Открийте ни и в

Интересно

Вижте как мъж паркира кола в кухнята си заради Дориан (СНИМКИ, ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

В отговор на предизвикателството на съпругата си, и за да го предпази от урагана Дориан, мъж от Флорида успя да паркира автомобила си „Смарт“ в кухнята на дома си, съобщи Асошиейтед прес.

От една страна Патрик Елдридж от Джаксънвил не искал природното бедствие да „отнесе“ колата му, а от друга държал да докаже на жена си, че подобен ход е възможен.

„Казах му, че няма начин да успее. Той заяви, че може. Така че мъжът ми отвори двойната врата и паркира автомобила в кухнята без никакви проблеми. Бях удивена, че возилото се побра“, разказва съпругата на Патрик, Джесика Елдридж.

Жената допълва, че й се налага да заобикаля автомобила, за да може да готви и сервира. „Надявам се, че след като ветровете утихнат, мъжът ми ще изкара возилото от кухнята. На мен не ми пречи толкова, но кучетата ми са объркани“, казва Джесика.

По пътя си към крайбрежията на Джорджия, Южна Каролина и Северна Каролина, ураганът Дориан подмина „на косъм“ Джаксънвил, Флорида.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Интересно

Селфи от Космоса?! Вече е възможно

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Spelfie е новата мания в Европа и САЩ. Това е безплатно приложение, което се свързва с камери на спътниците на Airbus за наблюдение на Земята. Приложението локализира потребителя и прави „селфи“ от повече от 400 мили над Земята. Разбира се, като идея Spelfie е замислено за заснемане на големи събития като пожари, наводнения, суша, протести, урагани или дори спортни състезания.

Изображенията, естествено, не показват лицето на потребителя, но могат да заснемат голяма група от хора. Първа новата технология използва BBC.

Група активисти, които се борят срещу замърсяването с пластмаса на остров Бали в Азия, изписаха „ДЕЙСТВИЕ СЕГА“ („ACT NOW“) на замърсен плаж в движение, наречено „Чао бай пластмасови торбички“.

Изабел Wijsen, една от активистите, използва Spelfie, за да направи снимка на дисплея, което подчертава точното й местоположение, когато камерата наднича на Земята през мъгла от облаци.

След това правят се прави селфи в определеното време и място и просто трябва да се изчака Spelfie-то да кацне от Космоса. Това ще се случи в същия ден, гарантират от компанията. Изпълнителният директор на Spelfie Крис Нюландс заяви: „Spelfie е за хора, които искат да променят света и да направят промяна чрез социалните медии.“

С какво разполага Airbus?! Airbus има почти 50 спътника за наблюдение на Земята, обикалящи нашата планета, които използват оптични камери, за да пробият през облаци и да снимат висококачествени изображения.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Работата никога не свършва? Ето защо

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Работата се разраства до такава степен, че да изпълни цялото налично време.

С тази фраза историкът Сирил Норткот Паркинсън започва своето есе за сп. „Икономист“ през 1955 г. – основата на т.нар. Закон на Паркинсън, известен и до днес.

Авторът дава пример с възрастна дама, която сяда да напише картичка на племенницата си. Поради факта, че жената няма никаква работа за вършене, тази иначе проста задача успява да запълни целия й ден – един час отива за избиране на картичката, още един час за търсене на очилата, половин час за намиране на точния адрес на племенницата, час и половина за съставянето на писмото и още 20 минути за чудене дали да вземе чадър на излизане до пощата. Усилието, което би отнело не повече от три минути на един зает човек, би могло да се разтегли с часове при наличието на по-свободно време.

Всеки, който се е изправял пред предизвикателството да завърши работата си в определен краен срок, знае колко верен може да бъде законът на Паркинсън, пишат BBC и webcafe.

Статията на историка има съвсем конкретна цел – критика срещу бюрократизирането на британската държавна администрация. Независимо от съкращаването с 2/3 на флота на ВМС на Великобритания и намаляването на армейския щат с една трета между 1914 и 1928 г., числеността на чиновническия апарат се е надувала с почти 6% на година.

Колкото по-малко хора и дейности трябва да се управляват, толкова повече се увеличава управленският състав. Паркинсън посочва, че

причината за този парадокс

е свързана с фактори, които нямат нищо общо с особеностите на оперативните нужди на ВМС.

Един от учените, които подкрепят верността на тази теория, е Щефан Търнър, преподавател в Медицинския университет на Виена. Интересът му към закона на Паркинсън възниква, когато факултетът по медицина в Университета на Виена се отделя в самостоятелна структура през 2004 г.

В рамките на 2 години, казва Търнър, новият Медицински университет на Виена увеличава администрацията си от 15 на 100 души, докато академичният състав почти не се променя.

По същото време той попада на книгата на Паркинсън и се вдъхновява да тества закономерностите му с математически модел.

„Паркинсън твърди, че всяка компания, в която се наблюдава 6% годишен ръст на административния апарат, рано или късно ще прекрати съществуването си, тъй като цялата работна сила ще се занимава с бюрокрация, за сметка на производителността“, казва Търнър.

Паркинсън изтъква два елемента, които водят до бюрократизацията. Първият от тях е т.нар. закон за

мултиплицирането на подчинените

тенденцията на мениджърите да назначават по двама или повече подчинени за изпълнение на собствените им задачи така, че никой да не влиза в пряка конкуренция със самия мениджър. Вторият фактор е склонността на чиновниците да създават работа за други чиновници…

Ако тезите на Паркинсън продължават да са валидни и до днес, дали същото важи и за прословутото му първо изречение? Дали е вярно, че без стриктни крайни срокове човек е склонен да пилее времето си, така че изпълнението на конкретна задача да отнема повече от необходимото?

Изследванията, проведени през десетилетията след есето на Паркинсън, показват, че в него има известна доза истина.

През 60-те години учени доказват, че ако изследваните лица „неочаквано“ получат допълнително удължаване на срока за работа по задачата, тя ще им отнеме повече време за завършване.

 

При друго изследване от 1999 г. участниците са помолени да оценят четири групи със снимки. Когато им съобщават, че четвъртата група ще отпадне, изследваните лица започват да протакат оценките си по предпоследния трети комплект, вместо просто да приключат със задачата по-рано.

Учените откриват, че допълнителното време, прекарано в изпълнение на конкретната задача (броене на броя букви в дадени фрази), не е довело до подобряване на точността или на способността за запомняне на двойки думи при проведения впоследствие изненадващ тест.

В такъв случай – какво би трябвало да направи човек, за да повиши продуктивността си? Дали да си поставя по-кратки крайни срокове, или да ограничи усилията, влагани в работата?

Дали ограниченото време може да подобри продуктивността ни?

Хората имат ограничен капацитет за запаметяване, внимание и издръжливост (ментален диапазон), казва Елдар Шафир, професор по психология в Принстън.

Тъй като

способността ни да се концентрираме

е ограничена, ние я разделяме спорадично, както намерим за добре, докато изпълняваме задачите от всекидневния си живот. Понякога – по необходимост – се налага човек да се стегне и да фокусира усилията си.

Когато човек знае, че има краен срок и той изтича скоро, това му действа като предупреждение за наближаваща буря – заплашително и неизбежно. Това е причината, поради която умът се мобилизира по-сериозно за изпълнението на задачата.

Проблемът е, че дори тя да бъде завършена перфектно, всичко останало се измества в периферията на вниманието – дори да става дума за важни лични ангажименти. Това е цената, която всеки плаща за успеха, постигнат с пълна концентрация на усилията.

Бързането за изпълнението на задача в кратки срокове може да има и недостатъци – особено когато срокът е определен от някой друг. Ако времето за работа е твърде кратко и човек изпадне в паника, ще се наложи да пожертва ефективността си, а оттам всичко може да се обърка.

Хората често казват, че ако не са били притиснати в последния момент, нямаше да приключат с работата. Но изследванията показват, че продуктивността на хората не е линейна.

Какво означава това за хипотетичната възрастна дама на Паркинсън, която пише писма на близките си? Ако си беше дала по-стегнат срок, вероятно щеше да приключи по-скоро. Но ако и без това няма нищо за правене през целия ден, може би е завършила тъкмо навреме.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Just Do It – от затвора до успеха на Nike

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

Историята на логото на Nike Just Do It е история за това как посланието и думите могат да превърнат една западаща марка в световен великан. Компанията го въвежда през 1988 г. след серия загуби и отстъпване от лидерското място на пазара в полза на Reebok.

В средата на 80-те е бумът на аеробиката в Америка, който Nike буквално проспива. Докато компанията продължава да е концентрирана върху продажбите и рекламите, насочени само към спортисти, конкурентите от Reebok превземат аеробната ниша. Дотогава жените, които се занимават с аеробика, тренират с маратонки за бягане и тенис. Но конкурентът на Nike им предлага нови, направени от мека и гъвкава кожа и в искрящи цветове. Това води до невъобразим скок в оборота. Между 1983 и 1985 г. продажбите на маратонки за аеробика на американския пазар скочиха с 405%.

В този период

Nike регистрира първите си загуби

В началото на 1984 г. приходите спадат с 29%, а продажбите на маратонки – с 11,5%. През следващите години компанията съкращава около 10-20 на сто от служителите си и продължава да регистрира спад в продажбите. В компанията разбират, че е нужна промяна във философията, и решават Nike да се превърне в бранд за всички хора.

И Just Do It идва на помощ.

В Nike планират да направят мощна рекламна кампания, с която да съобщят, че се превръщат в марка за всеки. Разработването й е поверено на агенцията Wieden & Kennedy. Nike планира да пусне пет различни клипа от по 30 секунди, всеки изготвен от различна работна група на W&K. „Някои от видеата бяха смешни, други бяха сериозни. И се замислих, че ни трябва слоган, който да ги обедини“, спомня си съоснователят на агенцията Дан Уайдън.

Дан будува цяла нощ, за да измисли мотото. Скицира няколко опции, но в крайна сметка се спира на Just Do It. „Преди презентацията отидох в сградата на Nike, а Фил Найт ми каза: „Не ни трябва такава простотия.“ Отговорих му: „Просто ми се довери.“ Довериха ми се и всичко започна да се развива доста бързо“, споделя още Уайдън.

През лятото на 1988-а, по време на презентацията в офиса на Nike, дизайнерът от W&K Джим Рисуолд представя новия слоган: „Не трябва да учим хората и да им казваме, че трябва да свалят девет килограма или защо бягането не е правилно за тях. Не трябва да им казваме какво трябва да правят, защото те знаят сами.“

След въвеждащото си слово Рисуолд представя три думи, принтирани на лист хартия, на всеки от членовете на борда.

Те са Just Fuck It

В стаята настъпва неловко мълчание с леки кикоти на някои места. „Е, не може да кажем това, но може да напишем това“, казва Джим, показвайки нов лист, на който е изписано Just Do It.

В същия момент Уайдън скача от мястото си и казва: „Няма да повярвате какво може да направим с тези три думи“, а в следващия половин час показва 15 различни рекламни стратегии. Найт се доверява на дизайнерите и така се ражда новото мото.

А то се оказва заимствано от затворник. Дълги години никой не знае историята как се ражда слоганът на Nike. Докато Уайдън не го споделя в интервю за списание Dezeen.

„Спомням си един човек от Портланд (градът, в който Nike и W&K са основани – б.а.), който извършваше престъпления в цялата страна. Бе заловен в Юта за двойно убийство и бе осъден на смърт. Когато бе попитан за последните му думи, просто каза: Let’s Do It („направете го“ – в превод от англ.). Не ми хареса Let’s Do It и го промених на Just Do It“, казва Уайдън в интервюто.

Името на престъпника е Гари Гилмор. Израства в Портланд, а през 1976-а обира и убива работник на газстанция. На следващата вечер повтаря същото и с мениджър на хотел. Случаят се раздухва доста от медиите, тъй като от почти 10 години не е имало екзекутиран човек в САЩ. Гилмор сам е избрал смъртта и не е искал да обжалва присъдата си въпреки мнението на адвоката си.

Бившият бранд мениджър на Nike и специалист по маркетинг Джером Конлон е категоричен, че

Just Do It е повратна точка

в историята на компанията. „С пускането на Just Do It на пазара продажбите на Nike скочиха с 1000% в следващите 10 години. Nike се превърна в една от водещите световни компании.“

За 10 години приходите на Nike скачат с почти 30% – от 877 милиона през 1987-а до 1,2 милиарда долара през 1988-а. Печалбите се вдигат от 35,8 милиона на 101,69 милиона долара. През 1990 г. компанията е на плюс от 242,9 милиона долара.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada