Открийте ни и в

Здраве

Великите медицински открития и българина сред тях

Проф. Джераси направил най-голямото откритие в живота си

публикувано

на

Карл Джераси

За медицината като наука имаме данни още в дълбока древност. Своите изкусни лекари са имали и древните египтяни, елините, римляни, китайци… Медицината непрекъснато се развива, но има открития, които са оставили вечна следа. Ето някои от тях:

Една от големите революции в медицината е българска – това е хапчето антибебе.

Вечерта на 15 октомври 1951 г. в една от лабораториите на фармацевтичната компания „Синтекс“ в далечния град Мексико сити млад мъж направил най-голямото откритие в живота си. Получил субстанция, известна в Европа като нортистерон. Неговите изследвания всъщност са започнали като търсене на средство в борбата срещу рака, а завършили със създаването на вещество, което и до ден днешен е активната съставка на всички противозачатъчни таблетки. Младият мъж е прочутият американски учен от български произход – професор Карл Джераси.

Проф. Джераси е роден на 29 октомври 1923 г. във Виена, Австрия. Баща му е сефарадски евреин от България на име Самуел Джераси, ветеран от Балканската война. Автор е на романа „Дилемата на Кантор“, в който разглежда морала на съвременните научни изследвания чрез главния си герой д-р Кантор.

 Анестезия с етер

На 16 октомври 1846 г. е приложена първата анестезия от зъболекаря Уилям Мортон. Той приспива пациент, на когото пред аудитория му се отстранява тумор в областта на шията. Анестезията била проведена с етер.

Дезинфекцията

 През 1847 г. унгарският лекар Игнац Земелвайс открива, че смъртността на родилките спада с над 50%, ако си измие ръцете преди самото раждане. По този начин той открива дезинфекцията. Въвежда задължително дезинфекциране на ръцете на медицинския персонал преди манипулации. За съжаление откритието му не се посреща добре от тогавашните медици и те го вкарват в лудница, тъй като са смятали, че всичко това са измислици. Там го пребиват жестоко и умира от сепсис заради тежки инфектирани рани.

Стетоскопът

Рене Лаенек е френски лекар, който през 1816 г. изобретява стетоскопа. До този момент „аускултацията“ се провеждала като лекарите поставяли главата си директно върху гръдния кош на пациентите си. Тъй като този метод в някои случаи се оказвал неприемлив, Лаенек изобретил стетоскопа. Наложило му се да прегледа млада жена и затова навил един лист хартия на цилиндър и го поставил на гърдите на младата жена, а от другата страна поставил ухото си. След това изобретил първия стетоскоп, който представлявал дървен цилиндър и далеч няма вида на съвременните стетоскопи.

Стетоскопът на Лаенек

 Откриването на инсулина

През 1921 г. двама канадски лекари – д-р Бантинг и д-р Бест – откриват инсулина в Медицински университет в Торонто. Те приготвят екстракт от животински панкреас за куче, което е с отстранен панкреас и развива захарен диабет. След инжектирането те наблюдавали драстично подобрение в състоянието на кучето. Нарекли този хормон инсулин (от insula – остров). Откриването на инсулина е едно от най-значимите постижения на 20-ти век. След 1921 г. захарният диабет от едно метаболитно заболяване с висока смъртност започва да се превръща в контролирана и все по-успешно лекувана болест.

 Рентгеновите лъчи в полза на пациентите

 През 1895 г. немският физик Вилхелм Рьонтген открива нов вид лъчение, което нарича „Х“, за да поясни, че е непознато до този момент. След това откритие той дава съвсем друга посока на диагностиката. Рьонтген умира по-късно от рак заради лъчението, което изучавал толкова дълго време.

 Пеницилинът унищожава бактериите

 През 1928 г. Александър Флеминг поставя началото на антибиотичната ера. Една сутрин той открива, че в стафилококовите му култури има пораснал мухъл, който не е позволил на бактериите да се развият. Така той описва антибактериалните свойства на пеницилина.

 Ваксините ликвидират много зарази

 През 19 век Луи Пастьор създава ваксини срещу бяс и антракс, а д-р Едуард Дженер създава ваксината срещу вариола. Тези учени поставят началото на борбата с инфекциозните заболявания и тяхната профилактика. Благодарение на масовата ваксинация срещу вариола, през 1980 г. Световната здравна организация обявява заболяването за ликвидирано по цял свят. Д-р Дженер доказал ефекта от ваксините, като взел материал от крава, болна от вариола, и го нанесъл върху драскотини по кожата на сина на свой работник. След известен период от време Дженер заразява детето с човешка вариола. То не заболяло и така доказал, че детето е създало имунитет срещу заболяването. Ваксините се наричат така от vacca – крава.

 Апаратъг за измерване на кръвното

През 1881 г. Самуел Баш създава първия сфигмоманометър. Той бил пълен с течност и към него се свързвал живачен манометър. Налягането, което оказвала течността върху съдовете, било реалното налягане в тях.

 Кръвните групи

През 1901 г. Карл Ландщайнер успява да открие АВО система и описва четирите кръвни групи. Също така описва кръвногруповата несъвместимост.

Друго откритие е откриването на сладката урина при диабетиците. През 1679 г. Томас Уилис открива, че хората, болни от диабет, имат сладка урина, като я опитвал на вкус. Години наред това бил единственият метод за поставянето на диагнозата захарен диабет. Освен това той открил, че хората с инсипиден диабет имат безвкусна урина и нарекъл заболяването безвкусен диабет.

 Синтезирането на аспирина

Феликс Хофман бил млад фармацевт, които работил за фармацевтична компания и търсел лек за заболяването на баща си. Той страдал от артрит и имал много силни болки в ставите. Хофман, търсейки лекарство, което да облекчи болките, успява да синтезира ацетилсалициловата киселина през 1899 г.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Здраве

Сиропите за кашлица може да влошават COVID-19

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Pixabay

Американски учени предупреждават, че заради съставка, която се среща в много сиропи за кашлица, изписвани без рецепта, те могат да се окажат вредни при зараза с Ковид-19, пише в. „Дейли мейл“.

Според екипа на Невин Корган от Калифорнийския университет в Сан Франциско препаратът декстрометорфан може да стане причина за размножаването на патогенните микроорганизми на SARS-CoV-2.

Учените провели експерименти с лабораторни гриветки. Тези маймуни реагират на медикаменти по същия начин, както и хората. При въвеждането на декстрометорфан в инфектираните клетки на животните, скоростта на разпространяването на SARS-CoV-2 се увеличавала многократно.

Производителите използват въпросната съставка за потискането на сигналите до мозъка, които предизвикват рефлекса на кашлянето.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Здраве

Анестетик помага срещу депресия

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Pixabay

Анестетикът кетамин в ниски дози действа бързо срещу трудни за повлияване депресии, съобщи електронното издание МедикалЕкспрес.

Учени от института Каролинска, Швеция са открили, че лекарството въздейства върху специфични рецептори на серотонин в мозъка. Резултатите от изследването, публикувани в „Транслейшънъл сайкиътри“, дават надежда за разработването на нови, по-ефективни антидепресанти.

Депресията засяга всеки десети мъж и всяка пета жена в Швеция в някакъв период от живота им. Между 15 и 30 на сто от пациентите не получават подобрение при първите два опита за лечение, което дава основание депресията да се определи като трудна за лечение.

Предишни изследвания са установявали, че ниски дози кетамин действат бързо при някои пациенти с депресия, но не беше известно как точно действа. Назален спрей с кетамин неотдавна бе одобрен в ЕС и САЩ за лечение на пациенти с трудна за повлияване депресия.

Изследователите от института Каролинска сканирали мозъците на участниците в проучването с ПЕТ камера, „за да проследим не само силата на ефекта, но и дали кетаминът действа чрез серотонин 1В рецепторите“, пояснява основният автор на изследването Микаел Тигер от катедрата по клинични невронауки в института Каролинска.

Той пояснява, че при предишни проучвания неговият и още един изследвоталески екип са установили ниска гъстота на тези рецептори при пациенти с депресия.

Серотонитът играе ключова роля при депресия и ниските му нива се свързват с тежките случаи на болестта. Има 14 различни вида рецептори за този невротрансмитер по повърхността на невроните. Учените установили, че кетаминът действа чрез 1В рецепторите. Свързването с този рецептор намалява отделянето на серотонин, но увеличава отделянето на адруг невротрансмитер – допамин. Той помага на хората да изпитват положителни емоции, да се радват на живота, все неща, които липсват при депресия.

„Ние за пръв път доказахме, че лечението с кетамин увеличава броя на серотонин 1В рецепторите“, изтъкна Йохан Лундберг, съавтор и ръководител на научен екип от института Каролинска. „Кетаминът има предимството да действа много бързо, но в същото време е лекарство от групата на наркотиците, което води до пристрастяване.

Ще е любопитно в следващи изследвания да се установи дали този рецептор може да бъде обект на въздействие на нови, ефективни лекарства, които нямат нежелания ефект на кетамина“, уточнява той.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Здраве

СЗО отново позволи хидроксихлорохинът

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Световната здравна орагнизация промени мнението си и обяви, че ще възобнови клиничните изпитания на лекарството против малария хидроксихлорохин за лечение на пациенти с коронавирус.

„Въз основа на наличните данни за смъртността, изпълнителната група ще комуникира с главните изследователи в процеса относно възобновяване на клинчите изпитания на хидроксихлорохин“, заяви ръководителят на Световната здравна организация (СЗО) д-р Тедрос Аданом Гебрейесус по време на видеобрифинг.

СЗО прекрати изпитанията с антималарийното лекарство миналата седмица поради опасения, че то увеличава смъртността и влошава сърдечния ритъм при пациенти с коронавирус, които са подложени на лечение с хидроксихлорохин.

По-рано разследване на британския вестник Guardian предположи, че компанията, която е предоставила на медицински списания Lancet и New England Journal of Medicine данни за хидроксихлорохина, разполага само с няколко служители, които нямат научен опит.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada