Открийте ни и в

Български истории

Българска челистка със 7,5 милиона гледания в Youtube (СНИМКИ, ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

Весислава Тодорова
БОРЯНА АНТИМОВА

Представете си нежните звуци на чело – темата от анимацията „Красавицата и звяра“, и една красива млада жена, която сякаш гали струните, а тихият дубайски ветрец развява воалите на фееричната й рокля на фона на красив пейзаж с палми и море на хоризонта… Релакс и безвремие… „Сама си правя всичко – свиря, записвам, снимам“ – веселият смях на Веси кънти в стаята, сякаш е близо, а не в Дубай. Младата челистка се смее на изненадата ми, че прави всичко сама – от свиренето, през звукозаписа до видеото.

Весислава Тодорова е ютуб криейтър, или човек, който създава видеосъдържание за най-голямата платформа за видеосподеляне Youtube. Прави аранжименти за чело на съвременни мелодии и ги публикува в канала си. До момента е събрала над 7, 5 милиона гледания на видеата си и

55 300 свои почитатели от цял свят

 които са се абонирали за канала й, като най-многобройната й аудитория е от САЩ, Мексико и Бразилия. В профила си в аудиоплатформата Spotify събира 35 хиляди слушателя всеки месец.

„Винаги ми е било интересно това, което правят американците. Гледала съм изпълнители като The piano guys, Линдзи Стърлинг, 2Chellos, които представят класическа музика в един нов, по-атрактивен вид – казва Весислава. – Смятам, че няма нищо лошо в това един класически музикант да прави кавъри на поп, рок, реге тон, траш. Не съм съгласна, че сваляш нивото си, като свириш поп на чело“, коментира дамата.

„Много обичам да свиря мелодии от филмите – казва тя. – Следя и хитовете на всеки нов артист, който излиза на американския пазар, и свиря интерпретации на чело. Но най-обичаните ми кавъри са на класическа рок музика – Scorpions, свирила съм по ивенти парчета на Metallica, Whitesnake, Bon Jovi.“

Преди 4 години Весислава решава сама да менажира себе си и започва да проучва как се правят собствени видеа. Гледа така наречените туториалс – видеа, в които известни маркетингови мениджъри, аудиоинженери, видеографи обясняват в youtube на начинаещи като нея какво да правят стъпка по стъпка. За две години тя постига гледаемост 2 милиона и половина на темата от „Красавицата и звяра“ и милион и 400 хиляди на темата от филма „Кръстникът“. Българката се захваща сериозно на работа за популяризиране на марката „Весислава“, като разработва свой сайт и акаунти в Инстаграм, Фейсбук и другите социални мрежи.

„Преди 2 години започнах много сериозно да се занимавам с моя брандинг.

Правя клипове почти всяка седмица

поствам възможно най-много снимки в Инстаграм, Фейсбук. Моята известност в социалните мрежи е една огромна победа за инструменталистите в България. Давам пример на моите колеги какво би могъл всеки да направи съвсем сам, без някакви огромни бюджети. Трябва много работа всеки ден и много всеотдайност“, казва амбициозната българка.

Доскоро тя е записвала свои интерпретации за чело на предимно релаксираща музика. Напоследък започва да композира. През август излезе първият й проект по нейна авторска музика Black Magic („Черна магия“). Гордее се, че е изцяло български. За песента е вдъхновена от „Игра на тронове“. Аранжиментът и целият оркестров съпровод са дело на Тихомир Христозов, талантлив млад композитор, чиято музика вече се включва с успех в холивудски продукции. Видеото, направено като филм, в стил епик, е на талантливия видеограф Жоро Ставрев и компанията му „Кино продакшън“.

Весислава е родена в Пловдив и майка й Адриана Тодорова е човекът, който я подтиква да се занимава с музика. „Тя е много силна жена, бизнес дама, успяла в този мъжки свят, и винаги е била мой идол и ментор. Баща ми пък, Христо Тодоров, артист по душа, ми осигури силната подкрепа, когато трябваше да се финансира развитието ми – уроци по музика, инструменти, пътувания по музикални конкурси“, споделя Веси.

Майка й забелязва, че обича да пее още от много малка и я записва в музикална паралелка. Учителката й по музика казва, че има заложби и я преслушват в музикалното училище „Добрин Петков“ в Пловдив. Майка й я записва на уроци и избира виолончелото. Тогава Веси е на 7 години и й купуват малко чело четвъртинка. В V клас е приета в музикалното училище. „Много е важно зад теб да има силно родителско тяло, да те подтиква да продължиш. Имала съм моментни кризи – „Ох, болят ме ръцете“, „Искам да отида навън“, „Не искам да свиря, а да стана актриса“, „Искам да пея“. Родителите ми обаче

не ми позволиха да се откажа

 споделя Веси. Тя завършва Музикалната академия в София в класа на Христо Танев, млад преподавател с много отворено мислене, който я вдъхновява и подкрепя да експериментира в музиката.

Първоначално пътува из Европа, прави няколко класически концерта със свои колеги. Печели няколко първи и втори награди от различни конкурси в България и Чехия. Тогава получава оферта заедно със свои колежки – цигуларка и виолистка, да замине за Индия за 6 месеца. „Всичките ми роднини ми казваха: „Къде ще ходиш в дивата Индия“, но не ми пукаше. Когато си млад, ти се струва, че си недосегаем“, смее се Веси.

Трите момичета живеят в Делхи, но изнасят концерти из цялата огромна страна и пътуват почти всеки ден със самолет, с кола. „Висшата каста можеше да си позволи да си наеме така наречените бели музиканти. За тях това беше въпрос на престиж“, смее се Веси. Трите момичета отиват с нагласата да свирят класика, но им нареждат да учат индийска музика. Връчват им записи на индийски песни и им казват да аранжират вокалните партии в тях за инструменти. „Изпаднах в ужас, как ще го свирим. Транскрипта на първата песен правих цял ден“, разказва дамата.

Следващата й покана е за Дубай. Там установява, че заможните дубайци ценят и могат да си позволят да платят за концерти с класика или поп на техните многобройни и разточителни партита, сватби, корпоративни събития или дори на една тяхна вечеря. „В Обединените арабски емирства не всички жени са забулени, а най-известните – Дубай и Абу Даби – са и най-отворени към западната култура и туристи“, казва Веси.

След една година в Дубай тя е поканена да свири като резидент, или представителен музикант, не къде да е, а в „Емирейтс палас“ – Двореца на емира. „Изглеждаше наистина като

палат от приказките, целият в злато

 един Версай на арабския свят. Да ти е кеф да свириш там“, споделя Веси. „Емирейтс палас“ вече не е действащ дворец, а емирът решава да го превърне в хотел, за да бъде емблематична зона за туристите в Абу Даби, да нощуват и да се снимат в истински емирски покои. Днес той е направил 4 пъти по-голям дворец – „Президентшъл палас“, с невероятни градини”, разказва дамата.

Весислава свири 3 години в палата всеки ден без неделя на специална сцена, а в кафенето до нея сервират кафе, поръсено със златен прашец. Дали красавицата е имала неприлични предложения от принцовете на Абу Даби? Това е тема табу за Веси и тя само се смее в отговор. Но е силно впечатлена от емира, който почти всяка седмица пие кафето си заедно с първата си съпруга. Пристигат с бляскавите си тоалети, а седят много скромно, на най-обикновена масичка, и пият минерална вода единствено от местния извор. Подкрепят всичко местно.

Арабите са много по-романтични от европейците и американците и подкрепят местната култура, впечатлена е Веси. Кралското семейство финансира концертите на местните музиканти из Америка, за да популяризира културата им.

В елита на емирствата арабките са толкова съвършени и изпипани в облекло и грим, че изглеждат нереални, споделя българката. Като минат, оставят лек омайващ полъх на благовония и непознати за нашите сетива парфюми. „Арабската жена може да покаже само едни нокти, китки и краченцето, и малко коса, ако е по-отворена, но има поглед, от който може да паднеш“, коментира дамата. Казва, че не е срещнала любовта в лицето на арабин, а на англичанин, а после – на американец.

Минусът на живота в арабските емирства е, че наемите на добрите апартаменти са около 10 хиляди дирхама, или 5 хиляди лева. Затова пък повечето жилища са с басейни и вградени климатични инсталации. Самата тя живее в по-скромно жилище, но й е добре така и 40-градусовите температури не я притесняват. В арабските емирства има сезон на ивентите през зимата. През останалото време Весислава взема ученици по виолончело.

„Дали ме мъчи носталгия по България? Сто процента,

 много си обичам страната

много се гордея, че идвам от държава, в която има толкова много успели хора навън. Бих искала някога да се върна да живея в България. Ако моята мечта се сбъдне да пътувам на концерти, сигурно следващата дестинация ще е Америка, където имам най-много почитатели. Всяка година си идвам по 2 пъти, много си обичам родния Пловдив. Откакто ни обявиха за Европейска столица на културата, градът е станал кукла!“, вълнува се Веси.

Много й топли сърцето, когато местните хора в Дубай й кажат: „Машаллах, българка!“, след като я чуят. Тя разказва на своите почитатели от САЩ как се празнува Коледа в България, как се приготвят български ястия, как са танцували хоро. „Тук ние, музикантите, се държим здраво един за друг – така наречената българска мафия. Шегичка“, смее се Веси.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

На една сцена: Българинът Росен Ненчев впечатли Хосе Карерас

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Хосе Карерас с ученика си Росен Ненчев преди концерта в Атина. СНИМКА: ALEXANDER БОГДАН THOMSON

Един българин стана повод за възхищение от страна на великия тенор Хосе Карерас и покана от негова страна да пеят на една сцена.

Всъщност всичко тръгва от мечтата на младия Росен Ненчев да има общ концерт с идола си. Той e негов ученик и от три години посещава майсторския му клас. На втората година от обучението си при Каресас Росен изрича мечтата си на глас: „Маестро, имам желание да се организира общ концерт, дали бихте искали да го реализираме?“ „Моето момче, много ще се радвам да направим общ концерт в България“, отвръща му легендата.

И той изпълнява обещанието си, през май тази година младият солист на Софийската опера излезе пред 12 000 в „Арена Армеец“ с прочутия испанец. А самият Карерас остава впечатлен и на тръгване казва: „Моето момче, смятам да те взема с мен и по други места по света!“

И поканата не закъснява. На 24 ноември

Росен Ненчев и Хосе Карерас излизат отново на сцената

този път в Гърция. Сега с тях е още една българка, сопраното Илина Михайлова.

Росен Ненчев е роден в София на 14 май 1982 г. „Още 5-годишен в Софийската опера имах голямата привилегия да гледам „Аида“ с великото ни сопрано Мария Белчева. Това е сред най-ярките ми детски спомени. Да оставиш 5-годишно дете да се концентрира 20-30 минути, звучи немислимо. А тази опера е изключително дълга, в три действия. 3 часа и половина стоях прав, с отворени очи, с отворена уста, и се чудех как тази жена пее по този начин“, обяснява Росен пред „24 часа“.

Убеден е, че именно този впечатляващ момент го кара да започне да се занимава с пеене. Към това се добавя и фактът, че има талант.

Започва да пее в хор „Бодра смяна“. Когато е на 12, първият му преподавател Борис Богданов казва, че в пубертета не е хубаво да пее, защото се променят гласни връзки, изгражда се гласовият апарат. „Тогава спрях и се отдадох страстно на спорта“, спомня си Росен Ненчев. Освен пеенето това е другата му страст. Той играе активно тенис от 8-годишен, бил е състезател на „Левски“. До 19-годишен се занимавал професионално, бил е в осмицата на топ тенисистите в България, втора ракета на юношите на „Левски“. По време на пубертeта, когато трябвало да спре да пее, освен че наблягал на спорта, завършил и Софийската математическа гимназия. А след това започва да учи финанси в УНСС. Страстта към пеенето обаче не го напуска. И когато вече е третокурсник, кандидатства в Музикалната академия – приемат го с най-висок бал –

първи резултат от кандидатстващите тенори

И така започва да се занимава професионално с пеене.

Като завършва Консерваторията, работи дълги години с Георги Делиганев в Русе. „Един ден той ми каза: „Ти тук нямаш работа, трябва да заминеш в Италия. Там само въздуха да го дишаш, помага за пеенето. Маестро Делиганев ме изпрати при Виторио Теранова и отидох да дишам въздуха в Милано. Направих следдипломна квалификация по класическо пеене в академия „Марчиали“. Заедно с това тогава открих и плажния тенис“, казва българският тенор. През 2013 г. става шампион на Ломбардия, може би е единственият чужденец, шампион на регион в Италия.

А през 2019 г. идва време и за великия момент на сцената с тригодишна предистория.

„Това, че се срещнах с маестро Хосе Карерас, е един от най-големите дарове, които Господ ми даде. Първо – жива легенда в оперното изкуство. Второ, той е уникален човек. Изключително скромен, внимателен. Никога при взаимоотношенията си с него и за една секунда не можеш да видиш суета или дори за миг да ти се натрапи, че той е фигура от световна величина.“

„Да бъдеш до маестрото дори извън сцената, е нещо много специално. Чувствам се като звезда. Целият му екип е от невероятни професионалисти. Като започнеш дори от охранителя, който е работил с Майкъл Джексън и „Депеш Мод“. Тонрежисьорът освен с маестро Хосе Карерас работи и с Андреа Бочели. Горд съм, че в този екип вече има и българска следа“, добавя Ненчев, който продължава да доразвива детската си мечта да бъде на една сцена с идола си от тримата тенори.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

За четвърт век: Варненец стъпи във всички страни на света

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
1. Красимир Петров по време на пътуванията си. Снимка: „24varna“

Варненец сбъдна мечтата на всеки любопитен човек на Земята. Воден от страстта на пътешественика, от интереса към необичайното, от манията да опита всичко и да види всичко, Красимир Петров стъпва във всички 196 държави в света – независими и международно признати. И то започвайки голямото си пътешествието на 33 години.

Красимир Петров е коремен хирург, изпълнителен директор на спешната болница на българския Североизток – МБАЛ „Света Анна – Варна“.

В лекарския кабинет, сн. „Труд“

До навършване на Христовата си възраст и преди да започне голямото си пътешествие, д-р Петров е посетил само три държави. Първата от тях е Румъния, а големият му маратон приключи преди дни в Молдова. Така 440 км се оказаха разстоянието между първата и последната точка на своеобразното му околосветство пътешествие. И вместо за 25 минути, колкото е разстоянието от столиците на Румъния и Молдова със самолет,

хирургът от Варна го измина за четвърт век

преминавайки през още 194 държави.

Пътешествието му всъщност започва много преди първото прекрачване на границата към Румъния – още в ранното му детство, с приказките на баба му, разказите на баща му, историите на Жул Верн и Майн Рид, отрупаните с книги рафтове на бившата руска книжарница на пешеходната улица във Варна.

Когато става на 33 години, Красимир Петров прави няколко рейса като корабен лекар. Включва се и в няколко алпийски експедиции.

„В манията да се опиташ да видиш всичко, знаейки, че това е невъзможно, завъртях колелото“, обобщава докторът началото на своето пътуване пред „24varna“.

Първия рейс като корабен лекар д-р Петров прави до Китай. По разписание пътуването трябва да приключи за 2 месеца, но продължава 7 – през 14 държави.

Следват няколко рейса с кораб, серия организирани пътувания, Хималаи, Южна Америка…

„В началото водещо е любопитството. После идват туристическата страст, интересът към необичайното и отварянето на сетивата към обаянието на джунглата в Централна Африка например“, анализира голямата си страст пътешественикът хирург.

Със завидния опит на човек, обиколил всички 196 признати държави в света, той е категоричен, че

щастието от всяко пътуване е въпрос на нагласа

и настройки на сетивата.

„В масовия случай хората са чели за екзотични места и са си формирали клишета, които нямат общо с истината. А тя е простичка: Можеш да обиколиш Африка без двуцифрено число ваксини. Единствената задължителна за Африка и Южна Америка ваксина е тази против жълта треска. Добре е да има и хепатитна, но е под въпрос колко действа тя. Личната хигиена е определяща, включително и за другите паразитни заболявания. Работещата формула е старото колониално правило: Не пиеш небутилирана или непреварена вода и не ядеш неминала през огън храна и необелено растение. Най-сигурната защита срещу малария са ризите с дълъг ръкав и дългите панталони, особено след залез слънце, когато излизат комарите. Това обаче е валидно, ако престоят е под 3 месеца. Ако надвиши този срок, избягването на маларията е почти невъзможно“, споделя докторът пътешественик.

За най-дългите си пътувания той ползва неплатен отпуск. Над 2/3 от страните е посетил в режим на евтини пътувания – със спане в хостели, евтини хотели и хранене в местни заведения. Така обикаля Южна Америка, голяма част от Азия и половин Африка. В пари този тип пътешествия костват

около 2000 долара – за посещение на 4-5 държави

След успешното приключване на списъка с всички 196 международно признати независими държави в света д-р Петров признава, че има дестинации, в които не би стъпил повторно, но към Африка винаги е готов да поеме пак.

„Природата в Африка, хората и тяхната представа за живота са много различни. Времето там тече различно. Бих се върнал винаги там. Вероятно защото мотото, по което се опитвам да живея, гласи, че живеем заради грешките, които бихме направили отново“, признава хирургът пътешественик.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българче от Ню Йорк спечели национална награда от гърл скаутите на Америка (СНИМКИ)

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Виолета Еган със сребърната значка (горе на елечето, нейно ляво) и сертификата, който получава

Скаутското движение в Щатите е на повече от 100 години. Организацията на момичетата (Girl Scouts of America) е създадена първа – през 1912 година, а на момчетата – през 1916 година. През 1916 г. Конгресът утвърждава със закон организацията на момчетата, а на момичетата – през 1950 г.

В Girl Scouts днес членуват 1,7 млн. момичета. Едно от тях е Виолета Еган, на 14 години, от oкръг Рокланд (Rockland County) в Ню Йорк. На 16 ноември тя получи сребърно отличие – втората най-голяма национална награда в редиците на организацията. „Скаут съм още от детската градина. Записа ме майка ми. Участвала съм в много дейности – от оцеляване на открито до продаване на бисквитки и почистване на природата с проекта ни „Keep Rockland Beautiful“. Подаряваме и подаръци на деца в нужда с проекта ни „Радост“ („Joy“). Участвала съм и в инициатива заедно с компанията за козметика Avon, където правихме червило и руж и се запознахме с жени инженери“, казва Виолета. В момента тя е в ниво „Синиърс“ („Seniors“), в което влизат момичета от 9-ти клас. Минала е през по-долните нива „Kадет“ („Cadette“), „Mаргаритка“ (Daisy), „Брауни бисквитки“ („Brownies“), и „Джуниърс“ („Juniors“). Нивата са разпределени по възрастови групи.

Сребърната значка се дава на скаути кадети

„При по-големите момичета има много активности за научаване на неща от техническите науки, за водене на бюджет и бизнес, не само традиционните ходения по лагери и оцеляване на открито. Въведени бяха и нови инициативи в областта на сигурността в интернет – проблем, който е много актуален в момента“, казва майката на Виолета Елена Стойчева-Еган, която е и лидер на нейния патрул (troop) и изпълнява тези задължения на доброволни начала.

Преди изобщо да започне работа по проект за сребърна значка, Виолета минава през задължително пътуване (journey) в ниво кадети. То е за целия патрул и изисква проучването на дадена тема. „Темата, която момичетата избраха, беше за чистотата на въздуха и проектът им се казваше „Дишай“ („Breathe“). Момичетата правиха всякакви инициативи в тази насока – проучиха как се приготвят бонбоните маршмелоу и дали това замърсява въздуха, палиха лагерен огън, за да разберат как той влияе на чистотата на въздуха, засадиха цветя, за да подпомогнат производството на кислород в атмосферата“, разказва майката на Виолета.

Като кадет Виолета спечелва значки за оказване на първа помощ, за отлични умения по стрелба с лък, за умения по намиране общ език с другите, за усвояване на науката за щастието, за изработване на бизнес план и много други.

За да бъде допусната до участие за сребърната награда, тийнейджърката съставя проект, който отговаря на няколко изисквания – да включва

50 и повече часа доброволчески труд

(volunteering), да засяга пряко общността (community help), в която живее, да дава възможност за проява на лидерство (leadership), да има глобален елемент и да може да се приложи и извън общността (global aspect), както и да може да бъде продължен и след предварително зададения краен срок (sustainability). „Най-много време на Виолета отне проучвателният етап. Освен всичко тя трябваше да състави и един своеобразен бизнес план, а също и да получи одобрение от специален ментор, отговорен за сребърните награди, както и от регионалния съвет на гърл скаутите. Имаше и определен срок за осъществяване на проекта – две години, докато тя беше в седми и осми клас. В началото на 9 клас, през септември, проектът трябва да е предаден“, обяснява Елена.

Отначало Виолета искала да работи за прокарване на закон или изискване за инсталиране на кофи за рециклиране на пластмасови бутилки във всичките 11 начални училища в нейния район, но това не изглеждало възможно за реализация в рамките на две години. Виолета решава да се срещне с ментора си. От срещата Виолета научава още, че от 2020 г. в нейния окръг – Рокланд Каунти – ще забранят използването на пазарски торби за еднократна употреба. Среща се и с експерт в опазването на околната среда. Срещата била с една от мениджърките на нюйоркска компания за рециклиране на отпадъци. Оттам обяснили, че найлоновите торбички са голям проблем, защото много хора продължават да ги хвърлят при боклука за рециклиране. Това може да повреди машините им и затова те спират работа, за да ги отстранят ръчно.

Всичко това дава идея на Виолета какъв да е проектът й, с който печели сребърната значка на момичетата скаути. Тя решава да работи за популяризиране на въпроса колко опасни за околната среда са тези найлонови пликове. Озаглавява проекта си

Спасяването на планетата е в една торба“

Момичето се свързва с организации от нейния окръг, които активно участват в обществения живот и които биха дарили торби за многократна употреба. Получава 200 такива торби. Прави подходящи листовки и набелязва местата, където може да ги раздава и да разговаря с хората. „Стоях един цял ден пред един магазин, ходих в един детски лагер, разнасях торби и по къщите в района. За доказване на лидерство, изнесох презентация пред всички по-малки скаути. С тях също шихме торби от стари тениски, които децата донесоха от вкъщи. За да покажа, че проектът ми засяга и други общности, изнесох презентации и раздавах торбички в българското училище „Христо Ботев“ в Ню Йорк. Създадох и фейсбук страница, която съществува и днес и информира хората и показва устойчивостта на моя проект“, обяснява нашето момиче скаут.

Виолета е горда от получената сребърна значка и се радва, че е помогнала на много хора да разберат, че найлоновите торбички се разпадат в околната среда изключително бавно и че е много важно да се рециклира. Сега може да участва за златна награда. Все още няма идея върху какво ще работи, но се надява отново да намери интересен въпрос, който засяга обществото пряко.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada