Открийте ни и в

Вашите пари

Видеоигрите в САЩ отчетоха печалба от $1,5 млрд. за април заради карантината

публикувано

на

Рекордни приходи в размер на близо 1,5 милиарда долара е отчел секторът на видеоигрите в САЩ през април, предаде Франс прес.

Според анализатора Мат Писцатела от специализираната компания Ен Пи Ди това е растеж със 73 процента спрямо април 2019 г., когато потребителите са похарчили 846 милиона долара за видеоигри.

Затворени по домовете си заради епидемията от коронавирус, американците прекараха много време пред екраните си в гледане на „Нетфликс“ и в играене на видеоигри, отбеляза АФП.

Предишният рекорд за месец април в САЩ бе достигнат през 2008 г. с продажби на стойност 1,2 милиарда долара.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Вашите пари

По време на пандемията: Най-богатите хора в света станаха още по-богати

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Общото състояние на 25-имата най-богати хора в света се е увеличило с 255 милиарда долара за изминалите два месеца въпреки пандемията от новия коронавирус. Това сочи публикувана днес оценка на сп. „Форбс“, предаде ТАСС.

Изданието отбеляза, че най-успешен във финансово отношение разглежданият период е бил за Марк Зукърбърг, чието богатство е нараснало с 31 милиарда долара до 86,5 милиарда долара. Основна причина е поскъпването на акциите на оглавяваната от него компания Facebook. Зукърбърг се е изкачил от седмо на четвърто място в класацията най-богатите в света.

Шефът на Amazon Джеф Безос е спечелил за тази два месеца 29,9 милиарда долара, също благодарение на по-високите котировки на акциите. Неговото състояние е достигнало 146,9 милиарда долара. Той продължава да е най-богатият човек в света.

Богатството на Бил Гейтс, един от основателите на Microsoft, се е повишило с 11,9 милиарда долара до 106,5 милиарда долара. Активите на главния изпълнителен директор на френската група Louis Vuitton Moet Hennessy Бернар Арно са увеличили стойността си с 12,8 милиарда долара до 94,1 милиарда долара, а на ръководителя на инвестиционния фонд Бъркшър Хатауей Berkshire Hathaway Уорън Бъфет – с 6 милиарда до 69,2 милиарда долара.

Съоснователят на Oracle Лари Елисън вече е с 10,4 милиарда долара по-богат, притежавайки общо 66,4 милиарда долара.

Бившият шеф на Майкрософт Стив Балмър е прибавил 14 милиарда долара към състоянието си, което е достигнало 65,4 милиарда долара, а Лари Пейдж, един от основателите на Google, е натрупал още 14,2 милиарда долара до общо 63,6 милиарда долара.

Състоянието на Сергей Брин, другия основател на Гугъл, се е увеличило с 13,7 милиарда долара до 61,3 милиарда долара, а на собственика на търговската верига Zara Амансио Ортега – с 5,2 милиарда долара до 60,5 милиарда долара.

През отчетния период всичките 25 милиардери, включени в списъка, са били на печалба. Общо активите им са достигнали близо 1,5 трилиона долара. Специалистите на „Форбс“ основават оценките си предимно на информацията за промяна в стойността на акциите.

Служителите на списанието са констатирали, че доходите на населението в условията на пандемията като цяло са намалели.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Вашите пари

COVID-19 удари основния бизнес на българите в Чикаго

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимка: btvnovinite.bg

Бизнесът с камиони на българските емигранти в Съединените щати е сред най-засегнатите от кризата заради пандемията с COVID-19. Логистиката с тежкотоварни автомобили е един от основните бизнеси за сънародниците в Чикаго, съобщава bTV.

„Не малко, а много се отрази пандемията на нашия бизнес. По принцип работата намаля 90%“, казва собственикът на автосервиз Емил Серафимов.

Бизнесът в Чикаго няма да отвори с останалата част на Илинойс

Той е от 20 години в Щатите. Първоначално е работил като шофьор на камион, а от 4 години има компания за ремонт на камиони и транспорт. Негов бизнес партньор е друг български имигрант в Чикаго Руси Радев, който е и собственик на транспортна компания.

„В момента предлагането е много по-малко от търсенето. Ако мога да дам пример – имаме камион, на който трябва да му намерим товар и той е в Чикаго да кажем. И като търсим товар за този камион се оказва, че има 5 товара за Чикаго и се борят 300 камиона, за да вземат този товар. Съответно това определя цените и те са много ниски“, обяснява Радев.

Допреди няколко месеца икономиката на Илинойс бе една от най-бързо развиващите се в Съединените щати. Днес Илинойс и Чикаго, където се намира и най-голямата българска общност, е сред най-тежко ударените от коронавируса щати.

За да подпомогнат населението и бизнеса, Съединените щати отпуснаха финансова помощ от над 2 трилиона долара. Спасителният план помага и за бизнеса на българските емигранти.

„По-малките банки ти опрощават 2 месеца, които няма да плащаш, после ще трябва да си ги платиш накрая. Или тези 2-3 месеца, които си пропуснал като плащания по заемите, ще ги разпределят по останалите плащания. Например, остават ти 20 месеца да си изплатиш заема и си пропуснал 3 месеца, ги разпръснеш по другите 20 месеца и плащанията ти например от 2000 долара на месец ще станат 2300 долара“, казва Руси Русев.

Засега българите не правят прогнози как ще продължи бизнесът им след края на ограничителните мерки. Очаква се за щата Илинойс рестрикциите да паднат в края на месеца.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Вашите пари

Ужасната грешка с жилищата

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Икономиките могат да преживеят както внезапни сривове, така и хронични заболявания. Пазарите на жилища в богатия свят са причинявали и двата вида проблеми. Трилионите долари ипотечни кредити взривиха финансовата система през 2007-2008 г. Също толкова зловеща обаче е пълзящата дисфункция, която жилищата създават десетилетия наред: Кипящи от живот градове без пространство за растеж. Застаряващи собственици на жилища, седящи в полупразни домове, които държат да защитят гледката си. И поколение от млади хора, които не могат лесно да си позволят да наемат или купуват и мислят, че капитализмът ги е разочаровал, пише The Economist, цитиран от „Капитал“.

В голямата си част вината се крие в изкривените жилищни политики, датиращи от Втората световна война, които се преплитат със страстта към притежаване на дом. Те са причината за един от най-сериозните, дълготрайни икономически провали на богатия свят. Нуждата от свежа „архитектура“ е спешна.

В основата на този провал е липсата на строителство, особено в близост до процъфтяващи градове, в които има много възможности за работа.

От Сидни до Сиденхам досадни регулации предпазват елита от съществуващи собственици на жилища и не позволяват на предприемачите да строят небостъргачи и жилищата, каквито

изисква съвременната икономика

Високите цени на жилищата и наемите, които са следствие от това, затрудняват работниците да се придвижват дотам, където са най-продуктивните работни места, и забавят растежа.

Общите разходи за жилища в Америка поглъщат 11% от БВП спрямо 8% през 70-те години. Ако само три големи града – Ню Йорк, Сан Франциско и Сан Хосе – облекчат правилата за планиране, БВП на Америка може да бъде 4% по-висок. Това е огромна награда.

Освен че са неефективни, жилищните пазари са и дълбоко несправедливи. В течение на десетилетия падащите лихвени проценти засилиха неадекватното предлагане и доведоха до скок на цените. В Америка лудостта е концентрирана в процъфтяващи градове. В други богати държави средните национални цени са се повишили, особено в англоезичните страни, където рисковите инвестиции в имоти (punting on property -) са национален спорт.

Финансовата криза не уби тенденцията. Във Великобритания цените на жилища, коригирани с инфлацията, са приблизително равни на техния пик преди кризата, докато реалните заплати не са по-високи. В Австралия въпреки скорошните спадове цените остават с 20% по-високи от тези през 2008 г. В Канада те са наполовина по-високи.

Растящата цена на жилищата създава неравенство както между поколенията, така и между географските райони. През 1990 г. поколението на бейби бумърите със средна възраст 35 години притежаваше една трета от американските недвижими имоти, измерени в стойност. През 2019 г. групата на милениълите – хората на 31 години, която е подобна по големина

притежава едва 4 процента

Възприятието на младите хора, че жилищата са недостъпни, освен ако нямаш богати родители, помага да се обясни техният стремеж към „милениъл социализъм“. И собственици на жилища от всички възрасти, хванати в капана на западащи места, негодуват срещу натрупаните печалби от жилища, на които се радват другите във и около успешните градове. Във Великобритания хората от районите, чийто жилищен пазар стагнира, са били по-склонни да гласуват за Брекзит през 2016 г., дори при отчитане на разликите в доходите и демографията.

Може да си мислите, че страхът за жилищата и завистта, свързана с тях, са част от човешкото състояние. Всъщност имуществената патология има своите корени в изместването на публичната политика през 50-те години към насърчаване на собствеността на жилище.

Оттогава правителствата използват субсидии, данъчни облекчения и продажби на обществени жилища, за да насърчат притежанието на собственост за сметка на наемането. Десните политици гледат на притежанието на лична собственост като начин да печелят гласове, като насърчават отговорно гражданство. Тези отляво гледат на жилищата като канал за преразпределение и за подбутване на по-бедните домакинства към изграждане на благосъстояние.

Данни, обобщени от The Economist, предполагат, че от 60-те години насам броят на новопостроените къщи на човек в богатия свят е паднал наполовина. Тъй като предлагането е ограничено и системата е насочена към собствеността, повечето хора смятат, че ако наемат, рискуват да изостанат. В резултат политиците се фокусират върху субсидирането на маргинални купувачи, както Великобритания през последните години. Това насочва парите към средните класи и допълнително повишава цените. Освен това подхранва натрупването на ипотечен дълг, което прави кризите по-вероятни…

Надпреварата за жилища

 Възможно ли е да се освободим от фетиша за притежанието на дом? Малко правителства в днешно време могат да пренебрегнат гнева, породен от недостига на жилища и междупоколенческата несправедливост. Някои от тях реагираха с лоши идеи, като например контрол върху наемите и дори ипотечни субсидии. И въпреки това има известен напредък. Америка ограничи данъчните си облекчения за плащания по ипотечни лихви. Великобритания забрани мрачните авансови такси при договори за наем и ограничи рисковите ипотечни заеми. А нововъзникналото движение YIMBY (Yes In My Backyard) се разпространи в много успешни градове, за да насърчи строителството. Хората, които подобно на този вестник искат широка подкрепа за свободните пазари, се надяват това движение да е успешно.

Освен че развалят имиджа на капитализма, политиките за жилищата направиха системата несигурна, неефективна и несправедлива. Време е да съборим тази изгнила сграда и да построим нов работещ пазар на жилища.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada