Открийте ни и в

България

Въпросите след чудото: Възможно ли е Сашко да е прекарал 9 дни сам в гората? (СНИМКИ, ВИДЕО)

Планинари и хора занимаващи се с деца от аутистичния сектор изразяват съмнение, че детето е прекарало 9 дни сред природата

публикувано

на

След дни на безрезултатно търсене, 12-годишният Сашко се появи над Радомир, недалеч от Перник. Доброволците от местния клуб по делтапланеризъм, които го намериха в едно от многото дерета в района признаха, че не могли да повярват на очите си и обясниха чудото с “волята за живот на детето”. Властите го нарекоха герой, а здравният министър изрази съмнение, че възрастен човек може да се справи с това физическо предизвикателство, на което детето е устояло.

Разследването разглежда всички версии, включително отвличане, което означава, че основните теории за това как Александър е прекарал почти 9 дни далеч от дома се сблъскват една с друга. Социалните мрежи също са разделени. Според много хора вероятността детето да оцелее само в гориста местност без храна, вода, медикаменти, дрехи и при враждебно време с ниски температури е малка. Тепърва предстои Сашко да бъде разпитан, но е твърде рано да се каже, дали това ще даде някакъв резултат в разследването.

Добрата новина – хиляди помогнаха в търсенето на едно беззащитно същество. Ситуацията оттук нататък – общественият интерес около това какво точно се е случило с Александър до 19 ноември да бъде задоволен. Ако местната полиция вярва, че детето е било в постоянно движение в района, то хора запознати с  оцеляването сред природата имат по-различно мнение.

IQ 300! Историята на най-умния човек на Земята

Преди повече от 10 години Георги Петлешков остава в продължение на 27 часа в планината, след тежко падане на приятелката му в Пирин. Спасяват ги. Днес той е опитен планинар в постоянен допир с гората и височините. И един от многото, които наблюдават отблизо развръзката с търсенето на Александър. Той вижда пукнатини в основната версия.

“Човек изпада още на втория-третият ден в сомнолентност. Още на втория-третия ден тази хиперактивност, която има детето отива на кино. Когато човек е поставен в едно условие без храна и вода енергията изчезва и човекът лежи. Ако са минали с кучета там, кучетата няма как да го пропуснат. Имаме страхотно спасяване с кучета в България. Има много документирани случаи, при които човек е оцелял при минус 2-3-5 градуса едно денонощие. Но когато събереш това с факта, че девет дни детето е без храна и вода, ниската температура и тн., може би се броят на пръсти оцелявания от такъв род. Вероятността човек да оцелее 9 дни в тези условия по този начин, дори и с шелтер, клонят към нула. Не казваме, че е невъзможно, но клонят към нула”, обяснява Георги.

Илон Мъск обеща, че ще дойде в България, след като видя Белоградчишките скали

В момента Георги кара курсове за планински водач и обяснява, че се притеснява от подобни случаи, защото те изпращат грешно послание за оцеляването сред природата.

“Едно е да си стоиш вкъщи и да не ядеш. Ще оцелееш. Но вкъщи. Тук говорим за дете. Да, може да е много енергично, но то изразходва енергия. От кръвните изследвания лекарите могат да разберат какво е яло и как е оцеляло. Ако е намерило къде да се скрие и е имало течности там, има много малък шанс като на супергерой да оцелее. Но тук идват другите фактори. На шестия ден какво се случва? Енергията не е безкрайна. Просто става и започва да върви ли? Виждал съм хора в кетатонен ступор – те не могат да направят и две крачки. Но това, което ме притеснява е, че хората да не си помислят, че могат да тръгнат в планината и гората без никаква екипировка и да оцелеят като него. Не, не могат”, допълва опитният планинар, отбелязвайки, че периметърът на търсене на Александър не е бил голям и това повдига въпроси как, ако детето е било в планината не са го открили с термокамерите и кучетата.

Когато се отчаях, търсех място да заспим вечен сън

Развръзката за Георги и приятелката му в планината е щастлива, но часовете прекарани там са изключително тежки

Илон Мъск обеща, че ще дойде в България, след като видя Белоградчишките скали

“Имаме много добро планинско спасяване с кучета”, казва Георги.

2 часа след срещата ни с Георги вече сме в залата по джудо и самбо, в която от години Емил Нешев преподава бойните спортове на деца с аутизъм. В младините си той е състезател и медалист, но днес част от дните му минават в изграждане на физика и воля на малчугани от аутистичния сектор. Малко след разговора ни в залата влиза такова дете. Разказва на Бате Емо, че е бил тормозен в училище и са го обиждали.
“Не се бой, ще те науча да се защитаваш”, обръща се той към него.

Емил Нешев

Разказите му за тези деца са смесица от натрупан опит и знание. Знание как те общуват, как се страхуват, как се изморяват и как съществуват.

“Всичко, което те правят е създадено като навик на базата на копирането. Аутистичният спектър не е болест, а състояние, при което децата са по-различни. Ако детето е научено по правилния начин то ще оцелее. Но 9 дни, в тази форма, в която е намерено. Без вода… Още повече, че тия приказки, че и от локви е пило..все пак нещо в стомаха ще се случи. Объркан съм. Тези деца независимо от аутистимният спектър, който при вяско едно дете е различен, те не са променени физиологически. Казват, че и в “Пирогов” констатирали, че бил леко дехидратиран.На фона на това, което ние тренираме тук и правим, децата, които участват в леки тренировки се измарят и жаждата ги принуждава бързо да търсят храна и вода, за мен е чудно как девет дена Сашко е бродил из тия местности”, обяснява треньорът.

Емил знае отлично какво поведение имат такива деца в непозната среда.

“Ако сега например тръгна да правим ново упражнение, страхът при него идва много бързо. Сковава се, гледа странно. Трябва някой да го види. Тези хора живеят на копи пейст. Спира, гледа упражнението и започва да го прави. Ако обаче е гладен и жаден, трябва му нещо, идва. Почти всички такива ситуации се извършват със специални жестове. Имаме заучени неща. При непознат човек няма да отиде. При него ще седи с полугръб и ще се отдалечи, по един или друг начин, а така показва, че не желае контакта. Те са много дружелюбни, когато им се подаде ръка. Чувствителни са на звук. Ако е шумно – ще избяга. Ако е тръгнал да бяга, няма да е по шосе. Когато разбрах, че е изчезнало такова дете си помислих, че ще се скрие през нощта и на сутринта ще се прибере. Но 9 дни…Много съм скептичен, че той не е бил обслужван по някакъв начин”, допълва треньорът.

Изненадан е и от начина, по който Сашо изчезва.

“Обикновено познават районите, в които отиват. Те отиват на места, където са ходили. Ако отиде на място, на което не е ходило винаги ще потърси близко нещо, което да свърже с родителя си, но няма да го напусне. За мен е чудно как така изведнъж ще изчезне”, допълва той.

Треньорът по самбо вярва, че държавата и обществото са длъжници на тези деца, които трябва да бъдат интегрирани успешно сред останалите час по-скоро.

“Най-лесно е учителите да го изпратят вкъщи. Ние сме изгубили връзка с човечността си, трудно ни е тези деца да ги приемем като част от нас. Ние бягаме от отговорността да ги присъединим. Бях в Киргистан, където ме поканиха да изчета лекция. Не различих здравите от онези, които имат някакъв проблем. У нас учителите казват, че нямат опит. Елате да видите как се справяме аз и колежката ми с 14 “хиперактивни деца”. А родителите се чудят как да го скрият този проблем. Не трябва да се крие”, завършва той.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено