – със или без конкретния повод, честван от американците. Сами разбирате, че този празник е преди всичко светски, а в наши дни и изключително комерсиален.

Българският ден на благодарността – Бабинден

България също има своеобразен Ден на благодарността, макар традицията и орнаментиката му да са далеч от американския Thanksgiving. Това е Бабинден. В народния празничен календар 8 януари се тачи от незапомнени времена като ден на признателност и благодарност към жените, които помагат на родилките. Бабинден ознаменува цял цикъл от празници, славещи живота и вярата на човека в добрите бъднини. На него е отредено първостепенно значение на женското начало – животворно и жизнелюбиво.

Непосредствено след Богоявление и Ивановден идва ред през пречистващата сила на осветената вода да преминат и бабите и омъжените жени, наскоро станали майки. Особена почит в миналото, пък и сега, се отдава на жените, които са „бабували“ – помагали са при раждането. Те са тези, които първи са поемали в ръцете си новия живот. Те са тези, които първи са вдъхвали сила и смелост на новороденото да вдиша и да отвори очите си за света на хората.

Само в някои краища на България и до днес е запазена древната традиция „бабата“ да посещава домовете, в които е изродила бебе през годината. Тя завързва на мъничетата бял и червен конец и носи хурка с бяла вълна. От нея символично прави коси за момиченцата и мустаци за момченцата с пожелание за дълъг и щастлив живот. На  многоуважаваната селска знахарка пък гостуват майките на още ненавършилите една годинка деца, на които е „бабувала“. Поливат й да се умие и й даряват сапун и тъкана пъстра кърпа със загъната в нея паричка в знак на благодарност.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

7 интересни факта за Деня на Благодарността

Повече от 46 милиона пуйки се изяждат в Америка

публикувано

на

от

Виж цялата статия

1. Първият Ден на благодарността се е провел през есента на 1621 г. и е честван с три дневни индиански пиршества с танци, игри, ядене. През 1863 г. президентът Абрахам Линкълн обявява Деня на благодарността за национален празник. Специално за празника Мери Хейл написва детската рима „Мери имаше малко агънце“. Първата „телевизионна вечеря“ е по случай Деня на благодарността, която дава началото на първите доставки на храна.

2. Този ден е причина да се появят пакетираните ястия. През 1953 г. социологическа компания измерва колко американци консумират пуйка. По случай телевизионната вечеря друга компания пакетира 260 тона пуйки в 5,000 тарелки, които да бъдат доставени. Тази идея идва от самолетните компании, които сервират пакетирана храна.



3. Традиция за помилване на пуйката. Имало е дебати дали е възможно президентът да помилва пуйката. През 1947 г. президентът Хари Труман се смилил над един щастливец. Други историци твърдят, че президентът Абрахам Линкълн през 1860 г. помилва пуйката, която е била домашен любимец на сина му.

4. Повече от 46 милиона пуйки се изяждат в Америка, което е равностойно на населението на Испания. Теглото на пуйките, отглеждани в Америка за една година, е 7 билиона тона, което се равнява на тежестта на 10 сгради, тип Емпаер стейт билдингс. Около 10% от американците ядат пълнена пуйка. Картината изглежда така: пълнена пуйка с пуешко и пилешко месо като руски матрьошки.

5. Пуйката може да се удави, ако погледне нагоре, когато вали дъжд. Пуйките са застрашени от получаване на сърдечен удар. Например шум от двигатели на самолет и преминаване на звуковата бариера често води до смърт на птиците.

6. Крякане, крякане. Звуците при мъжките пуйки са на наречени крясъци, а при женските – кикот. Мъжките пуйки са единствените, които могат да поглъщат звука. Всяка мъжка пуйка има своя собствена уникална техника, която е съчетана с перчене с цел привличане на внимание.

7. Изчервяване. Когато пуйката е уплашена, развълнувана или болна, върху откритата част на главата и шията й се появяват червени петна. По време на размножителния период пуякът придобива червеникав цвят, който показва повишените нива на полови хормони.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Климатичните промени: Защо албатросите все по-често се „развеждат“

Ако не успеят да се върнат за размножителния сезон, партньорите им може да заминат с някой друг

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Албатросите, едни от най-лоялните и моногамни същества в света, са започнали да се „развеждат“ все по-често – и вината за това може да се корени в климатичните промени.

В ново проучване на Кралското дружество на Великобритания изследователи твърдят, че изменението на климата и затоплянето на водите повишават честотата на раздяла на албатросите. Обикновено след избора на партньор само 1-3% от тях се разделят в търсене на други романтични приключения.

Но в годините с необичайно високи температури на водата тази средна стойност постоянно се е повишавала, като до 8% от двойките са започнали да се разделят. Учените са изследвали дива популация от 15 500 размножаващи се двойки на Фолклендските острови в продължение на 15 години.

За морските птици по-топлите води означават по-малко риба, по-малко храна и по-сурова среда. По-малко пиленца оцеляват. Хормоните на стреса в организма на птиците се увеличават. Те са принудени да ловуват по-надалеч.

Албатросите живеят 50-60 години, имат дълъг „тийнейджърски“ период, в който се учат как да съблазняват партньора си чрез танц, и предприемат многогодишни пътувания далеч от дома, когато пораснат. Обикновено те се свързват за цял живот и шумно празнуват, когато посрещат партньор след дълго отсъствие.

Но сега тези птици преминават през други периоди, които звучат познато на хората – стрес заради климатичната криза, повече работа за набавяне на храна, логистични трудности при общуването с пътуващия партньор.

По думите на Франческо Вентура, изследовател от Лисабонския университет и съавтор на проучването на Кралското дружество, изследователите са били изненадани да научат, че по-топлите води са свързани с необичайно висок процент на разделяне на двойките албатроси.

Разводите на албатросите обикновено се предсказват от неуспеха в размножаването, казва Вентура. Ако една двойка не успее да роди малко, вероятността да се разделят е по-голяма. По-малко храна за птиците може да доведе до повече неуспехи.

Учените с изненада установяват, че дори когато отчитат този фактор, по-високите температури на водата имат допълнителен ефект – повишават процента на разводите дори при успешно размножаване.

Вентура изтъква две възможни причини – едната е, че затоплянето на водите принуждава птиците да ловуват по-дълго и да летят по-далеч. Ако не успеят да се върнат за размножителния сезон, партньорите им може да заминат с някой друг. Освен това, когато водите са по-топли и средата е по-сурова, хормоните на стреса при албатросите се повишават. Птиците могат да почувстват това и да обвинят партньора си.

Броят на албатросите в света рязко намалява в последните години. Популациите на птиците от този вид, които учените изследват, се свиват с по 5-10% ежегодно от 2005 г. насам.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА