Открийте ни и в

Български истории

Българска челистка със 7,5 милиона гледания в Youtube (СНИМКИ, ВИДЕО)

публикувано

на

Весислава Тодорова
БОРЯНА АНТИМОВА

Представете си нежните звуци на чело – темата от анимацията „Красавицата и звяра“, и една красива млада жена, която сякаш гали струните, а тихият дубайски ветрец развява воалите на фееричната й рокля на фона на красив пейзаж с палми и море на хоризонта… Релакс и безвремие… „Сама си правя всичко – свиря, записвам, снимам“ – веселият смях на Веси кънти в стаята, сякаш е близо, а не в Дубай. Младата челистка се смее на изненадата ми, че прави всичко сама – от свиренето, през звукозаписа до видеото.

Весислава Тодорова е ютуб криейтър, или човек, който създава видеосъдържание за най-голямата платформа за видеосподеляне Youtube. Прави аранжименти за чело на съвременни мелодии и ги публикува в канала си. До момента е събрала над 7, 5 милиона гледания на видеата си и

55 300 свои почитатели от цял свят

 които са се абонирали за канала й, като най-многобройната й аудитория е от САЩ, Мексико и Бразилия. В профила си в аудиоплатформата Spotify събира 35 хиляди слушателя всеки месец.

„Винаги ми е било интересно това, което правят американците. Гледала съм изпълнители като The piano guys, Линдзи Стърлинг, 2Chellos, които представят класическа музика в един нов, по-атрактивен вид – казва Весислава. – Смятам, че няма нищо лошо в това един класически музикант да прави кавъри на поп, рок, реге тон, траш. Не съм съгласна, че сваляш нивото си, като свириш поп на чело“, коментира дамата.

„Много обичам да свиря мелодии от филмите – казва тя. – Следя и хитовете на всеки нов артист, който излиза на американския пазар, и свиря интерпретации на чело. Но най-обичаните ми кавъри са на класическа рок музика – Scorpions, свирила съм по ивенти парчета на Metallica, Whitesnake, Bon Jovi.“

Преди 4 години Весислава решава сама да менажира себе си и започва да проучва как се правят собствени видеа. Гледа така наречените туториалс – видеа, в които известни маркетингови мениджъри, аудиоинженери, видеографи обясняват в youtube на начинаещи като нея какво да правят стъпка по стъпка. За две години тя постига гледаемост 2 милиона и половина на темата от „Красавицата и звяра“ и милион и 400 хиляди на темата от филма „Кръстникът“. Българката се захваща сериозно на работа за популяризиране на марката „Весислава“, като разработва свой сайт и акаунти в Инстаграм, Фейсбук и другите социални мрежи.

„Преди 2 години започнах много сериозно да се занимавам с моя брандинг.

Правя клипове почти всяка седмица

поствам възможно най-много снимки в Инстаграм, Фейсбук. Моята известност в социалните мрежи е една огромна победа за инструменталистите в България. Давам пример на моите колеги какво би могъл всеки да направи съвсем сам, без някакви огромни бюджети. Трябва много работа всеки ден и много всеотдайност“, казва амбициозната българка.

Доскоро тя е записвала свои интерпретации за чело на предимно релаксираща музика. Напоследък започва да композира. През август излезе първият й проект по нейна авторска музика Black Magic („Черна магия“). Гордее се, че е изцяло български. За песента е вдъхновена от „Игра на тронове“. Аранжиментът и целият оркестров съпровод са дело на Тихомир Христозов, талантлив млад композитор, чиято музика вече се включва с успех в холивудски продукции. Видеото, направено като филм, в стил епик, е на талантливия видеограф Жоро Ставрев и компанията му „Кино продакшън“.

Весислава е родена в Пловдив и майка й Адриана Тодорова е човекът, който я подтиква да се занимава с музика. „Тя е много силна жена, бизнес дама, успяла в този мъжки свят, и винаги е била мой идол и ментор. Баща ми пък, Христо Тодоров, артист по душа, ми осигури силната подкрепа, когато трябваше да се финансира развитието ми – уроци по музика, инструменти, пътувания по музикални конкурси“, споделя Веси.

Майка й забелязва, че обича да пее още от много малка и я записва в музикална паралелка. Учителката й по музика казва, че има заложби и я преслушват в музикалното училище „Добрин Петков“ в Пловдив. Майка й я записва на уроци и избира виолончелото. Тогава Веси е на 7 години и й купуват малко чело четвъртинка. В V клас е приета в музикалното училище. „Много е важно зад теб да има силно родителско тяло, да те подтиква да продължиш. Имала съм моментни кризи – „Ох, болят ме ръцете“, „Искам да отида навън“, „Не искам да свиря, а да стана актриса“, „Искам да пея“. Родителите ми обаче

не ми позволиха да се откажа

 споделя Веси. Тя завършва Музикалната академия в София в класа на Христо Танев, млад преподавател с много отворено мислене, който я вдъхновява и подкрепя да експериментира в музиката.

Първоначално пътува из Европа, прави няколко класически концерта със свои колеги. Печели няколко първи и втори награди от различни конкурси в България и Чехия. Тогава получава оферта заедно със свои колежки – цигуларка и виолистка, да замине за Индия за 6 месеца. „Всичките ми роднини ми казваха: „Къде ще ходиш в дивата Индия“, но не ми пукаше. Когато си млад, ти се струва, че си недосегаем“, смее се Веси.

Трите момичета живеят в Делхи, но изнасят концерти из цялата огромна страна и пътуват почти всеки ден със самолет, с кола. „Висшата каста можеше да си позволи да си наеме така наречените бели музиканти. За тях това беше въпрос на престиж“, смее се Веси. Трите момичета отиват с нагласата да свирят класика, но им нареждат да учат индийска музика. Връчват им записи на индийски песни и им казват да аранжират вокалните партии в тях за инструменти. „Изпаднах в ужас, как ще го свирим. Транскрипта на първата песен правих цял ден“, разказва дамата.

Следващата й покана е за Дубай. Там установява, че заможните дубайци ценят и могат да си позволят да платят за концерти с класика или поп на техните многобройни и разточителни партита, сватби, корпоративни събития или дори на една тяхна вечеря. „В Обединените арабски емирства не всички жени са забулени, а най-известните – Дубай и Абу Даби – са и най-отворени към западната култура и туристи“, казва Веси.

След една година в Дубай тя е поканена да свири като резидент, или представителен музикант, не къде да е, а в „Емирейтс палас“ – Двореца на емира. „Изглеждаше наистина като

палат от приказките, целият в злато

 един Версай на арабския свят. Да ти е кеф да свириш там“, споделя Веси. „Емирейтс палас“ вече не е действащ дворец, а емирът решава да го превърне в хотел, за да бъде емблематична зона за туристите в Абу Даби, да нощуват и да се снимат в истински емирски покои. Днес той е направил 4 пъти по-голям дворец – „Президентшъл палас“, с невероятни градини”, разказва дамата.

Весислава свири 3 години в палата всеки ден без неделя на специална сцена, а в кафенето до нея сервират кафе, поръсено със златен прашец. Дали красавицата е имала неприлични предложения от принцовете на Абу Даби? Това е тема табу за Веси и тя само се смее в отговор. Но е силно впечатлена от емира, който почти всяка седмица пие кафето си заедно с първата си съпруга. Пристигат с бляскавите си тоалети, а седят много скромно, на най-обикновена масичка, и пият минерална вода единствено от местния извор. Подкрепят всичко местно.

Арабите са много по-романтични от европейците и американците и подкрепят местната култура, впечатлена е Веси. Кралското семейство финансира концертите на местните музиканти из Америка, за да популяризира културата им.

В елита на емирствата арабките са толкова съвършени и изпипани в облекло и грим, че изглеждат нереални, споделя българката. Като минат, оставят лек омайващ полъх на благовония и непознати за нашите сетива парфюми. „Арабската жена може да покаже само едни нокти, китки и краченцето, и малко коса, ако е по-отворена, но има поглед, от който може да паднеш“, коментира дамата. Казва, че не е срещнала любовта в лицето на арабин, а на англичанин, а после – на американец.

Минусът на живота в арабските емирства е, че наемите на добрите апартаменти са около 10 хиляди дирхама, или 5 хиляди лева. Затова пък повечето жилища са с басейни и вградени климатични инсталации. Самата тя живее в по-скромно жилище, но й е добре така и 40-градусовите температури не я притесняват. В арабските емирства има сезон на ивентите през зимата. През останалото време Весислава взема ученици по виолончело.

„Дали ме мъчи носталгия по България? Сто процента,

 много си обичам страната

много се гордея, че идвам от държава, в която има толкова много успели хора навън. Бих искала някога да се върна да живея в България. Ако моята мечта се сбъдне да пътувам на концерти, сигурно следващата дестинация ще е Америка, където имам най-много почитатели. Всяка година си идвам по 2 пъти, много си обичам родния Пловдив. Откакто ни обявиха за Европейска столица на културата, градът е станал кукла!“, вълнува се Веси.

Много й топли сърцето, когато местните хора в Дубай й кажат: „Машаллах, българка!“, след като я чуят. Тя разказва на своите почитатели от САЩ как се празнува Коледа в България, как се приготвят български ястия, как са танцували хоро. „Тук ние, музикантите, се държим здраво един за друг – така наречената българска мафия. Шегичка“, смее се Веси.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Подозират алкохол като причина за кататстрофата на щангиста Антонио Кръстев

Панихида в негова памет беше вече отслужена в Ню Йорк

публикувано

на

Виж цялата статия
Сн.: wfbulgaria.com

Разследването за смъртта на щангиста Антонио Кръстев все още се фокусира върху тезата за алкохол, който е изиграл роля за нелепата катастрофа, в която той загина. Все още няма резултат от токсикологията. Въз основа на направената аутопсия съдебният лекар в окръг Хенепин заключи, че причина за смъртта е травма в областта на гърдите, но засега не може да се каже доколко и дали алкохолът е причина за инцидента. Кръстев е останал затиснат под автомобила си, след като се преобръща с него, навлизайки в насрещното движение и минавайки на червен светофар.

Хората в спортните среди, а и не само, го определят като

един най-великите щангисти в света

 Новината за смъртта му дойде от бившата съпруга на Кръстев Цвета Лазарова.

„Познавам Антонио от 2001 г. Живяхме заедно до 2013-а. Независимо от причината за развода, винаги съм го обичала. Той беше един прекрасен човек, толкова велик човек за мен, колкото велик ще остане в сърцата на всички българи като спортист“, каза с мъка Лазарова за BG VOICE, която живее в Ню Йорк. Панихида в памет на сънародника ни вече беше отслужена в българската църква в Ню Йорк.

Екипът на BG VOICE съдейства за осъществяване на контакт между съдебния лекар и консулството ни в Чикаго, което е помогнало на съдебните медици да се свържат със сестрата на Кръстев в Англия и други негови близки приятели.

Антонио Кръстев е двукратен световен (Сьодертале 1985 и София 1986) и двукратен европейски (Карл-Маркс-Щадт 1986 и Реймс 1987) шампион. Три пъти вицешампион на континента и веднъж втори на планетата. Като юноша е

световен и европейски шампион

през 1981 г.

През 1987 г. получава глобална известност с това, че в кат. +110 кг изхвърля най-голямата тежест в историята, като по време на световното първенство в Острава на 13 септември 1987 г. заковава над главата си 216-килограмова щанга. Това постижение остава неподобрено близо 30 години. Антонио подобрява пет световни рекорда – 4 в изхвърлянето и един в двубоя (467.5 кг от Реймс 1987 г.).

Обявен е за „Най-силният човек на планетата“ според признанието на американското списание „Пауър лифт“. На олимпиадата в Сеул 1988 г. пристига като абсолютен фаворит при супертежките щангисти с двете си световни и европейски титли, но оттеглянето на българския тим от игрите не му позволява да излезе на подиума.

От 1991 г. Кръстев живее и работи в Северна Америка. Дълго време ръководи клуб по вдигане на тежести в Университета в Торонто, Канада. Три години след това се мести в САЩ, където основа частен тежкоатлетически клуб в Минесота. Работи и като шофьор на камион.

Според съобщението на полицията

Кръстев се е движил с висока скорост

по Highway 13 в Мендота Хейтс, окръг в Дакота, Минесота, като е навлязъл в насрещното платно, преминал на червен светофар, след което автомобилът се преобърнал, а шофьорът излетял от него и бил затиснат.

Според щатския патрул сигналът е подаден в 14:30 ч. в четвъртък, 9 юли. Според съобщението Кръстев не успял да направи завой на Furlong Avenue, при което навлязъл в насрещното.

Той не е имал предпазен колан, а при преобръщането на автомобила излетял и бил затиснат от него.

Антонио Кръстев беше на 58 години. В негова памет е организирана Gofund me кампания, която събра средства за изпращане на тленните му останки в България. Организаторката Цвета Лазарова съобщи, че ще прати събраната сума на сестрата на Антонио, която е единствена негова наследница.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

ВИП среща: Ерос Рамацоти при българка от Чикаго

Световната звезда често купува букети от бутика на Плами Тодорова

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Българка от Чикаго успя да привлече като клиент в цветарския си магазин световната звезда Ерос Рамацоти. Сънародничката ни си помислила, че вероятно сънува, когато на прага се появила музикалната знаменитост.

Пламена Тодорова пристигнала в САЩ, когато била на 21 години, а магазинчето за цветя, което отворила в пълното с българи чикагското предградие Розмунд, е нейна стара мечта. Когато обаче Ерос Рамацоти се изправил срещу нея, тя трябвало буквално да разтърка очите си, за да се отърси от изненадата да види в бутика й да влиза един от любимите й изпълнители. Няколко секунди по-късно Плами се отърсила от шока от тази

неочаквана среща със звездата

и се втурнала да обслужи клиента си.

Самият Рамацоти приел с усмивка стъписването на цветарката. Той си купил червена роза. Символичното за България цвете Плами е избрала и за лого на бутика си в предградието Розмунд. След като платил цветето, Рамацоти побъбрил с българката и останал изключително впечатлен, след като тя му споделила, че е израснала с неговата музика в Европа, разказва „България днес“.

След тази първа среща Рамацоти редовно минавал да си купува цветя от българката.

„Голяма чест е да се запозная с Ерос Рамацоти, чиято музика ми е любима, и дори да поговоря с него. Обичам теб и твоята музика. Благодаря, че дойдохте и направихте деня ни!“, сподели под снимка със звездата в мрежата собственичката на магазина за цветя.

„Дори и Ерос

Рамацоти знае къде да ходи за цветя в Чикаго

коментират клиенти на българката.

Плами разказва, че стигнала случайно до идеята за отваряне на бутик за цветя. Когато пристигнала в САЩ, докато се оглеждала с каква работа да се захване на първо време, попаднала на обява за продавачки на цветя в квартален магазин. Няколко години се трудила на непълно работно време, докато стигне до изпълнението на мечтата си да има свое магазинче за цветя.

Според познавачи на този занаят българката използва европейския си произход, страстта си към пътуванията и познаването на различните култури, за да създаде уникален флорален дизайн за корпоративни и социални събития. Със сигурност това е допаднало и на Ерос Рамацоти, който продължава да избира розите на българката.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Две сестри възродиха славата на българската роза по света (СНИМКИ)

Ина и Росица са създали уникални продукти, които се търсят в САЩ, Канада и др.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: кадри: NOVA

Две сестри от България успяха със собствени усилия и труд да създадат уникални продукти с българска роза, които днес се търсят в САЩ, Канада, Китай, Япония и много други страни по света.

Те са Ина Абаджиева и Росица Длъгнекова от София.

Ина завършва туризъм, но от ученичка иска да работи нещо, с което да рекламира България. Тогава не знае какво, нито пък защо. Разбира го по-късно.

Росица пък научава как се брандира един продукт, докато учи реклама в Милано, наблюдавайки как италианците превръщат в запазена марка всичко родно. Именно там тя решава да направи същото и с български продукт. Кой да бъде той, й хрумва случайно.

„Занесох като подарък сладко от рози и хората, на които го подарих, изключително се впечатлиха, че в България се отглеждат рози, които са премиум, използват се в парфюмерията, а на всичкото отгоре и са ядливи“, разказа Росица пред Nova.

Всичко започва през лятото преди девет години, когато Росица се прибира в България, а идеята, която си донася от Италия, става все по-натрапчива. Споделя я със сестра си и двете започват да проучват продукти, в състава на които има рози. Откриват френски макарон с вкус на роза, розов сироп и много козметика, но не откриват нито една компания, включително и българска, фокусирана изцяло върху

розата като ядливо цвете

Убедени, че това е ниша за запълване, инвестират по 5000 лева лични спестявания. Запретват ръкави и разработват концепция.

„Едно от най-логичните неща, с които решихме да започнем, беше сладкото, с чай от рози и сушен розов цвят. Впоследствие добавихме нещо ново и наистина много интересно – направихме първия шоколад с роза“, споделя Ина.

Росица пък допълва, че шоколадът им е не само визуално украсен с роза, а в него има вложено и розово масло.

Следва серия сладка, която е изцяло променена в сравнение с традиционно познатите, създават продукти без захар, добавят плодови вкусове. Бутилират концентрирана дестилирана розова вода за кулинарни цели – за разреждане, за подправяне, за приготвяне на коктейли.

Преди две години сестрите решават да обърнат поглед към Европа като потърсят програми, финансирани от Европейския съюз. Откриват такива за иновативни бизнес начинания в сферата на функционалните храни. Кандидатстват. На първия кръг се класират в топ 100, а на следващия – в топ 10. Те са единствените от България. И

получават 100 000 евро

безвъзмездна помощ, която инвестират в оборудване, но най-вече в реклама.

Розовите им продукти започват да излизат от България и постепенно завладяват света – САЩ, Канада, Япония, Китай, арабските емирства, Европа. През последните години продуктите на Ина и Росица се продават навсякъде. А двете сестри държат да ги има и в България.

„Едното направление са туристите – работим с добри сувенирни магазини, които продават продуктите ни. Второто направление са хората, които търсят натурални и биохрани и които търсят интересни вкусове. Ресторантите и заведенията имат интерес към розовата вода“, споделя Росица.

Ина пък изтъква полезните свойства на продуктите с роза. „Когато розата е под формата на сладко, там се наблюдава ефект за добро храносмилане, когато розата се превърне в розово масло, нейните плюсове са в забавянето на стареенето на клетките. Когато си направиш чай от роза, трябва да знаеш, че розата е един от най-силните антидепресанти“, споделя тя.

Росица пък допълва, че за съжаление с много малка част от розата и от суровините, които се извличат от розата, се създават крайни продукти с висока добавена стойност в България.

„България бива доста подценявана и ние можем да помогнем в тази посока“, категорични са двете млади жени. Ина и Росица смятат, че на розата трябва да се гледа като на национален ресурс, и призовават за подкрепа за розопроизводителите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено