Днес е Възкресение Христово - Великден. Православието отбелязва един от двата най-големи християнски празници. В Християнската религия на Великден се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносци, посетили гроба. След това Исус се явява на Мария Магдалена и на апостолите. Вярващите се поздравяват с думите “Христос воскресе!” и отговорът е “Воистину воскресе!". Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Великден е сред т.нар. подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние. Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста. През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и така да се приготвят за достойното посрещане на християнския празник. Според народната традиция в украсата за празника се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко великденски обредни хляба - един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината. Имен ден на Великден празнуват Велико, Величко, Велика, Величка, Велин, Велина, Велко, Велка. Според народната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. Традицията повелява още на Великден да се състои и първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. Израз е на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото. Великденското тържествено богослужение започва в събота вечер, преди полунощ и след приемането на благодатния огън от свещеника той обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе!“, а християните отговарят „Воистину Воскресе!“. Твърди се, че всяка година у нас се носи свещен огън от Божи гроб. Преданията гласят, че там огънят се самозапалва и че в началото няма топлина. Той се разнася до всички християнски църкви и точно в полунощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частичка от него. Със запалената свещ се обикаля църквата три пъти за здраве и щастие на цялото семейство, след което всеки я отнася до дома си, където обикаляйки всички стаи, произнася молитва към Господ да го пази. Великденският огън съществува като светска традиция от XVI век, но произхожда още от предхристиянските обичаи през ранната бронзова и желязна епоха. Някога, преди появата на козунаците, за Великден са приготвяни така наречените обредни хлябове – пити, украсени с оплетени елементи, с отредени 5 места в тях за червените яйца, по едно в четирите края и едно в средата. Историята на великденските козунаци датира преди повече от три века. Тогава, в началото на XVII век, френски хлебар омесва първия козунак за празника и поставя началото на тази традиция, която съхраняваме и до днес. Според изследователи на българското Възраждане, за първи път по нашите земи, козунак в съвременния му вид, се появява в Шумен в средата на XIX в. Изключително важен великденски символ е и агнето То олицетворява Иисус, който е представен в християнската традиция като божии агнец. Освен това то се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Този ден някога е бил празник на пастирите, които колели младо агне. Оттук се разпространява и понятието „Великденско агне“. Популярният в римокатолическия свят култ към Великденския заек, символ на плодовитостта и изобилието, има езически произход и съдържание. Предполага се, че заекът погрешка е станал предвестник на Великден. Разказва се за един хлебар, който в опита си да опече великденско агне от тесто, заприличва на заек. Традицията на Великденския заек е от езически времена, когато хората принасят и зайци в жертва на Eostre. За първи път той се споменава в немска приказка от XIX век, където крие в градината шарени яйца от децата. Днес той е част от Великденския празник при католиците, а в последните години навлиза и в християнския празник в шоколадов вариант. Пожелаваме ви приятен празник!