Открийте ни и в

Интересно

Бююкада: Където времето е спряло (СНИМКИ)

Принцовите острови в Мраморно море са недокоснати от заразата от COVID-19

публикувано

на

Остров Бююкада - глътка спокойствие на час от Истанбул

На малко повече от час с корабче от забързания център на Истанбул има едно приказно местенце, където човек може да смени обстановката, да избяга от щурия трафик и тълпите. Особено ако вече сте били няколко пъти в града на Босфора, остров Бююкада е една приятна алтернатива.

Бююкада е най-големият от 9-те Принцови острова, намиращи се в Мраморно море. В буквален превод името му означава Големия остров, макар че територията му е едва малко над 5 кв. км. Мяcтoтo e мaгичнo c кpacoтaтa cи, aвтeнтичнocттa cи и изключитeлнoтo cи cпoкoйcтвиe. Tyк вpeмeтo cякaш e cпpялo и xopaтa нe знaят кaквo e зaбъpзaнoтo eжeднeвиe нa кoлeлa днec. Живoтът тeчe бaвнo и cпoкoйнo. Ha фoнa нa eкзoтичнaтa зeлeнинa нa пaлмитe пo yлицитe, ce извиcявaт cкeлeтитe нa чyднo кpacиви дъpвeни къщи. Te ca мacивни и пoнe нa пo двa-тpи eтaжa, кaтo ca пoчти изцялo изгpaдeни oт дъpвo.

Още със слизането си на Бююкада ще усетите, че има нещо по-различно. Тук няма автомобили. По улиците препускат единствено коне,

 впрегнати в писани карети

и колоездачи. Тук-там може се мерне и някое мотопедче, но това е максимумът от МПС-тата с двигател, които ще видите.

До Бююкада се стига с корабчета, част от градския транспорт на Истанбул. Билетът струва около 5 турски лири, а самото пътуване отнема около час и половина. Можете да се качите от пристанищата Кабаташ, Кадъкьой, Малтепе, Картал или Бостанджъ.

През зимата заради бурните ветрове и неблагоприятното време островът се оказва почти безлюден.

В жегата на следобеда обаче можете да се разхладите с прочутия турски сладолед (dondurma), който за разлика от познатия ви леден десерт, се точи като дъвка. Няма как да пропуснете къде се предлага – продавачите на леденото лакомство са сред най-шумната част от населението на острова.

Хапнете и прясно уловена риба в някой от крайбрежните ресторантчета с гледка към Мраморно море.

Както много страни по света,

 Турция също бе ударена тежко от COVID-19

 Повече от 12 хил. души са заразени в съседката ни, а по-голямата част от тях се намират в Истанбул. Но това не е първият път, в който мегаполисът трябва да се справя с ужасяваща пандемия.

През 540 г. пр.н.е., когато Истанбул все още носи името Константинопол, Черната смърт плъзва из града и причинява гибелта на хиляди хора всеки ден. През XVII век, когато Истанбул е застигнат от още една вълна от смъртоносната чума, много хора решават да избягат от града.

Те се качват на лодки и отиват на Принцовите острови недалеч от Истанбул. Преди да се превърнат в безопасно място за онези, които искат да избягат от болестта, островите били място за изгнание на отхвърлени кралски особи по време на византийската епоха. Именно от там идва и името им. След това се превърнали и в убежище на различни религиозни малцинства, най-вече за християните. Когато чумата се появила, именно те се качили на лодките и се отправили към тихите острови.

Дори и днес, деветте острова, и най-вече на о. Бююкада и о. Хейбелиада, са любимото място за бягство на много турци от големия и забързан Истанбул. Само едно пътешествие с ферибот

 те пренася с цял век назад във времето

 А когато Истанбул за пореден път е разтърсван от пандемия, те изглеждат като Обетована земя.

Времето на островите се движи по-бавно – колите там са забранени, движат се само файтони, които са и основният начин за превоз на островите. Днес те са по-тихи от обичайното – туристите ги няма заради COVID-19. За щастие, болестта също не е успяла да стигне до бреговете на островите.

Някои от местните жители, които живеят в емблематичните красиви дървени къщи, приветстват тишината през тези обичайно натоварени месеци. Но други се страхуват, че това ще се отрази пагубно на икономиката на островите.

Жителите на Истанбул все още могат да посетят островите, въпреки че местните ги съветват да не го правят, за да не разнесат заразата и там. На фериботите към райските кътчета се качват едва 20 души на ден.

Жителите на острова сега имат една основна задача – да хранят уличните животни, които са свикнали да бъдат глезени с храна от туристите.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Интересно

Истина или не: Хилари Дъф замесена в трафик на деца?

публикувано

на

от

Виж цялата статия
https://www.allure.com/

Актрисата Хилари Дъф се оказа в ситуация да отрича обвинения по неин адрес в туитър, че участва в трафик на деца и че се опитва да продаде собствения си син.

Изглежда, че всичко е започнало, след като Дъф е публикувала снимка в Инстаграм на нейния 8-годишен син Лука Круз, гол, с лосион върху кожата. Някои нейни последователи написаха, че изглежда, че 32-годишната майка е нарушила закона. Снимката вече е изтрита от профила на Дъф.

„На всички ми е скучно в момента. Знам. Но това всъщност е отвратително“, отговори актрисата на обвиненията.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

ЦРУ написало „Вятърът на промяната“ на Скорпиънс“?

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимка: AP

„Вятърът на промяната“ на „Скорпиънс“ е написана само два месеца преди падането на Берлинската стена. Рок баладата бележи края на Желязната завеса. Тя улавя духа на времето и надеждата за промяна. Благодарение на това, че е изпълнена на английски, песента става емблематична в целия Източен блок. Различни проучвания показват, че тя може би е била написана от ЦРУ, съобщава „Дойче веле“.

Сингълът е продаден в 14 милиона копия, попада в музикалните класации на 78 държави и десетилетия по-късно е гледан над 760 милиона пъти в YouTube.

Песента е написана от фронтмена на „Скорпиънс“ Клаус Майне, който е вдъхновен от участието на бандата на легендарния Московски музикален фестивал на мира през лятото на 1989 година.

“В една от вечерите всички бяха заедно – германски, руски, американски музиканти, журналисти, дори бойци от Червената армия – в една лодка на река Москва на път към парка “Горки”. Това беше визията: целият свят в една лодка, всички говорят един език – езика на музиката”, спомня си Майне пред “Хамбургер Абендблат” за момента, въодушевил го да напише песента.

Композирана от ЦРУ?

Песента допринася за падането на Стената и разпада на Източния блок. Когато музиката има такава сила, тогава зад нея стои някоя тайна служба, смята журналистът Патрик Раден Кийф, който е създал подкаст по темата. За слуха, че песента е написана от американските тайни служби, Кийф чувал от свой познат, който съответно го е чувал от свой познат, и т.н. И тъй като никой няма да даде официално интервю по темата, той започва свое разследване.

Подкастът на Кийф е разделен на няколко части и продължава шест часа. В него авторът търси доказателства, но не открива убедителни такива. Кийф обаче запознава слушателите с културно-политическата работа на ЦРУ – например как афроамерикански музиканти, сред които Нина Симон и Луис Армстронг, са били изпращани в африкански държави с външнополитически цели без да подозират това.

Истина или конспирация?

„Омръзнало ми е от конспиративни теории“, казва музикалният журналист Карстен Шумахер. „Човек трябва критично да се запита: в това има ли смисъл? Нямам нищо против митовете в рока, но в този слух няма никакъв смисъл“.

Шумахер открива несъответствия. Да, „Вятърът на промяната” е написана през 1989 година, но за първи път е публикувана през ноември 1990 година като част от албума “Побъркан свят”. Сингълът пък излиза едва през февруари 1991 година. “Тогава всичко вече се беше случило. Ако ЦРУ искаха да предизвикат промяна, щяха да дадат песента на групата за Московския музикален фестивал на мира през 1989 година.”

Шумахер не смята за съмнително и това, че песента е първата авторска композиция на Клаус Майне. „Московският музикален фестивал на мира трябва да е бил нещо специално за всеки, който е присъствал – особено за една германска банда. Това, че музикант е седнал и е написал песен, не намирам за никак странно, напротив: това е работата на един поп музикант!”.

Клаус Майне впоследствие написва още редица песни. Последната от тях е “Символ на надеждата” – балада, посветена на кризата с коронавируса.

Начинът, по който текстът е написан, и неговата простота са христоматиен пример за песен на „Скорпиънс“, смята Шумахер. Една бърза проверка в „Уикипедия“ показва, че “Вятърът на промяната” тогава е била преведена не само на руски, което Кийф посочва като аргумент, а и на испански, което обаче не се казва.

Силата на музиката

Патрик Раден Кийф е главният герой в своя подкаст. Той допуска слушателите близко, позволява им да вземат участие – както във въпросите и съмненията му, така и в интересните интервюта, които провежда с ключови личности от онова време, като музикалния мениджър Док Макгий.

Когато подкастът ражда твърде много предложения и въпроси, Кийф се среща с Клаус Майне. Двамата си говорят за времето тогава, за създаването на “Вятърът на промяната”. Накрая журналистът конфронтира Майне с резултатите от своето проучване. Без да навлизаме в подробности, ще завършим с един цитат от Майне:

“А не показва ли всичко това силата на музиката?”

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Мишките са използвали хората, за да покорят света

публикувано

на

от

Виж цялата статия
pixabay

Сивите домашни мишки – един от най-инвазивните бозайници, са се възползвали от усядането на първите човешки популации преди 15 000 години, за да покорят планетата.

Международно изследване в осем държави показва, че те са съществували паралелно с първите домашни котки.

Биологичната инвазия на домашната мишка Mus Musculus е започнала в Близкия изток.

Учените са изследвали повече от 800 костни останки на гризачите от 43 археологични обекта в Близкия изток и Югоизточна Европа, от Иран до Гърция, обхващащи период отпреди 40 000 години до преди 3000 години. Анализът показва, че сивите мишки са били до хората още от първите им селища преди около 15 000 години. Те са създали благоприятна среда за малките гризачите, станали в наше време още по-инвазивни и от плъховете.
Появата на земеделието, обработването на земята, нарастването на селищата и броят им, са дали възможност на мишките да се разпространят бързо в целия Левант, от Западния бряг до Анадола преди около 12 000 години, каза ръководителят на изследването археозоологът Тома Кукши от Природонаучния музей в Париж.

„Мишките са намерили в човешкото обкръжение много предимства в сравнение с естествената си среда, като постоянно наличие на храна и защита от хищници и съперници“ – обясни той. Изследването цели да покаже как човекът е променял животинското биоразнообразие.

С развитието на земеделието видът става инвазивен. Мишките следват човека до Кипър с лодките преди 10 000 години. Нашествието им в Европа е чак след 5000 години.

Разпространението на мишките в Европа съвпада с появата на първите домашни котки, както се вижда от останките, намерени на обекти в Кипър, Гърция и Източна Европа. Именно то мотивира тяхното опитомяване.

„Дивият предшественик на домашната котка е бил привлечен в нашата среда от мишката и тогава човекът си дава сметка за важността на този хищник за опазването на запасите му от зърно“ – предполага Тома Кукши.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada