Открийте ни и в

Здраве

Вино и храна – кои са най-добрите комбинации

публикувано

на

Темата за комбинациите между вино и храна е почти толкова стара, колкото и темата за вкусовете сами по себе си. За възможно най-голямо удоволствие от консумацията е необходимо всеки да познава собствената си сетивност, както и характеристиките на вината и на храните, които консумира и комбинира.

Основните принципи в комбинирането са два – допълващ и контрастиращ.

Първият означава леки вина с леки храни и плътни вина с тежки и комплексни храни. Други примери за допълване са, когато ароматите на виното са сходни с тези, намиращи се в храната: вина със землисти нотки подхождат на гъби, вина с аромати на подправки и билки се допълват идеално със совиньон блан от Лоара например. Същото важи и за структурата: отлежавало в бъчва кремообразно шардоне е идеалният партньор за скариди в маслен сос.

Контрастният принцип потвърждава обратното: при него се търсят аромати във виното, които не са налични в храната, така че те да компенсират, допълнят и подсилят крайния вкус на храната. Така например висококиселинни бели вина контрастират идеално с храни със землисти нотки на трюфел например. Същият принцип е валиден и когато избираме семпла храна и я комбинираме с много комплексни, отлежали вина.

И виното, и храната печелят много

от успешното им съчетаване – отделни вкусови аспекти на храната могат да изпъкнат чрез подходящото вино и обратното, виното може да се покаже в нова светлина чрез правилното ястие. В днешния глобален свят съчетаването на вино с храна е по-скоро удоволствие, отколкото задача. Кулинарният авантюризъм и сетивното удоволствие са много по-важни от спазването на правилата. И освен споменатите основни принципи има и няколко важни насоки за сполучливо партньорство между вино и храна: добре е да се комбинират вина и храни с еднаква консистенция/плътност. Няма смисъл да се консумира деликатно бяло вино към тежка яхния, тъй като виното ще се загуби безследно сред ароматите на яхнията. Обратно, плътен австралийски шираз, комбиниран с морски дарове, ще претопи деликатните рибни вкусове.

Пример за добра двойка са омарът и шардонето: и двете имат средни до тежки тела и висока плътност и се допълват много добре.

Домати, цитруси и зелени ябълки например са висококиселинни храни, а совиньон блан и ризлинг – висококиселинни сортове. Ако в храната има оцет или лимонов сок, ще трябва да се съчетае с висококиселинно вино, което да й партнира. Изненадващо, ако храната е по-мазна или тлъста, добър избор са отново висококиселинни вина (киселината във виното прорязва мазнината на храната и почиства и подготвя небцето за следващата хапка).

Трябва да се внимава със солта като партньор на виното. Солените храни маскират танините и виното се усеща като по-обло, по-меко, по-сладко и по-плодово. От своя страна солта в храните се подчертава от загатване за сладост: шунка и пъпеш е класически пример за това.

Сладостта във виното трябва да е еднаква

или по-висока от тази в ястията. Ако храната е по-сладка от виното, то ще ни се стори прекалено киселинно.

Танините във виното са отговорни за горчивината, която се усеща при консумацията на повечето червени вина. Те вследствие на химически процес в устната кухина, подсилен от слюнката, се свързват с протеините в храната и почистват и подготвят устата ни за следващата хапка. Тоест идеалният партньор на мазни храни са вина с много танини, като мавруд например.

Най-парадоксалният, но субективно доказан принцип е, че храни и вина с еднакъв географски произход са идеалната комбинация. Така например в Долината на Лоара във Франция ще ви поднесат телешко с местните си сухи бели вина. Елзаското кисело зеле с наденички и осолени меса е идеален към местния ризлинг, а тосканска паста с доматен сос се допълва идеално с едно добре отлежало кианти. За България важи: шопска салата с димят или мавруд с капама.

И все пак правилата са измислени, за да улесняват избори, но и за да бъдат оспорвани. Удоволствието трябва да е водещо. А то винаги е субективно и е следствие от любопитство, търсене, авантюризъм.

 

 

Здраве

На ръба на прегарянето – как да разберем, че сме близо до бърнаут

публикувано

на

от

Ако някой бе казал, че страда от “прегряване” (burnout) в началото на 70-те години, вероятно всички щяха да го гледат с недоумение. Просто по това време понятието се използва неофициално за описание на страничните ефекти, които изпитват силно пристрастените наркомани – общо притъпяване на психичните възприятия например, което е типично за доста от крайно дивите купонджии.

Но когато през 1974 г. в Ню Йорк германо-американският психолог Херберт Фройденбергер за първи път описва проблема на прегаряне, той не мисли за наркоманите. Фройденбергер работи в клиника за пристрастени, в която има и много доброволци, които помагат на лечебното заведение. Психологът изследва именно тях и установява, че те страдат, но по друг начин – работата им е натоварена и мнозина започват да се чувстват демотивирани и емоционално изчерпани.

Въпреки че някога са смятали работата си за удовлетворяваща,

вече са станали цинични и депресирани

Постепенно започват да отделят на пациентите си вниманието, което заслужават. Фройденбергер дефинира това притеснително ново състояние като форма на изтощение, която се дължи на продължителен извънреден труд, и заимства понятието “прегаряне”, за да го опише по-точно. Популярността на понятието нараства и сега “прегарянето” се смята за глобален феномен.

Въпреки че статистиките за разпространението конкретно на бърнаута са трудни за намиране, само във Великобритания 595 хил. души казват, че страдат от стрес на работното място през 2018 г. По данни на Евростат 40 на сто от изгубените работни дни в България се дължат на стрес на работното място.

Спортистите го изживяват, YouTube звездите също. Както и предприемачите. Самият Фройденбергер в крайна сметка го изживява. В края на миналия месец Световната здравна организация (СЗО) оповести, че този актуален проблем ще бъде признат в последната Международна квалификация на заболяванията. Там той ще се описва като синдром, който възниква в резултат на хроничен стрес на работното място и който не е бил успешно овладян. Според СЗО прегарянето има три елемента – усещане за изтощение, психична дистанцираност от работата и по-слаба производителност на труда на работното място. И не е редно човек да чака, докато напълно прегори.

Много от признаците и симптомите на ранната фаза на бърнаут са много подобни на депресията, казва Сьобан Мъри, психотерапевт в Дъблин. Мъри препоръчва да се следи за нарастващи прояви на лоши навици като повишена консумация на алкохол и сладко с цел да се издържи до края на деня. Друг признак е силната умора. В такъв случай  Мъри съветва да се посети личният лекар.Още повече че депресията и ранната фаза на прегаряне са много сходни. И колкото и да цари ентусиазъм напоследък, че прегарянето най-после е признато като медицинско състояние, всъщност не е – то все още се класифицира като професионален и трудов феномен. Важното е да се получи помощ от професионален лекар, който може да разграничи двете състояния.

Има много варианти за лечение на депресията, прегарянето най-често се преодолява най-добре чрез промени в начина на живот. Мъри обяснява, че

стресът всъщност е много важен

и тревожността е това, което ни мотивира да постигаме добри резултати. Но когато постоянно сме изложени на стрес и тревожност, когато не разпускаме, това започва да прераства в прегаряне.

Друг класически признак, че наближава прегарянето, е цинизмът – усещането, че работата ви не е особено стойностна, избягването на социални ангажименти и по-голямата податливост на разочарование. Някой, който е на ръба, вероятно ще започне да изпитва притъпяване на емоциите или психична дистанцираност. Човек се чувства така, сякаш вече няма капацитета да се ангажира толкова с обикновените всекидневни неща.

Мъри също така препоръчва да се следи за окончателния показателен симптом за прегаряне – непоколебимото усещане, че качеството на работата започва да спада. Съществува бърнаут тест на Маслах, който цели да измери степента на прегаряне. Най-масово се отчитат неща като изтощение, цинизъм и това доколко добре се чувства човек на работното си място.

Единственият начин да спрете прегарянето е да се изкоренят причините за него. Разберете какво в живота ви може да се премахне временно или за постоянно. Понякога човек има потребност да е прекалено перфектни. Или изпитва “синдрома на самозванеца”, при който смята, че се налага да работи много усърдно, за да прикрие факта, че не е толкова добър. Понякога обаче проблемът е в самата работна среда.

Според изследване на Gallup от 2018 г. сред 7500 американски служители прегарянето произлиза от несправедливо отношение на работното място, неконтролируемо натоварване и липса на яснота какво включват задълженията. Служителите също така са стресирани от липсата на подкрепа от техния мениджър и прекалено нереалистичните срокове. Друг проблем може да е, че ценностите на компанията дълбоко противоречат на ценностната система на самия човек.

 

Продължете по-нататък

Здраве

Пробив: Кръвните групи – в една универсална

публикувано

на

от

Учени от университета в Британска Колумбия обявиха, че са открили безопасен начин да конвертират която и да е кръвна група в универсална, съобщи “Сайънс алърт”.

Има няколко вида кръвни групи – А, В, АВ и тип 0. Първите три могат да приемат донорска кръв единствено от собствената си кръвна група, докато тип 0 е универсална и може да се влива на всички останали кръвни групи. Това е така заради различното съдържание на захари, които покриват червените кръвни телца.

До момента се знаеше, че с помощта на различни ензими тези захари от кръвта могат да бъдат елиминирани.

Ученият Стивън Уитърс, участвал в експериментите, пояснява, че тези ензими до момента не бяха открити. Неговият екип потърсил отговор в човешките черва. Екипът на Уитърс вече знаел, че стените на храносмилателния ни тракт са покрити със същите захари като червените кръвни телца, а бактериални ензими, които могат да бъдат открити в човешките изпражнения, “свалят” тези захари.

По този начин екипът открил и успял да изолира ензим, който ефективно премахва захарите от кръвните групи А и В и ги превръща в тип 0. Новият метод е 30 пъти по-ефективен от всички използвани досега. В момента той се проверява и следва неговото клинично прилагане.

Ако ензимът се окаже напълно безопасен за хората, това би разрешило недостига на донорска кръв по цял свят.

Продължете по-нататък

Здраве

Изследване: Йогуртът пази мъжете от рак

публикувано

на

от

Ако сте представител на силния пол и за последно сте хапвали йогурт преди повече от седмица, вероятно ще пожелаете да преосмислите поведението си – учени от САЩ са установили, че консумацията на две или повече порции от млечния продукт седмично играе важна роля в превенцията на рак на дебелото черво при мъжете, пише в. “Дейли стар”.

Изследването на специалисти от Вашингтонския университет е обхванало над 32 000 мъже и над 55 000 жени, наблюдавани в продължение на 25 години. Изследователите са установили, че мъжете, консумирали минимум две порции йогурт седмично, имат с 19 процента по-малко аденомни образувания в сравнение с тези, чието меню не включва млечния продукт. Аденомите са полипи в дебелото черво, които могат да се трансформират в ракови.

Резултатите показват също, че за любителите на йогурта вероятността да развият най-рисковите типове тумори е с 26 процента по-малка.

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено